"Те са си виновни", и други митове за бездомните хора | webcafe.bg
Webcafe

"Те са си виновни", и други митове за бездомните хора

теодТеодор Спасов
30.11.2017, 11:40 (обновена 02.12.2017, 09:01)
бездомен човек

Снимка: © Getty Images

Присъствието на бездомните ни носи болезнено послание, че всеки един от нас може да попадне в подобна ситуация в даден момент от живота си. Дистанцираното отношение и твърдението, че всеки сам е отговорен за съдбата си, носи измамно чувство на сигурност, че това никога не може да се случи на човек като нас.

Виждаме ги всеки ден, особено на улиците в големите градове. Те спят по пейки, в подлези, в импровизирани подслони от кашони, край необитаеми сгради. Някои от тях прекарват нощите в отворени входове на жилищни кооперации. Подминаваме ги, нерядко с пренебрежение.

Властите рядко полагат адекватна грижа за тях освен ако няма обективна животозастрашаваща ситуация. Кризисните центрове за бездомни в София отварят врати, когато температурите навън паднат под нулата.

Макар бездомните хора да са пред очите ни всеки ден, сякаш всички забравят, че и те са част от обществото и се нуждаят от защита.

1068 е броят на регистрираните хора без дом през първата половина на 2017 г., по данни на Агенцията за социално подпомагане. Реалният им брой вероятно е значително по-голям. За тях се говори твърде рядко в медиите.

Представата за бездомните често се изгражда върху неверни възприятия, които още повече задълбочaват тяхната маргинализация, коментира психологът Ваня Пандиева, която често работи с хора от уязвими групи.

Немалко от хората, останали без дом, имат лична история, която по никакъв начин не предполага, че един ден ще останат на улицата.

Много от тях имат висше образование, градили са добър професионален опит, имали са занаят, трудови навици, дори престижни професии.

Голяма част от тях остават на улицата в резултат от семеен конфликт, домашно насилие, продължителна липса на работа или друга причина, довела до срив. Предпочитат да не пречат на близките си, да не са им в тежест, казва Пандиева. Понякога роднините и близките на бездомните ги изоставят. Срамуват се от тях, не се интересуват как може да им помогнат, да ги подкрепят, да разберат какво се случва с тях.

Има и случаи, в които хората се оказват на улицата, след като са станали жертва на финансови измами.

"В дома за възрастни, в който работех, имаше много хора, които са си продали апартамента по необходимост. Остават без жилище, а най-добрият вариант е да бъдат настанени в социален дом", казва Ваня Пандиева.

В своята практика тя консултира и хора, които са били застрашени да загубят покрива над главата си. И признава, че са били нужни наистина големи усилия, за да се мобилизират много човешки и обществени ресурси, така че този човек наистина да остане в някакъв вид домашна среда.

Мит е, че всички бездомни имат психически заболявания. Не това е основната причина, поради която те са останали без дом.

"Да, понякога и психическите проблеми са фактор, но той не е водещ, а това не е повод да стигматизираме хората", казва Пандиева. Хората с психична болест на улицата, доколкото ги има, най-често са шизофренно болни, останали без адекватно лечение. При добра грижа те биха могли да функционират много по-пълноценно.

Проблемът е, че няма мрежа от организации, които да поемат човека в момента, в който той преживява трудна ситуация. Най-честият изход е задълбочаването на кризата, а когато нужната подкрепа от близки и значими хора не съществува, засегнатият човек се озовава на улицата без време.

Много от хората, останали без подслон, впоследствие попадат в опасни ръце, казва психологът.

„Тези хора са много уязвими. Не са защитени, но те не се и страхуват. Те не виждат реална опасност и заплаха за себе си. Много от тях вероятно не биха били на улицата, ако чувството за страх беше силно изразено".

Защо някои бездомни отказват помощ?

Понякога бездомните хора не желаят да бъдат настанявани в центровете за временно настаняване или ги напускат преждевременно. На въпроса защо това се случва, Ваня Пандиева отговаря така: „Те знаят как да оцеляват на улицата, те са изградили умения да се справят. Улицата се е превърнала в техния свят, чиито правила те познават добре. Когато ги настаняваме в институция, ние ги поставяме в среда, където получават топлина и храна за известно време, но нямат сигурност къде ще се озоват след това. В крайна сметка те правят избор да се върнат там, където се чувстват "най-справящи се".

Много от бездомните твърдят, че сами са избрали или решили да водят този начин на живот. Когато опознаете човека и научите личната му история, разбирате, че това е илюзия.

„Те твърдят това, за да се чувстват значими, за да запазят своята идентичност, за да се чувстват цели. Ако признаеш, че по една или друга причина си бил принуден да заживееш на улицата, ще се изправиш пред усещането за личен провал и чувство на малоценност. Те знаят истината за себе си, но пред света предпочитат да играят тази роля - на човек, който контролира живота си и прави осмислени лични избори", казва тя.

Да, сред бездомните има и авантюристи, които се чувстват по-свободни по този начин, намират повече съмишленици извън системата, на улицата, или искат да видят живота през друга призма. Според Ваня Пандиева обаче те представляват малка общност, която в никакъв случай не е обща характеристика за бездомните хора.

Сами ли са си виновни?

Когато говорим за уязвими групи, често обществото търси просто и лесно обяснение за проблемите им. А това "обяснение" обикновено прехвърля отговорността за кризата върху жертвата й.

"Склонни сме да сочим с пръст и да обвиняваме, като се отнасяме леко високомерно и дистанцирано към тези, които се намират в уязвима ситуация. Дълбоко в себе си ние се страхуваме, че те отварят интимни наши тайни и тревожни въпроси, до които не искаме да се докосваме и да познаваме. Затова много често предпочитаме да стоим настрана и да казваме, че хората сами са си причинили това".

Присъствието на бездомните ни носи болезнено послание, че всеки един от нас може да попадне в подобна ситуация в даден момент от живота си.

Дистанцираното отношение и твърдението, че всеки сам е отговорен за съдбата си, носи измамно чувство на сигурност, че това никога не може да се случи на човек като нас.

"Всяко едно нещо, което е непознато и много различно от нас създава митология. Създава някакъв предразсъдък, който ни помага да се ориентираме по-добре в средата около нас. Когато имаме някакво установено вярване за определен човек, автоматично копираме модела, който сме възприели като присъщ за неговата общност", твърди Ваня Пандиева.

Можеш да създаваш връзки с хора, които не са като теб, но е много трудно да се направи такава крачка.

"Трудно е да погледнеш човека и да видиш неговата история. На пръв поглед виждаш един нелицеприятен, често пъти занемарен, запуснат човек, в нечистоплътен вид. Първичната реакция е да се дистанцираш. Голяма част от нас не изгарят от желание да общуват с тях. Нашето отношение се отразява като в огледало към тях и поради това много от бездомните хора също не искат да общуват с нас", казва тя.

Много важно е да се създаде смисъл на бездомните хора да се върнат "при нас". Самите те често нямат мотивация, а интегрирането им обратно в обществото е трудно.

"Когато нямаш работа, нямаш жилище, нямаш доходи и човешка подкрепа, какъв е смисълът за теб да се върнеш към голямата общност", коментира психологът. "Някои от тях са загубили трудовите си навици. Животът на улицата променя твоята идентичност. Правилата са други и законите са различни. По друг начин изглеждат утрините, дните и вечерите", казва тя.

* * *

За да помогнете на бездомен човек през зимните месеци може да се обадите на:
- Спешния телефон 112;
- На телефоните на Столична община: 0700 17 310 и 02 9377 303;
- На Дирекцията "Социални услуги за деца и възрастни" при Столична община на 02 80 35909 или на 02 80 35900.

Oще: алкохолизъм  без дом  бездомен човек  бездомни хора  ваня пандиева  депресия  кризисен център за бездомни  на улицата  приют за бездомни  психология  софия 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.09.2012, 17:17

1 Xaoc | 30.11.201714:37

Не съм съгласен. Голяма част от тези хора наистина сами са стигнали до там пряко или косвено: алкохолизъм, хазарт, доверчивост, лекомислие, болести и т.н. Имам преки наблюдения върху различните зависимости, както и върху някои психични заболявания. Много хора си мислят, че всичко е под контрол, когато вече са изпуснали контрола над живота си.
   

оценка

+0 -3

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.