Аз и скандинавците | webcafe.bg
Webcafe

Аз и скандинавците

Светослав Величков
07.03.2011, 10:37 (обновена 07.03.2011, 13:34)
живот

Животът винаги ни дава основания да мрънкаме

Попаднах на поредната класация, нареждаща скандинавските страни отново на челните места в няма-значение-какво-си. Както обикновено, те са сред първите в почти всички такива класации - като започнем от стандарт на живот, ниво на осигуренoст и сигурност в бъдещето, та даже и в повечето спортове пак са там, на първите места.

Тази класация ме накара да мрънкам.

Тогава се замислих и за едни други класации, които видях - за нивото на разводи, за процента хора, получаващи (платена) почивка от работа поради неудоволетвореност - и познайте какво: на челните места пак бяха скандинавците. Странно, нали?

Замислих се - обикновенно неприятен за мен процес, все пак изисква определено натоварване, а аз като типичен балканец обичам да го карам малко по-спокойно. Но може би ми стана интересно - все пак бях живял в скандинавските страни, бях от тези, по-осигурените и по-усмихнати хора (пак според класациите).

И си припомних как беше там.

Събуждах се рано сутрин, недоволен от поредното постригване на тревата (за втори път тази седмица), мрънкащ от ранобудния пощальон, който успяваше да ме изпревари всеки път, независимо колко рано ставах.

Пак мрънках, докато карах колело към центъра и си правех сметките колко хубаво би било да пътувам с кола (е, имах, но с колело се стига бързо и най-вече природосъобразно - познайте отново дали това го има в класациите). Стигах навреме за кафе, малко разговори с колеги, планове за почивка в Тайланд и после работа, а след нея отново на колелото и обратно в къщи, където все щях да намеря нещо, за което да мрънкам.

Сега, поглеждайки назад, май разбирам мрънкането си - до такава степен всичко около мен бе уредено, че като нормален човек започвах да мрънкам. Липсата на задръствания, превеждането на парите за всички на една и съща дата, пазаруването в събота достатъчно за цяла седмица и точността на градския транспорт (понякога ме домързяваше да използвам колелото) започваха да ме дразнят до такава степен, че мрънках.

Ето от къде идвали и тези първи места във въпросната класация - явно не само аз мрънкам, а и на хората от тези страни им идва да мрънкат по един техен си специфичен начин - един от тези познати под името „развод ми дай" или „смени местоработата си на 50 години".

Тук в нашата си държава затиснат от проблемите, от среднощния скандал на съседите (така и не се развеждаха) и музиката до зори, от сивият облак на автобуса, подминаващ спирката, пълна с хора (вторият пореден подминаващ автобус), пушещият до мен кисел индивид, искащ ми огънче, та даже и до колегите в работата, затиснати от поредното забавено плащане на мизерните заплати и планове за почивка на вилата, не ми остава време да мрънкам. Няма как да мрънкам - толкова много са нещата, че просто няма как и откъде да започна.

Тръгвам си от работа и се чудя кога ще успея да стигна - пак има задръстване, пак ще закъснея, а и трябва да купя нещо за вечеря, хладилникът е празен, а и онова писмо което толкова много чакам, така и не пристига - най-вероятно някой от съседите го е взел да го разгледа или пък се е загубило, все пак се случва.

За какво да мрънкам, просто няма време, а и в един прекрасен момент разбираш, че и да мрънкаш - няма смисъл. Всеки мрънка по неговият си начин - те скандинавците мрънкат (протестират) с развод или платена почивка, а ние тук си мрънкаме вечер пред телевизора или с приятели на по бира.

Кое е по-доброто мрънкане ли? Честно казано, не знам, но хората сме така устроени - да мрънкаме. Само поводите и начините са различни.

Това ме кара да мрънкам.

Oще: българия  живот  класации  мрънкане  скандинавия  сравнение 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.01.2011, 17:43

17 Voin | 08.03.201120:36

Александре, както казах- носталгия не ме гони. Но пък ако на теб ти харесва да нагласяш думите как ти дойде- твой проблем.

tougherty виж с теб съм съгласен, познавам добре и двете лица на монетата, просто аз избрах своето и не изпитвам угризения. Нито се смятам за дезертьор. За ведение- нека някой се поинтересува за милиардите левове, които се вливат в икономиката на българия, изработени и изпратени там точно от такива дезертьори като мен...
Но не ми се спори с теб, както казах съм съгласен до голяма степен с мнението ти. Само че да ми излезе насреща някой пишман родолюбец /както става в случая с Теа/ и да ми обяснява как се живее там и каква мъка ме гонела без изобщо да е наясно- хайде молим. Вие не искате емигрантите да ви дават акъл, ама и на нас не ни харесва да ни давате наклон на х**. И то често хора, които никога не са го изпитали на живо.
Надявам се да ме разбираш какво искам да ти кажа.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.10.2010, 15:30

16 Krasimir Kovachev | 08.03.201116:54

Трябва да си пълен идиот-задръстеняк,отхвърлен от всички глупак, за да стоиш в България и да се подвизаваш из българските форуми.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.10.2010, 17:03

15 tougherty | 08.03.201111:15

Дискусията сякаш започна малко да се разминава с темата на статията. До известна степен разбирам хората, които повече или по-малко разочаровани са избрали да напуснат България и да си търсят щастието другаде. Животът наистина е прекалено кратък. Имам не малко познати, приятели и съученици (за последните беше особено лесно да го направят), които са поели по този път и се оправят прекрасно в живота там, където живеят в момента. От друга страна изключително много се дразня когато някой емигрант (или гражданин на света ако щете) започне да ме поучава и да ми дава акъл какво да правя и как да си оправим държавата. Получава се нещо като с французите и ромите, които шумно ни обясняваха как трябвало да ги интегрираме, но в крайна сметка интегрирането от тяхна страна удари на камък и започнаха да ни ги връщат с чартъри и щедри съвети. По същия начин емигрантите явно гледат на нас като на по-глупавите си братя, които отчаяно се нуждаят от техните поучения и житейска мъдрост, за да направят живота си поносим. Или пък от историята "как се издигнах сам и прокопсах в чужбина", или най-вече от универсалното решение "абе напуснете я тая скапана държава и ще видите колко е хубаво навън". Ами виждали сме колко е хубаво навън. И всеки път когато се прибираме обратно и ни посрещне скапаната ни действителност сърцето ни се свива от мъка. Но това не ни кара да се обърнем обратно и да избягаме, а ни амбицира да се опитаме да направим тази действителност поне малко по-хубава и поне малко по-приличаща на тази на запад. Действително тук е трудно, всеки ден се ядосваме за поредната доза несправедливост и безхаберие, сблъскваме се с хиляди трудности и главоболия, но поне се опитваме да подредим нещата около себе си така, както трябва да бъдат. Защото това е единственият начин България да стане мястото, което искаме да бъде. Вече видяхме, че спускането на "спасителя, който ще ни оправи" отгоре или от чужбина не върши работа, затова малко по малко трябва да започнем да редим пъзела наречен нормална държава от непосредствено заобикалящата ни действителност. Явно промяната отгоре няма да стане, така че трябва да започнем радикалната промяна отдолу, от себе си и светът около нас. Ако нормалните хора се откажем да го направим и просто хванем самолета България е загубена и обречена. Това е непонятно за мнозинството от емигрантите обаче. Те мислят че не напускаме България поради страх от неизвестното и новото или понеже смятаме че няма да се справим в чужбина. Самите те са дезертирали и не могат да проумеят как може някой да е избрал да остане да воюва след като е толкова по-лесно просто да си събереш багажа и да отидеш някъде, където всичко е уредено. Ако всички дезертират обаче, войната е загубена изначално. Ето защо някои са избрали трудния път. Така че уважаеми господа емигранти, запазете си акъла и поученията за себе си! И не мислете, че след като сте в чужбина и (дай боже) сте се замогнали и издигнали, сте нещо повече от събратята си България. Нито че можете да избягате от манталитета си. Той ще ви следва където и сте, за какъвто и да се представяте. Помнете винаги и една безсмъртна творба на Щастливеца - "Пази боже сляпо да прогледа".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

14 Оня Дето Го Трият | 07.03.201120:44

Темата за мрънкането май се очертава като една от любимите за тоя форум (наред с феминизма и личните драми)

Незнам дали българина толкова обича да мрънка, но определено има една досадна прослойка от "позитивни" пичове, които са далеч по-вредни за мен от мрънкащите! Щото основно заради тях дори и не започва някаква положителна промяна! Идея
Тоест ако някой каже, че по улиците има дупки, че министъра е кофти или икономиката има проблем, то веднага ще скочат въпросните позитивисти да го заклеймят в негативизъм или даже генерален извод да направят за мрънкането на българина..... глупчо
Я по-добре нищо да не пипаме да променяме, да си живуркаме така в мизерията, та да си доказваме какви корави пичове сме - ааама де, ше мрънкат разни слаби душици!
Ше ни викат некви чужденци, че съдебната ни система е кофти или в ресторантите ни ги лъжат - я аз как цял живот се оправям щот съм готин пич, а разни мрънкат!
И дупките по пътя така са си добре, даже повече нека има - така де, карането не е за слаби характери... шофирам
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.01.2011, 17:43

13 Voin | 07.03.201119:32

Tea, Красимир много правилно ти го е казал. Само че не всички камбанарии са ниски, каквато явно е твоята.
7 години вече как напуснах България и ако изпитвам някаква носталгия, тя е по приятелите, които, за съжаление, отдавна не са същите. Живеещите в чужбина знаят какво искам да кажа.
Да, върнах се за месец миналата година. И съжалявах. Не искам да ссе връщам отново там, не и скоро. Защото видях как за тези 7 години промяната е само към по- зле. И аз, като Красимир, съжалявам, че не съм излязал по- рано навън. Ама на, нямаше как.
Така че, колкото и да не ми вярваш, аз харесвам живота си тук. И за разлика от много сънародници, подобни на теб, които искат да им се падне джакпота от тотото за да се върнат, аз смятам пак тук да си остана. И определено не съм малцинство. Горчивата истина е, че повечето желаещи да се върнат на родна земя са или възрастни хора /които почти цял живот са си живяли в Бг, нормално/ или доста простички млади хора, жадуващи по чалгата и простотият. Но напоследък и те не са много,
Така че ти можеш да си вярваш в каквото си поискаш, това не означава че е истина.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

12 Pavur Pezev | 07.03.201118:59

Теа,нещо ретоградно патриотарство надушвам в изказа ти.По-глобалистично бе булка.Както е тука,така е и в Конго -Киншаса.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.10.2010, 15:30

11 Krasimir Kovachev | 07.03.201118:46

Съдиш от твоята си камбанария,аз едно време също исках да чистя и чистих,по площади и изборни урни докато не осъзнах,че то изчистване няма а живота е твърде кратък за експерименти и топлата вода отдавна е открита. Сега 11 години по-късно,единствено съжалявам,че не заминах по-рано,дано и ти един ден да не стигнеш до този извод. Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

10 Thea Atanasova | 07.03.201117:51

За каквото и да иде реч аз съм родена тук - за добро или лошо. И за съжаление, колкото и да е зле ТУК знам, че като отида ТАМ ме хваща носталгията за гърлото и не мога да живея ТАМ, а мога да живея ТУК. И точно заради това колкото и да ми се правят всички, че им е много хубаво ТАМ аз не им вярвам. Затова трябва всички да сложим по една престилка и да се превърнем в чистачки, за да изчистим държавата ни, която е хубава, но много ЗАНЕМАРЕНА И МРЪСНА.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.10.2010, 15:30

9 Krasimir Kovachev | 07.03.201117:37

Тея,мой приятел в България още не може да възприеме ззащо съм казвал "благодаря" на продавачи ,сервитьори,автобусни и такси шофьори и т.н.
Дано разбереш за какво иде реч. Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.03.2011, 16:36

8 lalena | 07.03.201117:05

Много щастлив скъпи сънароднико, още не съм била в нито една скандинавска страна, макар, че експанзията на ежедневието ме тегли неудържимо към тези студени, резервинани, хм..лицемерни(така поне съм чела) и какви ли не още потомци на викингите..защо мръкаме? харесва ни да се чувстваме зле? харесваме да не си задаваме въпроси за духовното израстване, удобно сгушени под музикалния парник на американските рап и аренби, изместили(слава Богу) дори от градския транспорт чалгата?
има и хора, които не мрънкат и може би си задават въпроса:какво животно съм? верблюд? хобит? извънземно? защо не мрънкам, защо не се дразня? защо всичко това ми изглежда далечно? дали защото спрях да слушам рап и да завися от дрешките в мола? какво се разби в подреденото ми ежедневие, че ..дори черните овце(не по-малка група в България от белите) не ме приемат като свой? ПОМООООООЩ ПОМООООООЩ как да се върна в лоното на вярата, на мрънкането и да стана като всички -като едните всички -"чалгарите" или като другите всички "бунтарите" ..
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.