Мултикултура, чужденци, Барселона | webcafe.bg
Webcafe

Шарената Барселона

Георги Караджов
17.06.2011, 12:03 (обновена 19.06.2011, 08:49)
барселона, саграда фамилия

Снимка: © Getty Images

Имигрантите - многобройни, борбени, готови да ринат и лайна, ако се наложи, че и за никави пари.

В Ел Ревал е пълно с пет и шест-етажни сгради, разделени от тесни улички. Първите етажи, собственост на невидими испанци, са изцяло изпълнени от поразително еднакви магазинчета, отрупани със стока. Влезеш ли в магазин за дрехи, знаеш точно какви дрехи ще има вътре, защото си ги виждал във всички останали подобни магазинчета в града.

В тях продават мургави и/или черни хора, които говорят развален английски, колкото да се спазарят с Негово Величество Туриста. Питаш за цената, понеже рядко стоките имат етикети. Казват ти я. Сбърчваш нос и понечваш да си тръгнеш, но мигом си задържан от продавача, който обявява, че има "спешъл прайз фор ю" и отбива евро или две.

Нищожността на този жест проличава една привечер, когато в поредния абсолютно еднакъв магазин, поредният смугъл продавач намалява цените наполовина. Купуваме си 12-еврови тениски за 7 евро, 20-еврови за 11 и само някаква особеност на гнилия ни балкански манталитет ни пречи да измуфтим още.

Разбира се, тениските са произведени в Китай, но не е там работата.

Де е България?

Мислят ме за италианец. Казвам на продавачите-сингапурци, че съм от България. Къде е това? Болкан пенинсула, обяснявам. "А, Венецуела!" - кима оня разбиращо. Там е, там. По-късно колегата от Англия ми обяснява, че дори британците не употребяват думата "пенинсула" много често.

В магазина под квартирата се слуша боливудска музика, с което собственикът, тлъстичък мазен индиец на близо 35 години, ми става малко симпатичен. На колегата не му е симпатичен, както повечето нещо в тоя град, и го нарича "Мюмюн".

От практиката си знам, че плодовете, които Мюмюна продава, са брани от български или румънски цигани. Не е чудно, че още от агенцията по настаняването ни предупреждават да си пазим багажа, защото същите тия български и румънски цигани не се задоволяват само с бране на ягоди, ами крадат на поразия.

Измерения на кризата

Хората биха казали, че пришълците бавно задушават Испания и в частност Каталуния, че идват на талази като гневни орди, за да вземат работата, парите и земята на нещастните каталани, но истината бива изказана от една българка под приглушената светлина в наетия за смешна сума апартамент. "Тук е голяма криза." Чудя се що за криза е в останалата Испания, където не се изливат милиони туристически евро, както в Барселона.

"Да сте видели някой испанец да работи?" продължава момичето. В интерес на истината миналия ден видях един такъв да разтоварва камион и го снимах за доказателство. "Навсякъде работят чужденци. Испанците искат да са рентиери, управители, директори."

Предполагам, че може да й се вярва - живее тук отдавна заедно с някакъв диджей. Да си рентиер и директор е хубаво, мисля си, но все някой трябва да бере ягодите на Мюмюна и да върти магазините. Това са имигрантите - многобройни, борбени, готови да ринат и лайна, ако се наложи, че и за никави пари.

Положението е същото навсякъде в застаряваща Европа - с ниска раждаемост и все по-неработоспособно население. Европейците са принудени да внасят работна ръка. Първо, защото няма кой да работи и второ, защото дори да има кой да работи, той обикновено иска да е рентиер и директор, но не и да рине въпросните лайна от по-горе.

Високият стандарт, възможностите за образование и социалната система водят до това - хората искат да се изучат (себе си и децата си), да си намерят лека и приятна работа и ако не могат - просто стоят безработни на социални помощи, които им осигуряват приличен стандарт на живот.

През това време индийците и арабите ринат лайната, берат ягодите и въртят магазините като евтина работна ръка. После мързеливите и претенциозни европейци се оплакват, че трябва да им търпят безобразията, защото работната ръка не ще да живее по европейски, ами си държи на религията, манталитета и племенните обичаи.

Мултикултурно

По изключение в Барселона това изглежда не само приемливо, ами направо хубаво. Мултикултурен, космополитен град, в който всеки носи най-доброто от своята родина и опитва да го продаде на туристите на общия фон на силен локален шовинизъм. Част от него е заразителната гордост на местните.

"Ще бъдем каталунци, без значение харесва ли ви или не!" И наистина човек трудно може да намери причина да не ще да е като каталунците - хора, които обичат да живеят подредено, спокойно и красиво.

Част от тази култура са и прекрасните готически катедрали, както и напълно откачената Саграда Фамилия, която ще достроят след има-няма половин век. Тя доминира над общия пейзаж и напомня коя цивилизация е създала града, а който иска да съществува и да бъде част от него - може, но тихо и кротко, без да оспорва основите и традициите.

Който не ще да е мирен и тих - полицията пипа здраво. Мултикултурно, обаче здраво. Присъствието й е осезателно. По улиците се движат удобни микробуси с решетки по прозорците. Зад тях се виждат разни омърлушени мулати, тикнати вътре на път за арестите.

Да обединиш необединимото

Но основният символ е друг и не може да бъде пропуснат - навсякъде се вее синьо-червеното знаме на футболния клуб, който сякаш обединява и невъзможното. Най-голямата реклама на социално-културната му мощ срещаме в сладкарница на "Парал-лел". Възчерен арап, придружен от забрадена жена и малко момиче, с брада тип "горд ал-каедски талибан", но с фланелка на Барселона.

Довечера ще иде на мач с всичкия си ислям, петкратни молитви и потенциален джихад. Ще го направи напук на проповедите на моллата си и ще вика за Меси и Шави заедно с Мюмюна-шинтоист, католика каталунец и православния българин. Така де - с мен.

И от това на човек му става някак спокойно и го изпълват надежди, че вечно изменящият се свят с тръгнали нанякъде хора, кръстосани култури и все по-заплетени конфликти всъщност не става по-лош.

Просто става различен.

Oще: барселона  европа  имигранти  мултикултура  работа  чужденци 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

3 Thea Atanasova | 19.06.201117:53

Много хубава статия... Браво!!! ДА!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 08.06.2011, 18:37

2 Polya Krasteva | 18.06.201114:55

Поздравления за статията! Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.08.2010, 14:49

1 SmokedSalmon | 18.06.201114:51

Прекрасна и обективна статия за проблемите на Барселона в частност и много от традиционните европейски общности като цяло. Моите наблюдения от града са абсолютно същите (само където не успях толкова умело да се спазаря с индийските продавачи в един от многото еднакви магазини). Барселона за съжаление се превръща бавно в една воняща откъм имигрантски изпражнения тоалетна, която все още предлага достатъчно качествена тоалетна хартия и добре ухаещ течен сапун (ще ме извините за метафората)...Същото се наблюдава и в Италия, Германия, Англия...Европейското в Европа бавно зачезва, но само времето ще покаже дали това ще доведе до добро
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.