Денят на Независимостта - старият нов български празник | webcafe.bg
Webcafe

Денят на Независимостта - старият нов български празник

Валентин Добрев 21.09.2016, 19:23 (обновена 24.09.2016, 10:03)
независимост

Снимка: © wikipedia

Цар Фердинанд I и българското правителство в деня на обявяването на Независимостта - 22 септември 1908 година

Септември в съвременния български календар е изпълнен с празници, като повечето от честванията през последния летен месец са свързани с исторически събития. Почивните дни ни напомнят, че празнуваме - както и неработещите институции, и задръстванията на излизане от големите градове - но какво точно и как отбелязваме - мнозина не са наясно.

Незнанието е донякъде разбираемо - близката ни история е прекалено наситена със събития, а настоящето ни задушава с информационната си интензивност - малката сестра на дезинформацията. Сухите исторически данни не ни говорят нищо, а документалните филми, които да успеят да ни привлекат към историята, не са твърде много.

Ето защо за всички, които с радост празнуват в четвъртък и петък (не че не си отработиха предишнaта събота) напомняме накратко каква точно Независимост отбелязваме на 22 септември. Както и защо празникът все още не е припознаван като такъв от много българи. Въпреки критично важното му историческо значение за съществуването на нашата държава.

Какво отбелязваме на 22 септември?

22 септември 1908 година е денят, в който княз Фердинанд I Български, управляващ от 1887 година дотогава васалното на Османската империя Княжество България, провъзгласява подписан от него и правителството на премиера Александър Малинов манифест.

В манифеста, който е прочетен в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново, се обявява, че България е независимо Българско Царство и се призовава този акт да намери одобрението на Великите Сили (за българите от края на 19 век това са Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Русия - държавите, които не позволяват създаването на младата българска държава на Берлинския конгрес през 1878 година). В манифеста се призовава още за "съчувствието на целия просветен свят".

Самият Фердинанд се самообявява за Цар на българите, възстановявайки титлата на българските монарси от Първото и Второто царство. След прочитането на манифеста е отслужен молебен за благоденствието на българската държава.

Защо България не е независима след Освобождението през 1878?

За да се разбере значението на този акт, трябва да се знае, че от Освобождението през 1878 година (според Берлинския договор, подписан от Великите сили, без участието на нито един българин) България е васално княжество на Османската Империя, като се задължава да плаща ежегоден данък на империята.

Според Берлинския договор васалното на сюзерена султан Адбул Хамид II княжество има право на собствено правителство и войска. Османската армия няма право да навлиза на българска територия, но пък за княжеството остават в сила част от капитуалциите, наложени от Великите сили на Османската империя до началото на руско-турската война. Според тези санкции се налага преференциален внос на европейски промишлени стоки за сметка на българското производство.

В следствие на това продължило 30 години васално положение, страната не е признавана за независим межународен субект. Така въпреки Съединението на Княжество България и Източна Румелия, страната не може да участва пълноправно в международните отношения и да изпраща свои делегации на конференции и конгреси. Българският съд не може да осъди поданик на Велика сила, нито да обмитява стоките на Великите сили.

Стопанското развитие на България, която междувременно отбелязва икономически, културен и политически подем е затруднено именно заради неравнопоставеността в международните отношения.

Независимостта е логичен акт на бъларската държава, последвал Съединението от 1885-та година и във всички случаи е дело, което за времето си е крайно необходимо при промяната на политическата обстановка в Европа. Този акт е благоприятстван от сложното международно положение и е следствие на хитрата дипломация на правителството и на княз Фердинанд.

През септември 1908 година вниманието на Великите сили е отдалечено от т.нар. Източен въпрос, който касае поделянето на териториите, някога принадлежали на Османската империя. По същото време Франция и Германия спорят за Мароко, Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херацеговина, а в Османската империя се случва Младотурската революция.

Младотурската революция като предпоставка за Независимостта

Всъщност именно Младотурската революция представлява ключовият момент, който позволява обявяването на независимост на васалното княжество. През юли 1908-ма военнослужещи и политически дисиденти организират държавен преврат с цел да се ограничи абсолютната власт на султан Абдул Хамид II.

Революцията в съседната държава цели и намаляване на влиянието на Великите сили върху управлението на страната и създава предпоставките за оконачателно разпаздане на империята и създаването на съвременната Турска република.

Младотурците по това време вдигат лозунги за равенство на народите в Османската империя, без оглед на тяхната езикова и религиозна принадлежност. Тези лозунги бързо ще бъдат забравени, разбира се, след като те си осигурят цялата държавна власт и ще продължат подтисническата политика над българското население в европейските предели на империята - в това число и на това в Македония.

Но в деня на прочитането на манифеста (който фактически е написан от премиера Александър Малинов в нощта срещу 22 септември в царския влак на път между Русе и Търново, на гара Две могили) това все още не се знае.

В прочетения текст се казва, че формалното разкъсване на "узите" (оковите) ще отстрани настаналото охлаждане между България и Турция. Почертава се и се приветства и "политическото възраждане на Турция".

"Тя (Турция) и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие", се казва в текста.

Политически последствия

Актът на обявявнае на независимост не минава без заплахи от страна на Османската империя. България отговаря с частична военна мобилизация, но декларира и готовност за уреждане на сметките по мирен път и успява да успокои отношенията с Високата порта.

Британската империя се съгласява да подкрепи българската независимост, но само ако се проведат преговори между Високата порта и българското правителство. Такива преговори започват, водени от българска страна от големия политик Андрей Ляпчев. Османската империя иска голям данък в замяна на независимостта, който българското правителство нито може, нито иска да заплати. Министър-председателят Малинов заявява, че независимост не се откупува.

По същото време Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. Така София и Виена почти едновременно нарушават член 21 на Берлинския договор, с които са определени статутите на балканските страни. За да се избегне мащабна война, Великите сили се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

Според спомените на английския историк и съвременник Хенри Чарлз Уудс, Цар Фердинанд е бил наясно, че Австро-Унгария няма да се противопостави на независимостта на страната. Професор Георги Марков също обяснява, че България обявява независимостта си успоредно с действията на Австро-Унгария напълно умишлено. Историческите извори показват, че княз Фердинанд е посетил император Франц-Йосиф във Виена и го е предупредил за действията си. Разбира се, няма данни тези действия да са били открито толерирани от Австро-Унгарската империя.

На 1 октомври 1908 година, министър-председателят Александър Малинов, заявява във френския вестник "Матен", че "Независимостта си България е готова да изкупи с кръв, а не с пари".

Русия, която не желае военен конфликт на Балканите, се заема да посредничи в преговорите между България и Високата порта. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78, в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й.

Официално това става на 6 април 1909 година. След това в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.

Как се празнува Независимостта през годините

След Първата световна война празникът е честван едновременно с коронацията на цар Борис III (3 октомври 1918) по нов стил - на 5 октомври.

Колкото и да е невероятно по време на комунистическия режим Денят на Независимостта е обявен за фашистки празник, защото е свързан с монархията, и се прави всичко възможно да бъде забравен. Честванията му са възстановени едва през 1998 година.

По тази причина Денят на Независимостта е един от най-младите празници в най-новата история на България.

Предвид, че манифестът е прочетен именно във Велико Търново, празненствата през последните години се провеждат именно там. В Търново празникът се отбелязва край паметника на Независимостта, като се прочита манифеста на Фердинанд.

Вечерта на 22 септември няма как да мине без светлинното шоу "Звук и светлина" на хълма Царевец.

www.veliko-tarnovo.bg

Oще: 22 септември  българия  българска история  васал на османската импереия  великите сили  ден на независимостта  история  княз фердинанд  младотурци  независимост  османска империя  празник ден на обявяването на независимостта на българия  русия е началото на 20 век  руска империя  турция  фердинанд български  цар фердинанд i 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.