Само си представете паметник на Рачко Пръдлето | webcafe.bg
Webcafe

Само си представете паметник на Рачко Пръдлето

Иван Стамболов - Сула, в-к "Сега"*
11.09.2016, 09:56 (обновена 13.09.2016, 15:38)
Паметник на Иван Колев в Добрич

Снимка: © Topnovini

Позволявам си да пророкувам, че не след дълго творбите на Хайтов не само ще светят и ще издават звуци, но и ще миришат...

Монументалната скулптура е едно от най-продажните изкуства наред с архитектурата и киното. Продажни, разбира се, в добрия смисъл, защото са толкова скъпи, че творецът, освен ако не е милионер с болна мания за самоизява, е невъзможно да финансира сам заниманията си. Неговото изкуство не може да започва и да свършва единствено в него самия, като изкуството на малкото овчарче с медния кавал, подпряно на някой пън.

Бидейки продажно изкуство, монументалната скулптура не е диалог между твореца и зрителя, а полифонична какофония в полето на обществения дебат. В нея се преплитат вижданията на автора, капризите на спонсора (бил той частен меценат или разпоредител с публични пари) и очакванията на обществото.

Ето защо монументалната скулптура не е документ, изразяващ единствено душевното състояние и интелектуалното развитие на автора си, а и свидетелство за състоянието на цялото общество и за неговото ниво в културно и нравствено отношение.

Паметниците са символи колкото на онези исторически личности, за които напомнят, толкова и на тези, които ги издигат в съвремието.

Нашумелият напоследък скулптор Александър Хайтов, превърнал се в знаков творец на новото време с технологичния порив на мисълта и с разкрепостените си разбирания за мултимедията, превръщаща монументалната скулптура в тотален жанр, атакува поредно сетиво.

След като задоволи зрението с фосфоресциращите очи на клетия цар Самуил и лампичките в бяло, зелено и червено - цветовете на нацията, произволно пришити върху инсигниите на самодържието в някакъв шокиращ семиотичен оксиморон - с новооткрития паметник на ген. Иван Колев вече отправя предизвикателство и към слуха ни.

Докато досегашното творчество на автора само светеше, сега навлиза в нов период на развитие, в който издава и звуци. Ето това е тоталният жанр, това е тоталната скулптура!

Кое ли ще бъде следващото сетиво, към което ще насочи внушението си творецът? След осезанието, зрението и слуха, логично е да дойде ред и на обонянието.

Позволявам си да пророкувам, че не след дълго творбите на Хайтов не само ще светят и ще издават звуци, но и ще миришат.

Просто му трябва да се развихри още мъничко. Моля се само да не се появи някой родолюбив спонсор като Валери Симеонов и да подпомогне (воден единствено от високи идеали, разбира се) създаването на паметник на Вазовия герой Рачко Пръдлето. Представяте ли си го?

Свръхреалистичен като всеки образец на тоталитарното изкуство, с депресивно изражение на лицето като останалите творби от същия автор, Пръдлето ще стои леко приклекнал пред къщата-музей на Иван Вазов и ще се вглежда в минувачите със светещите очи на напрегнатото си бронзово лице. Бузите му ще са леко издути, за да доподчертаят драматизма на ситуацията.

И ето: вие, удивени и притихнали, се приближавате към творбата и изведнъж се задейства специален електронен датчик! Блясват диоди в цветовете на националния флаг, а отзад в звук и аромат... Но млъкни, сърце!

Когато овладее обонянието на публиката, творецът със сигурност ще насочи търсенията си и към последното сетиво - вкусът. Обаче за лизане на паметници ще говорим друг път.

На министър-председателя паметникът много му хареса.

"Огромни поздравления за скулптурата", произнесе се той в Добрич. "Толкова жив паметник отдавна не си спомням да съм виждал".

Разбира се, ако паметникът мърдаше някои свои части, щеше да му се види още по-жив, но и за това има време. Да пожелаем на Хайтов творческо дълголетие и ще видим още чудеса под плодоносното финансиране на бюджета.

Но защо именно това толкова лесно се превърна в официално държавно изкуство? Защо така органично се вписа в бутафорните крепости, газобетонните катедрали и чудотворните аязма? Много просто, защото е идеологически и пропагандно удобно.

А защо е удобно? По няколко важни причини.

Първо. Такова изкуство е просто, еднопластово и лесносмилаемо. Неговото възприемане не изисква интелектуално усилие. То не съдържа препратки към други творби, поради което не изисква и кой знае каква култура, за да бъде възприемано.

Второ. Такова изкуство не съдържа никакво съмнение. Какво съмнение съдържат работникът и колхозничката на Вера Мухина? Такова изкуство дори да поставя някакви въпроси, то тези въпроси имат само по един отговор.

Трето. Естетическите му критерии са страшно ниски, което е полезно при ухажването на масите - ето, аз разбирам царя със светещите очи, следователно аз разбирам изкуството изобщо.

Изкуството е масова комуникация и като такава трябва да изпълнява две основни функции: да задоволява и да надгражда, да доставя удоволствие, но и да буди размисъл.

Изкуството, което обсъждаме, е като чалгата - води се от най-малкото общо кратно на всички потребителски вкусове и единствено задоволява. Това го прави тъй удобно и желано в диалога между властта и народа.

Четвърто. Такова изкуство създава фалшиво и долнопробно самочувствие.

Ако не можеш да се гордееш със себе си, гордееш се със събития, които са се случвали преди векове на обитаваната от теб територия, но с които ти нямаш нищо общо и за които нямаш никаква заслуга. Какво общо имат днешните македонци с Александър Велики? Та по негово време техните прадеди още не са били дошли по тези земи!

Какво общо имат египетските араби с фараоните? Но арабите поне си траят, докато македонците ще се пръснат от надуване. За жалост по този показател ние не сме като арабите.

Целта на такива паметници като Александър Хайтовите не е да пазят историята, а да я заместват. Затова са удобни.

Но освен удобно това изкуство, за съжаление, е и единствено постижимо.

То изразява съвсем точно духовното състояние на Отечеството, каквато е и една от задачите на всяко изкуство. В този смисъл то е напълно адекватно и закономерно.

Когато естественият елит на нацията, хората с познания, култура и вкус са натикани в ъгъла, за да могат на тяхно място да се разпищолват космати дебелаци, тогава и официалното изкуство е такова. Когато налудничавият аристократ Дон Кихот е лишен от право на глас и всички решения се взимат от пресметливата селска мижитурка Санчо Панса, тогава бронзовите очи на царете светят в безрадостните нощи, а търбусите на конете пеят "Шуми Марица".

Нека г-н Борисов разправя колко много харесва творчеството на Александър Хайтов - член на националното ръководство на присъдружната му партия НФСБ.

Нека това даже послужи за пример и на други членове на национални ръководства на политически партии да си пробват силите я в операта, я в архитектурата, я в киното. Мога да си представя какви творби ще се появят. "Пръстенът на Нибелунгите" куфарите им ще носи!

Сигурно властта и тях ще хареса, и тях ще финансира, както финансира и строителите на магистрали. Дано само възхищението на министър-председателя не се превърне във вдъхновение за твореца и той да седне да извае един негов паметник (между другото, защо още няма паметник на Бойко Борисов?!). Тогава ще станем свидетели на непознати върхове в мултимедийната монументалистика!

Аз даже виждам този паметник.

Бронзовият г-н Борисов символично се извисява в геометричния център на четириъгълника, образуван от столичното кметство, Народното събрание, президентството и Министерския съвет.

Седнал е в позата на Буда и е затворил очи. Главата му ритмично се поклаща и тиктака. В гърдите му е вграден голям градски часовник. На всеки кръгъл час устата на паметника се отваря и оттам се появява стилизиран Божидар Димитров, който с малко черешово топче гърми по посока на Високата порта толкова пъти, колкото е часът в момента.

Ако любопитен турист се приближи към монумента, специален датчик улавя това движение и бронзовият г-н Борисов запява с гласа на Паша Христова: "Вземи във този хубав ден една българска роза от мен".

Успоредно с това се разнася и ароматът на легендарното българско розово масло. Ако туристът съобрази да се приближи още малко и близне паметника, ще установи, че той има вкус на шопска салата, мешана скара и малка сливова...

И точно в този момент някой може би ще ми каже: "Абе, ти като не разбираш от изкуство, защо не си траеш?! Защо се бъркаш там, където не ти е работа?"

На което аз, понеже съм нагло копеле, ще отговоря така: аз и от готвене не разбирам, но имам мнение за ресторантите, които посещавам. Паметниците са част от градската среда. Обикновените хора като мен, дори и онези от тях, които нищо не разбират от изкуство и са чужди на възвишения свят на прекрасното такъв, какъвто го разбират членовете на законодателната и изпълнителната власт, членовете на партийните ръководства и директорите на историческите музеи, се движат в тази среда и е редно да бъдат питани кое им харесва и кое не им харесва.

Е, на мен не ми харесва да ми свети с очи някакъв кич пред църквата "Св. София", в която съм кръстен.

Не ми харесва и "Шуми Марица", която съм научил от своя дядо в крехка детска възраст, да звучи от търбуха на бронзов кон в центъра на Добрич.

Не ми харесва и абсолютни профани в хералдиката и символиката, както и бивши милиционери да прокарват една концепция за историчност и континуитет, която би била обидна дори в училище за бавноразвиващи се.

Самодоволството е приятно чувство, но не е продуктивно в дългосрочен план. Да превръщаш чалгата и кича в официална доктрина на властта, не е донесло полза за никоя власт.

Да откриваш с бравурни церемонии светещи и пеещи псевдопаметници, докато оставяш да се крадат паметниците в Борисовата градина и да се продават за вторични суровини - това е безобразие.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

*Текстът на Иван Стамболов-Сула е от рубриката "Наблюдател" на в-к "Сега"

Oще: александър велики  александър хайтов  ген. иван колев  добрич  иван колев  иван стамболов  иван стамболов сула  кич  култура  министерство на културата  монументи  паметник  паметник на хайтов  паметници  рачко пръдлето  сула 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.01.2016, 12:46

66 7 | 15.09.201623:04

И Картаген на самодоволната самовлюбеност-също.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

65 Dear Ivan | 15.09.201623:03

Както са казали американските икономисти Розенкранц и Гилденщерн: заеби! Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

64 Dear Ivan | 15.09.201622:59

Алилуйщина! Прави ми впечатление, че си се написал правилно Усмивка Щото сега покрай американските филмови боклуци всички почнаха да казват Алелуя.

Аз не съм богоизбран (ама знае ли човек...), но съм заядлив. Винаги. Освен по работа. Тогава не съм заядлив, за да се свърши работата както трябва.

Но и без да съм заядлив, ако кажа едно към едно какво мисля, ще пламне всичко тука Усмивка

Не те разбирам за антисемитизма като прикритие. Кой човек се прикрива зад нещо лошо? Прикритието трябва да бъде приятно на вид.

Възпитанието ми е да не съм антисемит. Баща ми работеше с евреи и имаше приятели евреи, аз също работя с евреи и имам приятели евреи. Питам ги по техните въпроси, казвам мнение, осведомявам се, те първо малко се сепват, но като разберат кой съм, какъв съм и какво имам предвид, вече не се сепват. Но те са един специфичен етнос със своя характеристика, който се е поставил специфично в обществото, так сказать. Затова винаги подхождам конкретно към човека. Както впрочем подхождам въобще, не само към тях.

В случая ме подразни глупостта на госпожата непрекъснато да мели мазно дали Самуил не е евреин. Не е. Е, и? Нещо иска да каже, но се съмнявам, че знае какво и то. Тя въобще е малко ограничена, ама мога ли да искам всички да са широко скроени (сако 68 номер Усмивка ) артистични и разсъдъчни гении в едно? Опитах се да й обясня нещо, с примери, къде схванала, къде не, но заебах, защото видях, че се плъзга като по мазно стъкло.

Та това е де, няма друго. Или поне не се сещам.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.01.2016, 12:46

63 7 | 15.09.201622:48

Алилуйщина

Презумпцията за богоизбраност е нож с две остриета.

А Картагенът на чалгата и кича наистина трябва да бъде разрушен.-
Само истинските постижения може да са повод за национална гордост.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2014, 15:47

62 Алилуйщина | 15.09.201622:28

Dear Ivan
Богоизбраните са обидчиви и заядливи.
А пролуки покрай прикритието антисемитизъм,са неприемливи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.01.2016, 12:46

61 7 | 15.09.201620:19

>Глупостта с любезен тон не ми е любима.
Смее се Смее се Смее се

А с нелюбезен- още повече. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

60 Dear Ivan | 15.09.201620:13

Мислех да те зарадвам с един фалшив материал, че един друг български цар е евреин, но вече не. Само си изгубих времето да ти обяснявам нещо. Глупостта с любезен тон не ми е любима.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.01.2016, 12:46

59 7 | 15.09.201619:43

>Като няма значение, защо се ровиш дали пък случайно не е евреин?!

Да не би да ми държите сметка какво ми е интересно? Или, според Вас, нямам право на лично мнение, различно от Вашето или нечие друго? Би било твърде прекалено, ако е така...

>Националността винаги има значение.

Разбира се.

>Хората се гордеят с произхода си и с националната си културата, и тя ги представлява, както и те нея.

Мм, с някои неща се гордея, с други- не чак толкова, а от трети направо ме е срам.
Но, като цяло, харесвам това, че съм от България. Тя е прекрасна страна.
Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

58 Dear Ivan | 15.09.201619:01

Иван Стамболов няма да напише никога за прекрасния лик на Жулиета, как се носи по облаците колесницата на Феб или за падащите листенца на вишневия цвят. Той се е специализирал в отходно-канализационната журналистика и литература Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

57 Dear Ivan | 15.09.201618:58

Дядо хаджи, противен е, но просто не му обръщам внимание. Прави и ти така, няма защо да го преживяваш. Ето, нали говорим, че този паметник е хубав, онзи не е хубав... От Иван Стамболов нищо не ти зависи Усмивка
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.