Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Приказка за Червената шапчица и страшния Фейсбук

Всеки може да избере каква роля да играе в приказката на Фейсбук - на вулвата хипнотика Червена шапчица, на загорелата за две кифлички баба-пенсионерка, на глупавия вълк, който винаги го прецакват накрая
Всеки може да избере каква роля да играе в приказката на Фейсбук - на вулвата хипнотика Червена шапчица, на загорелата за две кифлички баба-пенсионерка, на глупавия вълк, който винаги го прецакват накрая

Фейсбук, Фейсбук, защо са ти толкова големи ушите (тайното наблюдение и злоупотреба с личните данни)?

1. За да мога по-добре да си плащам сметките. И всички вие, 500 милиона потребители да се радвате на услугата, която ви предоставям. Да не би да смятате, че тези хиляди сървъри са безплатни и че тези стотици служители и специалисти работят без пари? Вие навити ли сте да им плащате, за да можете да пишете глупостите си по цял ден до милионите други хора по целия свят?

2. За да имам накрая на баланса и аз някаква печалба. Иначе как хем ще се отчитам на тайните служби, които ми позволиха да разгърна този проект, хем ще забогатявам и аз.

3. Какво ще продавам иначе и на стотиците хиляди комерсиални фирми за техните маркетингови проучвания, както и на хилядите социологически агенции за техния политологичен рисърч, както и на тъпите ченгета по РПУ-тата на света, които се надяват мързеливо, с кликане и цъкане от бюрото си, да разследват елементарните престъпления?

Фейсбук, Фейсбук, а защо са ти толкова големи ръцете (глобалният обхват на мрежата)?

1. За да можете да достигнете навсякъде със своя акаунт още по-добре. За да можете да общувате с приятелите си, старите и новите, от всяка точка на земното кълбо. За да не ви е криво на душата, че по разни икономически и емоционални причини ви се е разгонила фамилията по целия свят и единствения начин да съхраните себе си (миналото си, спомените си) е ежедневно да си разменяте глупотевини със съучениците от 7-ми Б клас, независимо къде са те в момента.

2. За да можете да се борите с носталгията по-добре. Иначе тя ще ви захлупи, както емигрантите, така и пишман родолюбците, останали в БГ-то. Едните по оная България, на която така и не можаха да се порадват като хората, а другите по оная чужбина, която така и не набраха смелост да пробват.

3. За да можете да разбиете още по-лесно скуката и мрачното безебие, че иначе в тия студове и тоя финансов недоимък контактите биха ставали все по-трудни...

4. За да можете още по-добре да прокарвате идейките си, маскирани като каузи, независимо от смисъла им или неговата липса. Да правите flash-mob-ове по разни площади, пред министерства, по паланки и градинки, flash-mall-ове по разни аутлети, митници и други такива подобни.

Фейсбук, Фейсбук, а защо са ти толкова големи очите (пространството за ъплоудване на снимки)?

1. Как защо? За да мога да ви виждам по-добре! Да можете да се разглеждате, съзерцавате, облизвате и прочие по-лесно. За да можете да галите егото си по-нежно.

2. За да можете да правите всичко изброено от началото много, много по-добре.

3. За да можем да съберем визуални данни за всички хора на земята. За да можем след време само по образ и подобие да откриваме идентичността на всеки дръзнал да се противопостави на системата.

Фейсбук, Фейсбук, а защо са ти толкова големи зъбите?

За да ви изям!!! С парцалките!!! Вас, вашето свободно време, вашите семейства и вашите банкови сметки...

Е, след толкова изчерпателни отговори, мисля, че дори и най-затъпелите сред нас могат да направят своя информиран избор относно това каква роля да играят в приказката на Фейсбук - на вулвата хипнотика Червена шапчица, на загорелата за две кифлички баба-пенсионерка, на глупавия вълк, който винаги го прецакват накрая или на ловеца (горския), който винаги изниква сякаш отникъде, за да въведе ред в приказката.

Ако продължавате да се колебаете или съмнявате, все пак си припомнете, че всичко, което качвате, пишете, споделяте в социалните мрежи се контролира преди всичко от вас самите. „Докторе, като правя така с ръката и тя ме боли. Ами не правете „така" и няма да ви боли!" Т.е. не ъплоудвайте (публикувайте) компромати срещу себе си, за да не се възползва някой от тях и да ви кара да съжалявате.

Ако въпреки всичко смятате, че сте уязвими, че винаги някой някъде може да ви щракне как сте се освинили или сте заголили задник на неподходящо за това място, или изобщо сте се изложили, то опитайте няколко неща: 1. Да се излагате колкото може по-малко. 2. Винаги да го правите в строго доверена компания.

Във всички случаи си струва да се отдадете на удоволствието, наречено Фейсбук. Или поне да свиквате с него. Така и така след някоя и друга година (максимум десетилетие) току-виж участието в подобен род социални, нон-стоп БигБрадъри станало задължително.

От друга страна държавата се заканва да си ни подслушва, докато пукнем, профилактично, за да не кривваме от пътя. Така че дали ще ползваме Фейсбук, дали ще чатим по Скайп, дали ще пишем по форумите, дали ще изпочупим ноктите си от СМС-и или ще бърборим до смърт по телефоните си, всички ние ВЕЧЕ сме в приказката.

Но...спокойно, нали казват, че е за наше добро. Остава само да не даваме поводи да ни смятат за гузни за нещо си... за каквото и да било.

 

Най-четените