Без упреци: "Ти що не се обаждаш?" | webcafe.bg
Webcafe

Без упреци: "Ти що не се обаждаш?"

Валерия Душкова
02.03.2012, 10:16 (обновена 03.03.2012, 12:25)
любов, приятелство, млади

Снимка: © Getty Images

Е, случва се да си поплачем, но пък доста по-често се случва да си попеем и попием!

По принцип сума теми и мисли се щурат в закръглената, върхова част на моето тяло, по-позната като, главата ми.

Но, напоследък темата за приятелството е особено актуална там и има желание да надхвърли пределите на физиологията и да се "излее", като пролетен поток от думи върху листа.

Аз мисля, че да имаш приятели е изключително ценен ресурс. И аз съм доста упорита в намирането и поддържането му в наличност. Важни са ми хората, това е. Приятелите - особено важни.

С великолепни хора съм се наобиколила, близки, колеги, съмишленици в това-онова. Бих казала, че извадих късмет. Но се случи нещо, което истински разклати добре охраненото ми самодоволство.

Близка моя приятелка ми каза, че съм я предала. Настана щура суматоха в моята душа. Няма да се разпрострирам в подробни разкази как, защо и какво се случи. Резултатът - 15-годишното приятелство приключи.

Какво ли означава да бъдеш добър приятел?

Иска ми се да избягам от клишето: "Такъв човек, който - ако го потърсиш в 3 посред нощ, ще се отзове". Не че е лошо. Добре е. Случвало ми се е, отзовавала съм се. По-интересен за мен е смелчагата, който го прави.

Сиреч, търси те. Признава, че има нужда от точно твоята подкрепа и ти си точният човек. Ти би могъл да помогнеш. Ти си приятелят. "Смелчага" казвам, защото, ако го направи, трябва да е наясно, че може и да му бъде отказано.

Не е лесно. Никак. Показваш слабост, пък насреща... Никой нищо не ти дължи обаче. Ти също никому нищо не дължиш. Всичко е въпрос на избор и на поемане на отговорност.

Спомням си един случай, когато моя близка приятелка, която живее в Канада, ми прати sms в 2 часа през ноща (не за първи път, все пак часовата разлика е 7 часа), за да ме помоли да си включа sкype, защото се чувства ужасно сама.

Два дни прекарахме пред компютрите, там се хранихме, говорихме и после заспивахме

Вярно, късмет, че се паднаха почивни дни, но аз знам, че щях да прекарам с нея това време, независимо какъв ден от седмицата се случеше. Защото тя имаше нужда точно от мен и ми го каза - от моята усмивка, от моите безкрайно много приказки, дори от упоритостта ми да поддържам връзката "on".

Имам няколко приятели от детинство. Виждам ги веднъж в годината, а понякога и много по-рядко. Когато се видим обаче, онова, което ни е свързало, все още е там. Хубаво ни е. Без упреци - "Ама, ти що не се обаждаш?", без напрежение...

Е, случва се да си поплачем, но пък доста по-често се случва да си попеем и попием! Достатъчно много хора в ежедневието ни притискат с претенции и желания. Тези хора доста често са нашите най-най-близки - майки, бащи, деца... Няма как, стягаш се и поемаш всичко, което ти поднесат.

С приятелите предлагам да е друго

Да е градивно, развиващо, весело, даващо повече, отколкото взимащо. Защото в приятелството, ако нещо "трябва", то значи "не трябва". Разбира се, когато е нужно ще се къртят плочки, ще се обикаля по магазини за изумително секси бельо, може и в някоя схватка да участваш и да отнесеш два-три ритника...

Случва се. Но рядко. Много по-важно е, че когато допуснеш някого в сърцето си и му отредиш място на първия ред, на балкона, в специалната ложа "Приятели", значи той ти е подарил нещо много голямо - направил те е по-богат човек, по-знаещ, по-можещ, по-силен.

Лично аз се влияя не толкова от качествата на даден човек, колкото от взаимодействието му с останалите хора. Като в математиката - всяко число се определя не само за себе си, а в зависимостта си с други числа.

Просто е. Нали сме социални същества, имаме нужда от споделяне и истински доволни сме, когато има с кого да споделим. Най-вече щастието си.

Приятелите са голяма работа

И няма възраст, пол и социален статус. И много важно - те нямат нужда да те прецакват. Прецакването, определено не е приятелско и не е готино, особено ако си бил целунат пет пъти от Юдата преди това.

Не също като тези, които те питат " Как си?" от куртоазия всеки ден и после автоматично превключват на тема "аз". Горките хора, те не биха могли да бъдат приятели, дори и много да им се иска.

Не и като тези, които ти ограбват времето, вниманието, парите и изобщо всичко, което имаш да дадеш. Тъжно е и някакси обидно, че понякога дори благодарят. Възпитани хора.

В живота ми има едни чудни хора, избрани от сърцето ми

Аз си живея в свят от фантастичности... Скоро прочетох нещо интересно, че има святост и тя е изборът на сърцето.

Е, в този смисъл съм вярваща. Обиквам хора без никаква рационална причина, без капчица разум. Тези хора вече са ми дали, много преди да разберат. Случва се да сядам и да им пиша дълги писма или да им изпращам музика, снимки...

Или съобщения на мобилните. Или просто да им подаря нещо - безпричинно. Или да ги прегръщам безспирно. Да искам да бъда с тях. И те някак успяват да откликнат, точно толкова, колкото е нужно и точно тогава, когато е нужно.

Те не са отявлени филантропи и алтруисти. Нормални хора са си... може би малко хедонисти. С нормални животи. Умеят да критикуват, просто защото ги е грижа. Умеят да бъдат от полза, дори когато не се стараят. Най-вече, когато не се стараят.

Усещам ги не като част от мен, а като самата мен. Аз съм те. И те съм аз. Знам, че са ме чули. Че са разбрали. Сродни души ги наричам, не просто приятели. Едно плюс едно е равно на... едно.

Oще: приятел  приятелство 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.03.2012, 17:07

14 Valeria Dushkova | 04.03.201221:10

Хората се страхуват да не бъдат наранени. И може би сте била. Не е приятно, да, когато боли. За това ли така реагирате?! Съжалявам, че сте разочарована... Но страшно няма, защото сме двама, трима,... цяла дузина ...и половина Усмивка))
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

13 Thea Atanasova | 03.03.201212:27

Няма такова нещо като приятелство, има интереси, които в даден момент приключват, заедно с така нареченото "приятелство". Те хората не могат да се разберат с родителите си, които са им семейство пък не знам какво остава за приятелите. А нали знаете, че когато човек е щастлив всички се радват с него. Но когато е нещастен си плаче сам. Това е живота!
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 02.03.2012, 17:07

12 Valeria Dushkova | 02.03.201222:55

Всеки си тъгува по различен начин, за свои си неща. Един за пъпка, друг за приятел... Не бих се наела да измервам тъгата на другите.
...
"Приятелката" на "най- добрия ти приятел" не е равно на "най- добрата ти приятелка" и на приятелка, въобще. ;)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

11 Bichkiiata | 02.03.201221:35

Аз само да запитам какво се случва като например излееш една чаша с водка върху главата на приятелката на най-добрият ти приятел? Мръсната и кучка с кучка...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 23:02

10 fALLEN | 02.03.201220:49

загуби едно приятелство и си потъгува. Факт. Не е приятно. Случва се.
---

тва ми прозвуча като "на авторката и излезла една пъпка една сутрин, но си потъгува и и мина. че и пъпката и мина. случват се такива работи".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 23:02

9 fALLEN | 02.03.201220:46

"нека си бъдем само приятели" е евфемизъм за "разкарай ми се от главата"... Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

8 Оня Дето Го Трият | 02.03.201218:05

Скъпа авторке, проблема на това жена да ти заговори за приятелство е, че понякога комбинира думите в неприятни фрази, като "Нека си бъдем само приятели" например..... които са болезнени за кандидат-приятеля от мъжко пол отсреща Смее се
Макра че тук става дума за друго де.....но пък и ние когали сме коментирали точно по темата Намига
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 02.03.2012, 17:07

7 Valeria Dushkova | 02.03.201217:38

Да, разбирам. Но бързам да ви предупредя, че авторката никак не харесва плюнки. ;)
Повярвайте, историята е много типична/популярна и не се среща само по нашите места.
Акцента е на друго място. Усмивка
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

6 lele male | 02.03.201217:24

Усмивка Скъпа авторке,
Започнахте с: Близка моя приятелка ми каза, че съм я предала. Настана щура суматоха в моята душа. Няма да се разпрострирам в подробни разкази как, защо и какво се случи. Резултатът - 15-годишното приятелство приключи.

И до там! А не трябва така! Трябваше да ни се обясните. Най-подробно!
Ние за какво сме тук? Трябва да плюем някого! Или Вас, или бившата приятелка... Смее се
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 02.03.2012, 17:07

5 Valeria Dushkova | 02.03.201217:17

А, сега, жена да ти говори за приятелство?! И, защо да не ти говори жена за приятелство? Какво им е на жените, че да не могат да говорят на такива теми? Авторката се сеща, защо е обвинена в предателство, без гузната съвест да я подтиква. Поела си е отговорността от взетите решения- загуби едно приятелство и си потъгува. Факт. Не е приятно. Случва се.
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.