Приятелството в епохата на икономиката | webcafe.bg
Webcafe

Има ли приятел, който да седи до леглото ви в болницата

Тод Мей , The NY Times 06.07.2010, 12:05 (обновена 07.07.2010, 12:35)
На карти

Снимка: © Стоян Георгиев

Приятели трябват и за леглото край болницата, и за игра на карти по време на пикник...

Когато бях на 17 години, имах честта да бъда най-младият в историята на нюйоркската болница, опериран от дискова херния. Това беше във време, в което операции като тази задържаха хората в болницата за повече от седмица. В деня след операцията се събудих, за да видя мой приятел, който седеше на стол срещу леглото ми.

Не си спомням много от посещението му. Сигурен съм, че бях още под влиянието на упойката, за да кажа кой знае колко. Но няма да забравя, че той ме посети този ден - и седя там не знам колко дълго, докато човешкото в мен беше под грижата на морфиновите капки.

Официалните аспекти на отношенията ни един с друг не могат да кажат много за следобеда, който моят приятелят прекара с мен. Нашата епоха, която бихме могли да наречем епохата на икономиката, е роб на два типа взаимоотношения, които отразяват живота, който ни насърчават да водим.

Има потребителски отношения, такива, в които участваме заради удоволствието, което ни носят. А има и предприемачески отношения - такива, в които инвестираме, надявайки се, че ще ни донесат някаква възвращаемост. Във време, в което икономическият дискурс ни държи в хватката си, това не е изненада.

Събираме или колекционираме приятели

Насърчаването на консуматорски взаимоотношения никъде не е по-показно изразено, отколкото в реалити телевизията. Джон и Кейт, участниците в "Real World," семейство Кардашян и други подобни живеят живота си, за да ни забавляват.

За нас на свой ред е възможно да отговорим в някаква по-малка степен, като демонстрираме нашите собствени взаимоотношения в YouTube. Или, освен това, можем да събираме приятели като обувки или бейзболни картички във Facebook.

Предприемаческите взаимоотношения в някакъв смисъл винаги са били с нас. Употребата на хората за нечия изгода не е някаква новаторска практика. Тя обаче е набрала популярност, тъй като намаляването на държавната подкрепа е понижило социалната солидарност и възходът на финансовия капитализъм е подчертал инвестициите като по-важни от производството.

Икономическите плодове на последното напоследък се оказват около нас. Но тези във взаимоотношенията, макар да са по-постоянни, остават скрити. Когато нищо не се произвежда освен лична изгода, взаимоотношенията се освобождават от социалните си котви.

Трите типа приятелство по Аристотел

Аристотел смятал, че има три типа приятелство: такова за удоволствие, такова за полза и истинско приятелство. В приятелството за удоволствие "мъжете обичат остроумните хора не заради характера им, а защото ги смятат за приятни". Във втория тип приятелство, "тези, които се обичат един друг заради полза, не се обичат един друг заради самите себе си, а за някакво благо, което получават един от друг."

За него първият тип приятелство е характерно за младите, които са концентрирани върху моментното забавление, докато второто често е територията на старите, които имат нужда от помощ, за да се справят със свои слабости. Това, което възходът на скорошната публична реторика и практика е постигнала, е да облече първите две в икономически понятия. Забравяйки обаче за третото.

Истинският приятел...

Но в собствения си живот някои от нас напълно са забравили за третото - истинското приятелство. Може да не го определяме така, както го прави Аристотел - приятелство между вече добродетелни хора, но все пак го изживяваме по наш собствен начин. Нашите близки приятелства стоят като предизвикателство към тенденциите на нашето време.

Обратно, нашето време променя тези приятелства. Ето защо трябва да говорим за приятелството; така то няма да се измъкне изпод нас под натиска на доминиращия икономически дискурс. Всички ние, винаги, сме творения на нашето време.

В случая с приятелството, трябва да отвърнем на натиска на времето, ако искаме да поддържаме това, което за много от нас е сред най-важните части от нашия живот. Това са тези части, които ни позволяват да седим до леглото на приятел: не защото знаем, че си заслужава, а защото въпросът дали си заслужава въобще не възниква.

Има много неща, които биха могли да бъдат казани за приятелствата. Те ни позволяват да се възприемаме от перспективата на другия. Те ни създават нови интереси или задълбочават настоящите. Те ни предлагат подкрепа по време на трудни периоди в живота ни. Аспектът на приятелството, върху който бих желал да се концентрирам, е неговият не-икономически характер.

Въпреки че извличаме полза от близките ни приятелства, тези приятелства не са обект на изчислими печалби и загуби. Въпреки че получаваме удоволствие от тях, те не са свързани само с консумацията на удоволствие. И въпреки че времето, което прекарваме с приятелите ни - и услугите, които им правим, често се връщат по неофициален път, ние не прекарваме това време или предлагаме тези услуги заради очаквана компенсация, която бихме получили.

Да бъдеш приятел - стъпка в живота на някой друг

Приятелствата следват ритъм, различен от този на потребителските или предприемаческите взаимоотношения. Това е едновременно най-дълбоката и най-крехката им характеристика. Потребителските удоволствия са мимолетни. Те ни поглъщат за кратко време, след което отминават, като дрога. Ето защо те често е необходимо да бъдат подновявани периодично.

Предприемачеството, когато е успешно, води до победата на личната изгода. Помагаме на колега в нашата област - или за контакти извън нея, с надеждата, че това ще помогне за развитието на кариерата ни, или ще подобри нашия статус. Когато се случи, изпитваме чувство на личен успех. И в двата случая има наслада от нещо, което стига до нас чрез други човешки същества.

Приятелствата, достойни да носят такова име, са различни. Техният ритъм не е в това, което те ни дават, а по-скоро в това, в което се потапяме ние самите. Да бъдеш приятел е стъпка в потока на нечий друг живот. Това е, макар и без да изоставяш собствения си живот, да изпитваш удоволствие от удоволствието на другия, и да споделяш болката на другия донякъде като твоя собствена.

Границите на живота ти, макар и не напълно изтрити, стават по-малко ясни, отколкото може да са били преди. Вместо ритъма на удоволствие, следван от празнота - или този на инвестицията и след това печалбата, приятелствата следват ритъм, който е едновременно по-фин, и по-постоянен. Този ритъм е по-фин, тъй като често (но не винаги) му липсва целта на потребявано удоволствие или успешна инвестиция. Но дори и така, то остава, част от територията на нашия живот, която е едновременно вътре и извън нас.

За да бъдат такава територия, приятелствата имат връзка с времето, която е чужда на икономическата ориентация. Потребителските взаимоотношения са концентрирани върху моментното настояще. То е, което носи незабавно удоволствие, което има значение. Предприемаческите взаимоотношения имат повече общо с бъдещето. Как човек се държи с другите се определя от това, което другите могат да направят за него по-нататък в бъдещето.

Приятелствата, въпреки че се изживяват в настоящето и се приема, че ще продължават в бъдеще, също така имат и по-дълбока връзка с миналото от което и да е от взаимоотношенията дотук. Миналото е утаено в приятелството. То нараства с часовете и дните, които приятелите прекарват заедно, формирайки основата, върху която се гради характерът на приятелството. Тези наслоения не е задължително да са щастливи. Споделеният опит, а не само общото забавление или напредък, са основата за приятелството.

Урокът на Аристотел

Разбира се, за да има приятелства като тези човек трябва да бъде готов да възприеме миналото като основа за приятелство. Тази основа не получаваме наготово. Трябва да си я изградим сами. И това вероятно е съвременният урок, който можем да извлечем от гледната точка на Аристотел, че истинското приятелство изисква добродетелни партньори, че "перфектното приятелство е приятелството на мъже, които са добри".

Ако искаме да имаме приятели, то трябва да имаме желание да подходим към някой с покана да се изгради нещо извън обхвата на нашите собствени желания. Трябва да имаме желание да се откажем от удоволствието или ползата в името на нещо, което произлиза не вътре в нас, а между двамата.

Може да кажем за приятелствата, че те зависят не от развлечение или връщане на услуга, а от значение. Те ни правят уязвими - и така добавят измерения на значимост към нашия живот, които могат да възникнат само от това да бъдеш - във всеки случай - приятел с един или друг човек, спътник в този или онзи конкретен живот.

Точно този не-икономически характер е заплашен в общество, в което на всеки от нас му се предлагат само понятия за собственост, пазар, конкуренция и растеж. Той е заплашен, когато ние биваме насърчавани да гледаме на тези около нас като източник на настоящото ни забавление или бъдещата ни изгода.

Той е заплашен, когато бъдем накарани да повярваме, че приятелствата без видима изгода са, в икономическия смисъл на думата, ирационални. Приятелствата не са лишени от думата "защо", може би, но със сигурност са лишени от точно това конкретно "защо".

В замяна обаче приятелството е, което ни позволява да видим, че има повече възможности пред нас, отколкото доминиращият неолиберален дискурс ни поставя. В свят, често управляван от парите и това, което могат да купят те, приятелството, подобно на любовта, отваря други перспективи.

Критикът Джон Бъргър някога беше казал за едно от приятелствата си: "Не бяхме някъде между успеха и провала; бяхме другаде." За да бъдеш в състояние да седиш до леглото на друг човек, да го гледаш да спи, и да не очакваш нищо друго, означава да разбираш къде другаде бихме могли да бъдем...

Oще: аристотел  епоха  икономика  приятели  приятелство 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 30.05.2010, 21:51

1 Elisaveta Dimovchyiska | 06.07.201017:25

Чудесна статия Идея Усмивка
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.