Особености на българското общуване | webcafe.bg
Webcafe

Особености на българското общуване

Webcafe.bg 02.08.2014, 13:48 (обновена 05.08.2014, 07:44)

1 от 4 снимки Назад Напред

безработица

Българинът в своя естествен хабитат

Поразително е как двама българи, чакащи да бъдат обслужени на едно и също гише или каса, вече представляват опашка.

Психологията на опашката

Повечето българи не зачитат личното пространството на другия - те се бутат, натискат, все едно ако подишат агресивно и шумно във врата на онзи преди тях, изведнъж опашката ще тръгне по-бързо или точно те ще бъдат обслужени с предимство.

Българската опашка е хаотична, гъста и задължително в нея има по няколко мърморещи типа, които си избиват комплексите и домашните проблеми върху останалите. Също толкова задължителни компоненти са „бързащите", които настояват да прередят другите - защото: „много, ама много бързат", „имат точно пари", „чакат да платят само едно нещо".

Някои от тях са толкова убедени в правотата се, че подпират опашката отляво, докато тя се вие пред очите им в противоположната посока.

Всеки опит за отдръпване от ваша страна е последван от още една крачка от съседа, накрая вие заставате с ръце на кръста в поза Ф с надеждата, че на колегата до вас нещо ще му светне.

Нищо не просветва обаче, така че единственото, което ви остава е да вперите очи в продавачката с надежда, че тя ей сега ще вдигне Коефициента си на полезно действие и вие бързо ще бъдете освободен от този плен.

"Ало, ало"

Не по-малко интересни обаче са хора, чието моментно призвание е да обслужват опашката. Част от тях или са на телефона, или с неохота го затварят.

В България е напълно прието частни разговори да се водят в работно време: „Стопли ли си сърмите?", „Не забравяй да пуснеш пералнята", „Според мен не му се обаждай, изчакай още един ден, сигурна съм, че той ще ти звънне пръв" - със сигурност сте били свидетел на някой от тези сюжети.

В края на краищата, рано или късно, но по-често късно ноктопластиката натиска червената слушалка, а вие се обнадеждавате, че ще последва момент на концентрация, оня отдясно ще бъде пратен където му е мястото, а вашият ред ще дойде бързо.

Готов сте да преживеете дори и факта, че ще ви се скарат, че имате едри пари или ще ви говорят на „ти", без да се сещате за основателна причина за тази близост.

Пази дистанция!

Интересна е ситуацията на майките с детски колички - тях обикновено всеки ги прережда, особено ако чакат да пресекат на светофар. Гарантирам ви, че 9 от 10 човека ще застанат пред количка.

Вероятно подсъзнателно хората са убедени, че това са жени с много свободно време и че много ще се прекарат, ако се наредят където им е мястото.

Въоръжено око

И така докато българинът чака, той трябва да запълва времето си, за да няма гузната съвест, че е безделник.

А какво по-интересно и запълващо времето от това да се оглеждат хората. Значи, ако искате да сте социално адекватни, заставате и започвате да зяпате, като през това време, разбира се, нито за секунда не забравяте да се бутате и да дишате тежко.

Гледате от краката до главата, после обратно. Няма нужда да се притеснявате, че човекът до вас вижда, че го оглеждате - какво пък, нали не е забранено.

Да не говорим, че ако сте в метрото някак трябва да запълвате времето си - какво друго да правите, ако не разглеждате пътниците.

Да не сте луд да си носите книга - първо, че вече всичко сте изчели и второ, книгите тежат.

И не се подвеждайте по някакви глупаци, които си бучкат нещо в телефоните, без да знаят какво изпускат.

Готино е също да завържете разговор с непознат - човек не знае какво може да научи, хората са мъдри, все нещо полезно ще ви кажат - намаление в Lidl, рецепта за лютеница, ако имате късмет може дори да са чели последния брой на „Уикенд".

Етажна собственост

И още един урок по общуване можем да ви дадем - той е свързан със случайна среща в асансьор, коридор или стълбище. Ако сте в България никога, ама никога, не поздравявайте - ще изглеждате много прости.

Най-добре е като срещнете друг човек просто да се правите, че не го виждате. Бъдете сигурен, че и той ще се държи така, независимо, че се разминавате на сантиметри един от друг. Забивате поглед в обувките си и крачите смело.

Ако случайно човекът отсреща ви поздрави, изсумтете - възможно е да не е бил българин.

И така да резюмираме дотук - опашките трябва да са гъсти, свободното време да се запълва или с подробно оглеждане или с хаотични разговори, а непознатите, на които се натъквате в сравнително тесни пространства - да се подминават безмълвно.

„Недей, лельо, да правиш така"

За общуването с деца на публични места обаче има други правила.

Трябва да разберете, че децата в едно общество са общи. Нали затова е обще-ство. С други думи децата трябва да се поучават и възпитават, независимо че не са ваши. Винаги има на какво да ги научите, но най-ценни са съветите тип „недей". Още по-авторитетно ще звучите, ако към това „недей" добавите едно „лельо" или „чичо".

Много полезно е също децата да бъдат заплашвани - напр. че „някой ще ги вземе". От циганката до Торбалан, каквото и да кажете, няма да сбъркате. И незабравяйте да ги тъпчете. Децата трябва да ядат, за да порастнат. Нищо, че не ги познавате, ако иматe вафла в чантата, дайте им я.

Сега вече знаете всичко за общуването, можете спокойно да направите една българска опашка - наредете се от грешната страна и настоявайте да минете първи.

 

Oще: българинът  народопсихология  общуване  опашка  редене 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

2 Dimitar Stamboliyski | 04.08.201423:29

Е, стига и ти, Макароне! Да, това ообено ми прави вЧепатление и на мен. Одят си, се едно са си у Осогово и мести хилал за 'секи. Аз, обикновено, се мушкам в ролата на куотърбек, писнало ми е от мйекащи walkers. Хахаха, навремето като студент в СелутУ така ги образовах състудйенчйечйе - с един шърт на Маями долфинс и аре на вратнята. Уеуе, ма бе екскюз, бе чудо... Вчера пак филми на дроп-оф лъгидж Намига
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

1 Крив Макарон | 04.08.201416:09

На мен ми любимо когато се разминавам с някой бг-гражданин (най-често гражданин, ама първо поколение гражданин) по пренаситения със дървета, лампи, ел. табла, и паркирали в нарушение автомобили тротоар, да отстъпя в страни, и спокойно да изчакам "гражданина". Разминаваме се, и в девет от десет случая гражданина (ако изобщо има нещо градско в него де..) ме подминава със свъсен поглед. Да, каже "Благодаря" трудно може да му се откъсне от устата му. "За такива възпитани типове никакво благодаря няма!" вероятно си мисли той. Ще забие поглед в земята, и толкова. Все едно, че непреодолимо чувство за вина измъчва нашенския "гражданин", понеже вместо да мина и да се сбутаме, съм го пренебрегнал, и по тази причина съм му отстъпил. От това поведение съм извел закономерността, че в бг-то щом отстъпваш, това се тълкува като че мразиш някого, и той е толкова убеден в това, че при всеки удобен случай ще се набие в теб, за да видиш, че "не е случаен".
Докато например в Германия, когато съм отстъпвал път, просто са ми казвали "данке" и кимват, без да правят изводи, и да се чувстват виновни. По тази простичка причина много съжалявам, че все още ми се налага да пребивавам в бг-то.
   

оценка

+1 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.