На Изток, от Запада | webcafe.bg
Webcafe

На Изток, от Запада

Александър Колев*, Той и Тя, Aberdeen, United Kingdom 06.04.2013, 23:20 (обновена 08.04.2013, 07:02)
Да избягаш от България

Снимка: © Стоян Георгиев

Кой обича повече България? Делим се с ярост

Той: На Изток от Запада. Поредното патосно оповестяване на познати факти? Да, в България сме, и много често не е хубаво тук. На изток от запада сме, накриво от правото, и далеч от лесния живот, малко ала: "Какво му направихме на Господ със Боби, та на изток от рая, нас ни зарови“ (Бог да пази Ерол). След като прочетох книгата си мисля обаче, че заглавието може да значи и друго - На Изток, от Запада. Като една посока и един стремеж, но този път с поглед към вкъщи.

Един британски антрополог беше написал, че още от разходката на Алексис дьо Токвил до Щатите, през борбения за оцеляване Дарвин и революционния Маркс, та до Фройд и сеансите му с невротични виенчани, гениалните мозъци са поставяли идеята за конфликта на пиедестал, и светът дълго време е бил обсебен от идеята колко различни сме всички. Само че това, с което се различава днешната епоха, е как информацията всъщност ни сближава и кара да търсим по какво си приличаме (ярък пример са любимите ни memes).

Мнението на г-н Пешев тук разбуди притесненията ми, че в България днес разделението на емигрантски статут не води до нищо конструктивно. Кой обича повече България? Кой търпи повече мизерия? Имат ли право българите-чужденци да дават акъл? И въобще кой има право да се нарича българин? Делим се с ярост.

България обаче не е толкова грозна, пошла и тинясала, а чужбината невинаги е път към щастие. Книгата на Пенков подсказва, че има един нов вид имигранти, като някой от тях дори наричат себе си времигранти (виж тук ). Момичета и момчета, които са далеч от пределите на България, с целта да трупат знания, опит и впечатления, за да се върнат вкъщи и да оправят кочинката си.

"На Изток от Запада" са истории, като memes, за това колко си приличаме. За детските спомените свързани с прекрасни места из България и хората, с които сме израснали. "Македониja" ми напомни за музея в Бояна, с красивата градина, в която онемяваш пред цялата ни величествена история, на фона на прекрасната Витоша.

"Снимка с Юки" ме накара да се върна обратно към летата, в които ходех на зелено училище в Еленския Балкан и в главата ми бяха само самодиви и мечки. А „Нощният хоризонт“ ... ами и аз си имам село в Родопите, и аз съм чувал и искам да чувам всяка нощ сладката песента на родопската гайда.

Нищо повече и нищо по-малко няма в тази книга - нашите истории от нашите прекрасни детски години, и спомени, които трябва да пазим с цената на всичко.

От "Девширме“:

And so this story, this story, too, begins with blood. And with blood it ends. Blood binds those in it and blood divides them. Many have told it before and many have sung about it, but I didn’t learn it from them. I was born and I knew it.

Свиквайте с мисълта, че този път кръвният данък ще се върне за добро.

Тя: "Аз съм имигрант в собствената си държава" казваше дядо ми, в моментите, когато явно само така можеше да опише състоянието на духа си. Четейки East of the West на Мирослав Пенков си мислех за него, за поколенията, идеалите, мечтите, разочарованията, примирението, и най-вече за силата на духа.

В осем отделни истории East of the West разказва за българи, македонци, турци, сърби, цигани, американци, дори японка, и трудните пътувания, понякога от изток на запад, понякога обратно, а понякога просто към себе си. Мирослав Пенков пресъздава истории на хора, които копнеят да емигрират, както и на тези които са приели съдбата на имигранти, понякога дори не на чуждо място, а в собствената си кожа. Героите на всеки разказ са по един или друг начин свързани с българската реалност след 9-ти септември или демократичните промени през 90-те.

Важно е да се обърне внимание на обединяващия мотив за живота в комунистическа България и двете възможности пред всеки – да се мъчи да избяга на всяка цена, или да остане в тази реалност. Не са един и два примерите в съвременното българско кино за филми, които пресъздават терзанията около Желязната завеса, преминаването отвъд нея и всичките вътрешни и външни борби, които това изисква.

Очевидно и литературата не се е сдържала и е почерпила вдъхновение от тази тематика. Има само една причина за това – фактът, че българинът, където и да е, не може да се отърси от СОЦ-а и изпитва нужда да говори и разисква, докато успее да го преживее, за да продължи напред.

Поколенията, които са израснали по това време, точно като някои от героите в книгата, винаги ще живеят в сянката на нямането и ще се стремят към имане. Не е нужно да е на големи и скъпи неща, но просто на неща, за да изтрият спомена от магазините с празни щандове, от които няма какво да се купи, дори да имат пари.

Други пък успяват да достигнат своята обетована земя, а какво намират там и до колко то компенсира за жертвата да напуснеш дом и семейство остава под въпрос. Но това, което обединява всички тях, независимо от възраст и убеждения, е националният дух.

Те могат да се почувстват у дома при мисълта за парче диня със сирене, една легенда, или при споменът за нечия носия, защото дълбоко в себе си, на клетъчно ниво, те носят България в себе си. И тя никога не ги напуска, колкото и да се отдалечават от нея. Най-вече, защото независимо от политическите им убеждения и/или етноса, за героите родината се оказва орисница, която за добро или за лошо им изпраща изпитания, в които да открият себе си.

Свидните спомени от детството, Балканът, обичаите, храната са спасителните сламки на героите в книгата, успели „да се измъкнат“ и те разказват за тях на всеки срещнат, питат за тях при всяко скъпоценно обаждане до дома, и са задължителни за пресъздаване на българщината пред новите хора в живота им. В няколко разказа Пенков говори за носталгия по родината, с която всеки намира свой начин да се пребори, колкото и да му липсват гледките, вкусовете, емоциите.

А има и герои, които са обречени да се борят със системата и да бъдат неразбрани от нея. За тях обаче примирението не е решение и те избират пътя на трудностите и терзанията в името на любовта, семейството, свободата. Смелостта на героите и от двете страни на границата вдъхва надежда, защото дори в моментите на пълно отчаяние силата на духа надделява. Във всички истории обединяващ е мотивът за личния избор на героите и последствията от него, а моментът, в които осъзнаят, че съдбата им е в собствените им ръце те са най-силни и препятствията стават незначими.

Това съвсем не превръща книгата в жизнеутвърждаващ наръчник по самопомощ или ода за силата на подсъзнанието с щастлив край. Напротив, колко е щастлив краят само те си знаят. Но не мога да отрека, че Мирослав Пенков засяга доста философски теми в разкази, привидно замаскирани като тиради за СОЦ-а и имигрантския живот.

И все пак, четейки книгата не можах да се абстрахирам от решението на автора да пише на английски. Разбирам го от гледна точка на публикуването на текстовете му и осъзнавам, че така милиони хора по света ще имат възможността да се запознаят с България. Но дали ще успеят да я усетят? "Дядка", "тате", "Аз без бой не се давам" и всеки друг пример за типично български думи и изрази, изписани на латиница губят всякаква стойност и не успяват да пресъздадат силния заряд, който имат за българо-говорещите. Радвам се, че вече има и българско издание и бих прочела разказите и на български, защото вярвам, че езикът ще им придаде повече автентичност.

Хитро озаглавена East of the West, книгата на Мирослав Пенков разказва за няколко различни съдби, обединени от силната си връзка с България. Връзка, която закотвя тези, които още не са напуснали родината, и оставя огромна липса в душите на тези, които са избрали да търсят късмета си другаде. Историите всъщност са толкова универсални, че през 2013 г., когато уж границите падат, светът се глобализира, а комунизмът е само спомен, всеки българин може да срещне част от себе си из страниците на книгата, а дали личната му история ще се развие както в нея си е въпрос на избор.

*Александър Колев и приятелката му са представят своите гледни точки в тази публикация.

Oще: east of the west  българи  българия  емигранти  книга  мирослав пенков  на изток от запада  разкази 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 20.02.2013, 13:47

14 234 | 08.04.201312:58

Егати тъпотията - "Кой обича повече България?". България без народа е само една територия. Все едно да питам родата ми "Кой обича повече наследствената ни нива". Хората трябва да се обичат, а не териториите. Въпроса трябва да бъде "Кой обича повече българите?".

¨Хората са създадени, за да бъдат обичани, а вещите са създадени, за да бъдат използвани. Причината, поради която сега светът е в хаос се дължи на това, че вещите са обичани, а хората използвани.¨
Jonathan Moldu
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 01.07.2011, 15:53

13 KingoftheROAD | 08.04.201311:31

Каква военна хунта? Та ние нямаме генерал завършил престижна военна академия. Всичките стари кримки в генщаба са с или наши или руски военни академи отпреди "димукрациятъ" (или малко след нея). Генерал Вазов е бил посления наш велик генерал. Такъв сега няма откъде да се появи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.12.2010, 14:38

12 niemen | 08.04.201311:03

@реалист
А аз ще продължавам да се радвам, когато се срещна с тях на чаша Шуменско с пъстарма....

Реалисте, пъстарма сигурно правят някъде в чужбина, тук правят пастърма. И второ, няма нищо по-лошо за корема от бира и пастърма -едното въглехидрат, а другото протеини. Ако питаш доктор Хей, това е много кофти комбинация. На бирата най й подхождат картофки, а пастърмата е богоудно мезе за хубав мавруд. Наздраве!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.03.2013, 16:19

11 Трендафил | 08.04.201310:53

Колко малко е необходимо на един човек, за да бъде
разочаравон от друг. До такава степен, че да разбере
едногодишните си заблуждения относно интелекта му.
Защото аз следях с интерес, при всяка една възможност,
мненията на post deluvian, признавам. Открояваха се
на фона тук със своята ерудираност и трезва преценка
по проблемите на, кажи-речи, всяка една област от битието ни.
И сега съм, меко казано, шашнат. Както от глупостта й,
така и от моята собствена наивност спрямо хората.

Хайде, разбирам да си необразован, да си несериозен,
да не си изкарваш хляба сам, като предприемач, да си
на гърба на работодател, да нямаш правилна ориентация
в бизнеса, да не ти пука какво става около теб, или да
живееш ден за ден... Но в този случай става въпрос за
точно обратното - post deluvian е висшистка, върти сама
търговията и счетоводството на собствената си фирма,
дава хляба на не един или двама, доказала е своята
тежест и като реализация на умения, и като стожер
на семейство.

Затова съм в недоумение от последните две нейни мнения и,
меко казано, така и се очертава да си остана неопределено
дълго време. Продължавайки да се питам, тесногръдието ли
е причината за кръгозора объркан на един човек, макар и жена,
или липсата на достъп до елементарни познания по етика
и почтеност в политиката са определящата и липсваща
брънка от така необходимата верига за една истинска
мотивация, даваща необходимия ракурс на обективното
мислене, без което няма достайна за уважение гражданска
позиция.

Длъжен съм да уточня: Иван Костов е най-мазното, нищо
не казващо, рутинирано до перфидност комунистическо
отроче на най-репресивния апарат в най-новата история
на България, заслужаващото единствено всенародно
презрение заради престъпленията си политическо
недоразумение. От мига, в който бе вплетен от кукловодите
във властта, той не спря да прави така, че цялата
база, върху която би следвало да се гради, да бъде
раздробена на части и всяка една част да да бъде
така омотана с кръгове от престъпници на всяко
ниво, че няма сила на тая географска ширина повече
или проценти при избори, които отново да върнат
нещата за рестарт, както би трябвало да е,
както било е на други места под слънцето, уви.
Той даде не само началото на съсипията на една
държава, той лично участваше в ликвидирането й.
По време на неговото управление бяха доволни не само
престъпните структури - това и като израз би било
неточно. Иван Костов направи така, естествено
по поръчка и като маша отгоре, че да се създадат
прекрасни условия в хаоса от президента до последния
циганин да станат, да искат, да могат и то напълно
безнаказано и до сега, всички граждани и селяни на тая
отиваща си държава престъпници.

По негово време започна да се краде и то яко, както никъде
дотогава, освен у Русия. Надявам се post deluvian да не съжалява
подтекстуално за онова Костово време... Поне.
И дано и тоя път не се заблуждавам.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 07.08.2010, 14:58

10 don Pozo | 08.04.201309:25

911, абсолютно съм съгласен. Нормално е в една бедна държава народът да симпатизира на лява партия.Тук всички се обявяват за десни и наплашените от социализма благодарение на западната пропаганда се страхуват да бъдат добре и избират десните. Даже отиват по-далече радват се на курназлъка на бандити, които откровено ги унижават и обричат на мизерия. Прост народ - слаба държава. Планът се изпълнява стриктно. Скоро България ще бъде само географско понятие.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.03.2012, 09:59

9 post deluvian | 08.04.201308:20

То умните народи имат умни управници, а при нас, както каза Иван Костов, в момента управляват лицата от криминалните хроники.
Колкото и да ги плюете, ДСБ са единствената смислена възможност.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 24.08.2010, 15:09

8 skd911 | 08.04.201305:29

България има нужда от нова социална партия, истинска социална партия, докато БСП, заема цялото ляво пространство, партия на бивши номенклатурчици, на които изобщо не им пука за народа, няма да се оправим.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.08.2010, 15:09

7 skd911 | 08.04.201305:26

@Govedo13

Военната хунта как по точно ще оправи нещата... като избие бедните и глупавите можеби?! Чуди се ... като избие протестиращите... туй ли е начина на оправяне?!

Забелязвам че Българите вместо да отиват на ляво т.е. да искат по социална държава, отиват на дясно... т.е. към фашизъм, без да разбират, че това е една изключително античовешка система. Винаги съм се чудел... никой ли не учи история, никой ли не знае какво зло е фашизма?

Да крайно лявата политика също е лоша, но в момента ние не сме застрашени от такава, дори БСП са много на дясно, те са много по десни, дори от най десните партии в останалата част на Европа.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

6 Оня Дето Го Трият | 07.04.201320:03

Абе, Говедо, ти колко военни познаваш наживо, та за военни хунти бълнуваш?
В държавите, където военните имат глас имат и малко мозък, не са като у нас старшинки точещи нафта от ГАЗ-ките.
Даже варианта Азис или Кондьо да станат премиери ми се вижда далеч по-приемлив от наште военни. Мисля че се бъзикаш.
Разбирам че всеки иска да блесне с някаква оригинална идея, ама дайте по-реалистично някак....
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 07.05.2010, 04:54

5 MacAllister | 07.04.201319:26

Говедо, чудя се откъде изникна тая идея за военната хунта и умението й да оправя нещата бързо. Вярно е, че и аз споделям мнение, че армията е последния бастион на демокрацията и когато всичко се освини до край тя е последното решение преди хаоса, но чак пък да оправя страната ... това всъщност е доста спорен въпрос. При нас той е и напълно въображаем, хората бяха прилъгани да вложат емоциите си към военна хунта не към такава, а към хунта на мутри, ченгета и най-вече неспособни олигарси. Единственото, което успяха да направят добре беше да подмамят наивниците, каквито прав си има навсякъде - добре продадоха стоката си, но така и не можаха да родят идея за после. В същото време военните ни ходят по кофите, самоубиват се заедно със семействата си, а една (наистина) малка част си продават душите на ония, които би трябвало да пометат според мечтаещит за хунта. Някой спечели съзнанието на българина, спечели го не с мечти за предприемачество, а с мечти за уреждане - семе, от което може да поникне само и единствено самоунищожение. Както сме я подкарали няма да е чудно, ако изпълнителите на "великите" планове на ония дето си дадоха летящ старт преди 23 години се самозабравят и продължат да драпат за властта. Резултатът ще е катастрофа, каквато не сме виждали до сега, може би я заслужаваме Тъжен
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.