С обиколката си в арабски държави, по време на която им продаде оръжия, Дейвид Камерън затъна в типичното либерално интервенционистко лицемерие. По-добре да остави арабският свят да се оправи сам.
Сигурно пропускам нещо. Сегашното британско правителство, подобно на предишното, твърди, че води политика на "либерален интервенционизъм" и се стреми към падането на недемократичните режими по целия свят, особено в мюсюлманския свят.
Същото британско правителство, отново по подобие на предишното, щедро изпраща на тези режими оръжия, с които те да смажат единствения правилен начин за свалянето на тези режими - народното въстание. Противоречието е очевадно.
Точно когато...
"Даунинг стрийт" очевидно е поставена в неудобно положение от наглостта на Египет, Бахрейн и Либия да въстанат точно когато Дейвид Камерън се готвеше да замине на важна обиколка за продажба на оръжия в Персийския залив - район, за който не може да се каже, че е пристрастен към демокрацията. Петдесет британски производители на оръжия участваха в отвратителния оръжеен панаир в Либия.
Твърди се, че оръжията, които са били продадени тогава, са били използвани за разстрела на протестиращите тази седмица. Камерън прочете изявление на Форин офис, в което уверява, че всички оръжия, танкове, бронирани машини, зашеметяващи гранати, сълзотворен газ и оборудване за силите за борба с безредици, са продадени "с гаранции, че няма да бъдат използвани за потискане на човешките права". Той би трябвало да знае, че това е абсурдно.
За какво, според Форин офис, е възнамерявал Кадафи да използва пушките с оптически мерник и гранатите със сълзотворен газ? За лов на къртици? Великобритания се опита да си измие ръцете, като "анулира 52 разрешителни за износ" към Бахрейн и Либия на оръжия, използвани срещу демонстрантите, като по този начин на практика призна вината си. Това е все едно да заключиш "конюшнята на морала", след като конят е избягал. Освен това по този начин се прави лоша реклама на британското обслужване след продажбите. Какъв е смисълът в това да продадеш на някого оръжие и да му кажеш да не го използва?
Всякакви увъртания се използват, за да се оправдае участието на Великобритания в сегашното оръжейно изложение в Персийския залив "Айдекс 2011? в Абу Даби, витрина на половината от всички британски оръжия, които се изнасят за Близкия изток, на стойност 7,2 милиарда лири годишно. Продажбите на диктатори се оправдават с обичайното: "Ако ние не им продадем, някой друг ще го направи".
Британската полицейска практика
Тази седмица една от британските фирми, Ен Ем Ес, която има сериозно присъствие в Либия, заяви, че е обучила либийския режим в методите на "британската полицейска практика", така че да отправя към демонстрантите "многократни предупреждения", преди да открие огън. Дали е изпратила и указание как се казва "ужасно съжаляваме", когато клането приключи?
Срещу тази нелиберална интервенция стои нейното либерално алтер его. Вашингтон и Лондон се намират в паника от около месец и не знаят какво да правят с вълната от протести срещу окопалите се диктатури в арабските страни. Президенти, премиери и външни министри разровиха до дъно политическите речници за термини, свързани с потисничество, често пъти за да ги използват срещу онези, които само допреди няколко седмици наричаха добри приятели. Египет, който някога беше "верен съюзник", сега е "неприемлив".
Бахрейн, нашият любезен домакин в Залива, изведнъж стана "неоправдаем", а семейният приятел на Тони Блеър и Питър Манделсън - полковник Кадафи, получи титлата "ужасяващ". Ако бях арабски диктатор и някой западен политик стисне сърдечно ръката ми, след това бих си преброил пръстите.
Изрази като "искаме да видим" и "това, което те трябва да направят" излизат от устата на всеки държавник, все едно целият регион е васален на Запада. Шефката на европейската външнополитическа служба, баронеса Аштън, изрази своя "гняв и безпокойство" от събитията в Либия и свика среща, за да се "предприемат действия".
Американските власти планират интервенция от 4 милиарда долара, за да задържат ниска цената на хляба в Египет - и по този начин да сринат земеделието - като подготвителна мярка за евентуалния поток от пари в брой в духа на плана "Маршъл". Трудно може да се оцени подобна комбинация от икономическа неграмотност и имперски патернализъм.
Поривът да помогнем
Гледката на потиснати народи, които се надигат и опълчват срещу своите управляващи, е вдъхновяваща за всеки демократ. Тя извиква спомени от борбата за демокрация в западните страни през последните векове. Поривът да помогнем на демонстрантите е силен. Молбите за помощ от емигрантските групи задължават да им се обърне внимание. За тези сирени беше предназначена речта на Тони Блеър в Чикаго през 1999 г., когато той защити "либералните и хуманитарни войни от ново поколение". Знаем докъде доведе този приток на адреналин.
Единственото сигурно нещо в протестите, които помитат арабския свят е, че те са организирани единствено и само от арабите, както и че никой не знае как ще завършат те. Това, че те очевидно са постижение на местните народи, е най-многообещаващата черта на така наречената арабска пролет. Какъвто и успех да постигнат те, той ще бъде важен, защото са си го извоювали сами.
Малко след като дойде на власт, американският президент Барак Обама произнесе реч по тази тема, по ирония на съдбата именно в Египет. В нея той заяви недвусмислено, че "никоя система или правителство не може и не бива да се налага на една държава от друга". След това той нареди да се увеличат войските в Афганистан, за да подкрепи американската политика за смяна на режима. Обама предвидливо остана настрана от обреченото въстание в Иран миналата година, но след това оказа натиск върху Мубарак да се оттегли.
Какво ще дойде след диктаторите
Сега и неоконсерватори, и либерални интервенционисти пришпорват Обама да ангажира Америка по-активно с политическите промени в арабския свят, най-вече за да подпомогне Израел. Един автор в новия брой на "Форин афеърс" аплодира "Чаеното парти" без излишно разкрасяване, за това, че се обяви за "способен и надежден партньор в задачите за изграждане на световен ред, които стоят пред Съединените щати". Това изявление явно пренебрегваше свидетелствата от целия регион, че това изграждане на световен ред е като червен плат, размахан пред очите както на арабските националисти, така и на крайните ислямисти.
Западната намеса за дестабилизиране на владетелите на мюсюлманските държави в момента е в невиждан разгар. Западът обаче няма как да знае какви режими, че и какви ужаси, могат да заемат мястото на тези, които се сриват в момента. Това, което ще дойде след Мубарак, Кадафи и шейховете в Залива, може да е по-лошо, а може и да е по-добро. Това, което дойде на власт след революцията в Иран от 1979 г., беше по-лошо, което по всичко личи, че може да се каже и за днешен Ирак. В най-добрия случай има петдесетпроцентов шанс една диктатура да бъде заменена с друга.
Бъдещето, както и настоящето, е наша задача, само ако решим да я поемем. Дипломацията винаги зависи от ситуациите. Стараем се да не критикуваме много Китай, защото е богат, а Италия - защото е "европейски партньор". В дипломацията винаги се правят завои от принципността, както се случи например през 1939 година. Сега обаче не е 1939 година. Инстинктивната първоначална реакция на Обама беше да настоява, че народите трябва да имат възможност да следват невъзмутимо своя собствен дълъг път към придобиване на власт и тя не го подведе.
Ако решим да направим пътя на арабите по-труден, като въоръжим техните потисници - добре, но в такъв случай не бива да развяваме знамето на "либералния интервенционизъм". Ако се обявим за този интервенционизъм, не бива да продаваме оръжия. Обикновено не е добра идея да се бъркаш в чуждите работи. А да се бъркаш двулично, си е чисто лицемерие.
