Как сте, г-жа Евгения | webcafe.bg
Webcafe

Как сте, г-жа Евгения

Мишел Девор 29.12.2012, 18:35 (обновена 30.12.2012, 09:31)
жена, сянка

Снимка: © Getty Images

Мили мои, направете това, което трябва да направите

Снощи, докато пътувах в колата по пробляскващия заледен път, чух една история по радиото, която ме вдъхнови да напиша това.

Историята разказва за една госпожа Евгения, която поздравиха с песен, защото беше направила нещо, което според водещите в днешни дни се случваше все по-рядко. Открила портфейл с пари и документи, които след това върнала на собственика им. (Ех, как искам да ви вляза в главиците, за да видя какво си мислите: "И аз бих направил/а същото? Или пък: "Тази Евгения ли е, ква ли - луда ли е - все пак е Коледа?")

Е, която и да си ти, г-жо Евгения, следващото посвещавам на теб.

Замислих се защо ли си го направила? Защо, г-жо Евгения? Нима не е нещо нормално, нима не е нещо, което трябва да направи всеки?! И да ... и не!

Защо ли? ... Ами да! 21 декември! Краят на света! Това е денят, в който госпожа Евгения е решила да върне това, което е намерила, защото не е нейно.

Страхът е нещото, което ни движи. Страхът, че си допуснал грешка, когато е трябало да вземеш правилното решение. Страх от това, че е можело да си добър, когато си бил лош. И най-сетне страхът, който те кара да мислиш, че може би ще бъдеш спасен, ако си правил повече добрини. Това го можем най- добре. Да изтрезняваме мигновено от собственото си опиянение - живот, когато сме изправени пред пропастта на живота.

Двадесет и първи декември - за "този" ден говоря. За този ден, който е написан някъде от някого като "последен". За същия, който ни кара да вършим повече добрини, да гледаме хората с повече разбиращи очи, в който спираме да съдим останалите, а и себе си, защото осъзнаваме, че някой друг е нашият съдник. Вече сме съзряли сянката му.

Да, същият ден, в който сме по-смели откогато и да било, и можем да казваме това, което сме искали да кажем винаги.

Може би ни накара да осъзнаем неосъзнатото, да живеем с пълни сили и... като за последно.
Да вършим добрини, да живеем в мир със себе си и с хората около нас.
Да прегръщаме и да обичаме, така че да няма повече накъде.
Да докоснем безкрая с мечтите си, без да се обременяваме с предишните надежди.
Да изхвърлим страха, да го смачкаме и да погледнем смело живота.

Може би точно това са искали да направят онези, които са знаели, че ще направят "нещо", и същите, които са прозряли как се задвижва мотора на живота. Че трябва да има повече такива "последни дни", за да се отворим за себе си и за хората, които обичаме, които ни заобикалят, за тези, които са писали с камък върху камъка и за тези, които ще пренесат написаното в Космоса.

Не станахме ли поне за ден повече човеци отпреди...

Затова, мили мои, направете това, което трябва да направите, потърсете го в себе си - то чака да бъде открито! Усмихвайте се повече, забавлявайте се повече, целувайте повече, обичайте повече, отворете се към света - защото е готов да ни приеме. Бъдете поне за ден госпожа Евгения.

Oще: 21 декември  евгения  живот  страх  хора 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 19.10.2012, 23:26

7 Tichawonna | 01.01.201316:38

поклон добре де, добре Адашче, оправи ми деня Много щастлив
Повече такива неща да се чуват тук китарист

http://www.youtube.com/watch?v=VS4fyxuFZvA

Усмивка Да столетиш, брато на бира ДА!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.09.2011, 23:11

6 Vankata_820 | 31.12.201219:10

До Оня Дето Го Трият:
Със сигурност този не се впечатли от разпилените си пари, а иначе едва ли щях да ги задържа, доста пъти съм купувал храна на просещи, но нямаше как да не го догоня, твърде много щях да се тормозя за пошлостта си - не е като да се жертваш за жена, която познаваш твърде добре, хубава е и ти идва на гости в 22.00ч., без да си я канил и си вдига фееричната рокля, сваля си гащичките и скача върху теб на втората минута, а всъщност твърди, че има сериозно гадже и много го обича(спомени от младините в моменти на необвързаност) - и тогава останах безмълвен!Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

5 Оня Дето Го Трият | 30.12.201223:09

Абе явно наистина всичко е относително в тоя живот и няма абсолютно добро (примерно да върнеш едни пари) и абсолютно зло (или да не ги върнеш).
Ако си си задържал 50-тачките на тоя е можело да направиш нещо по-добро, примерно да купиш подарък за детето си.
Ако му ги върнеш уж правиш добро, пък той да е отивал в съдебната палата да плати един подкуп за убийството на еди кой си......
Сложно е не разбирам
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.09.2011, 23:11

4 Vankata_820 | 30.12.201221:52

Всеки е правил такова добро, но по-интересното е това, което ми се случи на мен:
Бях спрял колата си до една известна институция, на тротоара и стоях на запален двигател, докато говорех по джи-ес-ема си, приключих разговора и още замаян, минава покрай мен един забързан човек и летят банкноти от по 50лв. от него, паднаха поне 15-20 такива, а той не се обръща и продължава, но Аз взех да свиря с клаксона, той обаче беше на тротоара и не се обърна!Усмивка Отворих вратата, излезнах и взех да му викам, той се обърна на третия път, беше се отдалечил, а нямаше хора на тротоара, най-накрая спря обърна се, видя ме лице в лице, махна вятърничаво с ръка, върнахме се, прибра си ги и замина, даже не ми каза благодаря, а по-интересното е, че реагира с огромна досада и лека враждебност...Усмивка - Ядосах му се, не му исках парите, но ме хвана яд на него, явно това му бяха джобните, вървеше към Съдебната палата, беше на една пряка от нея и не му пукаше за никого и за нищо, явно считаше, че светът му е длъжен, а случващото се с него беше поредната досада на ежедневието му - съжалих, че му помогнах, иначе и днес бих настигнал всеки, който загуби нещо, най-малкото защото вярвам, че е ценно за него и може да му обърка живота, но май тогава Аз обърквах ежедневието на онзи забързан и свъсен господин! Досадих му, въпреки, че слезнах от луксозната си кола за да го догоня, защото Аз го гоних твърде костюмиран, викайки, но явно това не му направи впечатление, явно ме е сметнал и за луд човек, който гони хората по тротоарите с клаксон, за да им върне парите, или може би това не бяха пари за него, но най-смешното беше, че ме погледна и подозрително, а след това отреагира безлично и безблагодарност, отдалечи се, явно бях твърде добронамерен към него, явно не бях достоен и за едно благодаря(една жена, която се появи секунди по-късно, гледаше втрещено на ситуацията и на човека, зачуди му се, даже ми беше съпричастна на яда ми, тя поне не го скри)!Усмивка Усмивка Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.07.2010, 18:51

3 Зелен Бетон | 30.12.201220:05

„... страхът, който те кара да мислиш, че може би ще бъдеш спасен, ако си правил повече добрини ...“

Да бъдеш добър ОТ СТРАХ – що за идиотизъм?

Толкова ли е трудно да се предположи, че жената може да е върнала парите просто защото това според нея е била СМИСЛЕНАТА алтернатива? Надявам се, никой няма да отрече, че има И ТАКИВА. Пък дори да не са мнозинство.

И наистина ли трябва непременно да има някой кукловод, който периодично да ни подлъгва с хипотези за „последния ден“, за да се държим като смислени същества? Наистина ли нямаме представа кое е правилно, ако някой не ни го внуши под заплаха?

Ако е така, по-добре последният ден да дойде реално. Не като хипотеза.

Аман от лигавщини.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

2 strawsPulledAtRandom | 30.12.201216:04

Върнала била портфейла, щото мислила, че бил идвал краят на света и правела добрини като за последно луд!?!?! Не ти ли хрумна по-смислен сюжет за ... каквото и да е това писание като жанр. спя
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

1 Thea Atanasova | 30.12.201215:51

Аз не бих ги върнала, сори... Смее се
Даже веднъж с три мои приятелки намерихме портмоне с 30 лв. вътре и единствено аз им казах да вземем парите и да върнем само документите на човека. Тогава те се спогледаха и сигурно са си казали: Аууу тя колко лош човек е, но добре че ние сме толкова добри хора. И така разбрах колко е лесно човек да се почувства добре, просто друг трябва да изиграе лошия. И така аз винаги съм влизала в тази роля за да накарам хората около мен да се чувстват значими и стойностни. Няма нужда да ми благодарите! Смее се
   

оценка

+0 -1

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.