Учат български ... по български | webcafe.bg
Webcafe

Учат български ... по български

Златина Димитрова 21.05.2014, 16:40 (обновена 19.11.2016, 20:32)

1 от 5 снимки Назад Напред

училище

Българските училища в чужбина са над 200, а за учебната 2013/2014 година държавата е отпуснала финансиране за 128 от тях, кандидатствали по определени критерии.

Балове и матури с лесна тройка - такъв е дневният ред преди 24 май и европейските избори. Затова и другите проблеми на образованието изглеждат малко странични. И ако при трето правителство чакаме някаква що-годе адекватна (камо ли разрастваща) промяна в Закона за предучилищното и училищното образование, МОН се опитва да работи на парче и по друго направление - българските училища в чужбина.

Това са гнезда, които съхраняват езика и културата ни зад граница, за да могат децата на емигрантите да имат национална идентичност.

Българските училища в чужбина са над 200, а за учебната 2013/2014 година държавата е отпуснала финансиране за 128 от тях, кандидатствали по определени критерии. Там се обучават хиляди деца с поне един родител българин. За целта държавата отделя близо 5 милиона лева.

Тези училища се развиват много активно с участието на учители, които преподават български език и литература, история и география, а с извънкласни дейности създават у децата и любов към традициите и културата на България.

Още преди падането на Берлинската стена има български училища зад граница, но в последните 20 години те са оставени на произвола и се развиват на доброволни начала и читалищен принцип. В последните години Министерството на образованието взима присърце проблемите на българската общност и решава да помогне.

„Стигнахме до едно положение, при което гражданите от чужбина по-лесно влизат във връзка с държавата, а държавата по някакви пътища се сеща, че няма как да ги изостави напълно. От 2008 година сме в някакво сътрудничество, чрез което да осигурим обучение на тези деца", казва Камелия Конакчиева, основател на българското училище „Кирил и Методи" в Париж, където е обучават 170 деца.

Хубава работа, ама...

Министерството на образованието създава програмата „Роден език и култура зад граница" през 2008 г., след което през 2011 г. идва и правителствено постановление (ПМС 334) за българските неделни училища в чужбина, за да регламентира дейността им и да бъдат подпомогнати финансово от държавата. Написаното на хартия обаче няма общо с реалностите на образованието в чужбина.

Част от българчетата зад граница трудно усвояват дори произношението на майчиния език - и тази тенденция става все по-ясна. Докато през 2004 г. в едно от двете български училища в Ню Йорк се обучават предимно деца, родени в България, то през 2014 г. вече всички ученици са родени в САЩ, казва Боян Кулов, председател на Асоциацията на българските училища в чужбина.

Вместо повече възможности за изучаване на български език в училище обаче, децата получават „адаптирана" учебна програма - механично съкратена, за да отговори на по-малкото учебни часове. Резултатът, разбира се, е отрицателен.

Сега МОН изготвя програми и по история и география, като променя и програмата по български език. В новото „адаптиране" участието на учители от чужбина пак е под въпрос и промяната вероятно отново ще бъде сведена до механично съкращаване или променяне на съдържанието.

Според архитект Зора Бояджиева, която е учител в българския хор „Young Bulgarian Voices", липсва и цел на програмите, насочени към учениците в български училища в чужбина - дали целта е да научат само граматика, или да се възпита у тях любов към България. Личният й опит с одобрените по правителственото постановление програми е, че не само не предизвикват позитивно отношение у децата към българския, а дори обратното. „Не мисля, че някой си е задал въпроса какви са нашите нужди тук и как може да ни се помогне", казва тя и настоява постановлението да бъде ревизирано.

По думите на Кулов МОН вече по-добре следи пулса на българското училище, но не всички дирекции в министерството правят същото. По време на конференцията на българските училища във Виена в края на април министърът на образованието Анелия Клисарова поема ангажимент българският език да стане равнопоставен на другите езици в ЕС, за да могат българи и чужденци, които упражняват този език, да се явяват на матура по него . Подобно е искането и за САЩ.

Липсва и критерий за сертифициране на нивата на владеене на езика като чужд, което създава допълнителни проблеми.

Морковче без контрол

„Парите са един вид „морковчето", с което ти насърчаваш едно явление и не насърчаваш друго явление", казва Камелия Конакчиева и добавя, че чрез правилно финансиране държавата може реално да прави политика.

Финансирането обаче се отпуска без оглед на това за коя държава става дума и какъв е стандартът на живот там. Съответно еднаквите средства, отпуснати за училището в различни държави, са различни като стойност. В резултат на това голяма част от учителите преподават в неделните училища с минимално възнаграждение, като за изграждане на материалната база се разчита на такса от родители.

С постановлението и програмата обаче училищата затъват в бюрократични схватки, защото трябва да попълват определени документи по програмата, а след две години - още документи по постановлението. Така по никакъв начин не се предотвратяват и злоупотребите с отпуснати средства, защото няма механизъм, по който реално да се осъществява контрол върху извършваната с тях дейност.

Безконтролно и на добра воля

Училищата са задължени да предоставят обемни отчети, с които да защитят разходите си. Средствата се отпускат на калпак - т.е. брой записани ученици и имена, но не и проверими данни - ЕГН или информация за един от родителите. Това дава възможност за корупция и злоупотреби и се разчита основно на чистите намерения на основателите за контрола на разходите.

Дори когато представители на дадено училище или българска общност в чужбина сигнализират за проблем, министерството разполага с инструментариума и възможностите да направи проверка. Такъв е казусът с Детски хор и училище „Гергана" в САЩ, за който сигнализират група родители, сред които Зора Бояджиева. Има съмнения, че ръководство на училището е излъчено без съгласието на родителите и кандидатства за финансиране по ПМС 334. Преди това училището се издържа чрез набиране на средства и дарения от родители.

За последната година на хора са отпуснати близо 30 хиляди лева от държавата, въпреки изразените още през 2012 г. съмнения за злоупотреби с финансирането на училището и надписването на броя деца, записани в класовете. От министерството решават казуса чрез писма между засегнатите страни, без да направят по-задълбочено разследване.

Тези твърдения обаче се отричат от новия родителски съвет на хора, който с писмо до редакцията на Webcafe.bg обявиха, че това са "дезинформации", разпространявани от Бояджиева, защото няма подходящото образование, за да продължи да преподава в "Гергана".

Контролът се оказва още по-труден, когато училището е в отдалечен край на света като Нова Зеландия или Китай например. Според Боян Кулов, ако министерството си съдейства с неправителствени организации, проблемът би бил значително по-малък, защото с информацията за злоупотреби се уврежда имиджа на училищата. А злоупотребите се улесняват от слабия контрол.

В резултат от всичко това българските училища в чужбина попадат в кръга от проблеми, изградени около българските училища в България - бюджети, учители, учебната програма.

Когато 24 май чука на вратата, въпросът за изучаването на български език стои на дневен ред дори с по-голяма сила. Ако в България една пета от точките на матура са ти достатъчни, за да покриеш тройката, то явно липсващите критерий се пренасят и в българските училища извън пределите на страната.

И ако държавата се грижи за гражданите си поне на теория и отваря избирателни секции в чужбина, за да легитимира властта си, то е добре да провери от какво реално се нуждаят гражданите й - както в България, така и в чужбина. Иначе рискува да потъне в адаптиране на светове, неадекватни на действителността.

Oще: български език  български училища в чужбина  език  език и култура  образование  обучение  пмс 334  учебна година  училище  хор 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.