Задругата на крепостите | webcafe.bg
Webcafe

Задругата на крепостите

Цветана Георгиева 29.05.2015, 15:36 (обновена 01.06.2015, 13:56)

1 от 6 снимки Назад Напред

кракра

Снимка: © Стоян Георгиев

Визуализация на крепостта "Кракра" в Перник за 6 милиона лева, която дори Божидар Димитров определи като несполука

Битката за културно-историческото наследство излиза на широк фронт, след като експертни, научни и туристически организации подписаха обща декларация срещу бутафорните реставрации и принципа да се строят наново крепости „до зъбер и керемида".

Досега държавата нямаше опозиция, професионалната общност беше разделена и отделни представители на гилдиите едва-едва успяваха да пробият медийната стена с предупреждения по конкретни казуси.

Затова Божидар Димитров, в защита на идеологията „да вдигнем руините", громеше съпротивата като „шепа самозвани експерти, които на всичкото отгоре са и корумпирани", а Вежди Рашидов призна, че малко бутафория няма да навреди.

Днес 37 организации подписаха меморандум за създаване на Форум „Културно наследство", чиято цел е да бъде „страна в диалога с държавата за съхранение на автентичността на недвижимото културно наследство". Сред тях са съсловните организации на архитектите, археолозите, реставраторите, Съюза на българските художници, Българската туристическа камара, катедри в НХА, НБУ и др.

Няма време

В последните две години видяхме абсурди, представени официално като „успешни проекти" за развитие на местния туризъм. Най-известните са визуализацията на Пернишката крепост с полимери, „надграждането" на византийската казарма на Яйлата с тухли, както и съмнително цялостно „вдигане" на Цари Мали град.

Резултатът - обезличаване на паметниците и загуба на тяхната автентичност, в дълбок разрез с международните стандарти за реставрация и консервация, които България е приела. Стана популярен терминът „диснизация", а според проф. Тодор Кръстев, експерт от ЮНЕСКО, такива профанации ще пожънат ниско-бюджетен туризъм, а не овации.

Защото конците дърпат амбициозни кметове, няколко монополисти на миналото на високи нива в йерархията и най-вече евтини подбуди за бърза печалба.

Има още десетина завършени „атракциони", но всъщност това е едва началото.

Директорът на НИМ Божидар Димитров набира средства за пълно възстановяване на хълма Трапезица във Велико Търново, базиликата в Плиска, „Златната църква" в Преслав и крепостните стени на родния му Созопол. Отлежава и проектът за Небет тепе в Пловдив, който предвижда частично възстановяване на крепостните стени и подвижна връзка (ескалатор или асансьор) до върха с „премахване на скални маси".

300 милиона евро са налични до 2020-та година, което обяснява всеобщият „интерес" към археологията и културно-историческото наследство, доскоро плачевшо неглижирани. Става дума най-вече за бизнес и корупционни схеми, където експертизата е досаден брътвеж или пречка, а проф. Диана Гергова описа процеса като „антицивилизационен".

Дупка в стената

Другата цел на Форум „Културно наследство" е да участва в изработването на национална стратегия и усъвършенстване на законодателството в сектора.

Ябълката на раздора е в Закона за културно наследство, приет през 2009-та година, който на практика централизира издаването на разрешения за археологически проучвания и последващия процес в ръцете на няколко държавни чиновници, сред които министърът на културата.

Това превръща археолозите в пионки на политическата конюнктура и на частни интереси, които все по-директно посягат и върху културното наследство, а администрацията - централна и местна - дирижира проектите, без да се съобразява с експертите, за да усвоява средства. Отделно, зачестяват атаките срещу Националния институт за недвижимото културно наследство, който се явява като пречка в "инвестиционните намерения" за останките от миналото.

Другата пробойна е в Закона за обществените поръчки, който по думите на реставратора Стефан Белишки е инструмент за опростачване и най-хубавия проект. По традиция обществените поръчки се дават на фирмата, предложила най-ниска цена, а това означава неквалифицирани работници, пестене от материали, фрапантни грешки, а в много случаи и пропускане на реставрационния етап.

Още един абсурд е свързан с т.нар. регистър на лицата, които имат право да извършват реставрационни и консервационни дейности. Вратичка в закона позволява там да попадах „свързани професионалисти", например по двигатели с вътрешно горене, биохимия или педагогика на изобразителното изкуство, включително и лица без висше образование.

На фона на тези пропуски липсата на отчетност и контрол изглежда съвсем логично следствие. Досега научихме само за финансовата корекция на Община Враца, заради бутафорното „маркиране" с атракции на пещерата Леденика - пластмасови дракони, рицари и феи. Проектът е на 5 милиона лева и включва „развлекателен парк" и „атракционно влакче".

Експертизата е на последно място, важи народното творчеството и думата на малцина „познавачи"

Небет тепе щеше да се възстанови по една-единствена гравюра от 15 век, Цари Мали град е резултат на творческа хипотеза, както с фантазия по времето на комунизма се извърши реставрацията на Царевец.

В писмо до Народното събрание, президента Плевнелиев и Министерския съвет от 8 април, президентът на ИКОМОС Густаво Араос призовава за незабавно спиране на хипотетичните реконструкции и осигуряване на научна оценка за тяхното въздействие. Той предлага ИКОМОС, най-голямата неправителствена организация за паметниците на културата в света, да съдейства с постоянна програма на обучение за местната власт в България.

„Свидетели сме на желанието всеки град да има своя крепост, което е превърнато в национална кауза. Същевременно други паметници се рушат поради липса на средства", коментира художникът и реставратор на икони Владо Руменов, съосновател на Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство (ГИОКИН)

Сред застрашените обекти е тракийското светилище край Старосел, маркетирано преди време като основно място за поклонение на Орфей. Преди няколко месеца антична Сердика при Ларгото се превърна в блато.

Куриозно е, че на фона на европейските милиони за крепости, държавата отделя 500 000 лева за поддръжката на около 42 000 паметници.

Доц. Георги Вълчев изтъкна друг проблем - сензационното представяне на археологически находки, при това от страна на държавни представители, които внушават фалшива представа към миналото - ритуалните погребения са изровени „вампири", помним истерията покрай костите на Йоан Кръстител в Созопол, който пак по уверенията на Божидар Димитров щеше да се превърне във „втори Ерусалим". „Това създаде усещането, че всичко в България е фалшификат", обобщи той.

Както знаем, историята се повтаря като фарс, а в случая с културно-историческото наследство виждаме провинциална имитация на минало величие „по калъп" - с едни и същи материали, с едни и същи възстановки на рицарски битки и катапулти, с един и същи манталитет, който уважава само печалбата.

Oще: археология  атракцион  божидар димитров  вампири  вежди рашидов  гиокин  дисниленд  история  кракра  културен туризъм  културно-историческо наследство  културно наследство  минало  небет пете  обезличаване на историята  перник  пловдив  реставрация  тодор кръстев  туризъм  яйлата 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.