Как да се спасим от педофилията | webcafe.bg
Webcafe

Как да се спасим от педофилията

Тодор Ковачев 15.12.2012, 18:44 (обновена 17.12.2012, 12:45)
качулка без лице

... или неща, за които не бива да говорите с майка си

Слушаме по телевизията предложението на независим наш депутат (т.нар. независим Кирил Гумнеров - бел.р.) педофилите да бъдат кастрирани.

- Най-малкото! - казвам аз.

- Има и жени педофили. Тях какво да ги правят според теб?

Майка ми обича да премисля нещата от всички страни. И накрая да не се съгласи с всеобщото мнение - това за нея би било най-малкото обидно.

- Да им присадят! - отвръщам аз.

- Няколко пъти приятели във Фейсбук ме приканват да се присъединя към подобна кауза, но нещо вътрешно ме спира - отминава тя с лека усмивка последната ми забележка.

- Това е характерно за вашето поколение. Ако не ви спират външно, се стопирате вътрешно.

- Това се нарича самоконтрол. И самообладание. Върши работа и на улицата, освен в Интернет.

- Като малко момиче си изградила всички тези качества дори без наличието на Интернет?

И майка ми заразказва. Не ми е описвала как се правят деца, но заради една лека провокация от телевизора ми сервира цяла изповед.

- Не бях подготвена. Или по-точно казано - бях прекалено подготвена. На една зелена ваканция възрастен мъж, седнал да се припича на слънце пред хижата, ме заговори. Почувствах се много специална. Имаше хубави умни очи и разговорът ми бе интересен, смяхме се.

Тогава нашата учителка дотича отнякъде зачервена и му закрещя. После го изгони от поляната! Още си спомням как се разделихме - с дълъг тъжен поглед, като във филма "Изгубени в превода". Той си отиде без да пророни и дума в своя защита, а аз само наведох глава. Повече не видях този възпитан и симпатичен човек, но учителката ми натякваше с години:

- Внимавай, много си наивна! Ще говоря с родителите ти.

Направо я мразех. Тъкмо родителите ми ме бяха възпитали да вярвам в хубавото в човека. След този случай аз хем се плашех от втренчени погледи на по-възрастни мъже, хем търсех контакт с тях. Нищо лошо не ми се случи. Напротив, влюбих се няколко пъти без никакви последствия. Те се правеха, че не забелязват чувствата ми.

Обаче никой не ни бе предупредил за следното - за пряката елементарна агресия. Играехме с приятелката ми на някакъв недовършен строеж. Един добре облечен мъж се приближи и ни заговори. От учтивост му отвръщахме с половин уста. Почерпи ни с едно Байкалче - имаше такъв малък десерт навремето, който аз даже не обичах. Но го прибрах в джобчето на рокличката си, за да не обидя човека.

По едно време мъжът ни каза, че един от пръстите му е отрязан и много го боли. Показа ни го. Помоли някоя от нас да го целуне, за да му мине. Стана ни жал, почувствахме се виновни - бяхме взели сладкиша от него, сега пък той искаше помощ! Спогледахме се и изведнъж, като по даден знак, хукнахме. Просто избягахме.

- Е, и? - питам аз и си мисля вече за друго.

- Ами кой да ви опази из улиците? Там също сами взимате решение, хладнокръвно или не, в някаква екстремна ситуация. Ако предварително ви готвим за нея, както направи моята учителка, може да ви лишим от нормални и естествени човешки контакти и взаимоотношения. Или пък да ви настроим за непремерени рискове напук на всичко и най-вече на нас.

Ние тогава не разказахме на никого за случката от строежа, за първи път сега го казвам на теб. Но подобно нещо ми се случи още няколко пъти, като на всяка ученичка. Аз просто се правех, че нищо не виждам и бързах да се измъкна от ситуацията.

- Какъв е изводът? - запитах аз, ръчкайки в Гугъл на тема педофилия и ексхибиционизъм, за да не се предоверявам тъкмо на майка си.

- Такива неща се случват. Ако не е в Интернет, ще е в мазето на блока или на улицата. Децата трябва да се опитват сами да взимат решение - да се поддадат ли на чара на един човек, или на дара на някой друг...

- Да, бе, дар...

- Нито забрана, нито наказание ще ни спасят от сюжетите на живота. Ако си склонен за един сладкиш или обещание за спонсорство да правиш това, което не ти се иска, проблемът е твой. А ако не знаеш какво искаш, ще ти се наложи да узнаеш.

- И ти си една майка! Ще те разжалвам. Това, което казваш, е политически некоректно. Вътрешният министър твърди, че педофилията е най-големият ни проблем в момента.

- На вътрешния министър му кажи, че моята приятелка, тази дето беше с мен на строежа с педофила, сега е женена. И мъжът й няма един пръст.

Oще: деца  майка  мерки  педофили  педофилия  учителка 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.08.2012, 08:29

1 mimi_malini | 17.12.201214:39

това означава ли /последното изречение/, че приятелката й се е мъжила за човека от строежа ? не стана ясно /или само не е позволила тази случка да й окаже влияние/
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.