Неясно вдясно | webcafe.bg
Webcafe

Неясно вдясно

Явор Николов 26.06.2013, 17:22 (обновена 01.07.2013, 09:02)
СДС

Снимка: © http://blog.peio.org

Засега новият блок още не е готов

"Не беше случайно, че не споменах СДС. От миналата година техният политически път е пряко свързан с ГЕРБ". С тези думи новият председател на ДСБ Радан Кънев тресна вратата на всички в СДС за участие в преговорите за общи действия на десните партии. Това става броени дни преди партията-майка да смени цялото побратимило я с Бойко Борисов ръководство, начело с Емил Кабаиванов.

Малко по-късно от Синьо единство на Надежда Нейнски поставиха своето условие за започване на разговори - да се излъчват на живо в Интернет. Щом на някоя формация й се налага да подчертае, че ще преговаря "прозрачно, без сепариране, без уговорки по двойки и без предварително подготвени политически конструкции", вероятно вратата пред целия проект за дясно обединение е на път да хлопне.

Проява на лош вкус

Така зам.-председателят на СДС Любомир Ковачев коментира поведението на ДСБ и Радан Кънев. "По подобен начин, с подобен тон, няма да се постигне това, което всеки, който ходи по протестите би трябвало да е усетил - желанието за създаване на един стабилен проект вдясно без ГЕРБ", коментира той и допълва, че партията му не е реагирала официално, за да не влиза в нападателния тон.

Ковачев не се притеснява от опасността партията да остане изолирана в разговорите, които ще се водят с "България на гражданите", Зелените, НДСВ и др. По думите му СДС така или иначе поддържа контакти с част от тези партии, а с радост биха възобновили диалога и с ДСБ.

Но случилото се засега го опроверга. Разговорите започнаха, но СДС не са представени в този формат, който дори излезе с обща декларация: Четири стъпки за излизане от кризата.

По-голямото му притеснение е, че с крайните си действия "тъмносините" може да повторят всички детски болести на десницата от последните 10 години. "Процес на обединение, който започва с "този ми харесва и ще се говоря с него, онзи не ми харесва и няма да си говоря с него" е изначално обречен на неуспех", категоричен е Ковачев.

Десни проблеми из Европа и у нас

Проблемът на българското дясно е пряко свързан с неговото зачатие. Във всички останали страни от източния блок, антикомунистическите движения на прехода имаха своите дълбоки корени в дисидентството. У нас независими интелектуалци имаше, но до самия край на 80-те всеки се бореше за собственото си оцеляване. Освен това, много малко от тях (и още по-малко от репресираните като Илия Минев) останаха в авангарда на СДС.

Тези места бяха заети от хора, чието минало по един или друг начин е било свързано със социалистическата номенклатура и интелигенция. В този смисъл, много от тях имаха сходен генезис с този на реформаторите вътре в комунистическата партия.

Донякъде и заради това през голяма част от прехода "сините" бяха повече антикомунисти, отколкото десни по убеждения. С превръщането си в партия по времето на Иван Костов, СДС започна да търси своята идеологическа основа, но този процес непрекъснато срещаше съпротива отвътре.

От друга страна, дълго след време съюзът не отстъпваше пространство за създаването на нови и необременени с антикомунизма десни партии - процес, който в Източна Европа в крайна сметка изхвърли политическите сили на прехода от голямата игра за властта.

Така, след много скандали, лидерски рокади, разцепления и непростими компромиси в името на оцеляването, "синята" (във всичките си нюанси) идея стигна до своята долна мъртва точка - падна под 4-процентовата бариера. Десните партии не влязоха в парламента, защото не преодоляха разправиите помежду си. Иначе, общият им резултат на 12 май бе близък до този на "Атака".

Не просто партия, не просто коалиция

Според Радан Кънев, новият десен проект не е възможен, а необходим и то под формата на реформаторски блок, "съюз на гражданите, които днес се чувстват непредставени и виждат в 42 НС само представителство на мафията".

Председателят на ДСБ смята, че жанрът "нова дясна партия" се е доказал като неуместен, но и обикновената коалиция на съществуващи партии не е достатъчна.

"Нужно е на тяхна основа да се надгражда силен единен политически блок - с личности, които не членуват в нито една от партиите, с подкрепа на НПО, на местни авторитети, на представители на различни обществени групи. И най-важното - с обща политическа физиономия и най-вече обща кауза", смята той.

"Аз съм привърженик на едно по-широко коалиционно обединение, защото когато се съберат хора с принципно еднакво мислене, имаш шанс да обединиш много повече хора. Например, има партии със земеделски профил, има такива с по-консервативен... Ето една възможност, която ги събира двете", коментира учредителят на Съюза на свободните демократи и бивш столичен кмет Стефан Софиянски.

Същевременно, той допълва, че съществуващите структури трябва в един момент да се разпуснат и да се обединят в една формация.

Евродепутатът и член на Национален съюз "Единство" Надежда Нейнски има различна позиция. Според нея резултатите от изборите са начина на избирателите да кажат: "Искаме единство, искаме структуриране на единна модерна дясна партия, стъпила върху традицията и постигнатото в миналото, но и адекватна на съвременните предизвикателства, с ясни идеи за развитието на България".

"На изминалите избори десните хора показаха по категоричен начин, че не са склонни повече да подкрепят разделената от години традиционна десница и опитите й чрез всевъзможни странни коалиции да премине 4%-овата бариера. Категорична беше присъдата и над опитите за подмяна на десницата в лицето на Движение България на гражданите", посочва Нейнски.

Без ГЕРБ

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов винаги е твърдял, че партията му е дясна. Преди дни той даже обяви, че "ще отвори позиции" към новия десен проект. Проблемът е, че никой не иска да работи с бившите управляващи.

Даже и СДС, които сега също са гледани с подозрение заради подкрепата от „Раковски" 134, с която се ползваше Бойко Борисов накрая на мандата си. Тази подкрепа успя да отблъсне почти всички "сини" избиратели.

Любомир Ковачев посочва, че традиционната десница и ГЕРБ имат различна "аудитория": "Това, което обсъждаме в момента, е как една голяма група от български граждани да бъдат ефективно представени поне в следващия парламент. ГЕРБ са много сериозно представени в този парламент. Техните избиратели нямат проблема на хората, за които говоря".

"Не бива да допуснем ГЕРБ да си закачи за пореден път значката "десница" и да излезе от изолацията, в която протестът го запрати. Не трябва да се превръщаме в цивилизованото лице на доскорошния режим. Хората от площада не протестират, за да заменят Пеевски с друг подобен, КТБ с друга банка, не искат връщането на каратисти в енергетиката и на Цветанов в личния си живот", смята Прошко Прошков от "България на гражданите".

"ГЕРБ имат дълъг път да извървят, според мен дори не са започнали да осъзнават колко е дълъг. Днес те са по-скоро част от проблема, отколкото от решението", коментира и Радан Кънев.

Според Стефан Софиянски твърде много хора в ръководството на ГЕРБ са били обвързани в миналото с БСП, а управлението на партията на Борисов е "най-слабото от 1990 г. насам - не като обществена реакция, а като резултати".

Старт начисто?

"Хората търсят и очакват лидери от своето поколение, в този смисъл известно подновяване на редиците изглежда полезно и нужно", коментира следизборното оттегляне на десните лидери Радан Кънев. Той смята, че личните отношения остават на заден план, когато има кауза.

"Промяната на ръководството на една организация е 50% от това, което се случва в нея. Останалото е какъв път организацията ще избере сама за себе си", категоричен е на свой ред Любомир Ковачев от СДС.

"Въпросът е да не се търси обезателно лидерство - много важно е да се даде знак, че идват нови и можещи хора. На нови и неможещи хора се нагледахме напоследък", допълва Стефан Софиянски.

Надежда Нейнски е по-крайна в позицията си: "Лидерите са продукт на състоянието на партията към дадения момент. Трябва осъзната промяна в структурирането на десницата, осъзнаване на новите реалности и адекватно поведение на партийния апарат.

За мен проблемът е най-вече там, в нежеланието да се променяш, в стремежа да запазиш нищо незначещи вече партийни позиции с цената на всичко, дори изцеждайки последните възможности за реално и честно единство. Е, вече не остана нищо! Традиционната десница е извън парламента".

Ще се оттласне ли от дъното българското дясно? Има шанс, но само ако най-накрая егото се преглътне в името на общите цели. Вече не е въпрос на престиж, а на оцеляване - останалите извън прожекторите, традиционните десни може даже да не усетят кога сме ги забравили. Могат да питат НДСВ какво е усещането.

Иначе, сега е добър момент за възвръщане на доверието - всички виждаме всеки ден какво се случва в първия български демократичен парламент без десница в него.


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 17.04.2012, 22:55

15 daysydogy | 28.06.201318:14

Прокопи | 28.06.201310:54
„То е ясно - пак с Костов. Черният му призрак още дълго ще броди из паметта българска.“

Думи на безпаметни мозъци...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.11.2012, 16:27

14 Прокопи | 28.06.201310:54

Ролинс,

То е ясно - пак с Костов. Черният му призрак още дълго ще броди из паметта българска.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.07.2010, 18:51

13 Зелен Бетон | 28.06.201310:40

Кои ще са муцуните, колко големи са еготата, чие ще е лидерството, как ще стане смяната на поколенията и кой с кого се мразел или обичал са въпроси от третостепенна важност. Те влияят донякъде, но не са това, от което зависи бъдещето на дясното в България. Има две много по-съществени неща.

Ако ще се прави реална десница, първото задължително условие е ОТКАЗЪТ от АНТИКОМУНИЗМА КАТО НЕЙНА ОПРЕДЕЛЯЩА ХАРАКТЕРИСТИКА.

Не заради някакво смекчаване на отношението към соца и неговите наслоения (няма как да се смекчи отношението към един престъпен период), и не защото е възможно да има десница, компромисно настроена към комунистически идеи и практики (не е възможно) – а просто защото политическото понятие „дясно“ е органически несъвместимо с комунизма и всякакви негови пост-соц метаморфози. Безсмислено е това да се подчертава специално, то би следвало да се подразбира.

И второто задължително условие: основата на дясната политическа платформа да се състои от ЯСНО ДЕФИНИРАНИ ДЕСНИ ЦЕННОСТИ.

Десни в смисъл такъв, каквото е значението на тази политическа категория в утвърдените демокрации. Не „анти-БСП“, това е фалшив ориентир: основната задача на необходимия на България десен партиен субект не е да мете остатъците от соца, а да защитава десните ценности. Измитането на въпросните остатъци е САМО ЧАСТ от тази защита – което също би следвало да се подразбира.

Главната грешка на Синьото (т.е. предишното дясно, което се разпадна) беше, че то беше по концепция създадено като антагонист на БКП/БСП – и оформяше (и поддържаше) политическата си физиономия най-вече чрез системно противопоставяне срещу „кръвния си враг“. Но понеже БСП в действителност не е, и никога не е била, нормална лява партия, а някакъв мелез, затова Синьото не беше реално дясно, а също някакъв мелез. И затова се разпадна – защото, увлечено да се доказва като обратното на БСП, така и не намери трайната си идентичност.

Използването на подобно противостоене като начин за политическа идентификация не бива да се допуска отново. Единствените валидни ориентири за дясното трябва да са универсалните десни ценности – от дяснолиберални до дясноконсервативни. 45-те години соц, партията БСП и стоящите зад нея остатъци от соца са само детайли; дясното ще им противостои не защото има за цел да се занимава с тях, а просто защото те нямат място в дясната перспектива на България.

Ако по тези две условия се оформи ясен и стабилен консенсус, въпросът с муцуните, еготата и т.н. ще се реши повече или по-малко от самосебе си. Имената и предишната им история нямат толкова значение – въпросът е кой е достатъчно адекватен, за да върши работа в една истински дясна партия, а не „дясна“ според деформираната ни днешна политическа координатна система.

И още нещо: ако дясното съумее да произведе първия нормално позициониран политически субект в България, именно то ще стане валидната отправна точка, спрямо която ще бъдат принудени да се препозиционират всички останали. Което би довело до сериозни размествания из политическия пейзаж, и куп интересни резултати.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 19.02.2013, 00:46

12 Ролинс | 28.06.201307:06

Прокопи | 27.06.201317:11

Не, Попова, не!

Това е записано с черни букви в новата българска история и в сърцата и душите на българите.
-------------------------------------

Ами сега Костов като се отказа от политиката с кога ще плашите малките деца?
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 17.04.2012, 22:55

11 daysydogy | 27.06.201321:55

Прокопи | 27.06.201315:50
„Попова,
Костов беше просто най-големия тарикат. Нищо повече.“

Думи на човек с ограничен умствен потанциал...
   

оценка

+1 -3

Регистриран на: 27.11.2012, 16:27

10 Прокопи | 27.06.201317:11

Не, Попова, не!

Това е записано с черни букви в новата българска история и в сърцата и душите на българите.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 10.04.2013, 16:54

9 Desislava Popova | 27.06.201316:05

И трябва да запишеме мнението ти със златни букви в аналите на постинга ли?
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 27.11.2012, 16:27

8 Прокопи | 27.06.201315:50

Попова,

Костов беше просто най-големия тарикат. Нищо повече.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 10.04.2013, 16:54

7 Desislava Popova | 27.06.201314:26

Що най после всички не престанат с тоя нихилизъм! Не може ли поне за момент да си помислите, че наистина нещо би могло да се промени в дясно и СДС да са по умни от останалите! Може пък именно те да променят нещо! Иван Костов беше единствения истински умен политик, направи грешки, но ми се струва, че е около хиляда пъти по интелигентен от мутрата Бойко и това има значение...
   

оценка

+2 -4

Регистриран на: 11.12.2012, 10:15

6 Radenko Kostadinov | 27.06.201313:52

Много ми е забавно да слушам как стари муцуни на Прехода като Стефан Софиянски и Надежда Нейнски говорят за "нуждата от нов бардак"! Те все така упорито отказват да осъзнаят истината, че не заради дрезгите помежду им и не заради съмнителните коалиции хората са се отдръпнали от тях... обществото в България с дясно мислене ги захвърли на боклука, просто защото самите Те като лидери не можаха дори да наподобят "Лицето на Демокрацията", а в тях виждаха все същите "Лица на Далавераджиите"!!! Какви са тези планове "да привлечем нови и необременени личности в една дясна коалиция", след като всичките стари к*ви ще са зад кулисите и ще диктуват на новите какви решения да взимат?! Само за рекламен пиар ли ще им трябват тези млади хора? Да потърсят някакъв спасителен пояс отново да прокопсат до властта?!
Когато хората навън викат "не искаме мафия в държавата ни", нека не се ослушват разсеяно муцунките от СДС и ДСБ, защото те ни най-малко не са изключени! Особено облажилия се още преди години Софиянски... дори само вземането на мненията му в предвид вече омърсяват в зародиш какъвто и да било десен проект!
   

оценка

+3 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.