Да доплуваме до работа | webcafe.bg
Webcafe

Да доплуваме до работа

Webcafe.bg, по salon.com 23.09.2012, 16:47 (обновена 25.09.2012, 14:53)

1 от 2 снимки Назад Напред

Канали в Ел Ей

Водните канали край градовете - новите територии за отдих

Преди около месец отпадни води, попаднали в река Хъдсън, едва не отмениха първия за Ню Йорк триатлон Ironman.

Въпреки това преди малко повече от седмица Мартин Стрел скочи във водата от подножието на Статуята на Свободата. Общителният 57-годишен словенец е преплувал реките Амазонка, Мисисипи и Яндзъ по цялата им дължина, така че за него отсечката от 3.5 километра въобще не е предизвикателство.

Плуването, което започва от Острова на Свободата и завършва при Батъри парк, е част от опитите да се привлече вниманието към градските водни канали. Ала има нещо нередно в цялата картинка. Наблюдавайки Стрел, врязващ се в мътната сива вода под стоманения хоризонт на Манхатън, с всички заобикалящи го фериботи и шлепове, той изглежда твърде розов, твърде крехък, твърде много човек, за да бъде там.

Вековете на движение на лодки, тежка индустрия, изпускане на отпадни води и токсични отпадъци са ни вкоренили идеята, че градските водни канали не са предназначени за хора

Дори след като градовете масово започнаха да преминават на водна вълна през последните години, изграждайки сложни водни паркове и  еспланади, много малка част от тях предприемат следващата логична стъпка по пътя: окуражаването на гражданите да се гмурнат в тези води.

"Преди 25 години си купих чифт ножици, прерязах една ограда и обявих реката Лос Анджелис за законно отворена," споделя Луис Макадамс, президент на "Приятели на реката Лос Анджелис". "Ала от гледна точка на закона, не трябва да има хора в тази река. Наказанието за плуване в нея е глоба от 500 долара или шест месеца затвор".

Хората като МакАдамс и Стрел са сред първопроходците на идеята, че градските реки и канали, които са по-чисти от всякога през изминалия век, са узрели да се превърнат в места за отдих. Само преди няколко години тази идея би била отхвърлена от повечето население, но сега очевидно е достигнат повратен момент.

Каяците вече са обичайна гледка за реката Куяхога в Кливлънд - каналът за индустриални отпадъци, който през 1969 г. избухва в пламъци. Събиращите миди се завръщат да ровят в пясъците около някога прочутото със замърсяването си пристанище на Бостън.

Миналия месец след години на протакане заради затрудненията около почистването им, американската агенция за защита на околната среда се зае с вдъхването на нов живот на градските "водни магистрали". "Обществото иска боклуците да бъдат изнесени и водите да бъдат пречистени", обяви консултант на един от проектите Superfund на агенцията.

Този обществен натиск, съчетан с напредъка на технологиите за почистване, променя градските водни пътища толкова бързо, че в близко бъдеще те ще станат неузнаваеми

Всъщност този преходен момент сигурно е най-интересното време да опознаете тези области, особено ако сте любители на скритите, игнорирани кътчета на градовете, в които малцина се осмеляват да надникнат - обрасли, тихи, мрачно красиви изоставени места, които след броени години сигурно ще бъдат пълни с плувци и каращи джетове и водни ски. "Това е много градско изживяване," казва Джим Бърнс.

Бърнс е риболовец, който живее в Лос Анджелис и по негови думи "може да стигне до планински поток за по-малко от половин час." Но често той избира да ловува в реката на Ел Ей - брутален, покрит с бетон воден канал, предлагащ необикновено - и неестествено спокойно - убежище от пулса на града.

"Живял съм в Лос Анджелис цели 34 години и никога не съм подозирал въобще, че там има река," разказва Бърнс. Преди 3 години той и синът му чуват за нея и решават да я открият. "Струваше ни невероятни усилия. В Лос Анджелис има много бетон и шосета. Когато виждахме реката и се опитвахме да намерим начин да стигнем до нея, се оказвахме зад някой супермаркет, като паркингът опираше в реката с бодлива тел и табели "Не преминавай!"."

В крайна сметка Бърнс успява да открие местата, от които се стига до водата

"Коритото е бетонно и склоновете са адски стръмни, казва той. (Реката е била канализирана през 30-те години на миналия век, за да се предотвратят наводнения.) "И когато ходиш там, навсякъде наоколо има огромни електропроводи. Там можеш да видиш велосипедисти, наблюдаващи птиците, други рибари. Както и много бездомници, които обикновено са много дружелюбни."

Там, където дъното на канала не е било запечатано с бетон, дървета и растения растат от пясъка. По бреговете се виждат графити, а тук-там и някоя катастрофирала кола, което създава сюрреалистичен градско-пасторален пейзаж. "Това е като тайно място, което само местните знаят," коментира Бърнс. "Няма да срещнете случайни хора там - това просто не е място за всички."

Или поне засега не е. Но възраждането на реката в Лос Анджелис обещава да бъде един от най-поразителните проекти за обновяване на градската среда в следващото десетилетие. Допреди само 2 години това дори не е било официално река, а канал за предотвратяване на наводнения.

"След това Агенцията за защита на околната среда го обяви за традиционен навигируем воден канал, което е бюрократичният еквивалент на: това е река," пояснява Макадамс. А според калифорнийския "обществен договор" реките в щата принадлежат на населението. И на 28 август т.г. губернаторът на щата Джери Браун подписа фундаментален закон, разрешаващ достъпа до реката за първи път от почти век насам.

След такава стъпка трансформацията идва бързо - има огромно търсене за такъв достъп

Организаторите на турове на града с каяк, които стартираха миналото лято, успяха да продадат 260 места за по-малко от 10 минути. Доклад от 2008 г., обявяващ рибата в реката за годна за консумация кара все повече рибари да се опитват да ловят там тилапия, сом и дори костур.

"Това е много важно," казва Макадамс. "Подобни стъпки дават на хората усещане за жива река." И наистина, има нещо в потенциалното отваряне на тези водни пътища из града, което предизвиква пик от интерес. Може би защото в бързо джентрифициращите се градове, където изоставените места бързо изчезват, те остават последната дива, непревзета територия.

Крайбрежията на реките често са най-опасните части на градовете - места, където хората още живеят в колиби и готвят на открит огън. И когато градовете си връщат тези крайводни територии, бедните райони около тях отстъпват, заместени от перспективи за ново население - и естествено нови печалби.

Това определено личи и по примера на Огдън, Юта. Когато преди 12 години 29-годишният Матю Годфри е избран за кмет, той незабавно се заема с почистването на намиращата се в ужасно състояние градска река за нуждите на отдиха.

"Искахме да станем своеобразна столица на приключенския отдих и за нас реката бе ценен актив," коментира той. "Надявахме се да създадем център за елитен риболов, виждахме потенциал за каяк, мислехме дори, че има шанс да организираме родео."

Противопоставянето на почистването обаче идва от най-либералните членове на градския съвет, които се опасяват, че това ще измести от бреговете на реката най-бедното население. "Там имаше малки колиби, които са били по бреговете на реката от 20-те години на XX в.," казва Годфри, "малки къщички, изживели полезния си живот някъде през 40-те години."

В крайна сметка почистването е извършено, като от реката са извадени над 13 000 тона бетон, боклук и изоставени коли - и в крайна сметка с тях си отиват и колибите и населението в тях. Сега в Огдън наистина се организират състезания с каяк и според Годфри там е "едно от най-добрите места за риболов по реките в региона."

Все пак водната джентрификация наистина води до изместване на части от населението. Тя обаче тя създава и много възможности

След много десетилетия усилия за превръщане на основната река на Хюстън - Бъфало Баю, в дестинация за отдих, сега около нея се е зародила цяла собствена миниикономика на свързани с водата бизнеси.

"Има частна компания, наречена Bayou Shuttle, притежавана от младеж, който видя потенциала за кану и каяк по Баю. И бизнесът му върви отлично," казва Гай Хагстет, който е ръководил част от обновяването на Баю. Сега градът очаква да набере около $250 млн., за да изкупи още земи по Баю и да изгради най-голямата непрекъсната градска система от пешеходни и велоалеи.

Не е преувеличение да се каже, че в следващите десетилетия начинът, по който ще възприемаме реките, пристанищата и каналите ще е крайно различен от този сега. "Мисля, че реката ще става все повече лицето на града," казва Макадамс - впечатляваща прогноза за ценен актив на града, който част от обитателите му дори не подозират, че съществува.

Но с гледката на Мартин Стрел, плуващ нагоре по река Хъдсън, с издигащия се над него нов Световен търговски център - гледка през синкави плувни очила - такова бъдеще изглежда не само възможно, но и почти неизбежно.

Oще: боклук  градове  екология  земи  канали  манхатън  ню йорк  реки  хора 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

1 Mile Manolov | 24.09.201219:48

славен фючър я чака перловската muhihihihi
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.