Доведи звезда в училище | webcafe.bg
Webcafe

Доведи звезда в училище

Webcafe.bg , По NY Times 15.02.2011, 16:08 (обновена 18.02.2011, 09:56)
Джейми Оливър

Снимка: © Getty Images

"Училището на мечтите" на Джейми Оливър...

"Някога аз самият съм напуснал училище практически без нищо, бях дете със специални нужди. Чувствах се така, сякаш училището ме е подвело и изоставило." С тези думи Джейми Оливър започва новия си медиен кръстоносен поход, озаглавен "Училището на мечтите на Джейми".

Сега Оливър е мултимилионер, известен готвач и организира собствени социални кампании, но някога той е напуснал прогимназията си в Есекс само с два взети изпита за постъпване в гимназия. Ето защо съчувства на 47% от британските младежи, които на 16 години са извън образованието - с под пет взети изпита за гимназия, включително по основни предмети като английски език и математика.

Ако обикновеното училище не дава резултат - доведи звезди

Миналото лято само във Великобритания цели 330 000 ученици са се оказали в това положение - и Оливър кани 20 от тях да постъпят в неговото "Училище на мечтите", разположено в не твърде мечтателно, старо, тухлено здание в северен Лондон. Традиционното образование не е помогнало на тези деца, така че той се обръща към нетрадиционен екип от реализирали се, вдъхновяващи личности, които да се опитат да ги привлекат за каузата на ученето.

И събира впечатляващ учителски състав: преподавател по драма е Саймън Калоу*, обучението по политика се води от Алистър Кембъл**, по изкуства - от Ролф Харис***; учител по история е Дейвид Старки****, математик - Алвин Хол*****, а по спортните дисциплини с децата работи Дейли Томпсън******; други известни лица като Чери Блеър*******, Тинчи Страйдър********, Ендрю Моушън********* и Ранкин също водят часове в училището. Учителите са консултирани от носителя на британската награда за училищен мениджмънт директор Джон Д'Абро.

Знаменитите учители не подозират колко тежка е задачата им

Децата се оказват трудна публика - и процесът на обучение често се оказва по-затруднителен за самите учители. Саймън Калоу примерно се опитва да заинтригува класа с историята на Ромео и Жулиета, но децата реагират с фрази като "Не мога да чета Шекспир, за мен той е безсмислен." Но след много увещаване, той ги отвежда в театър "Глоуб" и няколко от момчетата репетират сцена от пиесата.

Целият процес на обучение е заснет и ще бъде излъчен по телевизията. Поредицата е пълна с пробиви: след дисекция на прасе в час по естествени науки, воден от Робърт Уинстън (Лорд Уинстън е професор по наука и общество и почетен професор по репродуктивна медицина в Imperial College), единият от учениците заявява: "Това е най-значимото нещо, което съм научавал в живота си."

Грижата за възпитаниците продължава и след края на проекта

Самото обучение в "Училището на мечтите" приключва миналата есен, но подобно на другите проекти на Оливър, той се старае да остави стабилно наследство - и да подкрепя децата, когато учителите-звезди оставят тебеширите. Повечето от тези деца сега се явяват отново на изпити, или се записват на подготвителни курсове за политехническо или университетско обучение; освен това фондът за стипендии към "Училището на мечтите" плаща на щатен образователен експерт да напътства учениците - и финансира допълнителната помощ, от която те може да се нуждаят при работата с частни учители.

Въпреки опита си с "Fifteen", ресторанта му за желаещи да станат готвачи, Оливър оценява преподаването като трудно занимание, като заявява: "Иска ти се да ги обичаш, да бъдеш техен приятел. Но това, което трябваше да направя както трябва, беше взискателност. Балансът между обич и дисциплина е в основата на "Училището на мечтите."

- Защо направихте "Училището на мечтите"? Идеята ви хрумна може би заради времето, което сте прекарали в училище?

- Не. Шоутата, които сме правили преди - като "Министерство на храната" и "Училищните обяди на Джейми" са моя идея; това беше в много по-голяма степен замисъл на екипа. Но аз бях ентусиазиран, тъй като съм имал много сходни изживявания в училище, не много по-различни от децата в тази програма. Това, което ми харесва в шоуто, е, че то засяга сериозен политически проблем.

Почти половината ученици излизат от прогимназията без достатъчно взети изпити, за да успеят да постъпят в качествени гимназии. Предполагам, че големият въпрос е: дали има просто умни и глупави деца, или съществуват и други начини хората да бъдат мотивирани, ако имат затруднения в училище? С други думи: дали "Училището на мечтите" може да вдъхнови лишените от стимул?

- Но защо всички тези деца се "провалят" - заради лоши учители, или заради лоши родители?

- Бих казал от опита, който имах с моите ученици от проекта Fifteen (излъчен по телевизията във Великобритания през 2002 г. под името "Кухнята на Джейми"), че е по малко от всичко. Младите хора могат да бъдат непослушни и да пречат на обучението. Но дори ако са таралеж в гащите, това е вик за помощ - те не чувстват някой да им обръща внимание, да ги чува. Приемането на такива деца за "гадни малки копеленца", изключването им и освобождаването им от училище не върши работа. Думата "уважение" непрекъснато се използваше от децата за времето им в нашето училище.

- Дали усещането беше различно от това да учите децата от Fifteen да станат готвачи?

- При готвенето можете да накарате учениците бързо да почувстват, че наистина са добри в нещо. Те започват да градят самоувереност и самочувствие веднага - и оттам може да се премине към езиково обучение, някои науки и наистина сложни кулинарни процедури от висша категория. Във Fifteen, дори и в лошите дни, хората винаги се прибираха у дома научили нещо.

Но "Училището на мечтите" беше много различно изживяване за мен. Подобно на повечето други учители, и аз съм преподавал малко, и всички смятаме, че сме много добри в това, което правим... но трябва да осъзнаем, че нормално имаме публика, която е изцяло включена, която желае да слуша. Всички ние много бързо научихме урока колко трудно е да бъдеш прогимназиален учител във Великобритания в наши дни.

- Дейвид Старки изглежда е бил много добър избор, за Ендрю Моушън обаче е било по-трудно - вие интересувахте ли се как различните учители са подхождали към задачата си?

- Всички ние започнахме на различни нива. Старки беше невероятно организиран и категоричен за плана си за действие; Джази Би пък изобщо не знаеше какво ще прави; Ендрю Моушън пък беше невероятно интелектуален и любезен.

Когато писах на тези хора с предложението да се включат в програмата, те го приеха сериозно и предложиха своето време - но в първите три дни аз самият въобще не бях сигурен как ще се получи. Всички ние сме добри професионалисти - но моят първи час не мина толкова добре, колкото очаквах. Мисля, че при повечето от другите учители положението е било същото.

Не сме очаквали, че трябва да поддържаме класа активен, продуктивен, че се налага да се справяме с бъркотии навсякъде. В началото изглеждахме слаби и жалки, след това дойде един междинен етап, когато не искахме да бъдем в "Училището на мечтите", но пък се налагаше да бъдем малко по-скромни и по-динамични в подхода си; а след това започваш да чувстваш връзка, да изпитваш обич, и започваш да провеждаш часове, които действително водят до резултати.

- Какво ще си помислят родителите?

- Мисля, че това шоу показва колко трудно е да бъдеш учител - и през какво преминават преподавателите ежедневно. Родителите имат абсолютно мъглява представа за своите деца. Всички ние смятаме, че те са прекрасни; всички ние се мъчим да се грижим за нашите деца, но когато ги събереш в една стая, умножено по 30... Надявам се шоуто да помогне на родителите да осъзнаят колко трудно е за учителите.

Хората са склонни да преподават по начина, по който те самите са били обучавани, и да възпитават деца по начина, по който те самите са били възпитавани - което вероятно е част от проблема.

- Децата не изглеждат впечатлени от знаменитите си учители - много от тях изглежда не знаят кои са Дейли Томпсън или Саймън Калоу...

- Аз и вие бихме се въодушевили от споменаването на имената им - но тези ученици не са били родени, когато например Дейли спечели своите златни медали (на олимпиадите през 1980 и 1984 г., в дисциплината десетобой). За много от нас това беше леко унизително, което винаги е нещо добро.

- Дали образователната система е прекалено академична? Има ли още някакъв снобизъм по темата за практическото обучение?

- Мисля, че определено има два типа ученици: академичният тип - и тези 50 процента, които се провалят. За мен това е нещо очевидно - това е прост факт. Ние не правим достатъчно за тези, които се провалят; те имат нужда от по-физически, осезаем подход, който включва личностни умения, изграждане на екипи, решаване на проблеми, създаване на материални неща. Тези умения трябва да бъдат приемани също толкова сериозно, колкото и науките.

- Това звучи като теза за връщането на специалните подготвителни училища...

- Подготвителните училища са старомодни. Същият ефект може да се постигне с масовите училища, които съществуват в момента. Когато изливаш вълна от ученици в икономика, където има затруднения с намирането на работа - особено тези, които нямат ентусиазъм за академични знания - те трябва да имат базов подход към физическия труд. Необходимо е да бъдеш в състояние да блъскаш по 18 часа нонстоп седем дни в седмицата - трябва да знаеш какво е истинската, гадна работа... Аз съм го изживял. На 13 години съм работил по 15 часа дневно в бара на баща ми. Ако не бях станал готвач, каквото и да правех, щях да се старая максимално.

- Това ли търсите, когато набирате персонал за ресторантите ви?

- За мен работят 350 готвачи - и когато става дума за 16-20-годишни деца, с които се занимаваме в момента, никога не съм виждал толкова разглезено поколение. Срам ме е да гледам британските деца. Техните майки се обаждат и казват: "Той е твърде уморен, прекалено много го натоварвате" - и това става дори с мускулестите, физически здрави младежи.

А междувременно при мен има железни, абсолютно надеждни поляци и литовци, които не хленчат и работят усърдно. Физическата работа и хленчът са нещо, с което това поколение определено има сериозни проблеми.

- Британският министър на образованието Майкъл Гоув подкрепя идеята да се наемат учители, които нямат обичайната педагогическа квалификация - това, което и вие правите с "Училището на мечтите"...

- Мисля, че "Училището на мечтите" подлага на съмнение всичко, което знаем до момента за образованието - включително това дали ви е необходима педагогическа квалификация, за да бъдете учител; мисля, че всички знаем, че отговорът на това е отрицателен.

Гоув тук е напипал нещо много важно. Разговарях с него преди няколко месеца за ангажимента на предишния британски кабинет всеки ученик да учи готварство в продължение на 18 часа в прогимназията. Той се ангажира да учат и повече от 18 часа; харесва ми енергията му. Това обаче не означава, че няма да му тровя живота, за да постигна целите си. Винаги съм бил чужд на политиката, опитвам се да оставам безпристрастен.

- Дали заснемането на това шоу ще ви вдъхнови да създадете безплатно училище, за каквото се бори Гоув?

- Когато имам повече финансова гъвкавост, определено ще го обмисля. В крайна сметка всичко опира до вдъхновяващ директор, събрал бригада от учители с наистина ясен, праволинеен подход, подходящ за съответната област на обучение; тогава се инвестира в нещо гарантирано печелившо. Но пък не бих бил изненадан, ако не го сторя в следващите пет години.

- Изглежда ви допадат строгите възпитателни методи?

- Съпругата ми Джулс обича принципите на възпитание, формулирани от Джина Форд. Общо взето, тя се придържа към близо две трети от напътствията й за строг родителски подход - което ми се вижда като добър баланс. Примерно при нас е задължително децата да си лягат в определено време. Това означава, че седем седмици след раждането си те вече са вкарани в твърд график.

Аз самият съм отгледан и възпитаван по същите принципи, не само децата ми. Строгото възпитание води до голямо разделение сред хората - повечето хора, които го практикуват, го пазят в тайна. С удоволствие бих направил шоу за Джина Форд и нейните възпитателни методи. Мисля, че твърде често хората ги свързват с всякакви глупости.

- В Лос Анджелис правите нов сезон на "Хранителната революция на Джейми Оливър", но току-що властите в града обявиха, че ще ви забранят да посещавате което и да е от училищата там, тъй като се опасяват как те ще бъдат представени в шоуто...

- Да, забранен ми е достъпът до всяко от училищата в района на Лос Анджелис - повече от 1300 училища; гордея се с това. Във Великобритания съм свикнал на прозрачност, това са обществени услуги, парите на данъкоплатците - така че имам правото да задавам въпроси и да получавам черно на бяло информация; но те искат от мен единствено да контактуваме без официални изявления.

Шоуто, което правя в Америка, е нещо забавно; то е най-гледаното кулинарно шоу в страната - и може би единственото с политическа ориентация. Когато ми заявиха, че нямам право на достъп, реакцията беше епична - хиляди родители от целия град носеха обяди и ми разказваха как не се чува тяхното мнение, как им е отказано право на глас.

Да, нямам достъп до училищата там, но аз съм като болезнен обрив. Не се отказвам. Трудно е, но се промъкнахме в едно от училищата там по заобиколен начин - и работим с много от семействата на ученици, в домовете им. Напоследък съм видял някои от най-завладяващите, обезпокоителни и вдъхновяващи неща, които съм правил. И ако те толкова държат да се опират на непрозрачността - тъй да бъде, но причината за това не съм аз. Това просто не може да се случи в моята страна.

*Саймън Калоу - Актьор, режисьор и писател. Режисирал операта Cosi Fan Tutte и филма The Ballad of Sad Café (1991). Участвал в Amadeus (1984), "Стая с изглед" (1985), Maurice (1987), "Четири сватби и едно погребение" (1994), "Влюбеният Шекспир" (1998), "Фантомът на операта" (2004) и Bob the butler (2005) с Брук Шийлдс. От телевизията е известен с одобрения от критиците сериал "Ангели в Америка" (2003), главната роля в спечелилия наградата "Еми" документален филм Galileo's daughter (2002) и "Убийства в Мидсъмър" (2006).

**Алистър Кембъл - Бивш говорител на премиера Тони Блеър, специалист по пиар и рекламни стратегии.

***Ролф Харис - Роденият в Австралия Харис е бил шампион по плуване, преди да започне да се занимава с изкуство. Музикант, композитор, автор на песни, телевизионна знаменитост и ... художник.

****Дейвид Старки - Виден историк и водещ на телевизионна поредица, известен с неподражаемия си стил на разказване и преподаване.

*****Алвин Хол - Известен финансов анализатор и скъпоплатен инвестиционен съветник.

******Дейли Томпън - Двукратен олимпийски шампион в десетобоя.

*******Чери Блеър - Известен адвокат, съпруга на бившия британски премиер Тони Блеър.

********Тинчи Страйдър - Известен не само във Великобритания, а и в света рап изпълнител, Never Leave You е един от хитовете му.

*********Сър Ендрю Моушън - Бил е избран за придворен поет на британското кралско семейство - в Обединеното кралство това е титла.

Oще: гимназия  готвене  деца  джейми оливър  звезди  образование  ученици  училище  учители  шоу 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

2 Thea Atanasova | 16.02.201115:02

Голям сладур е Джейми и много го харесвам, и начина му на готвене и всичко. Идеята е страхотна, БРАВО. А нашите "звезди" за нищо не стават, и спонсорството им стига до там да накарат баба Лили да изпее "яжте банани и портокали".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.07.2010, 16:36

1 Профилът е закрит | 16.02.201111:16

Те това е звезда с мисия. На нашите "звезди" мисията им е да пеят по Коледа по битиви-ту и на митингите по изборите.
А Съединените Фашистки Щати да го духат!
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.