Културата на 50 лева разходи | webcafe.bg
Webcafe

Културата на 50 лева разходи

Мария Касимова 28.04.2015, 19:58 (обновена 02.05.2015, 13:24)
изоставен театър

"Преди да ни направят бедни, ще ни направят прости"

"Преди да ни направят бедни, ще ни направят прости", беше казал преди време историкът Андрей Пантев. "Успяха и в двете", допълни преди две години в едно свое интервю за БНР социологът Иво Христов.

Колкото и да ми е мъчно да го призная, и двамата се оказаха ужасно прави.

В България от години е национална политика културата да се потиска и у обществото да се възпитава идеята, че тя е нещо елитарно и претенциозно, което само харчи пари в една и без това бедна държава.

Потребността от културен живот е изведена като каприз и неизменно се свързва с всичко, което противостои на всякакви положителни икономически категории като благосъстояние, растеж, капитал. Да си артист е недоходно и несериозно, а когато да бъдеш такъв е личен избор и настоятелна борба да се реализираш, това вече се определя и като безотговорно.

„Музикант къща не храни" беше казал някога народът ни, който по принцип не ги обича тия работи със свиренето, пеенето, играенето и рисуването, когато те станат професия.

По времето на социализма, когато колкото и първична да беше властта, инстинктивно си даваше сметка колко важно оръжие е изкуството, да бъдеш културтрегер означаваше общо взето да произвеждаш възхвали за властта във всякакъв арт вид.

Вкусът се манипулираше, но въпреки това съществуваше арт среда и тя развиваше свои идеи често и извън соц-рамките.

Старите театрали още си спомнят как се чакаше на премиера да дойде Бай Тошо и с какво облекчение целият творчески състав отдъхваше, когато чуеха гърления му смях след някоя пиперлива, критикуваща режима реплика.

Изкуството беше овладяно, контролирано, насочвано, поправяно и спирано, но е факт, че към него и неговите автори имаше изграден институционален и обществен респект. То и затова в академиите по изкуствата тогава кандидатстваха по триста човека за едно място, а да си актьор, художник или музикант си беше престижно.

Новото време и новите управници успяха да убият дори това. "Аз съм прост и вие сте прости, и затова се разбираме" казваше премиерът. Няма как при това положение и без това принципно готовото на опростачване население да не се плесне по челото и със самочувствие да си каже:

„Е, па и я съм като него!".

От друга страна, масовото опростачване се случи не без участието на самите културни институции. Да бъдеш артист е усилие - същото е и да си културна институция.

Когато държавата не те подпомага финансово, за да можеш свободно и спокойно да водиш своя артистична политика, да правиш не само продаваеми спектакли, изложби и концерти, си принуден да оцеляваш според масовия вкус. През годините в този трап се оказаха много театри и галерии.

Сатиричният театър, който беше най-посещавания по време на социализма, тъй като от сцената му на езоповски език се чуваха истини за властта, които хората тихо си споделяха у дома на спуснати завеси и пуснато радио, увисна предимно с глупави и лековати постановки.

Десетки галерии затвориха или се превърнаха в магазини, където можеш да си купиш картина, която по цветове ще ти се върже с фототапета в хола. Детските театрални студии се превърнаха в подготвителни курсове за деца-модели.

Всяко второ хлапе има свое досие в рекламна агенция и се надява някой ден да участва в достатъчно мащабна телевизионна реклама, че всички във фейсбук да му завидят.

Хората разбраха, че да си актьор не е толкова доходоносно, освен ако не те харесат за някой сериал, и престанаха да тикат децата си да кандидатстват в академията. Днес така или иначе всеки може да се покаже по телевизията, стига да се яви на кастинг за каквото и да е - от готварско предаване, до риалити формат или „Съдби на кръстопът".

Това им гарантира най-важното - петнайсетте минути слава в родното село. Какво ти тук изкуство, какви нужди от духовност!

За тези, които така или иначе приемат като ненужно усилие потреблението на култура и изкуство, тази ситуация е нормална.

„Кат' имам нужда от леб и лимонада, немам нужда от опера и тинтири-минтири!",

казваше едно време учителят ми по военно обучение в училище, за когото така и си остана мистерия защо ходим организирано на театър вместо на полигон. За хората, които все пак имат истинска нужда от духовна храна, обаче, страшното е, че пазарът за нея и днес, повече от четвърт век след промените, е обидно оскъден и неактуален.

Сетете се кога за последно сте гледали чужда театрална трупа на гастрол у нас. Говоря за голям театър, за истинско събитие. Освен по-честите гостувания на руски и грузински балети и от време на време на поредно, вече втръснало издание на Lord Of The Dance, няма нищо.

Не знаем какво се случва в театъра по света, не познаваме новите имена, дори нашите родни станаха част от световните афиши някак без наше знание.

Точно така се случи с режисьора Галин Стоев например, който от години работи в „Комеди франсез".

У нас, при толкова сцени и театри, все още няма танцов театър. Единственият фестивал за това толкова красиво, модерно и комуникативно изкуство у нас беше Sofia Dance Week, което се превърна в One Dance week. От време на време се появяват плахи постановки на танцови спектакли, но културата на публиката е толкова неопитна в тяхното възприемане, че дори не си дава шанс да отиде и да го преживее. А всъщност този тип сценично изкуство е толкова достъпно и приятно за съпреживяване!

Същото е и с художествените изкуства. Не познаваме младите си и интересни автори, представянията им минават вяло, защото те не са интересни нито на телевизиите, нито на повечето медии.

Пък и накрая все отнякъде се появява като deus ex machina Светлин Русев, който с всемогъщата си ръка отделя „ценното" от „неинтересното" и ние отново сме принудени да следваме неговото разбиране за изкуство. Не, че не е голям творец, ама хайде пък да видим и други. Кипящото време на пърформансите и инсталаците от началото на деветдесетте години отмина и онези вдъхновяващи артисти си намериха преподавателски места, заминаха за чужбина или просто се кротнаха, защото им писна да се борят с вятърни мелници в страна, където чалгата е стандарт.

В галериите ходят едни и същи хора, които без друго са в бизнеса, музеите са заключени за млади или противоречиви автори, а и масовият вкус е толкова фигуративен, че ако не си нарисувал с фотографска точност къща с мостче и два бора, не очаквай да продадеш.

И с музиката е така. Ние не знаем нищо за новите композитори на симфонична музика, не чуваме нови имена в джаза, а когато у нас гостуват такива творци, те обикновено са в програмата на някое клубче, където публиката наистина е твърде отбрана и е не повече от стотина души.

Операта ни е класическа до втръсване, а по-нестандартните представления или изпадат в тоталния кич (като мюзикъла „Аладин" в Музикалния театър, който с децата ми напуснахме още в антракта, поразени от самодейното му ниво), или са част от кратки проекти и имат до две-три представления (като прекрасната инициатива на фондация Cultural Bridges „Американски балет за България").

Големи поп и рок звезди правят концерти у нас, но младите и неизвестни все още по света музиканти тук нямат шанс да напълнят салона, защото просто у нас няма възпитаван интерес към непознатото изкуство.

Не си ли известен, не ми се продавай! Оттук нататък какво да говорим за всякакви мултидисциплинарни спектакли, които по света са практика отдавна! Игра на светлини, дигитално изкуство, арт пърформанси, експериментален театър, спонтанно изкуство, арт акции, инсталации...

Oще: бедна държава  вежди рашидов  галерия  държава  елитарно изкуство  изкуство  изложба  култура  лувъра  министерство на културата  музика  общество  пари за култура  политика  публика  сцена  театър 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

11 Bichkiiata | 02.05.201501:56

абе с две думи, ние много обичаме културата и ... бахура
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.01.2014, 13:16

10 zaza | 01.05.201516:52

Чета, чета, чета... и не мога да дочета тази статия. Госпожата живее в друг свят. Да я уведомя - ГЛОБАЛНА КОНСПИРАЦИЯ НЯМА!!! Никой не може да ти направи това, което сам можеш да си направиш, оособено що се касае до културата и образованието.

Плащам 8лв за интернет - имам достъп до речници, програми, торент сайтове, безплатни ресурси като coursera, от торентите мога да си изтегля различни музикални произведения, опери, театрални постановки, филми... Карта за библиотека 10лв.

Тази седмица бях 2 пъти на театър и двата пъти не видях празни места. Ако на някого му се прави танцов театър - да заповяда.. Държавата дава субсидии на всички. Държавата никога не е давала пари за всички форми на култура. Това не им е пречело да съществуват. Стига сте ревали на държавата - съдбата на всеки е в неговите ръце. Винаги ще има масов вкус и навсякъде. Всеки си има свободата да си определи, развие и задоволи вкуса.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 30.04.2015, 11:15

9 ivozag | 30.04.201511:16

Малко носталгия по соца лъха от тази статия и по тоталитарният "комфорт" осигуряван на артистите.

"Светът никога не е бил идеален. Затова и съществуват творците" - Тарковски.

Сега има много кич и галерии-кинкалерии, но пък Светлин Русев и разни съюзи не могат да ми забранят да правя каквото си искам. Сега има масов вкус, с който повечето художници се съобразяват, но никой не е задължен да рисува партизани. Не кандидатсват по 300 в Академията, защото няма нужда от паметници на ятаци във всяко село и от плакати във всяко учреждение. Който иска да се занимава с изкуство, намира начин, прави компромиси и твори.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 29.04.2015, 21:11

8 Виктория Пенелопова 07 | 29.04.201522:21

Ах, тази Касимова, единият й крак все е в социализЪма. И все е недочула и невидяла. Аз пък знам и вярвам, че за всеки, който се интересува от изкуство, има многобройни и интересни неща, стига да поискаш да ги съ/преживееш. И да, въобще не е казано, че всички културтрегери трябва да са богати и/или да преживяват на държавна ясла.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.04.2014, 22:35

7 тъп | 29.04.201517:35

където има държавни парици, мигом се появяват чиновници да разпределят, и питомци - тарикати, да се възползват. а пантев не му трябва друг да го прави прост - той си е такъв по рождение! Бесен
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 22.03.2011, 19:29

6 Архангел | 29.04.201515:22

Държавата не трябва да субсидира изкуството.
Държавата и сега прави достатъчно предоставяйки читалищни зали на символични цени за тренировки и спектакли.Най много държавата да закупи някой музикален инструмент за читалищата, но до там!
Не е задължителнбо творците да са масово обичани или пък богати.
Най-добрите произведения са създадени в умерена оскъдица.
   

оценка

+1 -3

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

5 Дракон с кисело зеле | 29.04.201515:22

Но защо ни трябва културна нация която трудно се манипулира?
---
Да, точно така, държавата ще подпомага развитието на култура, за да не може държавата да манипулира нацията.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

4 Шамито | 29.04.201514:30

Драконе май не си кисело а вкиснало зеле.Защо държавата да не погледне благосклонно към театралната самодейност на ниво общини.Ако не може финансово да започне с политическа агитация.На младите им трябва тласък–те после ще се борят за налагане.Но защо ни трябва културна нация която трудно се манипулира?
   

оценка

+3 -2

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

3 Шамито | 29.04.201514:20

Дара тази статия е предназначена за тебе и такива като тебе за които парата ласкае фукарата.Дали и в предлагането на секс не важи това правило?Но дали говорим за дух или секс.Свеждането до предлагане и търсене е абсолютно опростачване на духовни ценности.Че някои не ги разбират това не означава че не съществуват.С уважение.
   

оценка

+4 -1

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

2 Дракон с кисело зеле | 29.04.201514:20

И в статията има истини, но в коментара на Дара са повече.

Държавата не трябва да се меси в изкуството. По никакъв начин.
Да, от социалистическото време ни останаха доста добри музиканти, а и почти цялото гледаемо българско кино, да, тогава литературната традиция е била доста по-силна, отколкото е сега, обаче тогава е имало и зверска цензура и контрол. Това е факт. Питайте Данчо Караджов дали си спомня с добро времето, когато изявите на Сигнал биват тотално спрени заради едно изказване от сцената. Питайте Николо Коцев колко се е радвал, че му се е наложило да избяга във Финландия, за да се реализира като музикант. Питайте Денис Ризов каква чест е било за него Концертна дирекция да не допусне групата му до сценична изява.
Питайте и други музиканти от ония времена - ще чуете интересни отговори.
Питайте и някои актьори - примерно Цветана Манева, на която режимът попречва да получи роля във филм за Джеймс Бонд.

Понякога имам чувството, че един от проблемите на съвременното българско изкуство е именно схващането, че държавта трябва да го храни. Не, не трябва. Творецът трябва да се бори за публиката си. Киното ни от социалистическо време е по-добро от сегашното, защото се е правело, за да бъде гледано. Сега финансираните от държавата филми се правят, за да вземе някой някакви пари. Затова и никой не ги гледа - просто са зле.

А клубната музика навсякъде си е клубна музика. Естествено, има изключения, но колко джаз изпълнители, които свирят по стадиони и големи зали знаете?
Тук, разбира се, идва проблемът, че българинът няма клубна култура, но това с държавна намеса няма да се оправи. Просто българинът трябва да има пари, които да дава по клубове с жива музика. Да, хиляди хора ходят по големите концерти, обаче за тая цел доста от тях спестяват с месеци. Едно отиване в клуб с жива музика струва... бая. Отделно от входната такса. Не е нещо, което човек да прави често.

Както и да е, отплесвам се. С държавна намеса изкуството ни няма да се оправи. Факт. Държавните субсидии са зло. Сега. Някога ситуацията е била различна, затова не са били. Сега са.
   

оценка

+6 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.