Децата, които растат във война | webcafe.bg
Webcafe

Да раснеш в бежански лагер

Webcafe.bg, по CNN 08.01.2013, 18:32 (обновена 09.01.2013, 07:44)
Гражданската война в Сирия

Снимка: © Wikimedia Commons

Зимата, най-големият враг на сирийските бежанци

Гледката е почти толкова сюреалистична, колкото и притеснителна: три момчета в началото на пубертета, ровещи ожесточено земята с голи ръце и пръчки. Това е някакъв вид игра за тях, макар и детската невинност отдавна да е напуснала този лагер на бежанци, притиснат между северната сирийска и недружелюбната турска граница.

Мохамед Зафир обяснява, че "разкопките" им са вид застраховка - в случай че "дойдат самолети, които да ни обстрелват с бомби". "Слагаме децата в дупките, за да ги скрием, но, разбира се, ги правим достатъчно големи, за да събират 20-30 деца," разкрива той.

Това е болезнено свидетелство за бързия и неестествен път към зрелостта. Часовете, които нормално би трябвало да бъдат прекарвани в безгрижни разходки и игра на футбол, са изгубени в копаене на скривалища от въздушни атаки. Мохамед може да опише различните шумове, които идват от самолетните снаряди, гранатометите и картечниците.

Освен това, момчетата прокопават импровизирани дупки за шпионаж в скривалището, така че да могат да виждат какво се случва навън по време на всяка атака. Те са изключително базови и се правят изцяло от кал, омесена с ръце, ала са всичко, с което момчетата разполагат.   

Такъв е животът на 8000 сирийци, оставили всичко зад гърба си

Въпреки че се намират на по-малко от 100 метра от икономически развита държава-членка на НАТО (Турция - белл.р.), буквално на прага към Европа, те обикалят за дървени и пластмасови отпадъци, които горят, за да се топлят.

Оскъдната си храна допълват с различни бурени и растения. Вече 22 месеца във война, въпреки съчувствието и моралната подкрепа на целия свят, тези хора са изправени пред сурова зима с ниски температури и несигурна прехрана.

Бегълците в лагера Баб ал-Салам на границата на Сирия могат да видят турските бежански лагери от покривите на своите постройки, ала засега Турция не желае да ги приюти. И така те са заседнали между войната, от която са избягали, и външния свят, който отказва да ги приеме.

Те наброяват около 200 семейства, като тази цифра расте постоянно и запълва все по-решително пластмасовите палатки, които стават за временен подслон през лятото, ала няма как да ги защитят от зимните студове. 

Хасан Шамо преди е работел в близкото градче Азаз за Червения полумесец и сега е нещо като организатор на този растящ бежански лагер


Той обяснява защо толкова много хора са се оказали блокирани от Турция. "80% от хората тук дойдоха, надявайки се да пресекат границата и да избягат в Турция," разкрива той, "ала турското правителство спря да приема бежанци преди 6 седмици. Хората са бесни, а ние не можем да отговаряме на голяма част от ежедневните им нужди".

Тук, на метри от турските магистрали, отвреме навреме може да се чуе и далечният грохот на артилерията - напомняне, че войната, от която са избягали, си остава по-лошата опция в сравнение с мизерията, пред която са изправени сега.

Зимата обаче ще бъде най-големият им враг през идните месеци. Десетки семейства вече са се възползвали от бетонните подслони за камиони в близост до границата, премествайки палатките си в подобните на хангари помещения с надеждата, че покрива над главите им ще ги предпази малко по-добре. 

Ала за дъщерята на Абдул Кадр ал-Хасан - Сихам, студът идва твърде бързо


Прегърнал оцелялата си дъщеря, едрият мъж обяснява как е починала Сихам. "Тя не беше болна. Нямаше никакви проблеми. Бяхме останали до късно една вечер и си играехме," разказва той. "Когато се събудихме на сутринта, тя беше свита на кълбо от студа. Погребахме я в селото. Сега сестра й се страхува от студа".

Ако семейството му имаше печка в палатката си преди няколко седмици, Сихам щеше да оживее. Ала борбата за топлина крие своите опасности. Дървото е рядкост. По-лесна за намиране е пластмасата, която гори с остър и парлив дим. Децата обикалят полетата за това "съкровище", ала след това понасят последствията от топлото: отровна вълна от пушек, която е причината за раздиращата кашлица, чуваща се от всяка палатка.

Когато слънцето започва да залязва, децата намират къс земя, обрасъл с билки и бурени, които събират за храна. Въпреки че се намират толкова близо до икономически развита държава, те са принудени да живеят в мизерия и постоянен страх от войната в родната им държава. Ала изглежда, че точно сега това е най-доброто, което светът може да предложи на тези 8000 сирийци.

Oще: бежанци  деца  сирия  студ  тийнеджъри  турция 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

2 Оня Дето Го Трият | 09.01.201310:39

И какво и е лошо на демокрацията в БГ, Ице ?
Би ли ни обяснил ?
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 09.03.2010, 12:34

1 Ицо | 09.01.201309:56

А кой ги кара да водят тази война ?
Да ги пратят на екскурзия до Либия ... или Египет, па дори и в България да дойдат да видят тази демокрация която ги чака - Тогава бързо бързо ще се върнат при Асад да го молят за прошка.
   

оценка

+3 -2

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.