Раждането на хамелеона | webcafe.bg
Webcafe

Раждането на хамелеона

Невяна Троянска, Откъс от книгата "Залезът на Варна"
10.06.2013, 22:14 (обновена 12.06.2013, 08:11)
Кирил Йорданов

Снимка: © БГНЕС

Хамелеонът...

Представяме ви откъс от втората книга на журналистката Невяна Троянска - "Залезът на Варна", посветена на един човек, обвързан с управлението на този град близо 20 години, почти две трети от които властвал като кмет.

След "ТИМ - отборът, който превзе България", тази си идва съвсем на мястото. Първата й книга беше отличена с наградата "Вероника Герин" на ирландското посолство, учредена на името на най-известната криминална репортерка в Ирландия, поръчана и разстреляна от наркомафията на 26 юни, Световния ден за борба с наркоразпространението.

"Залезът на Варна" на издателство "Слънце" ще е на книжния пазар на 14 юни.

Винаги съм се чудила по какви точно закони се движи животът в България. Вече към убедена, че класическите природни аксиоми не важат за нашите географски ширини. Сигурно ще прозвучи налудничаво, но напоследък все по-натрапчиво си мисля, че живеем като в приказка. Ама сбъркана. Чийто щастлив край непрекъснато се отлага във времето, въпреки че в нея си има всичко:

Добри и зли орисници, които се надпреварват да бълват пророчества, щом замирише на избори.

Принц-спасител, който пристига на бял кон през четири години и, уви, докато си изкара мандата, неизменно се превръща в жаба.

Неизтребима ламя, срещу която юнакът, на когото сме поверили съдбините на държавата, непрестанно размахва сабя, а докато се бие в гърдите как е посякъл поредната й кратуна, зад гърба му самодоволно започва да се хили нова глава на чудовището.

И милиони спящи красавици, които или не искат да излязат от летаргията, или щом се събудят, веднага хукват през девет планини в десета - да си намерят нова приказка, в която да живеят щастливо до дълбоки старини...

Защото земята на България не спира да ражда златни ябълки, които обаче, без изключение, отиват за храна на прасетата.

Прощъпалникът в политиката

"Трябва да се издаде учебник по политическо оцеляване в джунглата на България с автор Кирил Йорданов!" Автор на това прозрение е Христо Кирчев - първият кмет на Варна, избран демократично през 1991 г., запазил поста си и втори мандат, след като през 1995 г. Кирил Йорданов претърпя крах в пряка схватка за гласа на народа.

Наистина "Случаят Йорданов" е уникален. Откакто морската столица има писана история и е казала "Сбогом" на турското робство, та до наши дни, Варна не е имала толкова дълговечен управник. Дори през ерата на социализма, когато тоталитарният избор на партията-майка БКП е бил безапелационен, най-дълго застоялият се на поста кмет на Варна е дърпал юздите на града в продължение на 8 години.

Кирил Йорданов кметува цели 13 години и 4 месеца. Като се донади и губернаторският период в биографията му, продължил от 1991 до 1997 г. по времето на три правителства, оцветени от синьо през тюркоазено турско до яркочервено, властовият му стаж набъбва до внушителните две десетилетия. Без да броим двегодишното му депутатство под крилото на БСП. Чудно ли е тогава, че варненци го окичиха с прозвището Вечната Амбър...

За всичките тези години, през които Кирил Йорданов променяше окраската си при всяка смяна на караула във властта, той не спираше да тръби, че се е впускал в политическия маратон и е печелил вота на народа като независим играч. Удобна позиция да стърчиш като ветропоказател, улавяйки всеки полъх в партийния ефир, който само бетонира фундамента на поста ти. (Разковничето на оцеляването като "независим" депутатите откриха чака след 2009 г., по време на 41-вото Народно събрание...)

Автозаблудата на Кирил Йорданов, че е неповторим, неотразим и неизличим от сърцата на съгражданите си, подхранвана и от PR екипа му, и от клакьорите (които така и не бяха разследвани дали делят с него процента от парите за обществени поръчки, или имитират дейност, щедро спонсорирани от общинската хазна), на моменти звучеше едва ли не автентично. Дотолкова, че дори успя да омае премиера Бойко Борисов.

Сещам се как в разгара на предизборната кампания през 2011 г. той громеше независимата кандидатура за президент на Меглена Кунева с думите: "Когато чуете някой да ви каже, че е независим и безпартиен кандидат, трябва да знаете, че е точно обратното - той е абсолютно партиен и зависим. Само дето го е срам да си покаже очите." Малко по-късно Борисов рязко направи завой на 180 градуса и застави местните от ГЕРБ да издигнат за кмет на Варна "независимия" Кирил Йорданов. Дето се казва, нищо ново от Клеопатра до наши дни...

Интересно, но като че ли никой във Варна не си спомня как точно Кирил Йорданов влезе във властта през далечната 1991 г. Биографичните справки за него в интернет са лаконични и лишени от подробности: "Кирил Петров Йорданов е роден на 14 юни 1956 г. във Варна в семейство на юристи. Завършил е Немска гимназия в морската столица, а през 1982 г. - Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". В периода 1984-1991 г. е съдия във Варненския районен съд. От 1991 до 1997 г. е областен управител на Варненска област - назначен от премиера Филип Димитров (СДС). Той запазва поста си и при експертния кабинет на Любен Беров, съставен с подкрепата на ДПС и БСП, и при Жан Виденов (БСП). От 1997 до 1999 г. Йорданов е депутат в 38-ото НС, избран от квотата на БСП. През 1999 г. е избран за кмет на община Варна от обединената опозиция (БСП, БББ, Евролевица и др. над 40 формации), преизбиран през 2003 и 2007 г. с подкрепата на БСП и през 2011 г., като кандидат на ГЕРБ. Кирил Йорданов никога не е членувал в политически партии и движения."

Завесата как е стартирала политическата кариера на непоклатимия варненски кмет донякъде повдига арх. Венелин Жечев - бивш главен архитект и зам.-областен управител на Варна в екипа на Кирил Йорданов, а по-късно шеф на общинската дирекция "Архитектура и градоустройство" и зам.-кмет със същия ресор в продължение на първите му три мандата. "През 1991 г. се събира Координационният съвет на СДС и става въпрос кой да бъде областен управител. Дотогава отношението на Кирил към СДС никой не го знае какво е и дали го има въобще. Говори се, че бай Петър - баща му, отишъл при шефа на сините Христо Кирчев, дал му 40 лв. и казал: "Аз съм за СДС, наш'те хора сте вий." Кирчев му дал документ за дарител и това е единствената проява на семейството по отношение на СДС.

Та, тогава, на съвещанието, един старши научен сътрудник, чието име така и не мога да се сетя - член на Българския демократичен форум, а във форума тогава бяха политзатворници и репресирани от системата, казал: "Предлагам за областен управител Кирил Йорданов - юрист, съдия." Взимам си грях на душата, но ми се струва, че не е случайно предложението. То е дошло като резултат от някои структури, които предварително са направили психопрофил на Кирил.

Защото има толкова много заслужили "борци", пък се слага едно младо непознато момче, което е известно с някои свои навици и комплекси още от онова време. Това ми го казаха преди години, а аз погледнах на него с насмешка. След което си дадох сметка, че, на базата на анализа, Кирил Йорданов наистина е удобен за определени хора човек. Неговото любимо изречение през този период от време беше: "Всички комунисти - на въжето!", спомня си Вили Жечев.

Думите му потвърждава и Илия Ганчев - активист на СДС и зам.-кмет от първия мандат на Христо Кирчев, който пише в блога си:

"Аз познавам най-добре седесарската страница на Кирчо, тъй като по време тя съвпада с моята седесарска биостраница. Сегашните ръководители на СДС във Варна по онова време или бяха деца, или не смееха да бъдат членове на СДС, или, като прословутия по-късен председател на СДС-Варна Добрин Митев ("момчето с плитката"), бяха като паднали от Марс...

Присъствах на заседанието на Координационния съвет на СДС през есента на 1991-ва след спечелените от СДС избори във Варна в качеството ми на заместник-кмет на Варна от Коалиция СДС и член на БСДП в СДС. Тогавашният председател на общинския съвет на Варна Пламен Герасков (член на АСП) предложи кандидатурата на 35-годишния Кирчо, за когото чувах за пръв път, с обосновката: "Много е наш, баща му е бил бранник, предлага го партия Демократичен форум (бившите бранници)." Последва втора кандидатура - моята - издигна я активистът на БСДП Дянко Иванов. Аз си дадох отвод, заявявайки, че имам по-важни задачи като заместник-кмет от тези на един областен управител - това би трябвало подробно да е описано в съответен протокол.

И така го избрахме ...

После се виждахме често с Кирчо в кабинета му - от това време са останали важни писмени следи от нашата обща дейност, които в оригинал би трябвало да са съхранени за поколенията. За последен път се видях с него в кабинета му - в деня на заседанието на Народното събрание, на което Филип Димитров поиска вот на доверие и не го получи, с което правителството на СДС падна под ударите на ДПС, БСП, ДС и на собствената си глупост. Това бяха последните 15 минути на ФД и Кирчо слушаше пребледнял, как Филю падна. Ами сега?...

По-нататък всички знаете какво стана..."

Арх. Жечев обаче признава: "В областната администрация през първите 3-4-5 г. Кирил беше конструктивен - спомнете си битката, когато замърсиха с крадена нафта водата на цяла Варна, спасяването на хора по магистралите, в зърнената криза активно се намеси, като водеше преговори с Украйна чрез Жан Виденов да можем да вкараме кораби с жито, стараеше се.

Основният му гръб тогава беше Миглена Тачева (главен юрист на областната администрация от екипа на Йорданов, а впоследствие председател на Варненскя районен съд и министър на правосъдието в кабинета "Станишев" - б.а.). Бяха близки - състуденти, и тя вършеше страшно много работа. Докато Кирил беше по-млад, доста жени му помагаха и след това изчезваха. Миглена беше човекът който най-много го подкрепяше в управленските решения - организационно и юридически. Кирил Йорданов умее да кара хората да работят за него..."

В онези далечни години цяла Варна не пестеше адмирациите си към младия енергичен губернатор. Той внушаваше респект със спортната си осанка, с думите си, които се лееха от устата му гладко, подредено и точно премерено, с излъчването на някакъв вроден аристократизъм. Кирил Йорданов сякаш бе олицетворение на визията, към която се беше устремила демократична България - образован, елегантен, изискан и в същото време прям, като все още далечния и бленуван свят отвъд "желязната завеса".

Дори когато правителството на Филип Димитров падна и управлението бе поето от Жан Виденов, мнозина стискаха палци Кирил Йорданов да не бъде сменен. А Господ, с неговото странно чувство за хумор, чу молбите им...

След 25 януари 1995 г. синият областен управител вече бодро дефилираше по варненските улици редом с червения министър-председател и славеше новия си работодател. Въпреки изминалите години, още помня визитата на Виденов в морската столица през август 1996-а, когато кабинетът обикаляше страната в рамките на своеобразна "лятна инспекция", а ние, журналистите, търчахме подир делегацията, изплезили езици от бързане.

Докато кметът Христо Кирчев обясняваше как "премиерът беше изнервен от ситуацията, имаше написан готов доклад, който да може да коментира и избягваше да излиза извън рамките му", областният управител Кирил Йорданов обяви за "уникална" срещата на Жан Виденов с кметовете от региона и коментира, че градоначалниците са имали шанс да получат "автентичен отговор и автентично тълкуване на становището на правителството по поставените въпроси".

Хамелеонът вече се пъчеше с нова окраска. И ревностно бранеше интересите на централната власт, нищо че бяха в ущърб на града, за който 15 години по-късно гръмко заяви: "Варна е моята партия!"

"Като дойде Виденов и обеща Варна да стане синьо гето, Кирил започна да отменя много актове на общината за собственост. Комунистите бяха направили интересна схема - значи, избираш кмета, той е на пангара, а областният управител има всички правомощия да спре работата на местната власт. Кирил веднага се постара да го направи и ние оттам влязохме в конфликт.

Не може всеки ден да получавам разпореждания от областта - тоя имот взет, оня имот взет, тя, варненската община, и без това няма много имоти, не е като софийската. Та, битката стана заради капиталовите разходи", спомня си кметът Кирчев времето, когато кръстосваха шпаги с губернатора Йорданов.

Факт - по време на паралелното им управление Кирил Йорданов бе отменил над 400 заповеди на Христо Кирчев, свързани най-вече с актуване на държавна собственост като общинска и издаване на разрешения за строителство...

Oще: варна  кирил йорданов  кмет  книга  невяна троянска 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.04.2013, 11:25

6 Bety | 11.06.201317:58

Аз например не съм гласувала за него. Но когато имаше балотаж между него и Марешки реших, че е по-добре да гласувам за него, понеже Марешки е непредсказуем и изключително нагъл с хората по улиците. А как се е стигнало до това да са точно те двамата на балотаж.. главата ми не го побира! Бесен Бесен
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

5 Dimitar Stamboliyski | 11.06.201317:24

Добре, де, това не мога да го разбера - хем си го избирате във Варна, хем ви крив...
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 11.06.2013, 13:24

4 Todor Slavov | 11.06.201314:43

Никак не съм изненадан, че авторката има неточности. Няма да се изненадам, ако има и художествени измислици. Но мисля да прочета книгата, за да разбера дали всичко е от Чичко Гугъл, както беше в първата й книга.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.08.2011, 09:00

3 Гриша Димов | 11.06.201312:05

Лично познавам Пламен Герасков. Не следва да добавя, че крепостта "синя Варна" падна заради Христо Кирчев.Питайте Надежда Михайлова, сега Нейски защо,ще трябва да ви поясни. С две думи, Кирчев не разреши подписка из Варна, настояваща за референдум за забрана дейността на БСП на територията на Варна по подобие на Елцин от Москва.Падането предизвика "сълза в очите на Костов", така писаха вестниците оттогава.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 01.08.2011, 09:00

2 Гриша Димов | 11.06.201311:56

Ама и самият автор на книгата не знае как Йорданов влезе в политиката.Първо, данните, че е завършил през 82 г. Право не са верни, беше задочник през 84-87 г, първото му образование е от Морското Училище-военен. Точно когато в СДС се чудеха, кого да предложат за министър-председател, тогава ружество "Новае" изпрати предложение до СДС да изберат Кирил Йорданов. Не приеха това предложение и предпочетоха пак Ф.Димитров да се кандидатира, а той взе че падна, инак трябваше да падне Жельо Желев...СДС приеха, че Кирил Йорданов може да стане областен управител и го поканиха.Той прие. Колкото до Кирев, той няма основание да долюбва Кирил Йорданов, защото с неговия подпис бяха атакувани доста заповеди в съда като незаконосъобразни.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 29.04.2013, 13:28

1 Hristo Penchev | 11.06.201309:40

Само една асоциация си правя - ПАРИ! Чуди се
   

оценка

+2 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.