На какво десните могат да се поучат от либералните блогъри | webcafe.bg
Webcafe

Блогърите създадоха нови елити

Webcafe.bg , По The Daily Beast
26.07.2010, 16:09 (обновена 12.08.2010, 11:42)
либерали

Неуверените консерватори често са завиждали на малката армия от икономисти и политолози на JournoList - тъй като възпроизвеждането на нейната интелектуалната мощ в дясно би било трудно, ако не и невъзможно.

Възходът на блоговете създава нови йерархии и нови елити. Особено когато ги правят журналисти и интелектуалци...

Дали тайна банда от леви журналисти и интелектуалци е правила заговор за манипулиране на новинарската информационна среда, както и за организиране на лични атаки срещу консервативни политици - като бившата кандидатка за вицепрезидент на републиканците Сара Пейлин и капацитети като Фред Барнс?

В поредица материали Джонатан Стронг от Daily Caller публикува взривяващи извадки от JournoList, вече несъществуващ вашингтонски мейлинг лист за избрана група либерални експерти.

В извадките известни блогъри говорят неприятни неща за Пейлин и обсъждат как левите би трябвало да реагират на повдиганите от консерваторите въпроси за връзката на Барак Обама с Джеремая Райт.

Материалите на Стронг заразиха консерваторите с комплекс за преследване, а хората около JournoList твърдят, че поредицата е несръчна и неетична наказателна акция.

Новият медиен пейзаж

Простичкото желание да бъдеш включен в разговора при машината за вода прави хората по-склонни да четат същите блогове, които приятелите им четат. Социолозите наричат това "солидарно благо." Като по магия, тази динамика създава хитов трафик за шепа блогове и уебсайтове, като този, който четете сега (Daily Beast - бел.р.).

Тъй като блогването е било нова и непозната технология в първата половина на това десетилетие, хората, които го възприемат, обикновено са млади - или особени, или и двете. Ендрю Съливан е сред пионерите на политическото блогърство в края на миналия и началото на този век.

Естествено, имало е много фото-блогове, или "списъци с линкове" още към началото на 90-те години, но политическото блогване през президентската кампания от 2000 г. е мястото, където медията наистина процъфтява.

Няколко предприемчиви студенти от колежа са вдъхновени от неуморните темпове на Ендрю и неговия успех. Някой създава жанр в движение, с анти-авторитарен дух, който фундаментално допада на определен вид самоуки хора със собствено мнение.

Сред това поколение на млади блогъри има изпълнени с енергия либерали, които трупат аудитория, като предлагат алтернатива на купчината вдъхновени от 9/11 "военни блогъри," които за кратко бяха доминиращият глас в блогосферата.

С първия мандат на Буш, с идването и отминаването на кампанията на Хауърд Дийн, шепа от тези талантливи леви и центристки блогъри започват своя "дълъг път през институциите." Започвайки като независими блогъри, разчитащи на безплатни платформи като Blogspot, те гостуват на леви списания, борейки се да останат адекватни в епохата на спадащо разпространение.

Скоро става ясно, че хлапетата "са го разбрали", докато техните ръководители не са - става въпрос за новия медиен пейзаж. Именно стажантът, превърнал се в заместник-главен редактор е този, който е на върха на разпространението на властта, а не изглеждащите невинно възпитаници на престижни колежи, които се оказват 5 или 15 години по-стари, за да се вместят в картината.

Така различни главни редактори дават на блогването и на духа на блогването голяма роля - някои от тях твърде неохотно. По същото време много от младите блогъри възприемат по-голяма част от методите, правилата и гледните точки на по-стари и по-утвърдени журналисти-коментатори. Двете племена се срещат някъде по средата, с поява на странни хибриди и окопаване в малки екологични ниши.

По-старите либерални журналисти, прекарали по-голямата част от кариерата си в критики към безмозъчните либерали, се оказват избутани в периферията от прогресивните, които възприемат Белия дом по времето на Буш като много по-належащ проблем от застаряващите хипита. Първоначално по-старите журналисти се подиграват. Но после, пред нарастващото влияние на новаците, много от тях започват да слушат и да се учат.

Брак между младостта и старостта

Именно от това сближаване се ражда JournoList. Основан от Езра Клайн, неуморен репортер и интелектуален предприемач, JournoList е брак между младостта и старостта, изграден на принципа, че всеки има какво да научи и какво да предаде на други. Това е много по-малко либерален сговор, отколкото скромен опит да се изгради общност на познанието.

JournoList е и ценен инструмент за репортери. Блогърът X би могъл да запита за провалената реформа на здравеопазването от 80-те години - и само след ден-два особа с високо положение в бранша би предложила мнение, или поне името на академичен кадър, който би дал мнение.

Разбира се, това е толкова често срещано, колкото и уморителното надвикване за това дали репортер в Time или друга медийна институция от старото време е привлечен от републиканците. Но колективният мозък на списъка прави преправянето на подобни уморителни караници да си заслужава усилието.

Ендрю Съливан заклейми JournoList, казвайки, че се е превърнал в клика - и има известно право. JournoList наистина осигурява контакт между влиятелните стари и влиятелните млади журналисти - и дори смазва колелата на професионалното развитие за поне част от членовете си. Въпреки разпалените разногласия, той е базиран на принципа, че общата идеологическа връзка обединява тези коренно различни гласове - и това не е нещо незначително.

Но JournoList едва ли е изобретателят на журналистическите клики. Той само ги прави по-очевидни. Разговорите, върху които Джонатан Стронг акцентира в Daily Caller, включително обвиненията, че хората от JList координират атаките си срещу Сара Пейлин и избора й за кандидат-вицепрезидент - са в голямата си част разговори, които наскоро завършилите провеждат на домашни партита от хиляди години, от времето, когато домашните партита са били пещерни партита.

Изтъкнат художествен критик каза на мой приятел, че времето между 20 и 30 години е моментът, когато сформираш своя екип. В останалата част от професионалния си живот, твоят екип ще се бори с други екипи, без значение дали го знаеш или не. Умният ход е да останеш близо до твоите приятели и да помагаш на развитието им, когато можеш.

Какво десните могат да научат от историята с JournoList

Неуверените консерватори често са завиждали на малката армия от икономисти и политолози на JournoList - тъй като възпроизвеждането на нейната интелектуалната мощ  вдясно би било трудно, ако не и невъзможно.

Сред академичните кръгове с лява насоченост в елитни университети, водещите либерални блогъри са център на внимание и уважение. Същото не важи за много по-малкия брой дясно-мислещи академични кадри в същите университети - не на последно място защото активността вдясно има тенденцията да бъде по-малко концентрирана върху политиката.

Евентуално би могло да се спори, че проблемът с десницата в момента не е в липсата на интелектуална солидарност, колкото в излишъка от нея. Това не важи за National Review, където има широко разнообразие от мнения. Но все пак може да се каже, че има прекалено сляпо следване на принципите в по-широката вселена на консервативните медии. Един консервативен JournoList трудно би могъл да бъде лечение за тази болест, ако бихме могли да го наречем така.

JournoList е мъртъв. Но списъкът е бил само това, което Марк Зукърбърг (създателят на Facebook - бел.р.) нарича "социална графика" - реални приятелства и служебни взаимоотношения, които не могат да бъдат изтрити. Атаките към JournoList, ако не друго, създават усещане за гневна солидарност сред хора, които се смятат за некоректно обвинени.

Бъдете спокойни, повечето популярни либерални блогъри - победителите във войната за властта, ще останат най-популярните либерални блогъри още известно време. И ще продължават да се свързват едни с други и да се учат едни от други...

Oще: блогъри  либерали  медии 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.09.2010, 00:00

1 koncentratico | 08.11.201000:04

Само не разбрах, каква интелектуално мощ може да имат левичарите?????
Възможно ли е въобще да съществува подобно явление - прилично интелигентен убеден човек с леви възгледи?????
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.