Патриоти по избор или по паспорт? Ако не, да сменяме паспорта | webcafe.bg
Webcafe

Патриотизмът - избор или паспорт?

Димитър Аврамов 06.01.2011, 14:35 (обновена 09.01.2011, 11:15)
Изгубени години

Снимка: © Getty Images

Всеки път, когато трябва да кажем нещо хубаво за себе си като нация и да подсилим самочувствието си, се обръщаме към миналото си! Не е ли потискащо...

Имах удоволствието да обикалям Невада по време на междинните избори за Сенат и Камара на представителите. И както винаги правя, докато гледам Америка, си мисля за България. Това е или усещане за родната ми страна или психиатричен проблем, който изисква лечение. Не съм установил кое е вярното.

За нас, българите, националността не е избор. Тя е наследство от бащите и майките ни. В училище ни учат да се гордеем с миналото си. И така постепенно в съзнанието ни, в мечтите ни, получаваме една велика, силна и успяла България - страна на ханове, царе, възрожденци и на идола на премиера Борисов - Тодор Живков.

Има само един малък проблем - всичко това вече се е случило. Няма го! Националният ни идеал и патриотизмът ни се свеждат до национален комплекс, заровен в миналото. И всеки път, когато трябва да кажем нещо хубаво за себе си като нация и да подсилим самочувствието си, се обръщаме към миналото си.

Не е ли това потискаща реалност, в която има остър дефицит на бъдеще! Всъщност е ужасно. Поне за мен! Имам натрапчивата мисъл, че някой ден може да заприличаме на французи, но без да говорим езика!

Смятам за важно патриотизмът и корените на родолюбието ни да са стъпили в днешния ден, а не да стоят затворени в учебниците по история до 12 клас.

Има ли избор на патриотизъм?

Можем да мислим за България като за страната на дедите ни, като за място, което харесваме и обичаме заради миналото й, заради това, че пра, пра и пак прадядовците ни са защитавали яростно днешните ни 111 хиляди кв. километра от всеки от съседите ни. От някои - по няколко пъти.

Можем да мислим за България и като за избор. Това е малко сложно и затова ще го обясня през два примера. Единият е за строителен работник, родом от Мексико, с когото разговарях на среща с "Камарата на представителите на испаноезичния бизнес" в Лас Вегас. Другият е свързан с историята на председателя на въпросната камара.

"Доскоро работех в строителството на ивицата (Strip - ивицата хотели в центъра на Вегас) за $30 на час и бях доволен. Кризата удари и сега дават по $10 на час. Няма да стане! От 17 години съм американски гражданин, но няма да работя за малко пари. Отивам се в Мексико в семейната ни къща докато мине кризата и ще се върна, когато мога да печеля пак по $30 на час. За мен Америка е възможност!", това каза строителят, чието име не запомних.

За него втората родина САЩ е своеобразен еквивалент на европейските фондове! Той обича Америка, защото там може да печели по $30 долара на час! По сходни причини мнозина от нас харесват ЕС!

Евросъюзът ни е любим, когато ни дава европейки фондове и по 400-те евро социални помощи на месец, които взимаме, ако "се уредим" в някоя друга европейска държава. Такъв е циничният прочит на патриотизма - да гледаш на една страна като възможност. Такъв патриотизъм си отива с първия трус и с първата икономическа криза.

На другият полюс е другият вид патриотизъм - този на човека, който ръководи "Камарата на испаноезичния бизнес" във Вегас.

"Аз съм кубинец. Живея тук от 35 години, защото семейството ми бе опозиция на комунистическия режим на Кастро. Избирахме между това да отидем в свободна страна или да бъдем избити в Куба", твърди той и казва, че Америка е велика заради свободата и заради това, че правото на това как да живееш не е държавна политика. Този човек е избрал да бъде американец, без да престане да бъде кубинец.

Можем ли ние да изберем да сме българи, а не просто да наследим националността си?

Според мен - да! Можем да избираме! Можем да търсим поводи за национална гордост в миналото си или да се обърнем към бъдещето. Можем да черпим енергия за париотизма си от учебниците или да "проектираме" такава България, която с постиженията ни да ни кара да се чувстваме щастливи от това, че сме българи. Това най-просто са двете ни възможности да бъде патриоти - по избор или по паспорт.

Третата е да изберем смяна на паспорта!

Oще: америка  българия  паспорт  патриотизъм  работа  сащ 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 15.03.2011, 23:01

39 Кака Мара | 24.03.201123:56

"Имам натрапчивата мисъл, че някой ден може да заприличаме на французи, но без да говорим езика!?
Що да не го говорим? Една време Желю ни протгласи за франкофони, ако не ме лъже паметта( пък тя рядко ме лъже) Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.12.2010, 04:39

38 mecho | 12.01.201107:02

Vencislav Dimitrov | 07.01.2011 14:16


я се погледни първо тебе си какъв очилат и зъбест катър си

мен лично би ме било срам да се движа в една компания с теб Удивителна
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 12:44

37 Лични финанси | 10.01.201111:21

pueblo ( 36 ) е прав - ако си траеш и мънкаш, навсякъде те мачкат. Изобщо тези негативи, които ги има в България, ги има навсякъде.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 12:44

36 Лични финанси | 10.01.201111:20

@Thea Atanasova - фалшивите усмивки ти писват след първия месец и почват много да те дразнят. Хората го правят главно като са на работа, понеже тъй им е наредено, а в личните си контакти хич не са толкова ухилени (което е по-доброто!)

И аз имах случай като разказаният за банката, само че в библиотека.

И със същите усмивки те приемат в спешното и питат имаш ли медикъл кавъридж (демек медицинска застраховка), ако нямаш - некст! (демек - следващия!) и те оставят на произвола.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.06.2010, 22:50

35 tedi | 08.01.201119:46

Има едно нещо, което винаги ме е задържало в България - нейната природа. Отиде ли си тя, отивам си и аз. Затова така бясно се боря да запазя всяко парче от нея. Родина за мен е равносилно на земя, т.е. природа. Повечето просто не разбираме с какво сме надарени, раждайки се тук. Една част от нас просто го унищожават тоя рай. Родината ни се смалява, дори ако териториално остава със същата площ. Един ден няма да мога да я позная. Едва тогава ще си потърся друга. Тъжен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.11.2010, 01:52

34 pueblo | 08.01.201118:54

абсолютно същото правило важи навсякъде....ако си трайкаш,просто си загубен! което изобщо не знам как се коментира Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

33 Thea Atanasova | 08.01.201110:46

Явно едно правило важи с пълна сила в БГ: Чрез нахалство към прогрес. Защото, когато бях скромно срамежливо момиченце, всички се ебаваха яко с мене и ме правеха на идиот. Сега обаче живота ме направи много нагла и безочлива и ето че помага Усмивка Да се неначуди човек...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.11.2010, 01:52

32 pueblo | 08.01.201101:08

Намига до Теа: хм,не съм сигурен,че искаш да ти се усмихват лицемерно(защото тук наистина усмивките са лицемерни,даже гига лицемерни)...повярвай ми! изобщо няма да ти е гот....ако пък ти е хубаво,от това,че някой буквално ти се присмива... Намига на никой не му пука за тебе,и точно тези позьорски усмивки най-много да те вбесят Намига а това ,което ти се е случило в супера си е нищо в сравнение с щуротиите,които можеш да видиш на запад(предполагам и на изток)
като например много любезното обяснение на служителка в банка(бляк скин),че "сър,ако нямате карта,не можете да теглите пари от сметката си!!!, после в друг клон,също много любезна служителка(индийка) ти благодари,че си чакал час и двайсе минути,и пак ти обяснява,че без карта не ставало-тва,вика е ауър полиси!...на въпроса,чия политика е това? тя гледа тъпо и вика-ми на банката,да го уеба.....ама аз и казвам,че в друг клон са ми казали обратното и тя отива на консултация с боса! връща се и ми съобщава страхотната новина,че ще направят компромис за мене....викам си- ти си вери спешъл,да та уеба! и после...хаххаха смешно е ,верно... на касата другата мис любезност ми казва как подписа ми не бил същия като в паспорта (аз го гледам-същия си е,ама си викам-таз е кьорава,коледа е все пак,нека е щастлива) и НЕМА ПАРИ!!!!!!!!тръгвам си поел огромна доза любезност,без кинти(моите си кинти),но много хепи от учтивостта на хората в банката......
мдаааааааа, а ти се оплакваш,че не са ти развалили стотинки Смее се
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 30.09.2010, 14:41

31 sunny_smile | 07.01.201123:17

@ Душко
А кой ти дава право да ги съдиш за това ?? Всички сме свободни да бъдем каквито искаме. Какво дължиш на една държава , която не ти е дала нищо ??
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

30 Thea Atanasova | 07.01.201120:57

Съни е много права и аз съм напълно съгласна с нея. Предпочитам да ми се усмихват дори да е лицемерно от колкото да ме гледат искрено навъсено. Една приятелка, която живее във Франция ми каза същото. Как там всички ти се усмихват и дори да е лицемерно или не на теб ти доставя удоволствие. Докато тук по улиците можеш да видиш или учудени или намусени физиономии.
Днес в магазина нямах стотинки за количка и отидох на касите да ми развалят 1 левче. На първата каса директно ми отказаха с думите: Точно сега не мога. На втората каса същото. На третата същото. Върнах се отново на първата, почаках. През това време всички хора, които чакаха на касите не реагираха по никакъв начин. Никой не извади пари и да ми развали, при положение, че си вадеха пари - все пак бяха на касите. И така след чакане, питане и т.н. най-накрая касиерката от първата каса ми развали 1 левче. ЧУДОТО СТАНА!!!
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.