Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато политиците говорят за емоции, има лош PR

Да излагаш личния си живот на показ е нож с две остриета
Да излагаш личния си живот на показ е нож с две остриета

Когато си влюбен, някак симпатично и вдъхновяващо оглупяваш.

В последната седмица две политически фигури публично разкриха любовните си трепети и заедно с изгорите си доказаха на обикновения гражданин, че и при тях любовта идва бяла, добра и по пантофи. И британският принц Хари, и нашият президент от недалечното минало Росен Плевнелиев имат право да се радват на любов и да намират своя начин да я разкажат на света. Като човек, който се занимава с бизнес и дипломатически етикет обаче не мога да не се включа в общото говорене по темата.

Не, защото иначе земята ще спре да се върти, а защото подобни романтични изпадания от реалността, особено от тази на политическия живот, винаги имат своето отражение някъде. Най-често в настроенията на хората и доверието им в политическата фигура, около която по стечение на розовите обстоятелства в момента вместо политически и обществени проблеми кръжат голодупи амурчета с опънати лъкчета.

Някога в политиката понятие като „личен живот" не е съществувало.

Какво и как правиш извън образа на водещ политически битки или създател на обществени идеи си е твоя работа, стига тя да не им се отразява зле. С постепенното размиване на класовото и кастово разделение в по-модерните общества скритият държавнически живот на политика започва да има нужда от повече човечност. Така тръгва този развил се до жълтурия днес тренд на „очовеченият" политик, на държавника, на когото „нищо човешко не му е чуждо", на този високопоставен, титулован по рождение, по право или по заслуги общественик, който трябва да го играе „един от нас".

Благодарение на тази тенденция в Белия дом влиза телевизия, Джаки Кенеди прави свое предаване, а Мерилин Монро става една от публично известните любовници на президента Кенеди. В по-ново време да се наднича в спалнята на държавните глави стана част от играта. Във Франция, когато президентът Франсоа Оланд беше хванат да кръжи в работно време с мотопедче из Париж, за да падне в прегръдките на новата си любовница (поредната красива жена в колекцията на този иначе непривлекателен мъж), никой не се притесни от изневярата му.

Това, за което французите се стегнаха беше, че държавният глава лекомислено е последвал вопъла на интимната си такава, без дори да се ползва от услугите на охраната си. Демек, къде е тръгнал по любов без бодигардове - та нали така всеки може да го похити или отстреля!

След Оланд светът, но не и французите, хлъцна и по още една пикантна президентска тема - тази за възрастта на новата първа дама, споделяща постелята на Еманюел Макрон.

Въпреки че световната преса изповръща де що можа по адрес на двойката, самата тя оскъдно занима публиката със себе си, като се появи в отбрани медии и никога не изпадна в хорово пеене на възвеличаващи взаимните си добродетели дитирамби. Всъщност, Макрон и неговата обсъждана Бриджит не се заеха да опровергават пряко нито един от слуховете по техен адрес - една първа двойка има много по-важни задачи от това да обяснява на домакините и техните отегчени съпрузи дали и защо се обича, каква е била първата им среща, пътували ли са заедно до не-знам-къде-си и какви са „бъдещите им творчески планове".

Да се слага под микроскопа на обществото частният живот на една политическа фигура е нож с две остриета.

Добрите ПР-и знаят, че това се прави задълбочено само в изключителни случаи - когато имиджът на политика е твърде скован, публиката го смята за коравосърдечен или прекалено дързък, има някакъв политически скандал, който трябва да се потули със сметана и захарен памук, отчита се осезаема липса на гласоподаватели или по някаква причина съществува разколебаване в моралните му ценности.

Романтичните интервюта на принц Хари и неговата получернокожа американка Мегън Маркъл, чрез които обявиха годежа си, имат много точен и ясен обществен смисъл. Първо, принцът не е реално действащ политик и от него нищо не зависи.

Но той е олицетворение на британската монархия и като такова личният му живот не може да не е на показ.

Освен това един такъв брак би бил изключително важен политически акт - най-после Великобритания, която съвременната политика насмешливо нарича „пуделът на Америка", ще се свърже по семейна линия с нея. Така евентуалните бъдещи деца на Хари и Меган ще бъдат вероятно американски граждани с британско кралско потекло.

Освен това тази толкова стегната в тъжни любовни истории и дворцови табута институция отдавна има нужда от подобно освежаване, така че „робската" кръв, течаща във вените на новата проектопринцеса може да бъде по-силно политическо послание от каквато и да е декларация за антирасизъм и равноправие. А и не на последно място, все пак става дума за принц и принцеса - в днешно време, както от горчив опит знаем, те са на привършване.

Това е причината и тяхната любовна приказка да ни интересува и с плувнали в сълзи очи да слушаме историята за това как Хари и Мег си пекли пиле у дома, когато той просто паднал на колене, а тя побързала да каже "Да!" още преди да се появи пръс... ох, чакайте малко да попия сълзиците!...

С президентите и техния личен любовен живот положението е по-различно.

Когато е действащ, обществото очаква от него повече активност в общата реалност, отколкото в любовната такава. Историите около президента Радев например заеха своето медийно място, но чест му прави, че нито той, нито семейството му (това с Десислава Радева) не се изтъпанчи да се обяснява от телевизионния екран. Активността на новата първата дама в социалните мрежи беше достатъчно забележителна, за да се създадат скандали и без това, така че тук имаме реванш. Фактът, че в последните пет години нямахме никаква първа дама, естествено изостри окото на обществото към новата такава. А, както се оказа, и към новата първа дама в сърцето на президента Росен Плевнелиев, който така или иначе живя твърде самотен политически живот по време на мандата си.

Стигам до онези политически фигури, които наричаме „бивши". Има бивши министри и министър-председатели, но бивши президенти няма.

Честта да си държавен глава на една страна е толкова голяма, че веднъж дадена, тя се носи цял живот. В този смисъл ти винаги, до края на живота си, ще носиш ценностите на този пост и ще ги олицетворяваш в най-идеален вид. Влюбването и любовта не са забранени в този образ. Но тяхното проявление трябва да е особено достойно и смислено, иначе олеква като изкормена плюшена играчка.

Затова и преди да се впусне да води за ръка из снежните софийски преспи новото си момиче, с което заедно ще се явят в най-домакинското предаване в телевизионния ни ефир, един президент трябва да знае какви ще са последствията от това. Неговата любима, особено когато е телевизионен кадър с опит (моля да не се бърка синоптичка с водеща на времето, каквато всъщност е Десислава Банова), също трябва да си дава сметка за това. И понеже те не успяха да преброят подводните камъни на едно такова участие, ще се опитам да го обясня в няколко подточки.

Да се има предвид за бъдещите влюбвания на този или на други настоящи, бивши или бъдещи президенти.

  1. Една тримесечна любов, дори когато е разкрита от папараците, все още не е достойна за медийни участия. Би била, ако президентът беше действащ и вместо да подписва декрети например, броди из тъмни места и тежки чужбини с любимата си. Сега го прави да изглежда оглупял от любов. И добре, че реалната политика не зависи от него в момента.

  2. Да избереш кухненско предаване, в което ще грееш от нова любов между теми за уринотерапия и силиконови импланти, на фона на бебешко розови диванчета и изкуствена елха в същата тоналност е кич. Няма да стане по-сериозно и ако се появиш в любовна двойка и в политическо предаване, разбира се. Ако обаче отговориш кратко и честно на въпрос по темата в интервю, което се касае до истинската ти обществена роля в тази страна, е друго. Стига да не се разбъбриш.

  3. Като вече така или иначе си застанал пред камерите, добре е да поприбереш торбата с епитетите и да спреш публично да венцеславиш новата си любов, колкото и това наистина да ти идва отвътре. Иначе интервюто заприличва на речите на онези циганки, които се водят, за да хвалят.

  4. Пред камерите можеш да кажеш неща, които за теб звучат по един начин, но за аудиторията - по съвсем различен. Пльоскането на разни толкова съкровени подробности около трагични събития в човешкия живот на президента като доказателство „колко е добър и какъв силен човек е" е груба, необмислена грешка. За екстремните лични чувства като любов и смърт в политиката се мълчи. Нали не видяхме Плевнелиев да плаче в телевизионно предаване за огромната си бащина загуба? Което не ни е накарало да се усъмним в мъката му, нали? Тъкмо напротив, съчувстваме му. Силните емоции се преживяват тихо. Най-вече в политиката.

  5. Най-глупавото нещо след цялото това излагане на чувствата по телевизията е, че от тях нищо няма да се промени. Изявеното желание на Плевнелиев и Десислава Банова в това интервю беше да оправдаят разни слухове. Което дори и да е стигнало до нечии уши и да е хванало декиш, ще е за три дни - до следващото чудо. Гладните за креватни истории гласоподаватели четат жълта преса и гледат реалити шоу формати.

    Те не желаят да повярват в чистата и искрена любов между една красива водеща и дългогодишно лишаван от женско внимание тъжен президент. Така че е въпрос на време да се измислят нови слухове, на които овчата публика да повярва. И какво тогава?! Плевнелиев и Банова ще си отворят ежеседмична рубрика при Гала и Стефан ли?!

  6. Любовта е най-красивото чувство на света. То движи всичко на тази земя и аз наистина вярвам в това. Любовта на един президент обаче трябва да бъде президентска. Което значи лична, ненатрапчива, достойна и тиха.

И вгледана в себе си, не в екраните на телевизорите.

 

Най-четените