Треска за злато | webcafe.bg
Webcafe

Треска за злато

Webcafe.bg, по The New Yorker, Стефани Бойд 31.10.2013, 16:29 (обновена 04.11.2013, 13:32)
Перу

Мината „Янакоча“ (Черно езеро) е втората по големина златна мина в света

Преди 13 години, докато летях над югоизточната провинция на Перу - Мадре де Диос, бях поразена и хипнотизирана от гледката през прозореца на самолета - балдахин от гъста и необятна гора, стелещ се над хоризонта.

Целта ми тогава бе да посетя новооткрития национален резерват „Тамбопата", създаден с цел да защити една от най-богатите на живот части на Амазонската джунгла от разрушителната златодобивна индустрия и други вредни дейности - защитена област от 274 700 хектара плюс буферна зона.

Пътувах до Мадре де Диос през септември, за да видя какво е произтекло от всички приказки за опазване на природата. От въздуха гъстата растителност бе прорязана от гигантски кръпки - токсични дупки с цвят на гной.

Няколко дни по-късно правителството на Перу разпространи тревожна статистика - незаконният добив на злато е опустошил повече от 40 000 хектара от Амазонската джунгла, попадаща в пределите на страната. За сравнение - през 2000 г. така са погубени около 600 хектара.

„Тамбопата" се оказа, че изобщо не е сигурно място. Твърди се, че търсачите на злато са унищожили над 15 000 хектара в самия резерват, макар това да не би трябвало да се допуска, както и 6000 хектара растителност в буферната зона. Управата на природния парк се опасява, че щетите биха могли да бъдат много по-сериозни.

Преди 13 години Пуерто Малдонадо, столицата на Мадре де Диос, бе малко градче с няколко зелени туристически хотела, два ресторанта на централния площад и непавирани улици с едноетажни къщи.

Всички се придвижваха с мотоциклети, дори такситата представляваха рикши (двуколесна количка, теглена от човек или животно), задвижвани с тях. Рядко се забелязваха каквито и да е автомобили.

Сега Пуерто Малдонадо е в същински бум - търговски центрове, насилие, престъпност, публично домове, конфликти с коренното население, злоупотреби с алкохол и наркотици. Властите в Перу изчислиха, че в града се намират около 30 000 нелегални ловци на ценния метал.

Някои от тях копаят в кариери, зонирани именно за златодобив, но нямат нито необходимите знания за опазване на околната среда, нито официално разрешително. Други нахлуха в земите на коренното населението, горските концесии и защитените дони, като „Тамбопата", където минното дело е забранено.

Защо обещанията за опазване на природата така се объркаха?

Перу е любимец на икономистите от Световната банка. Миналата година страната отбеляза ръст на икономиката от 6.3%, което я прави една от най-добре развиващите се икономики в Латинска Америка. Богатството обаче е съсредоточено в ограничената като численост висша класа и още не е стигнало до провинцията, където 53% от населението живее в бедност.

Нарастващите цени на златото през последното десетилетие, съчетани с безработицата в провинцията, доведоха златната треска отново, само че с размерите на епидемия. И така планинците от Алпите слязоха в джунглата, надявайки се да станат богати с един удар.

Междувременно преди няколко години бе открита магистрала, свързваща перуанския бряг и пристанищата на Бразилия, която се яви и удобен начин за придвижване на нелегалните миньори и златото, което са събрали от тунелите в земята.

Сложете и неизменната корупция, схеми за пране на пари, както и пъпкуването на чуждестранни клиенти, които са склонни да си затворят очите за тези подробности.

Днес Перу е на първо място по добив на злато в Латинска Америка - и на шесто място в света. Всяка година в хазната й отиват милиарди долари от износ на благородния метал.

Разбира се, тези данни не включват добива на черно, който по различни оценки представлява между 15 и 20 на сто от цялата индустрия. Поне така обявиха през септември американски анализатори.

Никой нищо не прави

„Златото надминава кокаина. Това е най-големият незаконен бизнес на Перу. И е наистина потресаващо", казва Куин Кепес, който е сред авторите на доклада на Verité. „Важно е да видим сходствата и трудностите в борбата с трафика на наркотици - огромни печалби, подкупване на чиновници, алчност в една ничия земя", допълва той.

Докладът описва няколко случая на нарушаване на човешките права в сенчестата и в явната златна индустрия на Перу - принудителен или детски труд, неспазване на условията на безопасен труд, трафик на проститутки, принудени да обслужват миньорите. И естествено - унищожаване на околната среда.

Кепес е работил по такива случаи в различни горещи точки, като Либерия, Гватемала и Бангладеш, но най-мрачните от тях и най-ужасните условия среща именно в Мадре де Диос.

Документираните интервюта с местните жители издават бедност, отчаяние, трудова експлоатация от работодатели, концесионери и собственици. Някои миньори са напълно беззащитни и изложени на токсични вещества, други са заплашвани, пребивани и прострелвани от началниците си.

Хората признават, че едва си хранят семействата с оскъдните надници от незаконното миньорство. Тези, които осигуряват оборудването и логистиката, се радват на сравнително добър начин на живот за стандартите в Перу. Точно те представляват подемната средна класа в Пуерто Малдонадо.

Млад механик, който е част от сенчестия бизнес в региона, се съгласява да разкаже подробности от кухнята, но не иска името му да бъде публикувано. Той е напълно наясно с вредите върху околната среща и човешкото здраве, но се примирява. „Няма какво да направя, няма къде другаде да се работи в Пуерто Малдонадо. Така подсигурявам семейството си".

Много от неговите колеги също не искат златната кокошка да бъде обезглавена. Съгласни са на регулации и по-високи стандарти на безопасност и заплащане, но не смеят да се вдигнат на протест, за да не бъдат уволнени.

Не е само до природата

Наред с притеснителните социални и екологични последствия от златната треска, държавата на практика губи милиони долари от неплатени данъци. Президентът Олянта Хумала подготвя пакет от регулации в тази посока - тези, които разработват разрешените парцели, ще трябва да плащат данъци, да придобият разрешително и да спазват екологичните изисквания, ако искат да продължат работа.

Срокът, поставен от правителството за легализация, изтече през септември. До края на август обаче нито един миньор не е започнал процедурата, така че датата бе преместена за април 2014 година.

Отделно, от началото на годината армията проведе 13 операции - чрез своите командоси - в незаконните мини, изземвайки или унищожавайки 72 машини и други оборудване. Министерството на отбраната обяви, че иска да върне района под свой контрол, но това сякаш само подсили твърдостта на копачите и техните дилъри.

Те дори обявиха готовност за национална стачка, ако правителството въведе новите правила. Епицентърът на недоволството е Мадре де Диос, където 20 000 души блокираха транспортните връзки за пет дни. Това доведе до недостиг на храна, сблъсъци с полицията и няколко пострадали. Синдикатите обявиха, че искат преразглеждане на законовите предложения и улесняване на процедурата за легализация.

„Правителството на Перу трябва да изработи конкретен план, за да се справи с проблема. То е напълно неефективно по отношение на действията си, липсват им и ресурси", казва Хосе де Ехаве, бивш заместник-министър на околната среда.

Мадре де Диос е толкова зависим от незаконния добив на злато, че прекалено малко хора са склонни да говорят открито. Според тамошен собственик на ресторант за всичко са виновни парите - и цената на златото: „Ако хората от другата част на света не оценяваха златото толкова много и не слагаха такива високи цени, ние нямаше да имаме проблем".

Oще: амазонка  бижута  джунгла  злато  мини  перу  природа  треска за злато 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.