Проблемът с призрачните имоти в Ирландия е по-сериозен от този с празните къщи. Трудно е да се назове точният брой непродадени жилища в островната държава, но прогнозите се движат между 35 000 и 100 000.
Те са символ на упадъка на страната, която от келтски тигър, водещ европейския устрем към просперитет, днес е фалирала държава, осакатена от алчност, която повечето хора биха признали, че е глобална: алчността на потребителите, предприемачите и тези, които ирландците обвиняват най-много - банките.
Преместих се в Англия от Ирландия преди десет години, тъкмо когато строителният бум започваше. Произхождайки от малък крайбрежен град с малко над 5000 жители, при всяко завръщане се изумявах и донякъде се втрещявах от новите строежи, разположили се в града.
Старият панаирен и увеселителен център беше заместен от блок с апартаменти в ярки цветове. Полето, където приятелите ми и аз някога се събирахме като деца, беше току-що покрито с нови строежи. Дори сградата, в която някога се намираше нашето религиозно училище, според слуховете беше следващата в списъка за превръщане в крайморски апартаменти.
Нужните средства така и не се появиха и сградата сега стои незаета. От пръв поглед личи, че територията остава необитаема, като растителност е избила през някои части на покрива.
Именно това прекаляване - тази гледна точка, че имотите са равни на пари - движеше ирландския пазар на недвижими имоти. Шон О'Калахан, един от авторите на единствените официални доклади за призрачните имоти, ми каза, че по време на бума малкото гласове, които са подлагали на съмнение този потоп от сгради, са били систематично обвинявани в "изпречване на пътя на развитието".
С други думи, ирландците изглежда са възприемали тази строителна тенденция като начин за преход към модерността. Редици блестящи нови къщи с по две бани, предна и задна градина и гараж биха показали на света, че Ирландия вече не е беднякът на Европа; че Ирландия заема мястото си сред развития свят - и гражданите й биха жънали ползите от плодовете на нейния успех.
Хората, които сега живеят в призрачните имоти, не особено изненадващо нямат желание да говорят за усещането от обитаването на недовършени строежи. Но аз срещнах интересен персонаж, който внесе малко яснота във вече трагичната ситуация. Той е общински наемател на призрачен имот, където общината е поела контрола върху около дузина празни домове.
Той се грижи за дъщеря си с тежка инвалидност в двуетажна къща. Придвижването на дъщеря му по стълбите се е оказало затруднително - и той е помолил общинските власти да го настанят в бунгало.
"Това е позор," не спира да повтаря той. "На осем километра по пътя има редици от празни къщи - всичките незаети, и с всичките хиляди незаети къщи в страната, от съвета ми казват, че няма налични бунгала."
Отидох до имота, за който той ми каза в съседното село - и наистина имаше заградена част от съществуващ имот - с редици бунгала и заплашителни надписи: "Опасно. Не влизай."
В радиус от 15 км от град Мидълтън, който е включен в доклада, могат да бъдат преброени поне дузина призрачни имоти. В някои има няколко реда от заселени къщи. Едно цяло селище от 78 къщи, което изглежда почти готово за заселване, сега е оградено и недостъпно.
Предприемачът е фалирал. Пътищата и осветлението не са завършени. Но рекламните табели на бъдещите планирани строежи до призрачните имоти остават по местата си: знак, че ако парите не бяха свършили, апетитът за още строежи щеше да продължи. Сега земята, запазена за бъдеща сграда, стои празна и обрасла.
Въпросът е дали някога Ирландия ще бъде в състояние да възроди тези си планове - в ново търсене на прогрес?
