Плащай и млъквай! | webcafe.bg
Webcafe

Плащай и млъквай!

Владимир Шопов
03.11.2014, 18:21 (обновена 01.12.2014, 10:22)
български знамена на фона на румънският трибагреник

Тюхкането по „изчезващата нация" е напълно безсмислено, ако не променим радикално целия си подход и политики

Изчезването на нацията отдавна вече се е случило в главите на много хора.

Демографският срив се представя като необратим и по темата цари почти пълно съгласие с отделни гласове на обратното мнение. Независимо кой е прав и кой крив, разговорът се води единствено и само с цифри и почти няма да откриете развитие на темата в политики или институционални промени.

Напусналите страната ни сънародници на практика се приемат като вид „невъзвращенци" и някак тотално изчезват от уравнението. Институциите гледат на тях като на касичка, от която да си пълнят бюджетите с разни такси, по избори ги караме да висят с часове на опашки, а където администрацията може да ги спъне - го прави.

Макроикономистите сухо изчисляват парите, които те изпращат на родители и близки, а сривът на чуждестранните инвестиции през последните години направи българите извън страната най-големия инвеститор. И горе-долу толкова.

На практика формулата на нашето колективно отношение е „плащай и млъквай"!

Съществува една теория, която носи фалшиво успокоение. Тя гласи, че след определен период от влизане в ЕС (според някои около 10 години) започва обратен процес на завръщане на заминали и видимо намаляване на напускащите страната. Като примери от близката история се дават Испания, Португалия, Гърция.

Да си мислим обаче, че тук има някакъв автоматизъм, е грешка, поради съществени отлики на нашата ситуация.

Членството ни не променя радикално нито начина на работа на институциите, нито икономиката ни.

Западният бизнес все повече просто „прескача" Източна Европа за сметка на глобалния пазар.

Признаци за подобряване на управлението на страната няма. Въобще, мрежите на контролирания преход не просто се оказват устойчиви, а все по-активно се опитват да блокират европейското място на страната. Затова не е учудващо, че последните вълни от напускащи хора са водени не само от икономически, но най-вече от културни мотиви.

С други думи, липсата на реална европеизация на страната лишава от смисъл очакването, че едва ли не има автоматизъм в обръщането на тенденцията на емиграция на все повече българи.

Друга грешка, която продължаваме да правим, е да не обръщаме достатъчно внимание на социологическата картина зад изпращаните в България средства на наши сънародници.

С продължаващото влошаване на ситуацията в страната нараства вероятността все повече от напусналите страната да се установят трайно в държавите, където са отишли. Създаването на поколение там почти сигурно означава прекъсване на връзки с България, по-възрастните емигранти пък често прибират своите възрастни и често болни родители.

Макар и да няма много изследвания и реални данни, все по-малко от тези, които отиват да работят в друга страна имат намерение да събират капитал, с който да правят нещо тук. Така при продължаване на сегашната ситуация все повече сънародници от тези зад граница бавно ще прекъсват социалните си връзки с хора и общности тук.

Въобще демографското вайкане по темата е напълно безполезно, ако вътре в самата страна не се промени радикално подходът. Например разговорът за нивото на раждаемост е лишен от смисъл, ако продължава сегашното отношение на институциите и чувството за перспектива. Нещо повече, политици и администрация трябва спешно да проучат и започнат да прилагат различните политики за общуване и ангажиране на диаспората в живота на страната.

Примерите за това са много и могат лесно да бъдат проучени. Например има държави, които активно въвличат в политическия и управленския процес големите организации на сънародници зад граница (Армения, Кипър, Украйна) и не ги третират като административни единици, от които да се „изсмукват" такси.

Има различни начини за стимулиране на съвместната предприемаческа дейност. Например, в Азия има програми за данъчна и институционална подкрепа на общи компании между тези, които живеят в своята страна и техни сънародници, пребиваващи в други държави.

Ирландия е особено интересна в това отношение. Страната има „глобална мрежа", която обединява местния ирландски бизнес и този зад граница и работи с публичните институции. В допълнение там съществува и „глобален икономически форум", който събира на едно място най-влиятелните ирландци и промотира силните индустрии на страната.

Отвъд тази си функция обаче мрежата се използва за експертиза, лобиране и търсене на инвестиции. Друг интересен инструмент са така наречените „облигации за диаспората", които са специално насочени към сънародници зад граница и се използват за финансиране на различни проекти, които заздравяват връзката. Доста държави в света използват този форма и техния опит също може лесно да бъде проучен и ползван. В Индия пък в някои щати правят общи благотворителни кампании с техни сънародници зад граница и най-вече в САЩ.

Тюхкането по „изчезващата нация" е напълно безсмислено, ако не променим радикално целия си подход и политики. Търкалянето на съкровища и излъчването на нови български филми със сигурност имат полезност, но няма да накарат никой да си размести житейските планове. Безразборното раздаване на български паспорти из съседните държави е комичен заместител на сериозна политика освен, че все повече прилича на поредна схема.

Случването на промяна обаче е възможно само в рамките на обща управленска модернизация, за каквато няма социални и политически изгледи. Затова ще гледаме повече от същото, патриотарстване и евтини приказки. И докато това се случва, разкъсването на нишките, които свързват нашите сънародници със самите нас ще продължи. От това нацията няма да изчезне, но ще загуби още една възможност за развитие усилвайки чувството за сивота и липса на перспектива.

Oще: българи в чужбина  българия  демографска криза  емигранти  изчезваща нация  институции  мигранти  миграция  невъзвращенци  чужбина 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 15.09.2014, 16:46

7 portalka | 05.11.201411:32

Не знам точно каква е статистиката на окончателно завърналите се емигранти, но според списание Light те никак не са малко. Пресен пример е моят син, който след 12 години във Франция -обучение и работа, се върна в България и с голямо желание работи тук, защото където и да си, колкото и да ти плащат си като дърво без корен, а това не ти дава самочувствие да продължиш...
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

6 Borracho | 05.11.201409:33

deowin | 04.11.201419:08


Имаш право да зарежеш приятелката си, просто защото е надебеляла, това не те кефи...
-----------------------------------------------------------------------------------------

Особено ако е "надебеляла" от друг muhihihihi
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

5 deowin | 04.11.201422:02

>колкото по-малко хора, толкова по-качествен живот

Една бърза статистика показва, че няма никаква корелация между плътността на населението на една страна и нейния HDI (R^2 е 0.025).

Например, Сингапур, Канада и Дания имат сходен HDI (~0.9) и коренно различни плътности (7618, 3.58, 132). От друга страна, държави със сходна плътност като Норвегия, Алжир, Ангола (~16) имат коренно различен HDI (0.94, 0.71, 0.52). Монголия и Намибия, страните с най-ниска плътност на населението (1.76 и 2.56 човека/кв.км.) имат HDI 0.69 и 0.62, съответно - там качеството на живот определено не е твърде добро.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

4 deowin | 04.11.201419:08

Макарон, не мисля, че това, което описваш, са културни мотиви. По-скоро са политически и икономически, защото са свързани със сравнително малки клики хора.

А културни мотиви, според мен, имат хората, които напускат страната (или остават в чужбина) заради непукизма, безхаберието, негативизма, простащината, глупостта, липсата на толерантност и примитивното, битово мислене на масовия българин.
Да, да, знам - има причини са всичко това. Българите "не са виновни". Те са "жертви". Това всъщност няма значение. Реалността е такава, каквато е, и в тази реалност това са сериозни културни мотиви за емиграция и невъзвращенчество.

Имаш право да зарежеш приятелката си, просто защото е надебеляла, това не те кефи, и не виждаш причина да мислиш, че ще се промени към по-добре. Повърхностно ли е? Може би, всеки да съди сам щом иска. Но имаш право и не е нерационално.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 18:49

3 conscience | 04.11.201415:18

Аз пък нямам проблем с намаляването на нацията-колкото по-малко хора, толкова по-качествен живот. Пренаселението не е само проблем в Азия. Проблем обаче имат системите, които са базирани на вечен разтеж, като например пенсионната система, паричната система. В този смисъл задачата е не как да се осигури утопичния перманентен ръст (който завършва с поглъщане на планетата), а как да живеем нормално, с ръст по време на просперитет и със свиване по време на недостиг, без всяко свиване да води до катастрофа на системата.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.11.2012, 12:33

2 Димитър Маневски | 04.11.201413:03

Най интересното макароне е, че това което казваш се говори от хора, които не са успели да станат част от тази управляваща и недосегаема каста.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

1 Крив Макарон | 04.11.201409:27

"Затова не е учудващо, че последните вълни от напускащи хора са водени не само от икономически, но най-вече от културни мотиви."
Да, културните мотиви стават все по-голям фактор при взимането на решения. Чувството, че огромен контингент от хора могат безнаказано да взимат подкупи, да организират препирането на пари, купуването на гласове, фалирането на банки, да монополизират сегменти от пазара, да източват ДДС, след което да демонстрират своето положение, докато ти оставаш "никой", действа като мощен стимулант за емиграция. Така или иначе осъзнал положението си на "никой", повече няма какво да се губи. Въпрос на техническа процедура е намирането на средства, и напускането на страната.
И говоренето с приповдигнат тон за неземните(?) природни чудеса на тази, или онази географка област са приемани със снизхождение. Част от патриотичната "бухалка", с която се цели задействането на усещането за вина, ако решиш да отхвърлиш усещането за вътрешна емиграция, и да капитализираш положението си на емигрант в някоя от страните позволяващи по-добър икономически стандарт.
   

оценка

+7 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.