Трен де резил | webcafe.bg
Webcafe

Трен де резил

Ралица Йорданова 20.07.2012, 18:43 (обновена 23.07.2012, 10:41)
Влак

Снимка: © Sofia Photo Agency

Натоварваме се криво-ляво и потегляме за столицата

Натоварват се криво-ляво в говеждите вагони и потеглят за столицата. (...)

Представете си сега говежди вагони без седалища, разбира се, натъпкани с жени и мъже, които се клатушкат пет часа из мрака... Madame, аз ще пощадя този път вашата срамежливост. Стига!

Из "До Желюша с говежди вагони",
София, 12 април 1895 г..

Това е написал Алеко Константинов - София, 12 април 1895 г.. Илядоосемстотин... ехееее... 117 години по-късно (сметнах го даже с елката) влакът Белград-София е все такъв "трен де резил", както Алеко Константинов нарича българския влак до Желюша в далечната, подчертавам далечната 1895.
Само дето тоя влак, на който имах нещастието да се кача, е сръбски...

- На сръбските железници се сърдете, госпожице. - това ми каза българският кондуктор след 10 часа път из Сърбия, който прекарахме, седейки на земята в коридора на влака. Около нас се въргаляха боклуци, багажи, французойки по къси панталонки, цигари, сръбски проститутки пееха румънски хитове на испански "Dalindaa..." и повтаряха думички, научени от латино сериали. Сръбските куки псуваха и си спяха самички в купето, а отвън нека хората се въргалят по земята.

- Влакът за София тръгва в 21:50 или десет без десет, госпожице, ако така ви е по-удобно да запомните. От трети коловоз. Међународни воз за Софија.

Часът е 21:40, събота, юли 2012.
След 4 часа обиколки в жегата из не особено приветливия Белград, вече сме във влака. Ох! Най-сетне ще си починем, ще поспим...
- Дай да се качим по-назад, че да си намерим свободно купе, каза моята приятелка Мария, с която се връщахме от невероятна екскурзия от Венеция през Любляна и Загреб.
Купили сме си ядене, пиене и вече умиращи за сън се настаняваме.
След малко ни се натрисат двама македонци. Не им светела лампата в купето и за наше нещастие искат да стоят при нас. А ние просто искаме да спим... Сами!

Черпят ни с бира - "Йелен". Имат си цяла торбичка. Пътят до Скопие е дълъг.
- Ама чакайте малко, този влак не е до Скопие, той е до София - питам ги изненадано аз.
-Напротив, три пъти питахме и е до Скопие - изненадано ни отговарят те.
Кой сега е объркал влака, който вече се движи из сръбската нощ...

Оказва се, че слава богу никой, но за София сръбските железници са отпуснали само 2 вагона и ние трябва да се преместим, защото някъде разкачат влака. Очевидно разочарованите македонци ни изпращат с наздраве, като обещават после да минат да ни видят "шо правиме".

20 минути по-късно, вагон 2 и 3 на международния влак Белград-София.

20 минути след потеглянето на влака вече половината хора се въргалят по земята, защото няма свободни купета. Прииждат още такива като нас, които са се качили в грешната част на трена. Няма място нито за багаж, нито за хора. Да не говором за хигиената в сръбския влак. Ако някога е бил чистен, може би Алеко Константинов още е бил жив.

Учудващо май ние сме единствените българи във влака, защото българска реч не се чува въобще. Пълно е с французи, британци, испанци, хървати и разни други хора, които са решили да посетят за кратко България или просто да минат транзит за към Гърция. Естествено има и сърби, които си пътуват из родината. Все пак влакът минава и през Ниш.
Кондуктор не се вижда никъде.

"Любезните" сръбски полицаи отказват да се разберат с мен и на български и на английски. Уви, не знам сръбски. Все пак става ясно, че този мизерен вагон отива за София. Сядаме си "удобно" на земята в коридора и си гушкаме багажа. До нас пеят сръбските проститутки и веят коси с вафлички на прозореца. И те си нямат места горките. Добре, че слизат поне скоро.

Ако бях мъж, който клечи в коридора на влака и гледа нагоре към изправените пеещи сръбски проститутки, може би щях да се "облажа". Ама не... исках просто да са по-далеч от мен, защото само гледайки ги, имаш чувството, че ще хванеш нещо. Я някой венерин хълм, я венерическа болест...

А междувременно французойките заспиват по земята. Коя върху куфар - коя не. Вече минава 1 часа през нощта. Никой не е особено сигурен за къде отива този влак. За Скопие или за София. Става студено, става течение...французойката затваря единия прозорец. Сръбският полицай го отваря с псувня. Тя се оплаква - ама болна съм. У пичку ти материну, какво ме интересува...

Тудуф-тудуф, продължаваме да се въргаляме в мръсотията. Слава богу, на Ниш двама слизат и ние се уреждаме с места. Късмет! Сега се въргаляме из мръсотията на седалките, по които има лиги и отвсякъде в купето падат кутии, боклуци и so on...

Окей, най-сетне стигаме границата. Сръбската граница си е мъка, но вече нищо не ни плаши. Минаваме я... да, най-сетне ще чуем българска реч и ще попитам каква е тази пародия на влак, в която ни возят като говеда.

- Госпожице, вие сте късметлийка. Обикновено сърбите пускат само по един вагон. Не знам какво им е станало този път. Нещо извънредно ще да е. Да не мислите, че на мен ми е приятно да минавам и да проверявам хората по земята и да ритам боклуци? - отговаря ми кондукторът.

Това не ме успокоява ни най-малко. Изобщо никаква късметлийка не се чувствам. Не!
Граничният полицай е още по-весел. Мил и любезен, за разлика от сръбските си колеги -

- Ауу, французчета имаме тука. Ние много обичаме французите - обяснява на български на сънените французойки, които стоят в краката му. Ауу испанчета и британчета. Много хубаво, много хубаво.
Българска баба се провиква на развиделяване - Ама тая е туркиня, не я ли позна по мустака...
Българските баби... Да. Това е другото потресаващо нещо в този влак. "Мафията" от бабички-контрабандистки се качва малко преди границата и пъха черни, облепени с тиксо пакети де що има пролука из влака. Обикновено са с цигари, за друго вече не знам...

Щом се мине границата, ставаш свидетел на това как жилава баба се набира и влиза наполовина в лампата, откъдето хвърля цигари по пода. Разни хора се разхождат с огромни отвертки и разглабят влака, за да си вземат стоката. Един дори си донесе стълба, след като да си навре ръката до рамото в лампата не свърши работа.

Ла вита е беллла! Разпасан български кондуктор се заканва на младежа от лампата:
- Ей, момче, повече няма да те пусна в тоя влак... Но на пича с отвертката не му пука особено, тъй като е три пъти по-огромен от кондукторчето.

Кулминацията на пътуването е, когато една българска циганка обобщава ситуацията. Тя се е качила на гарата в Драгоман и съзерцава измъчените французойки по земята.
- Гледай ги тия как спят по земята, като животни се въргалят, като в кочина. Може ли такова нещо!Чужденци били, цивлизовани били... И на тая с тия къси гащи п****та й се вижда.
- Ама ти виде ли я, ма? - пита спътничката й
- Еми видех я, ма. То всичко се вижда. Залепнало там. И мъже минават и те гледат. Фереджето трябва да й се сложи на тая - обобщи нашенската ромка и ме бутна, за да стигне до вратата от първите, които да стъпят на гарата в София.

Oще: белград  вагони  влак  кондуктор  македонци  мръсотия  проститутки  софия 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 06.09.2011, 12:48

15 Sgan | 23.07.201212:28

На който не му харесва във влака - да си оди у ес класата
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

14 lele male | 23.07.201211:01

Смее се блекин трейшъъън композейшън... от София до Београд..
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.02.2012, 16:40

13 limula | 23.07.201209:31

Сръбски влак, български влак-голяма разлика няма. Чак мило ми стана като четох-спомних си студентските години....ехх - Идилия.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

12 Bichkiiata | 23.07.201208:08

Разтропан, живописен, намусен, интелигентен, ироничен, саркастичен, оптимистичен разказ с две думи, аз одобрявам и не ми се търси конспирация, а полезна информация. Не бих се качил в балкански влак още по-малко сръбски ...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.07.2012, 22:35

11 upliftinGKhai | 22.07.201201:09

и за капак сложили главна статия , каква мизерия било в сръбските влакове Объркан
   

оценка

+0 -3

Регистриран на: 13.07.2012, 22:35

10 upliftinGKhai | 22.07.201201:07

Да така си е ! Здраво анти-боко анти- България анти-сърбия анти гърция
но нито една анти-турция статия и изведнъж о какво да видиш - дунер статия
и завършва със : ''уебкафе не се ангажира с това мнение .... '' просто без коментар България! . Овчето ни сърчице не ни позволява да публикуваме една подобна драсканица без накрая да се извиним и разграничим и забележете : извинявайте много ама ние такова търсим различни гледни точки Лош или много луд Лош или много луд Лош или много луд
А авторът на статията пише как искал да се борим срещу ислямистите , терористите и т.н.
Мда утре като дигнат най голямата джамия в европа , тук , и се появи някоя статийка и уебкафето ще се извини и разграничи . - Така ще се преборим авторе Удивителна Бесен Бесен Бесен Бесен Бесен Бесен Бесен Бесен Бесен
   

оценка

+1 -2

Регистриран на: 12.01.2011, 13:49

9 серсемин | 21.07.201222:44

Еййй,аман от съчинения, ама от анти-сръбско насъскване. Този сайт е като БКП/БСП - тихичко замира заедно с електората си. Кажете си в един материал - мразим сърби, Сърби, българи, България, Герб, ББ, ЕС и всичко, което се сетите. Покланяте се на куркунева, гей стани и прочее.....така умират добрите идеи. Бяхте такава! Поздрави на пекинската патица
   

оценка

+1 -2

Регистриран на: 13.07.2012, 22:35

8 upliftinGKhai | 21.07.201220:48

кво ни занимавате с глупости бе дреме ми какви са били сръбските влакове .
фрида ти остави че не се отваря ами се трият и коментари на поразия
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

7 Frida | 21.07.201216:04

интересна редакционна политика -- трен резил се отваря, а дюнерът - не...
е, коментирайте си сръбските проститутки наздраве
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.11.2011, 17:34

6 blabla | 21.07.201213:25

Аууу, изложихме се пред чужденците Смее се
Те знаят много добре къде отиват и с какво се возят. Той живее осем месеца от годината в някакво село в Судан, тукашните ще му чупят стойки.

Де е резилът, колко да е резилът? Аз с мишки съм спала във френски хотел, три звезди, хубава цена, а на персонала нищо не мож му каза, щот нали си в Париж. Което не значи, че не обичам Парижът Смее се
   

оценка

+0 -1

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.