Парадоксите по родолюбие на Моци | webcafe.bg
Webcafe

Парадоксите по родолюбие на Моци

Драго Симеонов 29.10.2014, 18:51 (обновена 14.10.2016, 12:41)
Хайдушки поход на сдружение "Родопски хайдути"

Снимка: © сдружение "Родопски хайдути"

Днес да си патриот има повече креслив външен израз и все по-малко интимно-духовен

Случвало ли ви се е през изминалите седмици да скандирате: „Моци, Моци"?

Няма значение дали сте го правили с първичната екзалтация на футболен запалянко или от пародийното й имитиране. Дори няма нужда да сте спортен фен и да сте наясно кой точно е фамозният румънски бек. Щом сте викали името му поне веднъж, не ви трябват часове по родолюбие - нито на вас, нито на децата ви.

Необходимо е само известно разяснение защо този напев да има по-ефективни резултати от амбициозната задача за училищна реформа на баш патриотите. В краткото звучно подвикване се съдържат няколко важни урока, които вероятно няма да бъдат преподадени в клас.

Без да си даваме сметка, именно Моци илюстрира всички парадокси на родолюбието, а те правят темата в много по-пъстра и всеобхватна от онова, което си представят адепптите й. Това е най-парадоксалното от всичко - един чуждестранен ритнитопковец се превръща в най-искрения ментор на опита ни да си преподадем себеусещане.

Парадокс 1. Родолюбието е противоположност на ксенофобията, не неин синоним.

Никоя сфера не представя националния оксиморон по-добре от футбола. От една страна мнозина се опитват да набедят Лудогорец за емблема за страната ни; клубът безспорно е повод за почтително говорене за нас извън граница и следователно чудесен източник на национално самочувствие. От друга страна обаче - виновниците за този успех на терена не са българи в по-голямата си част; те са чужди наемници, които полагат определени усилия срещу възнаграждение.

Оказва се, че идеалистичното национално на практика се утвърждава през меркатнилното интернационално - концепция, която силно обърква традиционните патриотари. И въпреки това Моци (в случая събирателен образ на чуждото) се ползва със статут на роден герой и обект симпатии. Излиза, че другият също може да те накара да обичаш родината си, без той да е част от нея; а това разширява диапазона на родолюбието, като го противопоставя категорично на ксенофобията.

Парадокс 2. Родолюбието се проявява в различни форми, някои от тях дори могат да се сбъркат с предателство.

От казаното дотук автоматично се налага един въпрос. Ако Моци е герой за нас, то какъв е за родината си, още повече, че с негова помощ беше победен румънския шампион? В представата на радикалните националисти това е висша форма на предателство. Оказва се обаче, че и това клише не действа както би трябвало. Защитникът се радва на респект отвъд Дунава заради висок професионализъм, чувство за дълг и спечелено съседско уважение. Същото важи и за онези български играчи, които излизат срещу родни отбори.

Към тях ние не изпитваме усещане за измяна, а допълнителна гордост, че са оценени в чужбина. Ето как родолюбието има две противоречащи си страни - може да произхожда едновременно от родното, пълно с чужди или от чуждото, пълно с родни. Което значи, че емиграцията също може да е белег на положително отношение към страната ти, не на ескейпизъм.

Парадокс 3. Патриотизмът не е само гордост, може и да е споделен срам.

Следващото гигантско клише е свързано с твърдението, че само който се гордее със страната си, той я обича истински. По тази причина традиционното родолюбие е свързано с дирене на поводи за гордост - най-вече в исторически план. Уви, този избирателен подход към миналото играе лоша шега, защото утилизира усещането за привързаност. Далчев великолепно формулира този фалш в „Към родината".

Ако родолюбието е само опит да се рационализира случайността на раждане с успехите на мястото, където това се е случило, то не става дума за любов, а за оправдание. Мъката, дори срамът също може да пораждат силно чувство на привързаност заради споделена съдба. Примерът на Далчев е с ослепените бойци на Самуил, но в нашия далеч по-профанен текст ние отново ще опрем до Моци. Клубните му загуби не се възприемат като повод да бъде низвергнат, напротив - само затвърждават връзката.

Парадокс 4. Родолюбието е емоция и като всяка емоция е невъзможно да бъде преподадена или научена.

Започнахме в началото с въпрос - скандирали ли сте името на Моци? Даваме си сметка, че е възможно и да не сте; неизкушени от общата екзалтация или от спорта изобщо, проявите на един български клуб и конкретен негов играч могат да не ви носят никаква промяна в настроението.

Няма сила на света, която да ви накара да преживеете футбола като някой друг, освен като себе си. И ако не го обичате, това си е ваша работа, не ви прави нито по-добри, нито по-лоши от останалите. Същото важи и за отношението към страната. То може да е в различна степен по скалата на чувствата, но може и да не съществува. Следователно един от най-важните уроци по родолюбие е безсмислието да се преподава специално. Него или го има естествено, или не.

Парадокс 5. Непрекъснатото повтаряне ражда отхвърляне.

Дотук употребихме толкова пъти името на Моци и то в толкова различни контексти, че сигурно вече ви се повдига от него. Всъщност ефектът на пренасищане съществуваше и без ние да дадем своя принос към него. От реален герой на терена Моци постепенно става фолклорно-пародиен; все по-рядко го възприемаме като истинска личност, все повече като поп-културен феномен.

Скоро ще ни омръзне, защото такава е съдбата на всичко, с което се прекалява. Важи и за родолюбието.

Днес да си патриот има повече креслив външен израз и все по-малко интимно-духовен. Въвеждането на часове по родолюбие ще бъде опит да се институционализира емоцията, но вместо това бързо ще стане формална, повтаряемостта и задължението в тях ще породят естествения ученически рефлекс на незаинтересованост.

Неотдавна си позволихме една незлобрива шега: защо са ни уроци по родолюбие, щом си имаме Лудогорец. Имахме предвид, че покрай този тим всички напоследък сме патриоти до небесата, не ни трябва допълнително обучение. Но в тази ирония има и нещо сериозно. Родолюбието е точно като скандирането „Моци" - започне ли да става модно, френетично и неосъзнато, вече е изгубило естественото си обаяние.

Oще: вмро  деца  ксенофобия  лудогорец  нфсб  патриотизъм  патриотичен фронт  политика  родолюбие  учебна програма 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

10 dedo adji | 31.10.201401:51

Не ставам, Родриго. На втория месец или ще ме импичнат (ега ти думата) или аз сам ще си взема шапката.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2011, 10:49

9 Rodrigo Diaz de Vivar | 31.10.201400:23

@dedo adji
"Паднахте от Франция" Отвърнах й "Не е вярно, че сме паднали от Франция. Паднахме от Мароко и Сенегал."

Смее се
dedo adji президент.
+1
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

8 dedo adji | 30.10.201423:12

Моци и родолюбие? Нерде Ямбол, нерде Стамбол? Драго здравата се е объркал.
Възхитих се от играта на Моци. Радвам се на успехите на Лудогорец на международната арена, макар,че за вътрешната съм на особено мнение, неинтересно за никого. Но ни едното ни другото може по някакъв начин да окаже влияние върху родолюбието ми.
Спортните състезания, според една теория, поначало са били замислени като средство за национално утвърждаване без проливане на кръв на бойното поле. В древна Гърция, коятоприемаме за модел, олимпийският победител, без значение дали е бил от Атина, Спарта, Тива или Милет, е бил герой нза всички гърци. Което, обаче, не им е попречило да се колят един друг повече, отколкото са ги клали перси или римляни.
В колективните, даже и в индивидуалните спортове, съвременната глобализация обезсмисля националната гордост. Може ли в наше време да има НАЦИОНАЛЕН отбор. Видяхме по футболните терени черен поляк, черен швед, даже черен германец. И треньорите им са същият карашик. Дали някой истински поляк, швед или германец се гордее с техните наистина големи постижения? И далин те се просълзяват при изпълнение на съответния национален химн?
Българското национално самочувствие получи ударна доза адреналин през 1994г. Тогава във феноменалния отбор всички до един бяха етнически българи. През 1996 една дама, полу българка, полу французойка, но със самочувствие на по-французойка от де Гол, се опита да ме подразни. "Паднахте от Франция" Отвърнах й "Не е вярно, че сме паднали от Франция. Паднахме от Мароко и Сенегал."
Дайте да се радваме на спортните постижения, но вече нямаме основание да ги бъркаме с националните. А родолюбието да си остане любов към рода. Рода си никой не може да избира.
   

оценка

+5 -0

Регистриран на: 26.09.2010, 22:38

7 шщд | 30.10.201422:56

В статията е показана една от най-лошите български черти. Нещото, което ненавиждам е някой да ми обяснява как един българин е повече от друг българин. Как аз да разбирам патриотизма и родолюбието. И това ли трябва да стандартизираме??? Живея в район със смесено население и не искам Сульо и Пульо да ми дават съвети за родолюбие.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 13.04.2014, 16:09

6 Bulgarski_Colombiec | 30.10.201416:28

Защото Моци е от Румъния ли ??
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.04.2014, 16:09

5 Bulgarski_Colombiec | 30.10.201416:27

Да Какво има общо Моци И родолю'бие ??? Защо?? Защотото е Румънец ли ????
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

4 Крив Макарон | 30.10.201416:02

Роденото от моментна емоция родолюбие, подобно на скандирането на името на футболист, е нещо твърде преходно. Институционализираното родолюбие е затвор за съзнанието. Човек се води от свои естествени потребности, които му дават отговор на въпроса дали има нужда от една страна; да бъде част от нея, и да я приеме като желаната от него страна, или да търси нещо друго.
Един престъпник, който е зависим от своята среда, за да може да си позволи висок стандарт, и по тази причина внушава на другите какъв патриот е, дали наистина е такъв? Чрез своята "любов" той ограбва, и осъжда на мизерия своите сънародници, но иначе е патриот. Дали?
Човек е градивен, положителен, и стойностен само там, където се чувства добре. Географското положение, на което е роден не може да предопредели това. Внушаването на "любов към родината" чрез внушаване на срам, ако отричаш задължението "да обичаш", е извращение, водещо до лицемерно повтаряне на клишета.
Дали повтаряш "моци, моци" или не, дали повтаряш "българи юнаци" или не, няма особена връзка с това дали действително допринасяш за обществото, на което принадлежиш. Това са просто думи на човек в състояние на моментна превъзбуда.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

3 Nikkor | 30.10.201412:35

Градинарю...очевидно не си разбрал за какво иде реч.
Статията е великолепна.Поздравления за автора.
   

оценка

+1 -2

Регистриран на: 12.08.2014, 11:54

2 Phoenix Daemn | 30.10.201412:27

По какви неведоми пътища ....успяхте да замесите откровенната чиста емоция на един футболен фен,телевизионен коментатор по съвместителство.Абсолютно съм уверен че г-н Сокачев би изразил по същия начин емоциите си независимо от каква националност е и кой Български отбор представлява!!! Очевидно автора на статията не е преживявал адреналиновата инжекция на успехите в родния спорт......каквито и по размер да са те! Ние не топ държава,поводите за радост в ежедневието ни са силно ограничени а бъдещето определено не е светло.....затова всяко постижение с дори и 0.1 процент Българско участие било то спортно или от друг вид естество трябва гръмко да се аплодира и скандира! Г-н Симеонов....вчера беше Максим Ставийски,днес е Козмин Моци утре дай боже някой друг.Независимо що за хора са...тези личности са носили и носят успехи на България! Стане ли скандирането "Моци" по националния ефир на националния стадион пред хиляди българи на стадиона и милиони пред екрана .....френетично,модно и неосъзнато....тогава и само тогава има шанс нещата да тръгнат към ро-добро!!! Моооци.....Мооции!!!!
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 22.07.2013, 20:01

1 gradinar | 30.10.201412:13

ДРАГО сИМЕОНОВ - ИНАЧЕ УМНО МОМЧЕ - НО ТУК ЗДРАВО ИЗДИША - КАКВО ОБЩО ИМА РОДОЛЮБИЕТО И мОЦИ ?
ЯВНО ДАЖЕ НЕ ОСЪЗНАВА ЗА КАКВО ИДЕ РЕЧ
   

оценка

+3 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.