За преводачите - и едно решение на МвнР | webcafe.bg
Webcafe

За преводачите - и едно решение на МвнР

Десислава Николова 20.11.2013, 16:09 (обновена 21.11.2013, 14:44)
лаптоп

Снимка: © sxc

Доведе до преструктуриране на бранша, но не и контрол по качеството

В стремежа си да повиши и гарантира нивото на качество на преводаческите услуги, Министерството на външните работи (МВнР) взе решение да наложи нови правила при сключването на типовите договори с Консулски отдел (КО) за извършване на лицензирани езикови услуги от преводачески агенции.

Новите правила, в основи, включваха задължителното въвеждане на стандарт за качество БДС EN 15038, който до този момент имаше единствено препоръчителен характер, както и изискванията за наемане на трудов договор на поне двама филолози и един редактор плюс регистриран офис, подходящо офис оборудване и интернет връзка.

Първоначално обявената дата - 1 юли 2013 г. - се оказа твърде оптимистична за спазване на новите критерии и Министерството взе решение да удължи срока до 1 октомври 2013 г.

Към днешна дата, по неофициална информация на МВнР, за момента промени няма, изискванията остават активни и се очаква нов закон, който ще се гласува след 1 януари догодина. Докато чакаме новия закон, може да анализираме каква е равносметката към настоящия момент? До какво доведоха промените и повишиха ли те контрола и качеството на преводаческите услуги?

Първоначално промените бяха приети остро от преводаческия бранш, организирани бяха множество протестни петиции, но в крайна сметка, според последния списък на МВнР, от 13.06.2013 г., 652 фирми са сключили договори с Консулски отдел към МВнР за извършване на оторизирани преводачески услуги. С други думи 652 фирми са покрили новите изисквания, които следва да гарантират високото качество на извършваните от тях услуги.

Анализът на тези 652 фирми води до неочаквано интересни и същевременно порочни резултати.
Оказва се, че 226 фирми, или с други думи само около 35%, имат уебсайт, на който потенциален клиент, при невъзможност за физическо посещение на офиса на фирмата, може да открие информация за предлаганите услуги, както и обща такава за фирмата и процесите за управление на качество.

Процентът е учудващо нисък и остава отворен въпросът как останалите 65% от фирмите генерират успешно клиенти и поръчки, без да използват онлайн възможностите. Отговорът изглежда очевидно лесен - подписали са договори за извършване на легализирани преводи с определени фирми, които им гарантират достатъчен обем работа - обикновено такива, които осигуряват работа в чужбина, или други, заети в сферата на индустрията и услугите.

Това е едната възможност, другата е, че тези фирми се състоят от - според новите изисквания - минимум 4 служители, наети фиктивно или на минимално заплащане.

И двете възможности поставят тези фирми извън реалната конкуренция в преводаческия бранш и извън нуждата за поддържане на ниво на качество.

Анализът става и по-интересен, оказва се, че от споменатите 226 фирми, които имат онлайн присъствие, тези които имат за основен предмет на дейност преводачески услуги, наброяват едва 160.

Останалите 62 фирми са с основен предмет на дейност, различен от услуги по превод, но осъвместяват и такива, примерно: езикови училища, културни организации, тур оператори, бизнес консултанти, застрахователи и т.н.

В списъка обаче попадат и фирми, чийто основен предмет на дейност стои далеч от езиковите услуги, като например: счетоводство, инженерство, правни услуги, логистика и т.н.

Не е ли парадоксално, че МВнР ще застане зад качеството на услугите по превод, предлагани от туристическа фирма, която може би е минала през процеса на сертификация, защото се налага да съдейства на клиентите си при нужда от издаване на визи или други документи, свързани с туристическо пътуване? Може ли такава фирма да бъде класифицирана като предлагаща висококачествени оторозирани преводи?

И не е ли логично, че фирмата сама по себе си е имала достатъчен финансов ресурс да посрещне новите изисквания на Консулски отдел, но най-вероятно при нужда от специализиран превод би го възложила на външни изпълнители, които не са успели да минат през процеса на сертификация и така гарантират по-ниската цена на извършваните от тях услуги?

Не е ли още по-стряскащ фактът, че служители от звено "Заверки и легализации" на МВнР могат да бъдат призовавани да се явяват като вещи лица в съда при заведено дело за некачествени езикови услуги, предоставени от оторизирана от Министерството на външните работи фирма, която де юре отговаря на поставените условия, но де факто има основен предмет на дейност интелектуално право или логистика?

Очевидно фирмата ще е сключила трудов договор с двама преводачи-филолози и един редактор, но най-вероятно тези служители ще осъвместяват паралелното покриване на 2 работни позиции, като извършването на преводи или други езикови услуги ще е предимно за вътрешни нужди или минимално по размер.

Горната тенденция се потвърждава по-силно в София отколкото в провинцията.
300 от 652 оторизирани фирми са с регистрация в София, като 126 от тях имат уебсайт, процент по-висок от средния за страната.

Но същевременно от тези 126, само 85 са с основен предмет на дейност услуги по превод, а останалите 41, или близо 50%, са със смесен, различен от услуги по превод, предмет на дейност.
Данните за фирмите, регистрирани извън София, сочат, че от 350 фирми, 100 имат уебсайт, като от тези 100 - 75 са с освен предмет на дейност услуги по превод.

Тенденцията е лесна за трактовка, близо 50% от анализираните фирми в София, са сключили договор с МВнР за извършване на оторозирани преводи, тоест те отговарят на новите по-високи изисквания за гарантиране на качеството на услугите по превод, същевременно тeхният основен предмет на дейност дори не е извършването на услуги по превод. Обърнете внимание на високия процент - близо 50!

Мисля, че цифрите сами по себе си водят до извода как новите правила за преводаческите агенции, които целяха да повишат нивото на качество на преводите, реално погледнато единствено генерираха непосилни разходи за някои от преводаческите агенции и преструктурираха преводаческия бранш с една доста интересна тенденция.

Oще: бюра  консулски отдели  мвнр  преводачи  решение 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 21.12.2013, 00:07

3 Rennie Todorova | 26.04.201416:50

В годишния си доклад за 2013 г., представен на 15.04.2014 г., Омбудсманът на РБ препоръча незабавна отмяна на Правилника за легализациите, заверките и преводите и прекратяване на практиката по т. нар. неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи.

Целият доклад е публикуван на адрес: http://www.ombudsman.bg/pictures/annual%20report%20for%202013.pdf

Глава 14, Раздел "Правата на гражданите и действащата нормативна уредба", стр.191-192:

Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с Постановление на Министерския съвет от 3 септември 1958 г.

По повод на жалби на граждани през годината се обръщах няколко пъти към министър-председателя, министъра на външните работи и министъра на правосъдието относно проблемите, свързани с легализациите, заверките и преводите на документи. В доклада ще акцентирам върху последната ми препоръка, отправена през месец октомври 2013 г. В писмото си обърнах отново внимание върху необходимостта в кратки срокове да бъде отменен Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с Постановление на Министерския съвет от 3 септември 1958 г., който е остарял и е неприложим. Разпоредбите му предизвикват объркване, тъй като не са съобразени с изискванията на Конвенцията за премахване изискването за легализация на чуждестранните публични актове (обн., ДВ, бр. 45 от 11.05.2001 г., ратифицирана със закон, приет от 38-мо Народно събрание на 25.05.2000 г., ДВ, бр. 47 от 9.06.2000 г.), както и с двустранните договори за правна помощ, сключени от Република България.

Липсва и законово определение на понятието „заверен превод" на български език (или официален превод). Необходимо е също така практиката по т. нар. неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи да бъде прекратена.

Намирам аргументите, изложени от Министерството на външните работи по повод на предходна кореспонденция по този въпрос, че е необходимо тълкуване от страна на Съвета по законодателството към Министерството на правосъдието относно реда, по който правилникът да бъде изменен, допълнен или отменен, доколкото същият не е издаден във връзка с приложение на определен закон, за несъстоятелни.

Освен това, поради необходимостта от осигуряване на качествени официални преводи е целесъобразно предоставянето на преводачески услуги да бъде уредено в отделен нормативен акт, в който да се предвиди създаване на регистър на преводачите. В съответствие с изискванията на Директива 2010/64/ЕС от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, държавите членки са задължени да съставят такъв регистър до 27 октомври 2013 г. Преводачите, предоставящи официални преводи, следва да носят отговорност за качеството на превода и да бъдат обект на контрол от страна на компетентните държавни органи. Практиката в други европейски държави по отношение на подбора на заклетите преводачи, упълномощени да превеждат официални документи (брачни свидетелства, дипломи, съдебни решения), би могла да бъде използвана като пример.

Големият брой жалби, които получих във връзка с прилагането на действащата уредба, сигнализира за изключително сериозен проблем. Имайки предвид трайното увеличаване на движението на официални документи, издадени не само в държавите - членки на Европейския съюз, но в трети държави, смятам, че този проблем трябва да намери своето компетентно законодателно решение. Тежките и скъпи бюрократични процедури, които съществуват в резултат на посочения правилник, затрудняват редица държавни органи, приемащи документи от други държави, юридическите лица, които желаят да се установят в България, с цел да упражняват своята дейност, както и гражданите, за които налагането на подобни правила представлява пречка за свободното им движение.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.12.2013, 00:07

2 Rennie Todorova | 09.04.201423:25

КЗК се самосезира за гадния правилник, по който МВнР години наред незаконно "регулира" преводаческата дейност. Статия в "Капитал" по темата:
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/04/07/2277115_kzk_shte_proveriava_pravilata_za_izvurshvane_na_prevodi/
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.12.2013, 00:07

1 Rennie Todorova | 27.12.201322:04

Как Вигенин отмени новите изисквания на Младенов
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/post-89.html

Кой още не е разбрал, че Правилникът за легализациите е отменен още през 2001 г. от Конвенцията за апостила?
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/-2001.html

Феодалният модел на преводаческата дейност в България
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/post-88.html
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.