Класация на културите по модела на Хофстеде | webcafe.bg
Webcafe

Кажи ми как гледаш на властта, за да ти кажа какъв си

Людмила Димова 16.03.2014, 15:49 (обновена 16.03.2014, 17:55)
бизнес, култура

Защо едни култури могат да работя в екип, а други не

Години наред корейската самолетна компания Korean Air отчита висок процент аварии, 17 пъти по-висок от този на United Airlines, разказва американският журналист Малкълм Гладуел в един от бестселърите си. Истинска загадка за високоразвита страна като Южна Корея с нови самолети и отлично тренирани пилоти.

Гладуел обаче открива причината за катастрофите в ... южнокорейското общество, което е йерархично устроено и това се отразява пряко в езиковото общуване. При опасност вторият пилот и бордовият инженер не се решават да сигнализират директно на първия пилот, те смекчават опасността от страхопочитание пред висшестоящия и самолетът се разбива.

Феноменът е изследван от холандския антпрополог Хеерт Хофстеде в книгата му „Култури и организации: софтуер на ума", той въвежда т.нар. Power-Distance-Index (индекс за разстояние от властта). Според този индекс, който отчита как се осмисля неравенството, Южна Корея е на второ място като страна, в която авторитетът не се поставя под съмнение и властта се демонстрира.

За да бъде решен проблемът, продължава Гладуел, през 2000 Korean Air назначава американски наблюдател. Въведено е правилото да летят само тези, които владеят английски, а в пилотната кабина да се говори само на английски. Чуждият език освобождава от националните стереотипи и помага да се наложи фамилиарен и прям стил на комуникация. Предишното покорство изчезва, пилотите се променят, а компанията вече е сред най-сигурните в света.

Класация на културите

Софтуер на ума...Напомня онзи чип за смяна, с който преди години Симеон Сакскобурготски обиди много българи. Понятието обаче е въведено от Хофстеде, за да обясни предразсъдъците, скритите недоразумения, неяснотите - все проблеми, които спъват работата в един международен екип или водят до неуспех задгранични начинания в бизнеса. Дори могат да застрашат живота на много хора.

В своята студия Хофстеде задава едни и същи въпроси на 25 000 служители от над 50 страни, които работят във филиалите на IBM по света, и получава различни отговори. Анализирайки ги, той подрежда културите в класация според пет аспекта, без да раздава морални оценки: разстояние от властта, колективизъм - индивидуализъм, женственост - мъжественост, избягване на несигурността.

Разстоянието от властта

В страните със силно изразено разстояние от властта хората приемат за нормално, че властта е неравномерно разпределена, някои имат повече власт от други, а на хората с повече власт се полагат привилегии. Затова служителите от тези страни са по-несамостоятелни, стилът на управление на компаниите е патриархален и централизиран, за разлика от страните със слабо изразено властово разстояние, където емоционалната дистанция между служителите и шефовете е малка, решенията се взимат в консултативен стил, а на привилегиите не се гледа с добро око.

Високи стойности на този индекс, т.е. голямо неравенство има в азиатските страни, напр. Малайзия и Филипините, някои източноевропейски и латиноамерикански страни, а ниски стойности - в немскоезичния свят, скандинавските страни, САЩ, Великобритания, Австралия, Канада, Холандия.

Там хората с власт дори се срамуват да я показват, затова австрийският президент може да ходи на работа с трамвай, а холандският премиер да почива на къмпинг, което едва ли ще се случи на френския президент, на когото обаче винаги му е простено, когато става дума за извънбрачна авантюра .

Индивидуализъм - колективизъм

Вторият аспект - за индивидуалистична култура, показва, че връзките между членовете на обществото са хлабави, по-важни са индивидуалните цели, от всеки се очаква сам да издържа семейството си. Обратно, колективистични са обществата, в които човек е силно интегриран в групи. В първия тип страни сделките се сключват с една личност, във втория - с една фирма.

Към първата група, където успехът е индивидуален и се работи по-продуктивно, когато се действа самостоятелно, се отнасят САЩ, Австралия, Великобритания, Канада, а сред страните, в които се акцентира върху благосъстоянието в групата: някои общества от Латинска Америка, Южна Корея и др.

Във втория тип страни служителите очакват от организацията да изпълнява ролята на семейство, повишаването в йерархията става по старшинство, политиката на управление се влияе от роднински и приятелски връзки.

Женственост - мъжественост

Мъжествените култури поддържат традиционните социални роли на мъжете и жените. Това са общества на успеха и самочувствието, в които основните мотиви на поведение са настойчивост, независимост, а служителите са склонни да жертват свободното си време заради кариерата.

Женствените култури издигат ценности като взаимопомощ, състрадание, социална държава. Те не допускат да се говори открито за социалния статус и заплатата, обяснява германският психолог Ролф Дауфенбах. Такива са скандинавските страни, Чили, Коста Рика, Испания, Франция и др. Сред мъжествените култури попадат Великобритания, САЩ, Австралия, Германия, Италия, Полша и др.

Факторът несигурност

Избягването на несигурността (неопределеността) показва как хората реагират в непознати и неясни ситуации, доколко се чувстват заплашени от новото. Според Хофстеде в културите със силно изразено избягване на несигурността има висок процент самоубийства, повече алкохолици и катастрофи по пътищата, хората са емоционални, дори агресивни, много по-тревожни.

В тези страни фирмите се концентрират върху тактически действия и формални правила, а не толкова върху стратегически цели. На работното си място служителите изпитват по-голям стрес, инициативността им е слаба, избягват рисковете. Те по-трудно работят в екип и имат отрицателна нагласа към промените. Висока степен на страх от неизвестното показват Гърция, Португалия, Белгия. Българската култура също е сред тревожните.

Българската следа

Методиката на Хофстеде, приложена към българските условия, отчита също голяма дистанция от властта, т.е. в предприятията преобладава йерархичната система, а на началника се гледа в патриархален стил като на баща. Според изследователите организационната култура в България е по-скоро колективистична, отколкото индивидуалистична и по-скоро женствена, отколкото мъжествена. Тези показатели затрудняват еднозначните оценки, защото българите възприемат себе си като индивидуалисти, но при всяка възможност се крият в колектива и общата отговорност. Затова в България се приема, че от отделния човек нищо не зависи, че успехът е плод на късмет и връзки, а не на професионална компетентност и индивидуални усилия. Трудно може да се разчитат на личната отговорност и инициативата на служителите.

Oще: бизнес клутура  интеркултурно изследване  култура  малклм гладуел  софтуер на ум  хофстеде 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.