Диктаторски наръчник за площади | webcafe.bg
Webcafe

Диктаторски наръчник за площади

Webcafe.bg, по The Atlantic 22.02.2014, 13:30 (обновена 27.02.2014, 12:07)

1 от 11 снимки Назад Напред

украйна

Названието на демонстрациите - Евромайдан, говори и за все по-налагащ се универсален феномен - площадът като епицентър на демократични изяви и протест

Украйна е с размерите на американския щат Тексас, но през последните три месеца на протести и битки, населението е струпано на територията на десет жилищни блока. Името "Евромайдан" е неологизъм - съчетание от представката „евро", изразяваща желанието на опозицията за сближаване с Европейския съюз, и думата „майдан" - площад.

Демонстрациите на площад „Независимост" съдържат препратки към Европа като идея за зачитане на човешките права, а не като географско понятие.

Названието на демонстрациите обаче говори и за все по-налагащ се универсален феномен - площадът като епицентър на демократични изяви, недоволство и протест. А липсата на тези открити пространства - или умишленото им манипулиране чрез проектиране на градското пространство, са начин, чрез който диктаторите потискат настроенията срещу тях.

Не всички революции се въртят около площадите, но тези от последните години, включително в няколко бивши съветски републики, са точно такива.

Розовата революция на "Площада на свободата" в столицата на Грузия през 2003 г. свали от власт президента Едуард Шеварднадзе. Киргизките протестиращи превзеха площад „Ала-То" в столицата Бишкек през 2005 г., щурмуваха президентския дворец и свалиха дългогодишния президент Аскар Акаев.

Оранжевата революция в Киев през 2004 г. се случи на същия този площад „Независимост", който през последната седмица стана арена на кървавите сблъсъци между протестиращи и силите на властта в името на оставката на президента Виктор Янукович и връщане на конституцията от 2004 г.

Площад „Освобождение"

Площадите придобиха ново символно значение през Арабската пролет. Според есе, публикувано скоро след падането от власт на Хосни Мубарак през 2011 г., площад „Тахрир" всъщност показва властовите репресии спрямо египетското гражданско общество. При създаването си през XIX в. площадът е проектиран според дизайна на Кайро като „Нилския Париж". Прекръстен е на „Тахрир" (Освобождение), когато се оказва място на египетските революции от 1919 и 1952 г.

Преди Арабската пролет площадът е пригоден за голямо кръгово движение с натоварен трафик. Тези ограничения са резултат от политическото устройство на града и действия, насочени към забраната на публични събирания на хора. Набързо приет закон при встъпването в длъжност на Хосни Мубарак през 1981 г. прави така, че събирането дори на няколко души на площад да води до арест.

Както всички диктатори, Мубарак разбира силата на истинския площад като място, където гражданите се срещат, събират, протестират, изразяват и споделят идеи; правителството на Мубарак знае, че истинският „мидан" (арабската дума за площад) е физическо манифестиране на демокрацията.

Ето защо Мидан ал-Тахрир е разбиран като заплаха за сигурността на режима. Затова в продължение на години се работи върху оформяне на градското пространство като още един начин за потискане на демокрацията.

На площада са издигнати огради, които да разделят откритите площи на управляеми парцели от треви и тротоари. По време на протестите оградите са премахнати и използвани за барикади. Сега се прави опит се разруши градският план, завещан от Мубарак.

Идеално разположение

Устройството на Кайро прави „Тахрир" перфектно място за начало на революция. Разположен в центъра на най-големия град, площадът се намира близо до египетския парламент, щаба на партията на Мубарак, президентския дворец, редица посолства и хотели, пълни с международни журналисти.

След като Мубарак падна от власт, други арабски площади станаха поле на революционни сблъсъци.

Отправна точка

За Либия площадът в Триполи стана символ на революцията през 2011 г. Първоначално наречен „Пиаза Италия" по време на колониалното управление, а по-късно - площад „Независимост" при либийската монархическа власт, той беше прекръстен на „Зеления площад" при управлението на Муамар Кадафи. Временното либийско правителство смени името му на „Площад на Мъчениците" в памет на жертвите от борбата срещу режима на Кадафи.

Но площадите не винаги успяват да устоят в революционни моменти. Най-известният площад в Бахрейн не издържа при сблъсъците през 2011, когато правителството потуши кърваво бунта на демонстрантите и си възвърна контрола над страната.

През 2005 г. Бирма (Мианмар) премести правителството си от Янгон - метрополис с население от 5 милиона души, в новата столица Найпидо. Това стана от съображения за сигурност. Изолиран от местата с повече жители, Найпидо е населен предимно с правителствени служители, които прекарват колкото се може по-малко време в този призрачен град. Според официалната информация там живеят около един милион души, но неофициално има значително по-малко хора.

Когато през 2007 г. избухна Шафран-революцията, протестите така и не успяха да превземат Найпидо и управляващите запазиха властта си с кърваво потушаване на бунта. Дори ако населението на града беше достатъчно голямо, за да се случат там демонстрации, то широките булеварди и специално устроените квартали без площади и централни пространства, не биха ги позволили. Президентският дворец е дори ограден с ров.

Ловка манипулация

Има страни, които го правят по-изкусно. В Пхенян, суровата и внушителна столица на последната тоталитарна държава - Северна Корея, подчинението изскача от всеки гигантски бетонен блок. Само най-лоялните севернокорейци имат право да живеят в еднотипните жилищни сгради в центъра на града - характерно строителство за сталинистката градска среда.

Големите булеварди и площадите всъщност са лишени от публично значение, а богатите открити пространства съществуват единствено в прослава на режима и севернокорейската управляваща династия.

И ако твърде големите публични пространства са нещо лошо, то площад „Тянанмън"  е най-ужасен. Четвъртият по големина площад в света е всичко друго, но не и обществено пространство. Той е проектиран, за да кара индивида да се чувства незначителен на фона на държавата.

Пространството е подходящо за военни паради и оръжия, но не и за гражданско участие в ежедневието на града. Потушаването на гражданското неподчинение от 1989 г. е доказателство за това как обществените демонстрации могат да бъдат провалени.

Нов живот

Три години след свалянето от власт на Мубарак, изглежда сякаш Кайро се връща към нормалния си ритъм. Тълпите се завърнаха на площада миналото лято, за да свалят от власт Мохамед Морси, първи демократично избран президент на страната.

Сега той е подсъдим за подбуждане към убийство и за използване на насилие срещу протестиращите. Очаква се генерал Абдел Фатах ал-Сиси, военният лидер, който свали Морси, да заеме президентския пост при изборите.

В момента площад Тахрир е празен. Работници издигат 3-метрови порти, украсени с шипове и боядисани в цветовете на египетското знаме на мястото, където се роди египетската революция. Дали ще е сходна съдбата и на украинския площад?

Oще: диктатори  египет  киев  площад  протест  тахрир  тоталитарен режим 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.