Обичаш или мразиш | webcafe.bg
Webcafe

Обичаш или мразиш

Никола Цветанов 02.03.2015, 18:24 (обновена 05.03.2015, 08:23)
шипка

Снимка: © В.Е.

Малките революции, които пренебрегваме

Аз съм българче, обичам... Тук би следвала върволица от знаменитости и събития, произведени в родината, но все някой ще се засегне, че сме допуснали пропуск - някъде между Ботев, черешовото топче и киселото мляко. Затова питаме друго - какво ни обединява днес, 3 март 2015-та година?

Нека се разберем отначало - има по-високо от Витоша и по-дълбоко от Искър, доказано е научно. Умни хора не се срещат само в България, също красиви жени и страховити спортисти. Историята е минало свършено, приватизирано от държавата, и ако сме втренчени само там, няма да видим настоящето.

Цветът му никак не е розов, но все пак се намират светли проблясъци в кафявата мъгла, които са в състояние да ни зарадват поне мъничко.

Два примера

За последната година видяхме доброволците от Аспарухово и Добрич - стотици мъже и жени спасяваха човешки животи, ринаха кал и събираха помощи от цялата страна, докато институциите бяха твърде ангажирани да прехвърлят вината за наводненията помежду си. Това бе изблик на солидарност, който заслужава адмирации, защото бе напълно безкористен, да не кажем неочакван.

Видяхме и златния физик Теодосий Теодосиев от Казанлък, който след 35 години най-сетне получи възмездие - помещение за своята школа, където подготвя златни медалисти от международни ученически олимпиади. Звучи като щастлив край по Маркес, но все пак малките - големи гении ще се чувстват малко по-комфортно, докато се впускат в неразгадаемите дебри на физиката и математиката.

Общото между двата случая наричам съвременен патриотизъм - това е желанието да помогнеш на другите, да участваш в някакво голямо дело, което да е от полза на всички. Да даваш, без да искаш да получиш. Или поне да не пречиш.

Сега идва и лошата новина - тези два примера са частните източници на национална гордост, индивидуалните свръхусилия, въпреки всичко и всички, малките революции, които заместват липсата на национална кауза, на всеобща цел, която да заразява масово.

И въпреки това, говорим за ентусиастите, които искат, вярват и правят България по-добро място за живеене - те са сред нас, но обикновено им отреждаме незаслужено внимание. Независимо дали става дума за пожар на Витоша или подписка срещу безумен закон.

Както тогава остава?

За повечето хора рожденият ден на Свободата е обикновен почивен ден. С тази разлика, че държавата, натруфена в черен костюм, ще издекламира прочувствено как националното самочувствие граничи незаслужено с нулата, но ний сме дали много на света, поради което заслужаваме светли бъднини.

3-ти март се изчерпва вяло с отегчителна повтаряемост на гола, безпътна любов - с потупване в гърдите, дневни възстановки на епизоди от Освободителната война, вечерни салюти и няколко трогателни истории от възпитателен характер, които не трогват никого.

След като се удиви за сетен път от онеправданото миналото, народът ще се върне под дебелата сянка на пасивността и дребнавите развлечения, очаквайки спасителят на бял кон да му реши всички проблеми. Тоест, ще чака някой да го дари с нещо, вместо да си го вземе сам.

Това означава самата дума „празник" - ден, изпразнен от задължения - и от отговорност

На „работа" ще са само патрЕотите, които ще взривят форумите с „исторически истини" и гръмки прогнози. Знаем какво ще се случи: Двуглавият орел и Чичо Сам ще започнат Трета световна война, македонците ще ни откраднат поредната велика личност, сирийците ще вмъкнат поне един терорист, докато българите кротко блеят, разделени на Отцеубийци и Майкомразци, и се чудят кой повече ги е прецакал.

Накрая всичко ще се отече в турската тоалетна на злободневието. 3-март е станал тривиален, уважаеми сънародници. Думите изтичат в канала на забравата - и на следващия ден цялата суматоха е приключила. Пак ще се делим на цветове, футболни отбори, фибии и фобии. И така до следващата година, когато ще се случи абсолютно същото.

Историята служи за поуки. В нея не се живее, защото изоставаме от останалите с всеки изминал ден. И стигаме до Аз съм българче, мразя...

Oще: 3 март  аспарухово  българи  варна  гордост  златният физик  история  комплекси  национализъм  национална гордост  самочувствие  санстефански мирен договор  теодосий теодосиев 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 16.09.2014, 17:45

40 Anton Antonov.1445295678 | 05.03.201519:49

Прочетох всички коментарии. Доста гроздана сте изпили и малко литература сте изчели! Все пак, да ви е честит 3 март. И аз харесвам тази дата.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

39 Крив Макарон | 05.03.201513:27

Имаме три национални празника 3.3, 6.9, и 22.9. Богатство голямо. Най-добре да ги празнуваме, както намерим за добре. Нали са празници, все са готини.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

38 иван | 04.03.201507:45

Тя, простотията, не ходи по гората, ходи по хората!
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

37 TheRock | 04.03.201500:49

3-ти март е велика дата за България. На 03.03.1918 година Русия капитулира пред Царство България и подписва Брест-Литовския мирен договор На 03.03.1918, България макар и за кратко е победител. Русия е унизена и наказана за вероломното нападение в Добруджа. Брест-Литовският мирен договор от 3 март 1918 г. между Четворния съюз (Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя) и Русия слага край на руското участие в Първата световна война. Претърпяла поражение, скоро след Октомврийската революция Русия е принудена да сключи мир с цената на значителни териториални, демографски и стопански загуби. В резултат на Брестския мир Полша, прибалтийските страни и Финландия са трайно, а Украйна, Беларус и Кавказ – временно, откъснати от Русия и преминават за няколко месеца в германската сфера на влияние.
   

оценка

+4 -1

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

36 TheRock | 03.03.201519:35

Шебек Хасан | 03.03.201517:07
Бъди рахат!!!
Ще си върнем прежната слава!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

35 TheRock | 03.03.201519:34

иван | 03.03.201515:35
Мноиго добре казано!!!
Съгласен на 100%!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.08.2012, 16:39

34 scuba | 03.03.201517:18

Хайде да видим днешните събития:
Днес,на 3 март,националния празник на България,нито един от висшите ни държавници не беше на връх Шипка.
Президента-мушморок не си мръдна задника от София,т.н.министър председател-вятър го вее,а патриархът-(да му-----светия!)сигурно слушкаше нечие указание-гледаше тъпо на площада.
Спомням си,че през 90-те българският патриарх Максим на 3 март отслужи заедно с всеруския патриах служба в храм-паметника Шипка.
В същите години президентът на България произнасяше на Шипка слово за Освобождението!Освобождението с главна буква!
Какво стана днес?
Видяхме го по телевизията.
Т.н.тържествен марш се провеждаше по-взводно!Т.е. 5 редици по 4 колони.
А,стига,бе!
Някога в най-малкия парад маршът се провеждаше по-ротно:т.е.10 редици по 10 колони.Ама сега къде толкова армия?
Ето ви повод за разсъждения.Изводите си правете сами.
Чакаме 4 юли,нали!
   

оценка

+5 -0

Регистриран на: 22.03.2012, 15:57

33 Шебек Хасан | 03.03.201517:07

Само за протокола ще спомена, че едно време имахме истинска армия, която можеше да се опре на всеки от съседите ни, а сега като член на НАТО сме по-зле и от Албания, която има 50 хилядна войска. Ние имаме около 20 хил. - точно колкото след Ньойския договор. Разни хора разправят, колко сме добре в ЕС, ама аз гледам, че сме най-бедните в Съюза, а и май на целия континент. Едно време бяхме сред 35-те водещи държави по човешко развитие, сега сме страна пред закриване. Как стават тия работи пък уж сме на страната на "добрите и богатите" не знам. Чуди се
   

оценка

+4 -3

Регистриран на: 17.11.2010, 12:35

32 vanko | 03.03.201516:59

Може да не е най-подходящия момент, но покрай всеки празник се сещам... Хубаво е, че имаме такива поводи, но все пак...

Защо България няма национален празник, на който да чества поредната годишнина от създаването на тая, наша Родина???
Недостойно ли е, невъзпитано, безсмислено, що ли???
Не е ли това най-истинският повод за празник - началото???
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

31 иван | 03.03.201515:35

„Ние се върнахме при корените си на нация създала Европа!!”

По-добре би било да не се връщаме чак толкова надълбоко, за да не си останем там, в земята, или в историята, което е все едно.

Най-доброто би било да се върнем при себе си. Но, нито народните ни „избранници” ще пожелаят това, нито „партньорите” ни от блоковете, към които сме присъединени, ще го допуснат.
   

оценка

+4 -3

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.