Защо журналистите от кучета-стражи станаха част от статуквото | webcafe.bg
Webcafe

По сп. Economist: Как кучетата-стражи се включиха в отбора на властта

Webcafe.bg
01.09.2010, 14:48 (обновена 01.09.2010, 17:37)
Журналя

В средата на 70-те години над 70 на сто от американците са имали високо доверие в пресата, днес те са 47%...

Джей Роузън е професор по журналистика в Нюйоркския университет и проницателен медиен критик. По-рано тази година той написа есе за "реалната идеология на политическата преса". Роузън има собствен блог - PressThink, а негови публикации излизат в "Columbia Journalism Review", "Chronicle of Higher Education", "New York Times", "Washington Post" и други издания.

Автор е на книга, озаглавена: "За какво са нужни журналистите?", посветена на възхода на движението за гражданска журналистика. В интервюто Роузън разказва за пресата и нейните провали.

Какъв е най-големият проблем на новинарските медии в САЩ в момента?

Цената на промяната на утвърдените порядки изглежда твърде висока, но цената да не се променят в дългосрочен план е дори още по-висока. Добър пример за това са сериозните трудности пред вестниците: печатното издание осигурява повечето от доходите, но не може да осигури бъдеще.

Не знам за каквито и да е доказателства и данни, които да показват, че младите хора развиват навици да четат хартиени издания. Така че ако цената на изоставянето на печатната версия е твърде висока, цената на придържането към нея може да бъде дори още по-висока, макар да се разкрива по-бавно. И това е проблем.

Друг пример е спадът на доверието. В средата на 70-те години над 70% от американците са казали пред Gallup, че имат високо ниво на доверие в пресата. Сега цифрата е 47%. Очевидно нещо не се получава. Но промените в правилата за поведение, довели ни до този спад, биха се възприели от повечето журналисти като повишаващи риска от недоверие.

Опитвал съм се да споря, че "гледната точка отникъде" - наричана още "обективност" - трябва да бъде заменена с "ето откъде идваме". Това обаче изглежда на повечето хора в американската преса като нещо опасно и неприложимо.

От друга страна, настоящият курс е нестабилен: доверието продължава да спада с голямо ускорение след 2003 г. Когато споменавам това на журналистите, те казват: "Доверието във всички големи институции е спаднало, Джей." Което е истина (освен към военните). Но дали това всъщност е отговор? От вас се очаква да бъдете "кучета стражи", пазещи от подозрителни лица. Защо вие не сте изключение?

Бих могъл да продължа, но мисля, че виждате тенденцията. Промяната е твърде скъпа, статуквото пък не може да бъде поддържано дълго.

Написали сте книга, озаглавена "За какво са нужни журналистите?" Като наблюдавате отразяването на политически теми в Америка, с какво отговорът ви на този въпрос е различен от работата, която журналистите всъщност вършат сега?

Никой никога не ме е питал това. Ще оставя този случай да говори за всички останали. Много типично поведение е, когато журналистите са на събитие, което отразяват като конно надбягване, с въпросите от сорта: Кой ще победи? Каква е стратегията? Работи ли?

Концентрирането върху тези неща помага за насърчаване на политическата невинност на пресата, тъй като "Кой печели?" не е идеологически въпрос. Като редовно го задават, журналистите подчертават, че тяхната професия не е идеологическа. Но как това поведение помага на гласоподавателите да вземат решение? Дали те би трябвало да гласуват за кандидата с най-добра стратегия?

Моята лична гледна точка е, че журналистите би трябвало да описват света по начин, който ни помага да участваме в политическия живот. Ето за това са "нужни" те. Но твърде често те ни позиционират като умели анализатори на сцена, която сме насърчени да гледаме от определено разстояние, все едно сме зрители на собствената си демокрация, или хитри манипулатори на нашите съграждани.

Не е ли странно? Ето затова написах книгата си - и й дадох това заглавие.

Трябва ли журналистите да се стремят да бъдат неутрални, незаинтересувани наблюдатели?

Сложно е. Не мисля, че журналистите би трябвало да се "включват в отбора". Те се сдържат да го правят по сериозна причина. Търсенето на власт и търсенето на истина са различни като поведение - и така ние разграничаваме политиката от журналистиката.

Мисля, че е необходимо известно откъсване от собствените ти предпочитания и предположения, за да бъдеш добър репортер. Трудността е, че неутралността си има своите ограничения. Ако се отиде твърде далеч, тя подкопава самия проект, с който се е заел един сериозен журналист.

Да предположим, че силите, които искат да убедят американците, че Барак Обама е мюсюлманин - или че не е бил роден в САЩ, започнат да побеждават, и все повече и повече хора вярват в това. Това е провал за журналистиката - и реално за самата проверка на това.

Неутралността и обективността не включват инструкции как да се реагира на нещо такова. Те не са "погрешни", просто си имат ограничения. Американската преса не знае какво да прави, когато неутралността, обективността, балансът и "отразяването на двете страни" достигнат естествените си граници. Така че журналистите са склонни да отричат, че има такива граници. Но с такова отричане те нарушават кодекса на казващи истината, тъй като тези граници са реални. Разбирате ли проблема?

Във Вашингтон голяма част от отразяването на събития приема формата на ляво срещу дясно. Както казвате:"Двупартийната система и методът на журналиста да се оттласква от двете страни, за да поражда авторитетност, се съчетават перфектно." Как това води до лоша журналистика?

По много начини. Когато и двете партии са близки до определени идеи, новинарската система също става близка до тях. Което не е добре. Когато журналистите биват атакувани от левите и десните, те го възприемат като потвърждение, че правят нещо правилно, когато биха могли да правят всичко неправилно.

Има и определен мързел, който ни обхваща, който можете да дочуете в изрази от коментаторите като "екстремисти и от двете страни". Няма опит реално да се разгледа центъра и границите - и да бъдат сравнени те между партиите; вместо това има жалък акт на позициониране, в който политическият център се асоциира с истината, здравия разум и реализма. Това е много разпространен предразсъдък в политическата журналистика.

Виктор Наваски, бившият издател на "Nation", обича да казва, че има идеология на лявото, идеология на дясното и идеология на центъра. Новинарската система е нащрек за твърде много ляво или твърде много дясно. Но тя е беззащитна срещу каквито и да е прекомерни количества идеология в центъра. Там можеш да бъдеш толкова краен или дидактичен, колкото пожелаеш.

Медиите са бизнес - и много от медийните компании, които правят най-добре бизнес, са тези, които казват на публиката си това, което тя желае да чуе, и тези, които следват модела на политиката като конно надбягване. Как да променим стимулите, за да направим медиите по-информативни? Или обществото просто получава медиите, които заслужава?

Дали списание Economist се занимава с това да казва на читателите си това, което те желаят да чуят? Така ли се редактира списанието? Съмнявам се. Но чувам, че бизнесът им върви доста добре. Как е възможно това?

Вижте: алтернативата на стремежа към повече реклами е изграждането на доверие и издателска марка. Аргументи като "това, което искат хората" не ме впечатляват. Мисля, че всеки с половин мозък знае, че трябва да следиш търсенето - и да даваш на хората това, което те нямат начин да си поискат.

Трябва да ги слушаш - и от време на време да отстояваш своя авторитет, тъй като слушането им е това, което ти дава авторитета да препоръчаш това, което не се търси веднага.

Какви са примерите за вестници, списания или новинарски шоута, които според Вас практикуват добра журналистика?

Особено добри в това, което правят: Advertising Age. Gawker. Wired. Voice of San Diego. New Yorker. Economist. (Разкритие: Вие сте "Economist"!) Рейчъл Мадоу. Frontline. New York Times. West Seattle Blog. Texas Tribune (Разкритие: техен консултант съм). "Към същината" с Уорън Олни. Atlantic. "Този американски живот". Guardian. Джон Стюарт. Вероятно има и някакви регионални вестници, които си вършат чудесно работата, които просто не чета - но са по-малко отпреди.

Дали новите технологии водят до подобрена медийна среда за утвърдените играчи? Или по-ниската бариера пред навлизането в бранша позволява калпавата журналистика да се промъкне през нея и най-силните, най-кресливи гласове да доминират?

Не подкрепям което и да е от предположенията. Утвърдената медийна среда е шокирана от осъзнаването на факта колко крехки са авторитетът и привилегиите й. През падналите порти минава поток от слаби актьори, добри хора без талант, млади хора, които не искат да чакат, умни хора, които нямат нужда от нечие разрешение, за да публикуват, хора, преди известни като ваши източници, разнообразни шарлатани, параноици, мошеници и глупаци... И тотално ангажираните с идеи, които вероятно ще открит следващата преса.

Почти всичко е станало достъпно за всички, но традиционните играчи не са отнесени - и са в положението да вземат много. Някои нови играчи също ще се справят добре. Деветдесет процента от всичко е боклук, но това не е нещо ново. Просто сега има повече от всичко.

Oще: вестници  възход  журналисти  журналистика  истина  падение  статукво 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.