Докато Брюксел налага санкции бизнесът с Русия си тече | webcafe.bg
Webcafe

Просто бизнес

Webcafe.bg
07.04.2014, 15:32 (обновена 11.04.2014, 08:16)
пирели и роснефт

Руският петролен гигант „Роснефт" наскоро стана един от най-важните акционери в италианската компания Pirelli

Политиката и бизнесът често изглеждат като отделни планети. Докато лидерите на Европа пишеха черен списък с руснаците и украинците, които не могат да влизат в ЕС, сделките между дрънкащите оръжие страни не спираха - бизнесът винаги е имал собствена логика и числата за последното четиримесечие го доказват.

Въпреки меката зима, "Газпром" е продал 15 процента повече газ на Германия. Общият експорт към Европа е 43 милиарда кубични метра, като също е повишен, а потребителят с най-голямо увеличение е Великобритания - натам са насочени 4,4 милиарда кубични метра, което е с 30 на 100 повече отпреди година.

Парите нямат спирачки

По нищо не личи да има спирачка и върху друг тип сделки, например участието в смесени дружества. Руският петролен гигант "Роснефт" наскоро стана един от най-важните акционери в италианската компания Pirelli, след като повиши дела си с 13 на 100. Италианските банки Intesa и Unicredit, които също са сред новите акционери, оповестиха параметрите на сделката миналата седмица. "Роснефт" притежава половината от нова холдингова компания, която държи 26,2% от акциите на Pirelli. Другият акционер в холдинга, освен двете банки, е инвестиционната компания на шефа на управителния съвет на Pirelli Марко Трончети Провера.

Делът на руската фирма се оценява на около 750 милиона евро, от които 500 милиона са платени ефективно, а останалите са под формата на дълг в размер на 250 милиона евро. Очакванията са "Роснефт" да отвори вратата на Pirelli за руските пазари, където производителят на гуми напоследък срещаше проблеми - Русия е много важен пазар, за да се страда от предразсъдъци.

Участие за милиарди

И трети тип участие на руски инвеститори прави впечатление през последните дни. Миналата седмица RWE обяви продажбата на своето дъщерно дружество за добив на газ и нефт Dea за 5 млрд. евро. Купувачът е руски милиардер.

Очевидно на нито една от гореспоменатите компании не ѝ хрумва да се въздържа от сделки заради анексирането на Крим. А една част от тях, като например тази на RWE, не може да мине, без да е получено съгласието на немското правителство.

По отношение на големите енергийни проекти, в които бизнесът е точно толкова, колкото и геополитиката, нещата изглеждат по същия начин. Докато Брюксел даваше сигнали, че "Южен поток" трябва да бъде замразен, италианската компания Saipem обяви включването си в строежа на проекта.

Италианската Saipem беше избрана от консорциума South Stream - Transport да изгради първата тръба от морската част на газопровода "Южен поток". Стойността на договора е около 2 млрд. евро, а цената на целия проект, който трябва да направи Русия независима от Украйна и от Беларус е 20 млрд. евро. Зад Южен поток стоят Газпром, френският концерн EDF, италианската ENI, както и немското дъщерно дружество нa BASF - Wintershall.

Пак със строежа на "Южен поток" се свързва и шестият по богатство руснак - Генадий Тимченко, един от 20-те души в списъка със санкции заради украинската криза.

Тимченко притежава 63 на сто от "Стройтрансгаз", най-големият акционер в консорциума, който ще бъде избран за изпълнител на българската част на газопровода на стойност 3.5 милиарда евро. Засега Тимченко е само в черния списък на американците, а не и на европейците.

Интересна е да се разбера каква ли е разликата в критериите им.

Oще: basf  pirelli  rwe  пирели  роснефт  русия  сделки  южен поток 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 05.07.2010, 18:51

5 Зелен Бетон | 08.04.201419:11

@янаки:

Това, което казвам, се отнася за всички. Без изключение.

Дори Щатите го осъзнават: външната политика на Обама е значително по-умерена от тази на предшествениците му не защото самият той е мекушав, а защото обстоятелствата във взаимно свързания свят не му позволяват друго. От всички центрове на влияние в света САЩ продължават да бъдат най-силният – но във Вашингтон са наясно, че ако продължат да се правят безцеремонно на световен полицай, рискът да си създадат сериозни проблеми е много по-голям, отколкото преди 20 или 10 години. И благоразумно го дават по-кротко.

Що се отнася до Русия, тя не може да бъде нищо повече от регионална сила не защото Щатите или ЕС й пречат, а по съвсем обективна причина: защото не разполага с достатъчно икономическа мощ. След срутването на командно-административния модел икономиката се оказа толкова проядена от диспропорции и деформации, че като конкурентноспособност в много отношения е на нивото на развиващите се страни. Точно обратен е случаят с ЕС, който няма как да не бъде световна сила – просто защото разполага със солиден и добре функциониращ икономически фундамент.

Властта в Москва в момента се държи като местен хулиган, тероризиращ целия квартал, смятайки, че така затвърждава позиции и си извоюва уважение. За разлика от нея Китай умно и търпеливо трупа именно икономическа мощ и базира нарастващото си влияние на нея – затова никой не му го оспорва.

Генералната грешка на Кремъл е, че смята за възможно възвръщането на статута на световна сила по заобиколни начини – идеологизация (в т.ч. раздухване на национализъм и шовинизъм), демонстрации на сила, умишлена непредвидимост на водената политика. И си мислят, че като изградят нова Берлинска стена, ще се мобилизират зад нея по военновременному и ще станат по-силни. Сори, няма как.

Всъщност това не е изненадващо. От 1917 г. насам властта там винаги се е състояла от парвенюта, мислещи по едни и същи стереотипи. Механизмът на селекция е такъв, че не допуска друго. Удивително е как този манталитет упорито се възпроизвежда още от времето на Ленин и Сталин. Управленската школа на комунистическата номенклатура може да знае как се местят пионки по геополитическата карта, но от нея не може да се очаква управленски стил или визия за бъдещето. Последният визионерски елемент в политиката на Москва беше маркс-ленинизмът (провал, но все пак някакъв опит за визия). А последните остатъци от управленски стил там си отидоха с разстрела на Николай II.

Точно затова Кремъл не само обективно не може да бъде център на глобално влияние, а и не заслужава да бъде. За да го заслужи, ще са необходими много повече от мойсеевите 40 години. И то при коренна промяна на манталитета на властта. Много са повредени нещата там.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 27.02.2013, 17:00

4 ace_ventura | 08.04.201411:56

Както гласи една известна капиталистическа поговорка - "Nothing personal just business". Просто свободния пазар винаги намира начин Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

3 янаки | 08.04.201408:56

Действително графиките и това, което стои зад тях е впечатляващо, но с изводите, които правиш, не съм много съгласен.
Икономическият възход на една, така или иначе, ако не велика, то голяма страна като Русия, по-скоро означава по-голяма самостоятелност и по-малко съобразяване с правила, които се създават от най-силните.

При положение, че целта на САЩ е да прокара такува правила, които да попречат на РФ да стане нещо повече от регионална второстепенна сила, без решаващо влияние върху съседни и не толкова съседни страни, как ще стане това?

Или, мога да предполагам, че това, което казваш се отнася за САЩ, че на тях ще се наложи да се съобразяват с гео-политическите интереси на другите?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.07.2010, 18:51

2 Зелен Бетон | 08.04.201405:43

Така и трябва. Най-доброто средство за възпиране на един авторитарен режим е да не му се позволява да се изолира – нито финансово, нито икономически, нито комуникационно. Това е предимството на взаимно свързания свят, и то трябва да се използва максимално.

С разрушаването на капсулираната, псевдосамодостатъчна система на соца, тя беше погребана завинаги. Такова нещо повече няма как да се случи. Което означава, че не може да има държава или група държави, чиято политика да не се съобразява с никого.

Само Северна Корея е останала, като музеен експонат. Засега.

Наскоро попаднах на тези приятни графики: http://www.bbc.com/news/world-europe-26436291
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.11.2012, 16:27

1 Прокопи | 07.04.201419:36

Парите са като живота - винаги намират начин.

Другото са приказаки..... пак за пари.
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.