В Македония се веселят като у нас - и питат как я карат българите в ЕС | webcafe.bg
Webcafe

В Македония - на сватба и Великден

Eмилия Попова 07.10.2011, 12:12 (обновена 09.10.2011, 11:34)

1 от 6 снимки Назад Напред

струмица

Тяхната голяма македонска сватба

През 2008 г. много близка на сърцето ми колежка и приятелка ме покани да гостувам на семейството й в Македония. Дойде Великденската ваканция, купихме си билети за автобус до Петрич. Оттам срещу 15 лева с такси стигнахме до граничния пункт "Ново село".

Таксито се върна обратно, а ние с приятелката ми преминахме с куфарите на колелца покрай гишетата на границата, както си му е редът. Тогава се изискваше международен паспорт, а сега се минава от България към Македония само с показване на лична карта. Имаше и други пешеходци като нас. От София до Петрич с автобус. После от граничния пункт до Струмица винаги можеш да вземеш някое от чакащите клиенти македонски таксита.

Тарифата е твърда - сума, равностойна на българските 15 лева. Автобусите директно от автогарата на София до Струмица са по-нарядко и в празнични дни можеш и да не успееш да се класираш за билет и седящо място

Бащата на приятелката ми ни чакаше македонския паркинг. Като стигнахме в центъра на Струмица, човекът ни почерпи с по една порция македонски кебапчета, които според мен имат вкус на пържените ни кюфтенца.

Ние с приятелката ми останахме да се разхождаме из града, а куфарите ни продължиха да се возят в камиончето и стигнаха преди нас до селцето, в което живее семейството на приятелката ми. То се казва Дрвош и е нещо като село Бистрица над София по отношение на разстоянието. Иначе като строителство, подреденост и бит на хората има разлика...

Великденска литургия с коледна украса

Както се казва, "и младо, и старо" се беше отправило към църквата. Хората се бяха пременили с новите си дрехи и се радваха да се срещнат по повод Великден на това свято място. Някои бяха донесли за подарък на църквата агнета и ги оставяха на тревата до входа.

Всички успяха да влязат в църквата. Салонът се напълни, някои се качиха на балкона и попът запя празничната литургия. Говореше, пееше, размахваше кандилница, а като се загледах, покривката на масата зад гърба му беше обсипана с пъстра коледна декорация - елхички, свещички, камбанки и Дядо Коледовци. Напуши ме смях, нали беше Великден, а не Коледа.

Попът говореше наизуст, като няколко пъти споменаваше македонските братя Кирил и Методий.

На излизане от двете страни на  входа жени от селота държаха подноси с нарязан на филийки козунак. Любезно ме почерпиха, любезно благодарих и любезно си го изядох, въпреки че козунакът им беше солен, а не сладък, какъвто си го знаем у нас.

По обратния път, на едно стръмно място, подобно на планинска пътека, се спряхме и моите домакини се заговориха със свои познати. Една дребничка възрастна жена заподскача около мен и взе да ме прегръща и целува. Подадох й ръка, за да се запознаем, като й казах името си: "Приятно ми е, аз съм Емилия", а бабата ми отговори: "Е па ако, я сум баба ти Дафина".

Не знаех каква точно се пада на моите хора, но почувствах желанието й да се доближи до мен и да си поприказваме, без превземки.

Прибрахме се в къщата на приятелката ми и докато си седяхме "на приказка" в хола на домакините запристигаха съседки. Не идваха да искат сол, разбира се, всички си имаха някакви предлози, за да влязат непоканени, да поседнат, да се запознаят с мен и да обменим по някоя и друга дума.

Как я карат българите в ЕС...

Всъщност разговорите се въртяха около това как нашият живот, на българите , "се е оправил", откакто сме влезли в Европейския съюз и как те самите кандидатстват да получат българско гражданство.

Привечер бяхме поканени на гости у роднини на моята приятелка, пак в Дрвош. Къщата, в която гостувахме, беше едноетажна - много чистичка, красиво обзаведена. Домакините бяха много щедри, дружелюбни и весели хора. Прекарахме много приятни часове на маса, богато заредена с неща за похапване и леки питиета.

Разговорите не стихваха и какво улеснение беше само това, че всеки си говореше както си говори в ежедневието, а се разбирахме идеално. В хола имаше телевизор и в новините им повтаряха видеоматериали с гледки от улиците в центъра на София, с коментар не беше особено дружелюбен към България. Не бяха дружелюбни и съпътстващите текстове към видеоматериалите от Гърция.

Това беше преди три години по Великден. Тогава си носех обърнати в македонски денари пари, ама си върнах обратно 2/3 от сумата, защото не намерих какво да купя. В магазините в Струмица беше като у нас. Пропуснах да си купя едни книги, които си набелязах. Тогава се зарекох, че ако някога пак отида в Струмица, непременно ще си ги купя. По много интересен за нас начин беше написана историята на Македония, с имена на хора, които ние знаем и почитаме като български герои.

Три години след Великденя в Струмица - пак там на сватба

А в средата на септември 2011 г. отново бях в Струмица, защото бях поканена на сватбата, организирана от родителите на моята приятелка по повод женитбата й с едно красиво умно момче от България.

Граждански брак вече бяха сключили в София, само с родителите и кумовете. Моята приятелка -булката, е много умна, красива и сърдечна млада жена, родена в Македония и завършила в България висшето си образование.

От няколко години живее и работи в България. Родителите й, работливи и добри хора, бяха организирали сватбеното веселие и ни показаха как се правят сватбите по този край.

Тръгнахме от София с колата на наши общи бивши колеги. Границата преминахме само с лични карти бързо и с приветливи усмивки на митничарите от двете страни, без проверки на багажа.

На връщане обаче, в България един митничар отвори вратите на колата и настоя да му предоставим личните си чанти за щателна проверка. Доколкото разбрах, търсят цигари, които в Македония били по-евтини от тези в България. Но се случихме все непушачи...

Първа част от веселбата - вкъщи, с "жива свирка"

Първата част на веселбата беше в къщата на родителите на булката. Свирачите от т.н. "жива свирка", гордо показваха раираните "униформени" цветни ризи, купени от България. Свиреха като за световно. Работили години наред в ресторант в Мелник и свиреха едни ми ти кръшни мелодии. Навреме повтарят мелодията на "Камъните падат, падат от небето", а народът кърши снага и се весели.

Жените и девойките, облечени и "натокани", всички минали през фризьорския салон с прически с кичури и екстеншъни в косите, с грим и блещукащи частици по откритите части на деколтето и раменете, смениха по два тоалета, единият за светлата част на деня и друг за вечерта.

И при македонската сватба има ритуал кумовете, родата и приятелите на младоженеца да идват да искат булката, а пък нейните хора да запират врата отвътре и да не пускат младоженеца, за да се бърка да плаща, а парите все да не са достатъчно. А македонските банкноти са едни "чаршафи". Големи по размер и с ниска стойност. Хората щедро раздаваха столевки.

Венчавката беше по вечерно време в красивата църква "Св.св. Кирил и Методий", до която се стига по едни стръмни улици в малкия град. Ритуалът изключително много прилича на нашия си.

Час и половина хоро - и столевки за главата на кумовото прасе

След венчавката всички се събрахме за вечеря и веселба в ресторант "Пала", построен на безлюдно място на 2 км извън града, с "живата свирка", съставена от няколко мъже, пеещи и свирещи на инструменти  със солистка - гласовита, знойна, лепа, ама върло лепа певачка.

В ресторанта се завъртяха едни хора!!! У нас няма такива. Хванаха се хората на хоро и представяте ли си, час и половина играят, въртят големите кръгове, а музиката така и не спира за минутка поне? Все бях виждала хоро, ама това си беше за "Гинес" по продължителност.

В разгара на веселбата от кухнята на ресторанта изнесоха огромна тава с печено прасе. И я понесоха на ръце пред масата на младоженците и кумовете, а музикантите се пренесоха пред тази маса. И се започна ритуала по покриване на главата на кумовото прасе с македонски "столевки".

Към края на вечерята някои от жените си бяха събули официалните обувки и продължаваха  енергично да играят каквото им се свиреше, боси по килима. Наближаваше 2 часа след полунощ, на групички се разотиваха хората. А за нас, гостите от София, родителите на булката поръчаха и предплатиха 4 таксита - да ни закарат от ресторанта до хотела. Такситата вземаха по твърда тарифа 50 денара - някъде под два лева, обърнато в български пари.

Много исках да купя книгите, които бях си набелязала тук преди три години - за историята на Македония, ама никъде нямаше отворен в неделя щанд за книги... Магазините за сувенири, за дрехи, за обувки и компютърни компоненти и аксесоари също не работеха.

Все пак, след обикаляне по улиците около хотела, намерих работещ в неделя гастроном. Там буквално си изпразних портмонето "до стотинка", като купувах неща, за които бих дала пари и у нас. Накупих няколко пакета от по 200 г мляно кафе за еспресо машинка.

Една от продавачките ми го похвали като "супер", ама то се оказа нищо особено. Подарих два пакета на голямата ми дъщеря, а останалото, няма как, ще си го пием сутрин вкъщи.

Докато обикалях по тихите улички и си търсех къде да седна да изпия едно кафе, стигнах до едно павилионче, в което двадесетинагодишно девойче продаваше вестници, списания, семки и цигари. Попитах я къде мога да изпия едно кафе и тя пусна жетон, който платих с 10 денара (около 0.33 лв.) в един автомат в съседство и оттам ми поднесе прекрасно еспресо.

На тротоара имаше изнесена някаква миниатюрна масичка и там седяха мъж и жена, семейство на около 50-годишна възраст. Пушеха си цигарите, пиеха кафето си и като ме видяха как се мотая насам-натам, ме поканиха да седна при тях на шарена сянка.

И, разбира се, ме разпитаха откъде съм и по какъв повод съм тук. Казах, че съм от София и съм била на сватба. Тогава ми разказаха, че много често пътуват до България, че дъщеря им е завършила Югозападния университет в Благоевград и е останала да живее там.

И понеже тя не си идва в Струмица, те пътуват често дотам. Предположих, че иска да остане в България, защото й харесва и защото възнамерява да стане българска снаха. А те казват: "Де така да беше, щяхме да сме много щастливи, но тя не иска да стане българска снаха. Залюбила се е с едно момче още от университета, ама той пък е мулат".

Е, казвам, прекрасно. Внуците ви ще се родят от смесена раса и ще бъдат много красиви. А те кимат с глави и отчаяно казват: "Лесно ви е на вас, защото  живеете у България. У вас е демокрация. А при нас не е така и тя затова не смее да си идва в Струмица. Не смее да се покаже с него."

Тръгнахме обратно за България към 13 часа и, без да бързаме, в 18.30 часа се прибрахме вкъщи, доволни и предоволни от прекараното в Македония, с прекрасни хора, време.

Oще: булка  българи  българия  великден  дрвош  литургия  македония  македонци  сватба  струмица  църква 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

6 Dimitar Stamboliyski | 10.10.201113:55

Охоо,

действително, веселбите във ФИРОМакедония са на ниво!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.11.2010, 10:19

5 Amor Mio | 10.10.201110:19

А бре хора, събрали сме се на кафе!
Какво търсите под вола теле?
Хубаво разказваш, Емилия!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.05.2011, 11:04

4 Коректен | 10.10.201108:03

Браво. На мен също ми се ходи на хубава българска сватба, макар и половината цирк да си е направо срамен. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.12.2010, 22:02

3 Aira | 09.10.201116:56

Явно авторката се е забавлявала доста, но аз лично не разбрах от какво точно се е впечатлила толкоз? Колкото до традициите с плащането за булката, това е повече от типична българска традиция. Мисля, че е добре да се запознае по- щателно с българския фолклор и традиционни обичаи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.07.2011, 15:53

2 KingoftheROAD | 09.10.201109:07

Tъпако, знаеш ли кой е Ристе Колумбовски?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.02.2011, 12:23

1 AlahAkbar | 08.10.201122:04

Тъпачко, за теб Македония е чужбина? Колко малко трябва да се забрави историята на народа ни. Горко ни ...
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.