Когато Рейгън срещна Тачър | webcafe.bg
Webcafe

Когато Рейгън срещна Тачър

Webcafe.bg, по BBC 12.11.2014, 18:33 (обновена 14.11.2014, 07:56)

1 от 3 снимки Назад Напред

Маргарет Тачър, Роналд Рейгън

Снимка: © Getty Images

Британците винаги са се вълнували много от така наречените "специални отношения", и в повечето случаи инстинктивно са гледали към Америка, вместо към Европа

Наскоро бяха публикувани записи на разговор между Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, в които американският президент се извинява за неочакваната атака над Гренада през 1983 година. И ако тези записи разкриват нещо за Студената война, то разкриват много повече за уникалните взаимоотношения между двамата държавници.

Разговорът между тях е изключително интересен - не заради това, което се казва, а заради онова, което може да се долови интуитивно.

Имаме две сродни души, идеологически копиеносци в борбата срещу една "империя на злото" (както Роналд Рейгън определя Съветския съюз), които имат малък проблем в отношенията си.

Изключително популярен по това време е плакат, пародиращ филма "Отнесени от вихъра" - на него е показана Маргарет Тачър в ръцете на Рейгън - и идеята зад този либерален/ляв плакат бе, че всички ние ще бъдем отнесени от вихъра, заради ядрената война, която ще ни докарат тези любители на оръжията.

Този разговор не е за Съветския съюз - поне не директно

Проблемът е, че Америка току-що е провела внезапна инвазия на територията на независима членка на Британската общност.

Не само това - нападението се е случило, без САЩ да предупредят по какъвто и да е начин британското правителство. Маги, Желязната лейди, е оставена "на тъмно" от близкия си приятел Рон.

Годината е 1983-та, Студената война е в своя пик, "теорията на доминото" все още е в сила, а в задния двор на Америка - на Карибите - на малък остров, наречен Гренада, току-що се е случил държавен преврат.

Заговорници-марксисти са заловили и убили премиера на Гренада. Съответно цялата американска военна мощ е отприщена в операцията "Спешен гняв".

На Даунинг Стрийт гневът е страшен. Той идва от Маргарет Тачър, готова да пребие с ръчната си чанта всеки, който й се изпречи на пътя.

Ситуацията е унизителна, и дава на лейбъристката опозиция терен за ефективни маневри

Британците винаги са се вълнували много от така наречените "специални отношения" и в повечето случаи инстинктивно са гледали към Америка, вместо към Европа.

Но тези "специални отношения" се основават на известно самомнение и доста самозаблуда от страна на британците. Те си въобразяват, че става дума за отношения между равни, което, естествено, не е така.

В резултат на това започват обвинения (повтаряни в различни моменти в британската история), че британското правителство е просто "пудел на каишка" на САЩ.

Показателен е примерът на обсъждането в Камарата на общините между сър Джефри Хау, тогава външен министър на Обединеното кралство и външния министър в сянка  Денис Хийли (впрочем най-добрия възможен лидер, който лейбъристите така и не получиха).

След като Хау поднася изложението си, Хийли възкликва: "Когато Америка каже 'Скачай!'... вие само питате "Колко високо?".

И той продължава да иронизира меките думи на Хау: "На база вашето поведение този следобед, никой не би могъл да ви обвини в "мегафонна дипломация".

Но да се върнем към телефонния разговор

Роналд започва добре - "Ако бях там, Маргарет, бих си хвърлил шапката през вратата, преди да вляза".

Това очевидно е фраза, датираща от американската Гражданска война, когато хвърляш шапката през вратата, за да видиш дали ще стрелят по нея.

Тачър звучи доста обидена и засегната и в гласа й прозира намек за презрение и надменност. "Няма нужда да правиш това", казва тя пренебрежително.

И все пак тя изглежда донякъде податлива на чара на Рейгън. Въпреки, че звучи като строга възпитателка пред свой непослушен, но чаровен повереник.

Тонът му излъчва: "О, сори, какви глупости, Маргарет, изглежда сме нахлули случайно на един от малките ви острови".

Докато той се обяснява, има (нервен) кикот в гласа му. Кой друг освен Рейгън обаче би се осмелил да се засмее, когато Маги е излязла на пътеката на войната?

И така, насред този напрегнат и хладен диалог, Маргарет намира време да запита за Нанси и приканва Рон да каже на първата дама, че й желае всичко най-добро.

След това обаче тя изглежда си припомня колко гневна е и рязко прекратява разговора, заявявайки, че трябва да бърза за Камарата на общините, за доста тежък дебат.

И как той завършва разговора?

Като казва: "Отиди да ги пометеш. Изяж ги живи!"

Роналд е изцяло добросърдечен, а Маги е... ами, точно обратното на добросърдечна. Ако използваме друга високопарна дума, тя излъчва "резервираност", изведена до почти форма на изкуство.

Това, което прави този разговор дотолкова интересен, е че през 80-те години Рон и Маги имат практически най-важните политически отношения в света.

И въпреки омразата от изключително много хора към Маргарет Тачър за нейната студенина и присмеха над Рейгън за липсата на интелектуална дълбочина, двамата прокарват агресивен дневен ред, в който Западът се противопоставя на СССР и останалата част от държавите зад Желязната завеса с убеждението, че с достатъчно натиск вътрешните противоречия в комунизма ще предизвикат политически промени.

Трудно е да съдим каква роля те са изиграли в разпадането на Съветския съюз, но това, което тези разговори ни разкриват, е уникален поглед към невероятно близката връзка между тези двама много различни хора, с много различен произход и възпитание.

Ако заимстваме заглавието на филм от миналото десетилетие - това, което виждаме в тези разговори, е "Странната двойка".

Oще: война  грената  желязната лейди  маргарет тачър  роналд рейгън  студена война  тачър  телефонен разговор 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.05.2014, 19:51

2 Виктория Пенелопова | 13.11.201415:02

Двама велики представители на своето време. Направили възможно разпадането на "империята на злото" и превръщането й в най-обикновена бензиностанция. Направили възможен и нашия живот без ЦК, Политбюро и Брежнев. Респект!
   

оценка

+1 -3

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

1 Borracho | 13.11.201409:41

Уродливия плод на тази анално-чревна "любов" го виждаме сега навсякъде около нас в Европа, с някакви частични изключения.
   

оценка

+3 -2

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.