Диктатура на клеветата | webcafe.bg
Webcafe

Диктатура на клеветата

Калина Андролова , Вестник "Сега"
24.04.2011, 10:49 (обновена 26.04.2011, 15:44)
църква, икона

Снимка: © Getty Images

Да вярваш в Бог и да упражняваш религиозна практика са две различни неща

Да си напазаруваме малко Бог. Сякаш има намаление. Всяка година покрай разпъването и възкръсването на Христос ние, българите, нахлуваме в църквите да се помолим да ни върви. Това не е страх от Бога, защото "страхът от Бога е да се мрази злото". Това не е вяра, защото вярата е разхищение на сърце. Това е опит за хитруване.

Новобогаташката ни действителност с цялата енергия на своето безсрамие е свела Бога до консумативна практика, нещо като момиче на повикване. Днес е ден за Бога, отиваме на църква, утре е ден за измами, мамим, когото трябва.

Всеки е намерил свой заместител на Бога: найлонови цици, политическо лукавство, нечист бизнес, връзкарски възход и пр. Мамим Бога така, както се мами човек. Величието му не ни смущава. Понеже сме уморени по рождение от нищетата, ние сме тежки роби на парите.

Опитайте да бъдете свободни и ще умрете от глад! Tова е най-силният ни страх. Сивите кардинали в нашето посттоталитарно общество преподреждат свободната икономика в несвободна. Те направляват паричните потоци, а с това и щастието в страната. Затова сме именно роби, а не невинни почитатели на парите. Балканската ни мечта се свежда до пресищане на хипертрофираното ни его.

До поглъщане, до трупане. Вижте телевизиите! Те са фабрики за производство на невежи граждани. Те разграждат умозрението ни. Създават лумпени и тъпанари. "И понеже намразиха знанието, затова ще ядат от плодовете на своя си път" - пише в Библията. Да се променят мислите на зрителите означава да се промени ходът на нацията.

Християнството не е да казваш, че си християнин

Да палиш свещ и да се кръстиш. А после да гледаш дебилните шоупрограми, с които ни облъчват посредствените телевизионни директори. Или да отвориш жълтия вестник и да се наслаждаваш на злостното рушене на съдби. Проповедите на Христос са довели до огромни изменения в живота на много народи. Християнството е дало особен тласък на света. Университети, човешки права, святост на семейството, изкуство, християнството е плътната изтънченост на най-новата европейска цивилизация.

Но ние, българите, не сме сигурни какво точно е казал Христос, нали? Иначе нямаше да произвеждаме такова количество бездуховна свинщина. Ние целенасочено превръщаме страната си в държава на гетата. Нали знаете, че Бог твори не само човеци, но още и национални характери, национални съдби, възвеличава народите или ги погубва.

Така Великобритания е съставена от клубове и лордове, от великото снобство на достъпа. Франция има своите претенции за културна изключителност и интелектуална сложност. Германия с нейния педантичен нрав - да класифицира хората в папки, да подреди изрядно дори смъртта. Полша, която често се напива, но е известна с борбата си за свобода, и т.н. Всяка страна демонстрира свой собствен похват към света.

За България най-характерна е омразата

Тя е толкова впита в същността ни, че чак материята потреперва. Толкова много е споделената, открита и скрита омраза, че заплашва да унищожи всеки кълн на благороден интелект: той ще бъде разпнат от сектата на некадърността. "Много добри дела ви показах от Отца, за кое от тези дела искате да ме убиете с камъни?" - пита Иисус. "Защото се правиш на Бог" - отговарят юдеите.

В този смисъл всеки жив ум в страната ни трябва неминуемо да спазва правилото: Никога не показвай всичко на хората, няма да го понесат! Нашият национален изразителен дискурс е на отхвърлянето. Ние се изразяваме, като не харесваме. Не знаем, че най-изкусният трик в живота е скромността. Един човек с наситена гордост не се нуждае да отхвърля, да раздава оценки, да пронизва с пирони. Но, нейсе, ние сме доста потисната нация, бита с камшик много пъти. Оттук и обяснението за омразата. Някой дава ли си сметка, че общественият политически дебат в България се води през два жълти вестника?!

Вие на това демокрация ли му викате?

Аз го наричам диктатура на клеветата. Да вярваш в Бог и да упражняваш религиозна практика са две различни неща. Едното е да си фин, с опростена и ясна душа, другото е по празниците да си напазаруваш от църквата два-три килограма святост. Ние не вярваме в Бога, ние броим автомобилите на свещениците и считаме, че църквата е архаична. Мислим, че църквата трябва да ни се моли, да ни прелъстява, а ние да благоволяваме.

Бог не е покана за чай с дребни сладки, не е прищявка. Бог е нужда. "Човекът е краткотраен, пониква като цвете и се покосява" - се казва в Библията. Острото усещане за смъртност, единствено то лекува омразата. За да преодолее човек своето невнимание към Бога, му трябва някакъв шок. В началото на всяка метафизика е болката. С нея настъпва и смирението. Знаете ли, съвършената красота е тихо занимание. "Страхът от Бога е в началото на познанието." Затова няма мъдрост, натрупана през нахалство и самомнение.

www.segabg.com

Oще: бог  диктатура  клевета  общество  омраза  християмство 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.05.2011, 08:49

36 Liubomira Valcheva | 28.05.201100:49

А относно това колко духовен е нашия народ - тук има вина не само народа, но и държавната политика, социализма, дс и самата православна църква. Тя е твърде мистична, твърде мрачна, твърде недостъпна и твърде отвлечена, отделена от реалният политически и обществен живот. Тя не може да достигне до младите хора и те не могат да достигнат до нея. Влизайки в църквата те остават с впечатлението, че не Бог е важен а всичките тези светци, които се явяват "ходатаи" и наместници на Бога. Авторът явно е чел Библията и сигурно знае какво пише там - Има само Един ходатай, който е Исус Христос.
Освен това тези светци изглеждат като измъчени и изтерзани същества, което мен винаги ме е навеждало на мисълта, че да си християнин значи да си в постоянен пост и молитва, да се отричаш от земните блага и да се отдадеш на страдание. Като прибавим към това и хилядите езически обичаи и практики, които "светата православна" църква е възприела, за да привлича езическия народ при себе си, й е изиграло много лоша шега.
Вместо църквата да избави народа от духовната нищета и глупавото суеверие, тя ги подклажда. Българския народ не е вярващ, той е суеверен. Църквата трябва да стане практична защото вярата е практична - вярваш в Бог и това определя начина ти на живот, определя мирогледа ти, определя целите в живота ти, ценностите ти, начинът по който живееш. "Да се направят всичките народи Негови ученици" означава точно това - народите да живеят според Божия закон и Неговите стандарти. Извинете, нямах намерение да пиша статия!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.05.2011, 08:49

35 Liubomira Valcheva | 28.05.201100:39

Браво на автора, чудесна статия! Чудесен прям и изтънчен стил. Ами тези, които го нападат злобно не осъзнават ли, че по този начин напълно доказват неговата теза????!!!! Пишете още защото умеете да казвате нещата!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.08.2010, 11:53

34 al-Majnun | 27.04.201115:20

Прекрасно послание!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.08.2010, 11:53

33 al-Majnun | 27.04.201115:20

Прекрасно послание!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.10.2010, 17:09

32 Sevdalina | 26.04.201121:58

Колкото хора толкова мнения по темата и всеки мисли, че той е прав. Някой е прочел няколко книги и си мисли, че е усвоил всичкото познание за света. След това се изпъчва пред целия свят и се провиква "Бог ли, е па такова животно нема".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.04.2011, 23:59

31 Mira | 26.04.201120:13

ivorad, адмирации за това, че така добре сте разбрали какво имам предвид! Пляскане
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

30 Thea Atanasova | 26.04.201117:28

Отче от къде реши, че информацията е недостъпна. Ако искаш да знаеш нещо, ще направиш всичко възможно да го разбереш. Ако не го знаеш, значи не си имал толкова голямо желание да го разбереш.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.07.2010, 11:27

29 ot4eto | 26.04.201117:05

Много коментари, много нещо. Някои са били в отвъдното и знаят какво се случва там. Откъде имат тази недостъпна за мен информация, се питам...!?!?

Впрочем, влизам да ви призова да четете библията. Четете я! Може и малко допълнителна литература, например догмите на основните деноминации. Това е най-сигурния начин да се попълнят редиците на деистите, агностиците и атеистите.

Поздрави на всички.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.08.2010, 21:07

28 ivorad | 26.04.201116:05

"Накрая, ще припомня само, че преди много време един известен писател, Бокачо се казвал той, написал една книжка, озаглавена "Декамерон". Неслучайно се сещам за нея, защото мисля, че едно от условията църквата да не е архаична, а в крак с времето, е тя да има своите критици. Това е обикновена диалектика и в двата смисъла на думата - като общуване, и като движение и тя с нищо не противоречи на каквато и да е богоугодност, набожност и религиозност. Знам, че сега насреща ми ще се изправят определени коментатори тук, с което ще свършим част от тази поизостанала у нас диалектическа дейност, щото само с толерантност не се живей, вЕрвайте ми"

Не знам дали съм в числото на "определените коментатори", ама само да вметна, че предложеният текст е твърде, твърде далече от стандартите на Бокачо. Няма как един абсурден неоталибанизъм да се изравни с артистичната феерия на "Декамерон".
Камо ли да постигне оня обновителен импулс на класическата книга чрез намусената си назидателност.
Накратко казано - търсят се усмихнати, доброжелателни и интелигентни критици на Църквата! Един голям дефицит днес Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.04.2011, 23:59

27 Mira | 26.04.201112:11

Христос воскресе!
Този текст освен че е много морализаторски, издава някак нисичко самочувствие и причината е точно негативизмът, от който е пропит, освен че очевидно се пренебрегват много обстоятелства. В резултат пъстрата картинка на това, как се празнува Празникът на всички празници и какво се случва на него у нас е сведена до два цвята - черно и бяло. Това, което ми се струва реалистично като негови твърдения, които са единствените, заслужаващи според мен внимание, защото всичко друго е банализми: че да вярваш в Бог и да упражняваш религиозна практика са различни неща (преди време го писах тукУсмивка).Второто е, че църквата ни е архаична, макар че вместо като теза,очакваща своята аргументация, твърдението просто е отхвърлено съвсем безкритично. По повод на това твърдение и последвалата го "защита" на обратното, а именно - че ако си набожен, няма значение какви са поповете и църквата, стига да си палнеш свещичката като един смирен, скромен мирянин/християнин, бих запитала уважаемата авторка, за какво са ни тогава те? бих й припомнила също, че става дума за Институция, макар и църковна, религиозна, която има своите функции като такава и своите представители, и значи се нуждае от минимум обществено съгласие и консенсус относно тези функции и начина, по който те се изпълняват. Накрая, ще припомня само, че преди много време един известен писател, Бокачо се казвал той, написал една книжка, озаглавена "Декамерон". Неслучайно се сещам за нея, защото мисля, че едно от условията църквата да не е архаична, а в крак с времето, е тя да има своите критици. Това е обикновена диалектика и в двата смисъла на думата - като общуване, и като движение и тя с нищо не противоречи на каквато и да е богоугодност, набожност и религиозност. Знам, че сега насреща ми ще се изправят определени коментатори тук, с което ще свършим част от тази поизостанала у нас диалектическа дейност, щото само с толерантност не се живей, вЕрвайте ми.Усмивка
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.