Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Нужен е не нов месия, а нов модел

Решаването на проблемите минава през Велико народно събрание и нова конституция. По-важна от представителната демокрация е ефективната демокрация Снимка: Явор Николов
Решаването на проблемите минава през Велико народно събрание и нова конституция. По-важна от представителната демокрация е ефективната демокрация

Днес има няколко очевидни реалности:

1. Досегашното парламентарно мнозинство се провали и предстоят извънредни избори.

2. Икономическата драма на огромна част от българите изисква да се действа по възможно най-бързия начин, без никакво партийно хитруване.

3. Българското общество е узряло за радикална конституционна реформа и вече категорично настоява за това.

4. Именно поради това се правят мощни опити да се разсее остротата на настояването за ВНС като единствено цялостно решение.

И ако чуваме от протеста "Всеки ден ще е така до победата", нека е ясно: "победата" е единствено свикване на Велико народно събрание, в което да сменим не само политиците, а правилата.

Защото България разбра, че е нужен не нов месия, а нов модел. При предишните подобни надигания (след Живков и срещу Луканов и Виденов) хората искаха смяна на "лошите", сега искат смяна на "лошото". Видяха, че по-добри не идват, защото при действащата система няма как да дойдат. И най-сетне искат смяна на системата.

Всъщност още през 1997 г. стана очевидно, че конституционният модел, "спазарен" на Кръглата маса, обслужва "смяната на собствеността" и създаването на нова олигархия, а не подобряването на живота на хората. Днес, 23 години след налагането на подарената ни демокрация, българите сме намалели с близо 1/3 (както никога в дългата си история), а повече от половината от българите, които са живи и стоят в България, живеят по-зле, отколкото тогава.

Абсурдна констатация: мнимата демокрация донесе истински глад

Но от последния голям протест - срещу Виденов - има една съществена разлика: тогава хората бяха лъгани и гладували 6-7 години, сега - 24 г.! Тогава се надявахме на Европа, сега усещаме, че тя просто ни дръпна 1 млн. от младите и можещите... Тогава икономическата катастрофа бе предизвикана, за да се обезценят кредитните левове. Сега е резултат на непочтено и некомпетентно управление. И две зловещи сравнения:

- Днес минималната заплата в България е не само най-ниска в ЕС, но и два пъти по-ниска от другата най-ниска - Латвия (159 срещу 287 евро), а средната - повече от два пъти! И това е малка и бедна Латвия, бивша съветска република със скромен потенциал.

- А ако погледнем друга почти съседна и пак малка и бивша социалистическа Словения? Там средната заплата отдавна надмина 1000 евро (на месец, не на година!). И дори в Хърватска, пак след война и без да е помирисвала членство в ЕС...

Тези сравнения трябва да бъдат разбрани: българинът протестира, защото с нищо не заслужава да живее 2 пъти по-зле дори от литовеца.

И понеже няма надежда някак ей тъй от само себе си да дойдат политически херувими (въпреки че нацията все още ражда много стойностни хора), е нужно да им отворим път чрез нови правила. В НДСВ всички бяха нови политици, в ГЕРБ - също. И резултатът е все по-лош. Партийната демокрация у нас е олигокрация - власт, която се върти само между персонално ограничен и силно зависим партиен елит. Дори когато в партийните листи се прокраднат хора с минало и качества, системата ги смачква с корупционната си анонимност.

Ролята на националния характер също е определяща. Сегашната ни конституция навярно би работила нелошо в Швеция или Дания. Нашият манталитет обаче е окован от две много стари поговорки - "Законът е врата в полето, през която само кравите минават" и "От баща и от държава се краде". Ние мразим властта - тя винаги е била чужда и враждебна за обикновения човек (византийска, османска, съветска, фалшиво "западна" днес). Българинът се нуждае от максимална свобода на стопанската дейност (защото е талантлив), максимално строги правила (защото е крадлив) и власт на минимален брой хора, които (понеже също са българи, склонни към изкушения) лесно да се контролират пряко от гражданите.

Политическото решение е скрито в едно тройно "П" - максимум Почтеност и Подготвеност, минимум Партийност. За да има Правила, Производителност и Пари за хората, не само за елитите. И минимум Политика, което у нас означава - минимум възможност за Произвол и Продажност.

А всичко това означава само нова конституция с нов модел. В нея всички ключови
управленски решения трябва да се одобряват с референдум, а за най-важните да се изисква 50% избирателна активност.

Трябва радикално да се намали ролята на партиите - 100 депутати в 100 избирателни района средно с 50 000 избиратели. Големият състав на парламента създава само анонимна безнаказаност и безконтролност. Да се премахнат или намалят политическите квоти в неполитическите органи (като Висшия съдебен съвет).

Отговорността трябва да се персонализира - чрез 100% мажоритарен избор. Всеки провален избраник трябва да може да се отзовава - по реда, по който се избира (и никой да не ни баламосва, че това струва скъпо - безнаказаният грабеж е несравнимо по-скъп). По-голяма власт трябва да имат едноличните изборни органи (кметове и президент). Пряко избраният президент реално и лично ще носи отговорност за изпълнителната власт (назначава правителство с одобрение от парламента) и за главния прокурор (лично ще го назначава и освобождава, като прокуратурата изобщо се извади от съдебната власт). Всички окръжни прокурори и председатели на окръжни съдилища също трябва да се избират. И най-вече - имунитетите трябва да се премахнат - те създават само чувство за безнаказаност, отдавна не пазят от произвол, тъй като той се прави въпреки тях.

Не са уместни дълбоконаучни възражения за липсата на подобен модел другаде в Европа. Разделение на властите у нас днес просто няма - на практика всичко се определя от лидера на победилата партия и послушната му партийна посредственост. По-важен от разделението на властите е гражданският контрол над тях. По-важна от представителната демокрация е ефективната демокрация.

А тя е на първо място ефективен контрол на "демоса" над "кратоса", на гражданите над избраниците и администрацията.

Не е състоятелен и аргументът, че по-малко на брой политици се купуват по-лесно. Днес в цялата си многобройност те са достатъчно купени или уплашени, над 1/3 от гласуващите в последните избори - също. Защото масовостта ражда анонимност и безнаказаност.

Възможните почтени и бързи решения са две:

Вариант 1: Нова конституция веднага - решение в 5 хода и 10 дни

1. Президентът като единствен днес легитимен орган поема отговорност и от името на недоволния електорат настоява пред парламентарните партии за съгласие за приемане на решение за свикване на ВНС за приемане на нова Конституция.

2. Още до сряда проектът за решение се внася консенсусно от представители на всички парламентарни групи. В него се определя, че ВНС се свиква за приемане на нова Конституция (не е необходима никаква конкретизация). В предизборната кампания партиите ще поемат ангажименти за съдържанието й.

За приемането на такова решение (според чл. 160, ал. 1) е достатъчно мнозинство от 2/3 (160 депутати) и само 1 гласуване (това е "решение", а не "закон").

3. Проектът за решение на НС може веднага да бъде разпределен от председателя на НС на правната комисия, която да се произнесе още на следващия ден (става дума за решение от 5 реда). Така решението може да се приеме от НС още в петък.

4. Решението на НС се обнародва в "Държавен вестник" веднага и влиза в сила от 1 март.

5. В това време трите най-големи парламентарни групи връщат мандата и на 28 февруари президентът разпуска НС, свиква избори за ВНС още в началото на април и назначава служебно правителство.

Така за националния празник 3 март България ще има насрочени избори, работещо авторитетно служебно правителство и ясен ангажимент пред своя народ.

При избори през април ВНС може да започне работа още през май. Предвид ясните обществени искания ВНС може - при осъзната неотложност - да изпълни задачата си за 7 месеца и преди март 2014 г. да се проведат избори за нов, редовен парламент, по правилата на новата конституция.

Ако сегашните парламентарни партии са запазили поне малко политически усет, ще разберат, че нова конституция неизбежно ще има - и ако искат да участват в приемането й, трябва да приемат това решение именно сега. Иначе ще бъдат пометени заедно с модела, на който са нефелен резултат. Така само след 1 година можем да имаме изцяло нов тип държавност - и основателна надежда, че ще живеем и по-добре. Разбира се, до тогава НС и ВНС трябва да приемат най-неотложните антикризисни мерки - за енергетиката и цените.

Вариант 2: ВНС веднага - два пъти избори през 2013 г.

1. Ако страхът на сегашните парламентарни партии от нова Конституция се окаже по-силен от разума им, минималното им задължение е НС да приеме решение да свика ВНС само за изменение на Глава IХ на Конституцията (там са закрепени правилата за измененията на самата конституция). Може да се твърди, че за премахване на механизма на Великото народно събрание има почти пълен политически консенсус... Не е необходимо сега да се водят никакви други спорове относно вида и обема на други промени в конституцията.

2. Решението на НС влиза в сила от 1 март.

3. В това време трите групи връщат мандата и на 28 февруари президентът разпуска НС, свиква избори за ВНС още в началото на април и назначава служебно правителство.

При избори през април ВНС може да започне работа още на 1 май. Изменя се част IХ на Конституцията, като се премахва ВНС и се позволява на обикновено Народно събрание да променя конституцията, като измененията влизат в сила след одобрение на референдум.

За подобни изменения 1 до 2 месеца са напълно достатъчни. В края на юли ВНС може да се разпусне и през септември да се проведат избори за НС. В кампанията за него партиите и кандидатите се ангажират с приемането на нова конституция, закрепваща посочените по-горе основни радикални промени. Този парламент може да свърши работата си за 6 месеца, новата конституция да се одобри с референдум и до 3 март 2014 г. да влезе в сила. През юни се провеждат избори за редовен парламент, заедно с изборите за Европейски парламент (те поне са сигурни).

Недостатъкът на този по-удобен за сегашните партии план е, че ще проведем избори 3 пъти за 1 година. Но и иначе ще гласуваме поне 2 пъти (сега и през юни 2014 г. за ЕП).

 

Най-четените