Гърците се връщат на село | webcafe.bg
Webcafe

Гърците се връщат на село

Webcafe.bg , по материали от чуждестранния печат
12.01.2012, 12:27 (обновена 13.01.2012, 16:22)

1 от 2 снимки Назад Напред

лозя

За разлика от другите сектори на гръцката икономика, в земеделието работните места се увеличават с 32 000 за 2 години - повечето от тях заети не от емигранти, а от гърци

31-годишните Никос Гавалас и Александра Трика, получили образование за агрономи, са обезсърчени от ниското заплащане и краткосрочните договори в Атина. Работните места в гръцката столица са малко, а цената на живота - висока. Така че миналата година двамата решават да започнат нов проект: отглеждане на охлюви за износ.

Квалифицираните, образовани гърци се завръщат на село в търсене на прехрана

Докато съсипаната гръцка икономика се гмурва още по-надолу в бездната, двамата се присъединяват към голямото преселение на гърците, които бягат в провинцията и гледат към богатата земеделска история на страната като път към бъдещето.

Те признават, че това е ексцентрично решение, изискващо повече физически труд, който те като висшисти не са си представяли, че някога ще вършат. Но в страна, притисната от мерки за икономии, и дори се движи по ръба на фалита, това изглежда добра рискова инвестиция.

Гавалас и Трика избират да се върнат в родния си Хиос, егейски остров, намиращ се по-близо до Измир в Турция, отколкото до Атина. Те създават бутиковата си ферма за охлюви, използвайки $50 000 от спестяванията на техните семейства. Тази инвестиция все още предстои да осигури някаква възвращаемост - първата "реколта" ще бъде по-късно тази година. Но двамата са уверени, че решението им е било правилно.

"Когато се обаждам на приятелите и роднините ми в Атина, те ми казват, че няма надежда, че всичко върви от лошо на по-лошо," казва Трика, разхождайки се из оранжерията си, където хиляди охлюви пълзят по редици влажни дървени дъски. "Така че мисля, че изборът ни беше добър."

Местното земеделие като изход от общата стагнация и държавните икономии

Безработицата в Гърция в момента е 18%, нараствайки до 35% сред младежите между 15 и 29 г. - ръст от 12% и съответно 24% в края на 2010 г. Но земеделският сектор е един от малкото, които демонстрират напредък след началото на кризата, като в него работните места са се увеличили с 32 000 между 2008 и 2010 г. - повечето от тях заети от гърци, а не от емигранти, според изследване, публикувано тази есен от Гръцката конфедерация на земеделските асоциации.

"Най-големият ръст е при хората на средна възраст - между 45 и 65 години," казва Янис Цифорос, директор на конфедерацията. "Това ни показва, че те са имали различен вид заетост в миналото."

В Гърция повечето семейства традиционно инвестират в недвижимост и земя, които се приемат като много по-стабилни от финансовите инвестиции - и дори за бедните гърци е нормално да притежават семейни имоти по наследство. Все по-често, доколкото трудностите се задълбочават, много от тях решават или биват принудени да прибегнат до тази последна "предпазна мрежа".

В годините на трудности гърците си спомнят за наследената от родителите земя

Броят на обучаващите се в земеделски училища също бележи ръст. Панос Канелис, президентът на American Farm School в Солун, основана през 1904 и предлагаща обучение от детската градина до гимназията и последваща образователна програма за устойчиво земеделие, казва, че кандидатите за обучение там са се утроили в последните 2 години. Все повече хора се записват в курсове за производство на сирене или вино.

Канелис споделя, че млади хора често идват при него и му казват: "Имам два акра от дядо ми в някоя област. Мога ли да направя нещо с тях?"

Много гърци си задават този въпрос - и някои решават, че могат. "Мисля, че много хора ще го направят," коментира Трика. "В големите градове няма бъдеще за тях. За младите хора единственият избор е да отидат на село или да заминат в чужбина."

Когато земеделието се оказва недостатъчно, на помощ идва екотуризмът

Ако бегълците от градовете очакват лесен или идиличен живот в провинцията, те бързо се избавят от това си заблуждение. През 2006 г. 36-годишният Василис Балас и съпругата му Рула Бура напускат работата си в Атина, където той е работил като редактор в уебсайт, а тя е била специалист по маркетинг, за да се преместят в Хиос, където са живели дедите им.

Това е станало още преди финансовата криза, но те се стремят към промяна и решават да пробват късмета си в култивиране на мастиково дърво, което расте само в Южен Хиос и от него се добива подобна на анасон гума, която след кристализиране служи за производството на мастика, хранителни стоки, свещи и сапун, дъвка.

"Това беше лично решение," казва Балас. "Мислехме да се махнем от Атина и приятел ни каза: "Баба ми произвежда 100 килограма мастик, съвсем сама, само с помощта на едно магаре", спомня си Балас. От такъв  добив производителят може да спечели около $90 за килограм на едро.

Но двойката открива, че култивацията на мастиково дърво е много по-трудна, отколкото те са предполагали. Така че въпреки че все още имат 400 мастикови дървета, те са разширили бизнеса си и в областта на свързания с мастиката екотуризъм, за да свързват двата края.

Подобни начинания - на Хиос също така има и процъфтяваща винена кооперация "Ариусиос", която се опитва да възроди древния сорт грозде "хиотико красеро" - показват, че от земеделие и туризъм определено могат да се печелят пари.

Страната е в период, когато научната кариера е по-добре да се пази в тайна

Някои млади гърци се връщат не към земята, а към морето, присъединявайки се към друга стара гръцка индустрия. От 2008 г. броят на кандидатстващите в морски училища из Гърция се е увеличил четирикратно до почти 7000 души, констатират от гръцката флота.

27-годишният Янис Менис от Хиос споделя, че е имал обещаваща кариера пред себе си като атомен физик. Но точно преди да получи докторска степен той не е могъл да си позволи да продължи обучението си - и е решил да тръгне по стъпките на баща си като корабен инженер, отговорен за поддръжката на кораби.

Менис постъпва в морско училище в Хиос през септември. "Семейството ми се противопоставяше на желанието ми да кандидатствам, питаха ме: И какво, всички тези години си учил напразно?," разказва той. "Не съм споделял с никой за научното ми минало. Навсякъде в Гърция в момента е недостатък да си свръхквалифициран."

В проблемен момент, когато дълговата криза е разрушила икономическия напредък на страната в последните години - може би безвъзвратно - има много спорове дали завръщането към земята или морето е стъпка напред или назад.

Трика знае къде се намира. "Родителите ми бяха от село. Те са били фермери, когато са били млади. Аз учих, за да избягам от работата в земеделието. Те бяха учители. И след това дъщеря им учи доста, и накрая се върна обратно, за да стане фермер," споделя тя. Въпреки това според нея "за мен това е стъпка напред, защото мисля, че сме изоставили земята."

Връщането към земята е не само начин за оцеляване, но и вид национална гордост

Гръцкият романист Янис Макридакис, който пише по теми за традиции и регионализъм, представлява съвсем друг тип бегълец от града, с по-политически оттенък. Той казва, че се е преместил от Атина в Хиос през 2010 г. като акт на неподчинение срещу глобалната финансова система, която той смята за неустойчива. Той си е купил имот с извор и отглежда сам зеленчуците си.

"Стигнах до извода, че искам да живея своя незначителен живот като човешко същество сред всички други," коментира Макридакис, гледайки от балкона си към покривите на другите къщи в селото Волисос, и към синьото море. "Подобно на старите порядки, където хората работят, за да удовлетворят базовите си потребности."

За други тази тенденция е обезкуражаваща. В средновековното селце с руини Места, 73-годишната Георгия Пумпура стои под лозата пред малката си каменна къща и разговаря с приятели. Тя разкрива, че поделя времето си между Атина, където е семейството й, и Места, където е израснала в бедност и където месечната й пенсия, орязана от плановете за икономии на правителството, й стига за по-дълго време.

"Имам трима сина," разказва тя. "Единият е инженер-архитект, вторият - електроинженер, а третият инженер-механик. И тримата са безработни. Трудно им е в Атина. Тук успяваме да свързваме двата края, но харчим по-малко," казва тя, визирайки себе си и съпруга си, който също е пенсионер.

Но същевременно тя не крие, че би била разочарована, ако синовете й се върнат в Хиос. "Положих много усилия, за да учат децата и внуците ми в университет," констатира тя. "Не искам да се връщат. Всички тези усилия биха отишли напразно."

Дори и в най-трудните мигове гърците са убедени, че ще оцелеят и през тази криза

Отвъд чистата статистика, импулсът за завръщане към земеделските корени на Гърция представлява показателна нова тенденция от началото на кризата - обръщане навътре, своеобразна тиха национална гордост в отговор на цялостната мрачна нагласа.

Димитрис Калупис, който е напуснал работата си като строител преди 20 години, в ерата на икономическия бум, а сега си изкарва прехраната като фермер във Волисос, отглежда собствен добитък, плодове и зеленчуци - и притежава местна кръчма. Според него Гърция би могла да се справи с тази криза, както го е правила с много други.

"Ние сме създали цивилизация - и ще я върнем обратно," обобщава Калупис пред чиния с яхния от агнешко месо, отгледано със собствените му ръце. Ако гръцката икономика наистина се срине до степен да не може да излезе на повърхността, "ще взема камъка в ръката ми и ще го стисна - и от водата, която излезе от него, ще направя пилаф, за да нахраня дъщеря ми. Все някак ще се справим."

Oще: безработица  вино  гърци  земеделие  земя  икономии  оптимизъм  село  сирене 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.07.2010, 09:42

7 marsn | 12.07.201214:16

Но и българите емигранти, които отдавна живеят и работят в Гърция, никога
няма да се върнат в България! Те знаят, че "гръцката криза за тях
е много по-добре, отколкото българската "стабилност"! Бесен Бесен Бесен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

6 Mile Manolov | 15.01.201223:37

що ли не ми е мъчно за тия цигани? рядко самодоволни копеленца с възможно най-априятните жени на тая планета. Кенеф страшен + клек и каманяк до каде солун. После тук-таме равно Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

5 Мина | 13.01.201219:51

Браво!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.06.2011, 17:14

4 Last Sword | 13.01.201215:42

Няма кой да брули маслините ли? Тц-тц-тц...Българите и албанците събират куфарите за да се прибират по къщите ми се вижда.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2012, 14:07

3 Nevenka Doikova Milcheva | 13.01.201214:18

az ziveia vav gartsia ot 10 god.i moga da vi kaza 4e naistina e goliama kriza,no nikoi ne xlen4i ,i vseki se opitva da otse,
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.10.2010, 15:44

2 Любима Стайкова | 13.01.201209:35

Аз не знам дали се преувеличават размерите на кризата в Гърция, определено, като са свикнали на по-лесното, сега са стресирани, но мисля, че това, което не е преувеличено в статията, е силата на духа им. Няма го онова хленчене и плюене по държавата, че видиш ли не е осигурила хляба, каквото правим ние. Не виждам и някой грък да си е събрал багажа и да е заминал за чужбина. И да има такива, не е тенденция. Наистина патриотизмът им, уважението, което имат към собствената си култура, ги прави такива, каквито са. На нас тяхното уж безпочвено самочувствие и гордост ни изглеждат цинични, но е факт, че то работи за тях. Не знам дали съм съвсем права, но с такива впечатления съм останала от моите лични познанства с гърци.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.02.2011, 12:23

1 AlahAkbar | 12.01.201219:36

Живи да ги ожалиш, горкинчетата...
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.