От всенародно дело просветата се превърна в статистически отчет | webcafe.bg
Webcafe

Статистически годишник

Ванина Стоянова. в. Сега
30.08.2013, 08:01 (обновена 30.08.2013, 08:11)
училище

Снимка: © Оля Желева

За последните 12 години са закрити над 800 училища, но липсва оценка за ефективността на похарчените за целта милиони

През 2002 г. малкото джебелско село Припек влезе в новините с бунтовете срещу закриването на гимназията. Според първоначалното решение на общинарите 45-те гимназисти трябваше всеки ден да пътуват по 30 км - до Джебел и обратно, но хората от Припек не се съгласиха и дружно се противопоставиха на властите. И успяха.

Училището стана държавно и грижата за него пое Министерството на образованието и науката. 11 години по-късно протести срещу затваряне на учебни заведения няма или ако има, недоволните граждани не успяват да пробият до националния ефир.

Апатията на хората към проблема със закриването на училища е показателна за цялостното отношение към образователна система. За трансформацията в отношението към училището обаче съществена роля има и държавата с целенасочената си политика за т.нар. оптимизация на училищната мрежа, която стартира при правителството на тройната коалиция, но продължи с пълна скорост и при управлението на ГЕРБ, чиято основна философия в областта на образованието може да се определи като бюджетен геноцид.

За последните 12 години броят на закритите общообразователните училища е впечатляващ - 803 учебни заведения са останали пусти за периода от 2000/2001 до 2012/2013. В началото на новото хилядолетие училищата са били 2843, а през 2012 г. са работели 2040. Осезаемо е свиването на мрежата от начални училища - от 374 на 152, и на прогимназиите - от 23 на 10. През 2007 г. правителството приема специална национална програма и оптимизацията на училищната мрежа се превръща в държавна политика. Целта е да се осигури "възможност на всяко дете да получи съизмеримо по качество образование" и "повишаване на ефективността на публичните разходи за образование".

Програмата стартира с бюджет от близо 30 млн. лв., като през първата година са затворени 74 школа. Общините, в които се намират закритите училища, получават финансиране от държавата, за да осигурят автобуси, столово хранене и целодневно обучение за пътуващите ученици, както и да ремонтират средищните училища, които ще приемат новите си възпитаници. Истинският бум на т.нар. оптимизация идва година по-късно - през 2008 г., когато за преструктуриране на мрежата от учебни заведения са похарчени 67 млн. лв.

Статистиката от отчета за изпълнението на програмата е безмилостна - общият брой на закритите през 2008 г. училища, за които общините получиха финансиране, е 296, а броят на преобразуваните в по-ниска степен училища, за които е предоставено финансиране на общините, е 14. Според данните на НСИ през въпросната учебна година общообразователните училища са се "стопили" от 2471 на 2171. 

В този исторически план настоящата година е скучна ще опустеят "само" 22 училища

Едно от тях се намира в община Черноочене. Село Бели вир не е много известно, макар че е създадено през 1650 г. и в него се намира една от най-старите джамии в България - построена през 1677 г. Населението е предимно мюсюлманско, но всички училища носят имената на български революционери или на класици на родната ни литература. От есента селото остава без училище - класните стаи на основното училище "Никола Й. Вапцаров" ще останат празни. През последните 4 г. училището е било със статут на средищно и в него са идвали ученици от селата Стражица, Възел, Свободино и Яворово, където школата вече са закрити.

Разчетите на училищното ръководство в село Бели вир за предстоящата учебна година никак не са розови - първолаците ще са петима, а учениците от II и III клас са общо 10 и трябва да учат в слята паралелка. Деца за IV клас изобщо липсват, а в прогимназиалния курс се събират общо две слети паралелки от по 10 и 12 ученици.

Според зам.-кмета на община Черноочене Селями Бейсим Мустафа, ако училището остане да съществува в този си вид, ще наруши "принципите на равен достъп до качествено образование и обучение и ще се задълбочи процесът на миграция към областния град". В предложението му до общинския съвет за закриването той изтъква и други проблеми - учителите няма да могат да покрият норматива, ще има трудности при изплащането на заплатите им, а ниският училищен бюджет ще влоши качеството на учебно-възпитателния процес. Така още 37 деца ще стават по тъмно и ще пътуват до съседното село, за да се изучат.

Над 300 ученици само в тази община от планински села и махали, чиито имена малцина са чували, пътуват всеки ден до училище. Селата Минзухар, Железник, Три могили, Водач, Ябълчене, Божурци, Даскалово, Габрово, Комунига, Драганово, Бостанци, Вождово, Патица, Бърза река, Ново селище, Черна нива, Дядовско, Каняк, Житница, Яворово и Петелово са само част от маршрута на автобуса, който събира учениците и ги вози до средищното училище. Най-много пътуват децата от село Яворово, които учат в Житница - всеки ден по 20 км на отиване и 20 на връщане. Това е представата на държавните чиновници за модерното образование през 21-ви век.

В разчетите на финансисти и просветници ефективността на разходите надделява над опасностите от ежедневното пътуване

на малките ученици, особено през зимните месеци. Трудната достъпност на някои населени места в област Кърджали беше един от основните аргументи, с които депутатите от ДПС се обявиха против идеята на ГЕРБ за задължителна забавачка за 4-годишните. Но, разбира се, авторите на закона едва ли благоволяват да си представят как се пътува всеки ден през преспите, особено ако си на 4 години.

Освен липсата на деца общините се сблъскват и с друг проблем - окаяното състояние на материалната база. "Сградите са построени през 70-те и 80-те години на миналия век и се нуждаят от ремонтиране. Наложителни са спешни строително-ремонтни работи по покривните конструкции, топлоизолация, ремонт на ученическите столове, санитарните възли и се налага вътрешно и фасадно боядисване", обясняват от община Ардино защо се закрива началното училище "Христо Ботев" в общинския център.

Възпитаниците му са 21 и от 15 септември ще учат в средно общообразователно училище "Васил Левски" в Ардино. Очаква се там да се обучават 401 ученици от I до XII клас. Сградата на закритото училище ще се стопанисва от общината, а училищният инвентар ще бъде прехвърлен към средищното училище. Според кмета Ресми Мурад мярката ще доведе до повишаване ефективността на разходите за образование.

Големите общини също срещат проблеми с умелото управление на собствеността. Може да звучи абсурдно, но закриването и преобразуването на училища не подминава и София. През февруари тази година след двегодишно обсъждане на различни варианти бе затворено едно от най-старите софийски школа - 13-о основно училище.

През 1878 г. видният български възрожденец Никола Беловеждов заедно с жителите на квартал "Драс махала" се заемат да превърнат една стара порутена къща в школо. Година по-късно новото начално училище отваря врати за първите си възпитаници и приема името на първоучителите Кирил и Методий. През 1889 г. учебното заведение се мести в нова сграда и в следващите няколко десетилетия се превръща в едно от най-големите културно-просветни огнища на столицата.

Бивши възпитаници на 13-о училище от времето на соца с възторг и умиление си спомнят за просторните класни стаи с високи прозорци и широките стълбища с красиви дървени перила. Днес - повече от век след създаването, сградата на училището зее пуста и безстопанствена, а опитите в него да се премести Класическата гимназия поне за момента остават без успех.

В друга част на София - "Дървеница", друго популярно по времето на соца училище изживява своята криза 

Известното преди години 8-о средно общообразователно училище "Васил Левски" от 15 септември ще бъде преобразувано в основно - с паралелки до VIII клас, отново заради липсата на ученици. През последната учебна година в него се обучават 291 деца, а учителите са по-малко от 16. За да се оптимизират разходите по издръжката, част от сградата е дадена под наем на частно училище. От Столична община посочват, че промяната ще има положителен ефект - учениците ще учат само в една смяна и ще има добри възможности за организация на целодневно обучение.

Въпреки дългия списък на закритите през последните 7 години училища липсва експертен анализ за ефектите от въвеждането на мярката. Удивително е, че въпреки стотиците милиони, потънали за оптимизирането на мрежата, и до ден-днешен не е ясно удачно ли са похарчени парите на данъкоплатците, колко от учениците, които трябва да пътуват, отпадат от училище, получават ли тези деца качествено образование и струва ли си цената.

Годишните отчети за изпълнението на програмата, които министерството е длъжно да публикува, представляват механично изброяване на броя на закритите училища и постигнати цели. Единствено в отчета за 2012 г. е направен опит да се откроят проблеми при реализацията на програмата, но пък липсват данни за финансовото изпълнение на мярката - не става ясно достатъчен ли е бил предвиденият бюджет и има ли необходимост от продължаване на програмата.

Отвъд скучните финансови разчети със закриването на едно училище си отива и историята му. Стотици летописи на малки селски школа в планинските пазви ще изтлеят забравени за поколенията. Днешните деца така и няма да разберат, че селското школо е построено с даренията на най-личните хора, че даскалите, които навремето са учели и млади, и стари на четмо и писмо, са пращани да учат в Европа със събраните от всички селяни средства, че школото е съхранило българския дух и родолюбие.

Днес, 135 години след Освобождението, образованието вече не е всенародно дело за просвещение и възпитание на малките умове, а статистически годишник, в който са изброени колко процента от училищата са с до 250 ученици, колко са с до 1000 и колко са с над 1000 ученици, с колко ще се намалят разходите по издръжката след закриването или сливането на n-тото училище и на колко ученици ще се осигури "възможност на всяко дете да получи съизмеримо по качество образование". Но наистина ли това е качественото образование?

Забележка: Заглавието е на редакцията. Оригиналното заглавие е "От всенародно дело просветата се превърна в статистически отчет".

Oще: министерството на образованието и науката  мон  образование  общини  ученици  училища 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 31.08.2010, 12:32

2 No name | 30.08.201312:26

Статията не обхаваща и на 20% проблемите пред малките селски училища. Ако тука немеете, каква ли ще ви е физиономията след като поседите няколко дена в едно такова училище!?! С най-добри чувства! Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.03.2012, 10:23

1 partci | 30.08.201309:24

Честно, потресох се до дъното на душата си.

Човек уж си мисли, че знае каква трагедия е "образованието" в България, но като види по този начин, черно на бяло, задействаната "оптимизация" по въпроса и му остава само да стои втрещен, вторачен в нищото.

Да си плащаш данъци, за да те убиват целенасочено - е няма такава "държава".
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.