Партията, Вождът и трудовите хора | webcafe.bg
Webcafe

Партията, Вождът и трудовите хора

Явор Николов 02.11.2013, 17:33 (обновена 05.11.2013, 06:56)

1 от 21 снимки Назад Напред

политически плакати

Снимка: © Явор Николов

„Да се борим неуморно за снижение себестойността на продукцията при всяка производствена операция!". Лозунгите от тия времена си плачат за задълбочено изследване

Силни, трудолюбиви и решителни мъже. На заден план: комини, трактори, камиони. Здрави, семпло облечени, но широко усмихнати и щастливи жени, стъпили в ниви и поля. Изпод земята - разкривени зли сили, империалисти, демони и сатани. Над всички и всичко - топлият поглед на Вожда.

"Не е важно каква е истината, а как я представяш", казва актьорът Стоян Алексиев в края на прекрасния документален филм "Пропагандата" от 1990 г. (по сценарий на историка проф. Иван Илчев, който после ще бъде ректор на окупиран от студенти университет. Съдба). Топографията на пропагандното изкуство не се променя в различните епохи и държави.

Винаги виждаме най-чистите му форми във времена на нетърпима реалност. Преди и по време на войни, след природно бедствие или... по време на най-черен деспотизъм, култ към личността, глад и докаран до параноидно разстройство страх от всички и от всичко.

Както е било в целия източен блок по времето на късния Сталин. Годините, в които у нас с желязна ръка, по диктаторски, са управлявали другарите-полубогове Димитров и Червенков. Дълг на пропагандата е да нарисува, вместо този потискащ сив свят, "най-добрия строй на света".

Паралелни светове

Освен че е промила успешно милиони мозъци, пропагандата е оставила след себе си интересни артефакти. Изложбата "Социализъм - интернационализъм. Политически плакат 1945-1953" в Музея на социалистическото изкуство е разказ в картинки: 80-те постера, случайно открити в мазето на Националната художествена галерия, ни представят реалност, в която има само герои и  и демони.

Не е само българска - има много съветски плакати, такива от Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Албания, Китай, КНДР... Те носят националните си особености, но в рамките на системата от еднакви режими, която в онези години ги е обединявала.

Посетителят е оставен сам да сглоби картината от експонатите и няколко къси филма, съставени от откъси от кинопрегледи. Всъщност, гмуркането в пропагандата без контекст може да е и полезно начинание, защото ти дава шанс да потърсиш в изображенията реалния им агитационен заряд.

От днешна гледна точка ни изглеждат наивни и даже леко недодялани, позите са или излишно патетични, или неразбираемо гротескни; лозунгите са с присъщата си за средата на XX век патетика, но днес ни изглеждат абсурдни (До измъчен на вид работник: "Да се борим неуморно за снижение себестойността на продукцията при всяка производствена операция"... я пак!).

Теми, стилове

Няма как пропагандният плакат да не преиграва. Размножен в хиляди бройки и лепен по стени и агиттабла, той е насочен към възможно най-широки народни маси, които по онова време не са се славели с особена грамотност. Така че той трябва да е ясен и прост до примитивизъм - и шарен като от книжка с приказки. Вижте богатирите сред цъфналите жита.

Плакатите с вождовете пък изглеждат като възстановки на религиозни сюжети.

Всъщност, с малко фантазия, може да откриеш даже и заемки от американските плакати от същото време.

Сред авторите има не един и двама известни български художници: Александър Жендов, Борис Ангелушев, Илия Петров, Стоян Венев, Стоян Сотиров, Александър Стаменов, Бенчо Обрешков, Иван Кирков.

Творбите им агитират за какво ли не - от застраховки в ДЗИ, записване в курс за медицински сестри към ТКЗС (с указ за всенародна безплатна медицинска помощ), преизпълняване на петилетни планове, гласуване за ОФ ("Който е за мира и е против войната, той ще гласува за кандидатите на Отечествения фронт" - златни букви на червен фон с избирателна урна, съветско знаме и синьо такова с надпис "Мир") до каузата за свят без войни (под формата на червено знаме, забито от трудещите се в корема на брадясал, плешив и дебел Чичо Сам).

Не е подмината и колективизацията, оставила болезнен спомен в хиляди семейства, но сред българските, унгарските, албанските и полските пропагандисти явно е имало консенсус, че този тип събития трябва да се представят като патриотичен дълг, който се изпълнява с радост.

Цели три плаката громят монархофашизма - на един са изрисувани всевъзможни зверства на жандарми и мошеници, на втори голяма черна птица е кацнала върху короната, а на трети символът на царската власт е върху главата на змия, стисната от мощна ръка.

"Международното положение" в изложбата е под формата най-вече на охулване на военнолюбивия Запад (азиатските плакати са преимуществено посветени на Корейската война), но също е обърнато внимание и на злите съседи, с които България е обградена - покрай станалия отново актуален в последно време лозунг "Всенародна бдителност за защита на родните граници".

Божества

Образът на вожда е неизменно застъпен във вече споменатата си полурелигиозна форма. Това е особено видно в съветските плакати, където е изобразен Сталин. При нас календарът Георги Димитров сочи пътя на младежта, а Вълко Червенков уверено е застанал пред широки народни маси, заводи и високи сгради, каквито по негово време в Българя не е имало.

Новото е добре забравено старо

Изложбата в малко трудния за намиране и дискусионен от основаването си соцмузей си струва гледането. В историческите рамки на онзи период на тоталитарната власт пропагандата е изглеждала по този начин.

Но преди избори и днес минаваме покрай изображения с екзалтирани последователи, лидери с блага усмивка, огънчета в очите и вгледани в безкрая. По-рядко по стените и по-често по скъпи "стратегически" билбордове и досадни изскачащи прозорци из Интернет сайтовете.

Впрочем, филмът "Пропагандата" е правен буквално месеци след Десети и формално се занимава с историята на манипулативните техники докъм XIX век, но архивните кадри с редуващи се Сталин, Хитлер, Георги Димитров, Тодор Живков и митинги на СДС и БСП не оставят ни най-малко съмнение за това, че всичко ново всъщност е добре забравено старо. Съвсееем леко ъпгрейднато.

Документалната лента за една година имаше по-малко от 140 гледания в YouTube.

За час и нещо в залата виждам само четирима посетители. Чужденци.

Oще: изложба  комунизъм  музей на социалистическото изкуство  плакати  пропаганда 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.08.2012, 16:39

1 scuba | 05.11.201314:36

Ще ви разкажа един стар виц.
Брежнев,Рейгън и Живков отишли на спиритически сеанс.
Извикали духа на Наполеон и зачакали какво ще им каже.
Наполеон казал:
Господин,Рейгън,ако имах вашето оръжие,никога нямаше да загубя битката при Ватерлоо.
Господин,Брежнев,ако войниците ми имаха духа на вашите,никога нямаше да загубя битката при Ватерлоо.
Господин,Живков,ако имах вашите средства за масова информация,никой нямаше да разбере ,че съм загубил битката при Ватерлоо.
Това се знае отдавна .
Статията е излишна.
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.