Да те помилват доживот | webcafe.bg
Webcafe

Да те помилват доживот

Явор Николов 07.01.2014, 22:21 (обновена 13.01.2014, 14:56)
Правосъдие

Какво да е най-тежкото наказание в новия НК?

Убийство, отвличане или обир при утежняващи вината обстоятелства. Предателство, шпионаж, военни престъпления, геноцид. Трудно можем да проявим особена снизходителност към извършителите на тези престъпления. Например, към някой като Манчо Панюков. Мъжът, станал известен като "Касапинът от Осирково", закла собствените си деца и запали къща, пълна с роднини, при което загина и неговата съпруга.

Жестокостта, проявена към невинни, шокира обществото, както го шокира и убийството на сестрите Белнейски, на Яна и серия други смразяващи случаи през годините. Естествената реакция от зората на историята насам е да не искаме да делим един град, една държава и един въздух с хората, способни на подобна жестокост.

Как да стане? Едни са категорични, че има човешки злини, които заслужават само и единствено смърт. Други настояват всеки осъден да има шанса да покаже след години зад решетките, че може да бъде различна личност - даже и преди това да е бил жесток убиец.

В момента сме по средата

Последният разстрелян в изпълнение на смъртна присъда у нас е двойният убиец Лазар Чаленков, екзекутиран в края на 1989 г. От 1998 г. у нас се въвежда наказанието доживотен затвор без право на замяна. В момента с такава присъда са общо 58 души.

Всички те са мъже, а част от тях е трябвало да бъдат разстреляни, но екзекуциите им са били замразени от мораториума върху смъртното наказание през 1992 г. И до днес няма нито един помилван сред получилите най-суровото наказание.

„Доживотният затвор без право на замяна днес е типичен за азиатските и близкоизточните правни системи. Той намира известно разпространение в Африка и почти никакво в Европа", пише в свой доклад председателят на Комисията по помилването към президентството д-р Ива Пушкарова.

Тя припомня също, че както тройната коалиция, така и правителството на ГЕРБ са приели концепции за държавната наказателна политика, в които се предвижда доживотният затвор без замяна да отпадне поради неефективност.

На този фон не е изненада, че в проекта за нов Наказателен кодекс това наказание е премахнато. В същото време, след публикуването на текстовете в публичното пространство се развихри сериозна полемика - не толкова „за" и „против" сегашното положение, колкото за посоката на предстоящите промени - към либерализация или към по-голяма строгост.

Страсбург чука на вратата

„Във всички случаи, това е стъпка в посока европеизиране на системата на наказанията в България. Наказанието „Доживотен затвор без право на замяна" е уникално за ЕС - никоя друга държава няма такъв тип наказание, което веднъж наложено, при никакви хипотези не подлежи на преразглеждане", категоричен е адвокат Михаил Екимджиев, който има богата практика в съда в Страсбург.

Според него абсолютният и непроменим характер на наказанието го прави несъвместим с редица европейски правни и правозащитни стандарти и най-вече със забраната за нечовешко и унизително третиране, която съществува както в Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), така и в българската Конституция.

По думите му в Европейския съд по правата на човека вече има 12-13 български жалби на хора с най-тежките присъди. Според Екимджиев, магистратите в Страсбург скоро ще се произнесат по несъвместимостта на доживотния затвор без замяна с разпоредбите на ЕКПЧ и ще е добре нашата страна да създаде впечатление, че е видяла грешките си, вместо корекцията да дойде отвън и то след плащане на солено обезщетение.

Не е черно-бяло

"Това е стъпка в правилната посока. Отдавна се дискутира тази правна възможност в действащия НК. Това най-тежко наказание не дава никаква перспектива за превъзпитание на осъденото лице и оттук смисълът на наказанието някак се подронва. Хубаво е да се чуят и други аргументи - дали за особено тежки престъпни деяния да се предвидят изключения от тази тенденция, но аз смятам, че това най-тежко наказание трябва да отпадне", коментира Веселин Вучков. Депутатът от ГЕРБ е преподавател по наказателен процес и бивш зам.-министър на вътрешните работи.

Явор Нотев от „Атака", който е зам.-председател на правната комисия в парламента и адвокат, подчертава, че въпросът за най-тежкото наказание у нас трябва да се коментира от две посоки - както от гледна точка на днешната ситуация в България и нивото на борбата с организираната престъпност, така и от гледна точка на възможността в правно-теоретичен план да съществува присъда, която не предвижда замяна.

„В първия случай ние казваме: „Не, не му е времето сега, би трябвало да си остане това тежко наказание като алтернатива на смъртното". Във втория случай казваме: „Ние наистина трябва да се придържаме към теоретичните основи на правото и да не минираме основен принцип, при който се говори, че целта на наказанието е превъзпитанието, преоформянето на дадена личност. Когато кажеш, че замяна няма, ти наистина 100% се приближаваш до смъртното наказание - това е една бавна смърт", посочва депутатът.

По думите му споровете около доживотния затвор без замяна датират още от въвеждането му преди вече близо 16 години.

Бавната смъртна присъда

Адвокат Марин Марковски (защитавал Лазар Колев и още ред подсъдими, за които са искани доживотни присъди без замяна) също е на мнение, че „доживотният затвор без замяна е особено мъчителен начин за лишаване от живот".

„Получава се разграждане на личността, а освен това законът казва, че затворът трябва да превъзпитава - как ще превъзпита някой, който е завинаги жив-погребан? От друга страна, практиката показва, че има много доживотни присъди, но убийствата не са намалели. Принципът е, че жестокостта на наказанието не намалява броя на престъпленията", посочва защитникът.

Михаил Екимджиев цитира изследвания, според които след между 7 и 9 години в затвора настъпват деструктивни промени в личността на осъдените и обществото практически ги губи като хора. Това е особено ясно изразено в случаите, когато е отказана всякаква житейска и хуманитарна перспектива.

"Парадоксът на това наказание е, че от него губят всички. Обществото губи затова, че доживотно издържа финансово един човек, който е извършил тежко престъпление", казва адв. Екимджиев. По думите му съществува теоретичната възможност този човек (особено ако е извършил тежкото престъпление в една млада възраст) след 15, 20 или 30 години, излизайки на свобода, да е коренно различна личност и да бъде полезен на обществото.

„Вместо това, ние държим доживотно един човек който деградира. След 15-тата година стават агресивни и цинични, стават тотално непоправими", допълва той.

Ще идва ли свободата твърде рано?

С премахването на доживотния затвор без замяна всички извършители на тежки престъпления ще могат след 15 години зад решетките да се надяват на замяна на наказанието си с по-леко. Близки на убити реагираха незабавно и се обявиха срещу новите текстове. „Не сме стигнали още до този етап да отпадне тази присъда. Не сме стигнали до това културно, политическо, икономическо развитие, при което тя просто да стане излишна", заяви преди дни Михаил Въжаров, баща на един от смъртоносно намушканите пред дискотека „Соло" младежи.

Според депутата Явор Нотев, въпросът е философски и опира до търсенето на справедливост от страна на обществото и удовлетворяването на желанието за възмездие на близките или самата жертва. „Въпросът е дали този човек ще бъде удовлетворен, ако знае, че след 15 г. неговият зъл демон ще може да излее и да живее нормално? Никога няма да намерят покой - нито близките, нито самите жертви", смята той.

Важно е все пак да се подчертае, че в случая става въпрос за възможност, а не за гарантирано ранно излизане на свобода на всеки изверг. „Това наистина ще е една теоретична възможност той да поиска и държавата да му даде шанс да мине през това сито на тежки психологически и какви ли не тестове, комисии, препоръки, анализи от страна на психолози и затворническата администрация. Вероятно в 1 от 10 случая ще дават шанс наказанието на човека да бъде променено", посочва адв. Екимджиев.

По думите му целта е опитни експерти да се произнасят по всеки отделен случай: „Който деградира и няма шанс да се поправи, нека стои там 1000 години. Който даде признаци, че може да се оправи - не вярвам, че даже близките на жертвите ще бъдат особено овъзмездени от това, че той стои в единична килия и вегетира като растение".

„Доживотен затвор с право на помилване означава, че може и да не го помилват. Минават 20 г. и не го помилват, 25 г. - не го помилват, може да го помилват на 30-тата, може и никога да не го помилват. Правото на помилване не следва автоматически", категоричен е и адв. Марин Марковски. Той допълва, че целта на закона не е да отмъсти, въпреки мъката на опечалените.

Възкресението на смъртното наказание

Политици като зам.-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки вече изразиха мнение, че доживотният затвор без замяна не само трябва да остане, но трябва да се въведе и още по-строго наказание - смърт при убийство на повече от едно лице или бременна жена.

Подобни призиви често чуваме и от почернени семейства. Според Явор Нотев, представата за справедливост като това осъденият да влезе в затвора и да умре там поставя въпроса дали смъртното наказание не е по-хуманно: „След като ние нямаме за цел от това човешко същество да изградим личност, на кого е необходимо това съществуване - той (осъденият - б.р.) тежи повече от двама или трима пенсионери на обществото".

„Едно вслушване в гласовете на засегнати от конкретни деяния не винаги е добър подход за решаването на правни казуси по принцип. Законът трябва да е справедлив, но и абстрактен - трябва да е отдалечен от конкретиката и да решава общия случай, не да е мек или неефективен, но да бъде правилно формулиран", подчертава депутатът и дава пример с „майките с черни забрадки" и промените в НК по времето на ГЕРБ, които без реално обяснение са направили едни престъпления по-тежки от други подобни.

Според адв. Екимджиев, страхът от смъртното наказание не е доказал ефективността си като възпиращо средство. Освен това, при налагането на подобно наказание съдебните грешки могат да имат трагични последици.

„Психиката на индивида, склонен към извършване на престъпление, е такава, че той винаги смята, че ще му се размине. Много по-силен възпиращ ефект има една ефективна съдебна система, която създава усещане за неизбежност, за неотвратимост на наказанието, отколкото хипотетичната възможност ако случайно те хванат, ти да бъдеш сложен на електрическия стол или да бъдеш въдворен до края на живота си в някакъв затвор", допълва той.

"Представата за справедливост е нещо много индивидуално. Аз не съм привърженик на библейската представа „око за око, зъб за зъб"; не смятам, че винаги на лошото трябва да се отговаря с още по-лошо. Винаги престъплението и наказанието са опосредени от присъдата на един съд, който не е като Божия, не може да бъде съвършен. Затова съм привърженик на този тип наказания, при които има максимална суровост, но нека има и шанс за превъзпитание", казва адв. Екимджиев.

Алинеите на Стария завет

Голяма част от първите коментари в социалните мрежи след публикуването на проекта за нов НК се въртяха около една теза: „Държавата капитулира пред убийците, намалява им наказанията". Подобна (в крайна сметка невярна) интерпретация създава риск от насаждане в обществото на идеята, че трябва всеки сам да раздава правосъдие.

„Ако се създаде впечатлението, че правосъдието е „омекнало" спрямо най-тежките престъпления, това ще налее масло точно в тезата, че трябва да има еднозначно определено смъртно наказание. Освен това ще има обезверяване у хората, тоест липса на доверие в държавата и институциите, които са отговорни за прилагането на закона", отбелязва Явор Нотев.

Това доверие така или иначе е доста разклатено от случаите, в които осъдени престъпници успяват да се скрият от правосъдието. Депутатът от „Атака" сам припомня, че е бил пряк свидетел на подобно бягство - негов клиент беше двойният убиец от „Соло" Илиян Тодоров, който изчезна преди да влезе в затвора доживот.

Трябва да се говори

Веселин Вучков от ГЕРБ нарича НК „миниконституция за тези, които се занимават с наказателно право и процес" и е категоричен, че в дебатите в парламента трябва да се включат повече представители на различните обществени слоеве, като се избегне популизмът. Бившият зам.-министър е категоричен, че не трябва да се прибързва, както това се случва с Изборния кодекс и новия Закон за МВР.

По думите му самото качване на проекта в последния работен ден на сайта на Министерството на правосъдието не изчерпва предварителните дебати.

"Много е важно какво се прави, каква цел се преследва с новия кодекс, за да се разясни на обществото (в т.ч. магистрати и адвокати) какъв е смисъла от промяната. Иначе наистина не само ще създаде повод за политически заигравки, но и ще създаде впечатлението, че, едва ли не, с този нов НК тотално намаляваме наказанията и по този начин да създадем една представа у хората, че те трябва да вземат правосъдието в свои ръце", посочва Вучков.

Наказателната политика не е материя, която търпи резки движения, особено когато става дума за престъпления, шокирали страната. Балансът между правата на осъдения и правата на неговата жертва не се постига само с прецизиране на текстове и разтягане на локуми. Нужен е диалог вътре в обществото по темата. Иначе всяка доктрина - от разстрела до възможността за замяна на доживотния затвор, ще изглежда изкуствено насадена и изгодна само за собствените си поддръжници.

А така със сигурност нито ще възпитаваме, нито ще плашим престъпниците.

Oще: веселин вучков  доживотен затвор  марин марковски  михаил екемджиев  наказателен кодекс  смъртно наказание  убийство  явор нотев 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 05.07.2010, 18:51

13 Зелен Бетон | 09.01.201417:32

Вярно е, че доживотният (или дългосрочният) затвор с възможност за помилване/амнистия не означава автоматично, че осъденият ще излезе предсрочно.

Реално погледнато, присъдите с възможност за помилване могат да бъдат по-тежко наказание от тези без такова право: периодично да се надяваш, че ще те пуснат, а те все да не те пускат. Отнемането на надеждата, и то постепенно и неумолимо, усещането за безсилие пред системата, е много по-жестоко от отнемането на всякаква перспектива отведнъж. И според мен точно това трябва да се използва.

За целта трябва да се помисли как да се затегнат критериите и рязко да се намали вероятността за предсрочно освобождаване. Но критериите не към осъдения, а към тези, които вземат решението.

Примерно, ако помилвано или амнистирано лице извърши ново престъпление (без значение дали е същото като предишното или не, и дали е тежко или леко), всички, които са подписали заключения лицето да бъде освободено предсрочно, да бъдат формално смятани за съучастници в новото престъпление и санкционирани като такива. Като казвам „всички“, имам предвид от експертите в съответните комисии до вицепрезидента, подписал указа за помилването.

Налагането на законови санкции има три цели: възмездие, превенция и превъзпитание. Добре е да се мисли за втората и третата цел, защото те са социално значимите – но това не означава, че първата трябва да остава на заден план. Етапът на развитие, на който се намира обществото (или по-скоро – човешкият манталитет), още не позволява това.

Напротив, за тежките престъпления наказанията трябва да бъдат по-тежки, отколкото са сега. Само че те трябва да въздействат не физически, а ПСИХИЧЕСКИ. Собствената психика на престъпника е единственият фактор на въздействие, от който той не може да избяга. И при тежки престъпления тя трябва целенасочено да се превръща в наказателен инструмент.

Да, жестоко е. Затова се казва „възмездие“.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

12 Rowan | 08.01.201422:39

Хмм, тези пак не знаят какво правят. При условие, че всички законодателни промени се правят за трупане на рейтинг, тази промяна е в ущърб на партията.

Обществата живеещи в мир и благоденствие, са по-толерантни към престъпниците. Може да се стигне дори и до чувство на състрадание. Пък нашето общество не е от тези. Когато държавите са в криза и хората са гладни, те стават по-жестоки към престъпниците. И това са го забелязали големите умове далеч преди ние да се родим.

Тая министърка пак се мъчи да преписва на базата на рейтингови статистики на някоя развита държава, като се надява и тук да има същия резултат. Боже, как може да са толкова елементарни?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.06.2011, 16:53

11 Sadmad | 08.01.201421:16

Да бе да никъде го нямало. Само в САЩ, Англия, Германия (въпреки че официално го няма, но ако се докаже че е тежко престъпления с умисъл просто ти определят, че ще те пуснат някога без да се казва точно кога). Да въведат като в другите държави осъждане на 35-40 години и това е достатъчно.
ПП: Личното ми мнение е че трябва да има осъждане без право на помилване, защото в случаите когато има предумишлени убийства от тинейджъри след това хора от тях не става. Убивал е когато е бил почти дете след това е лежал в затвора и какво става от него. Или тежки престъпления който са ги извършвали хора който са 20-30 годишни те излизат на 40-50 и пак са в състояние да убият някой. Не е като да няма хора който излизат от затвора и пак ги хващат почти веднага и то за тежки престъпления. На втория или третия път до живот без право на замяна и толкова.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.01.2014, 20:22

10 John Momchilov-Joe | 08.01.201420:23

Термина е доживотен затвор без замяна.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2012, 17:17

9 Xaoc | 08.01.201417:08

Според мен най-практичното би било доживотният затвор без право на замяна директно да се замени със смъртно наказание. Така хем ще има място за повече престъпници, хем държавата ще спести разходи.

Обаче това би имало смисъл при работеща съдебна система, каквато за съжаление в България няма. Как може братът на Бербатов да бъде осъден на 1г. условно за 20гр. кокаин, а хората да висят по затворите за 1гр. марихуана? Няма справедливост. Хората ще получават смъртни наказания, а други с по-тежки престъпления че крадат и убиват на воля. ПЪРВО РЕФОРМИРАЙТЕ СЪДЕБНАТА СИСТЕМА, ПОСЛЕ ФИЛОСОФСТВАЙТЕ !!!
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 27.02.2012, 16:41

8 Dian Dorev | 08.01.201417:03

доживотния затвор без замяна -и право на самоубийство...Това е добре.. Много щастлив Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

7 pixie | 08.01.201413:50

„Доживотният затвор без право на замяна днес е типичен за азиатските и близкоизточните правни системи. Той намира известно разпространение в Африка и почти никакво в Европа" - че ние в много отношения сме по-зле и от някои азиатски и африкански страни.
Коментарът на boris ми хареса и подкрепям идеята му.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.02.2012, 14:03

6 delight | 08.01.201413:50

До 2 и 3@
По мои наблюдения липсата на логична причинно-следствена връзка във въпросните "кодирани" съобщения е перманентна и не е обвързана с отминалите празници. Залагам на извънземен разум, постъпващата от там информация задължително е иносказателна Много щастлив
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 29.12.2012, 10:07

5 Борката | 08.01.201413:11

John,
може би има някаква идейна линия,която не мога да смеля Въпрос
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

4 boris | 08.01.201412:31

Да се премахне доживотния затвор и да се замени с ясен срок, който да може да бъде намаляван. Така закоравелите бандити да се осъждат, примерно на по 250 години и ако покажат добро поведение през първите 40 да им си намалява присъдата само на 150 години. така и Ес ще е доволен и българското общество ще е доволно.
   

оценка

+3 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.