Съдът в Страсбург даде срок на България да реши проблема с бавното правосъдие | webcafe.bg
Webcafe

Страсбург ни даде срок да решим проблема с бавното правосъдие

Мирела Веселинова , Сп. "Правен свят"
10.05.2011, 17:54 (обновена 11.05.2011, 13:02)
страсбург, съд, права на човека

Европейския съд по правата на човека в Страсбург изисква от България до 10 май догодина да въведе подходящ законов механизъм за решаване на един системен проблем - прекомерната продължителност на наказателните, гражданските и административните дела

Европейския съд по правата на човека в Страсбург дава 12-месечен срок на България, за да въведе подходящ законов механизъм за решаване на един системен проблем - прекомерната продължителност на наказателните, гражданските и административните дела. Срокът започва да тече от влизане в сила на двете решения по пилотни дела, обявени днес от Съда в Страсбург.

Принципно решенията стават окончателни в тримесечен срок от обявяването им, освен ако не бъдат "обжалвани" пред Голямата Камара на съда.

Това са първите пилотни решения, засягащи България, постановени по един сравнително нов механизъм, който позволява на Съда, като се произнася по едно или няколко подбрани дела, да открои характерен структурен, системен проблем в държавата, който генерира повтарящи се нарушения.

В случая такъв проблем, илюстриран с тези дела, е бавното съдопроизводство, както и липсата в българското законодателство на ефективно средство за защита срещу прекомерно продължителен процес - било с мерки за ускоряване на производството, било чрез възможност да се търси адекватно обезщетение.

Пред Съда в Страсбург в момента има около 700 други жалби срещу България във връзка със забавено правораздаване. Двете дела, по които са обявените пилотни решения, всъщност са подбрани с оглед представянето на проблема бавно правосъдие в гражданския и наказателния процес в България.

Наказателни дела, проточвани години наред

Едното дело, което обединява два казуса - "Димитров срещу България и "Хамънов срещу България" засяга бавния наказателен процес. И Стоян Димитров (33 г.) и Николай Хамънов (47 г.) са от Пловдив, наказателните процедури срещу тях са се развивали в Пловдив. Процесът срещу Димитров за опит за кражба е продължил 9 години и 11 месеца, а срещу Хамънов - за длъжностно престъпление като бивш банков директор - 5 години и три месеца. Жалбите им са съответно от 2006 и 2009 г.

Другото дело е по жалба на Мария Фингер, българска гражданка, живееща в Германия, чието гражданско дело за делба на имот е продължило 9 години и 10 месеца. Жалбата й е от 2005 г.

И по трите дела съдът в Страсбург намира нарушение на чл. 6§1 от ЕКПЧ (право на справедлив процес в разумен срок) и на чл. 13 (липса на ефективно средство за защита на нарушени права по конвенцията).
Съдът напомня, че изискването за "разумен срок" по чл. 6 § 1 гарантира общественото доверие в правораздаването и защитава всички страни в съдебното производство срещу прекомерна забава.

Когато някой е обвинен в престъпление, той не бива да се оставя твърде дълго в състояние на несигурност за съдбата му. Разумният срок на производството трябва да се преценява с оглед на конкретните обстоятелства по всяко дело, според сложността на казуса, поведението на жалбоподателя и съответните власти и т. н.

Нещо повече - властите са длъжни така да организират националната съдебна система, че всички съдилища да отговарят на изскванията. В този смисъл всяка една държава е отговорна за закъсненията на съдебни или други органи, на представянето на експертизи и др.

Нещо повече, всяка държава е отговорна и за отказа на властите да се увеличат ресурсите в отговор на натрупването на дела, или за структурни недостатъци в съдебната система, които предизвикват закъснения. Справяне с проблема за неоснователното отлагане на съдебното производство може да изисква от държавата да предприеме редица законодателни, организационни, бюджетни и други мерки.

В този смисъл съдът подчертава, че забавянето на конкретно дело не е непременно резултат на пропуски на съдии, прокурори или следователи. Това може да се дължи и на това, че държавата е пропуснала да отдели достатъчно средства за съдебната система или да създаде система за разпределяне на дела по ефикасен начин.

Съдът отбелязва, че делото на Димитров за опит за кражба е много елементарно и се е забавило изцяло по вина на властите. Хамънов е бил изправен пред сериозна присъда с тежки последици за него и властите е трябвало по-сериозно да се отнесат към ускоряването на процеса, който през последните 4 години се е забавил изцяло по вина на съда. Също по вина на съда е и забавянето на делото на Мария Фингер.

ГЕРБ отмени "катализатора" на процеса

Интересни са наблюденията на Евросъда по повод на липсата на ефективни механизми за защита, където специално се отбелязва отмяната през май 2010 г. от НПК на механизма по чл. 368-369, даващ възможност при определени условия обвиненият в престъпление да поиска делото му да се гледа от съда.

Управляващите от ГЕРБ отмениха тези текстове от НПК с аргумента, че те вече не били необходими, а в някакъв смисъл даже били вредни, защото можело да доведат до практическа амнистия на извършителя на престъплението.

Съвсем друг е погледът на Европейският съд, който констатира, че това е бил единственият механизъм за ускоряване на наказателното производство, макар и ограничен. Съдът коментира, че той все пак не дава възможност за компенсиране на жертвите на прекалено дълго наказателно производство, нито пък създава способ за намаляване на присъдата, поради натрупани закъснения. Въпреки това, и този ограничен способ е бил премахнат, констатира съдът.

България ще трябва да плати 6400 евро на Димитров, 600 евро на Хамънов и 1200 евро на Фингер за неимуществени вреди, както и 2723 евро на Димитров и 3206 евро на Фингер за разноски.

Съдът сочи статистически данни, които показват системен проблем във връзка с прекомерната продължителност на наказателни и граждански дела  в България -   200 висящи дела във връзка със забавяне на наказателния процес и 500 - по граждански.

По общо 121 дела досега е имало нарушения на чл.6§1, свързани с продължителността на наказателното производство, както и по общо 93 граждански и административни.

Евросъдът обаче отказва да приеме на доверие твърденията на българското правителство, че проблемите с бавното правосъдие са били разрешени чрез нови закони и организационни мерки. Все още е рано за оценка на въздействието на законодателните реформи през периода 2006 и 2010 г., още повече да се твърди, че те са довели до осезаеми резултати.

Правителството не е представило статистика за средната продължителност на наказателното или гражданското производство в България. Според съда в момента проблемът с прекомерната продължителност на наказателното и гражданското производство в България не може да се разглежда като напълно решен.

В този смисъл, по отношение на наказателното производство българските власти трябва да въведат такива законови мерки, с които да се гарантира възможност за ускоряване на процеса, както и възможност за компенсации, включително и за минали закъснения.

Напомня се, че Комитетът на министрите на Съвета на Европа съвсем наскоро е "приканил" българските власти възможно най-бъро да въведат планираната мярка за обезщетяване на вредите от прекомерната продължителност на съдебното производство.

По отношение на гражданското производство съдът смята, че "жалбата за бавност"не е ефективно средство за защита в редица ситуации, още повече, че не е приложима за забавяне пред върховните съдилища и в ред други ситуации. Освен това, според Евросъда, без въвеждане едновременно с това и възможност за търсене на обезщетение за забава в гражданския процес, проблемът не може да бъде решен.

В обобщение съдът заявява, че България трябва да въведе конкретни мерки за справяне с неразумно дългото наказателно производство, както и възможност за търсене на компенсации като защита срещу продължителни наказателни, граждански и административни дела.

Съдът в Страсбург няма да замрази разглежането на висящите 700 жалби за бавно правосъдието срещу България, а ще продължи да ги разглежда по реда им. Предприетите от правителството мерки ще бъдат оценявани с оглед бъдещи подобни казуси.

Oще: герб  дела  законодателство  нк  правата на човека  правораздаване  правосъдие  процес  страсбург 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

1 Rowan | 10.05.201118:57

Хаха, сега цяла година правосъдното министерство ще се чудят, как да натъкмят НПК, так че богоизбраните да могат да протакат делата си, а простосмъртните - не.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.