Страшна свобода | webcafe.bg
Webcafe

Страшна свобода

Елена Кодинова 02.03.2011, 13:24 (обновена 08.03.2011, 12:05)
Свобода, сърф, море

Снимка: © Getty Images

Да, свободата е страшна и си сам срещу света и съвестта си, когато я прегърнеш...

Една от задължителните книги за странните хлапета в гимназията (или както днес ги наричат гийковете) по време на моите девичи години беше "Бягство от свободата" на Ерих Фром. Четох я на около 16-17 години, когато родителите ми бяха издигнали стени от забрани, за да ме предпазят от опасностите на пубертета - ранно забременяване, наркотици, алкохол, прибиране с полицейска кола, затъпяване, мързел и безпътица.

И с цялото това родителско следене около себе си четях и недоумявах - как е възможно някой да се страхува от свободата, както ми твърдеше Фром от всяка страница? Как така хората ще се чувстват по-уютно, когато някой друг решава вместо тях? Сигурно тези мисли са напирали у мен във вечери, когато съм оставала да чета в стаята си, защото за пореден път не са ме пуснали на парти.

Някъде по това време ме хванаха, че пуша и в семейния апартамент, населен от пълни въздържатели се изсипа адът на земята. Няколко години по-късно, на абитуриентския ми бал баща ми ми запали цигарата и ме призова да си провалям живота както си искам, защото си е вече само мой. "Да не пушиш с моята уста, трови се както намериш за добре, вече си пълнолетна, нашата мисия приключи", допълни майка ми.

Трябваше да минат много години, за да разбера колко по-сладка е цигарата, когато я пушиш скришом зад блока и дъвчеш борови иглички от елхичката в кварталния парк, за да не те хванат. Отколкото когато я палиш автоматично в собствения си апартамент, подтиквана от никотинова зависимост. И когато от собствен опит знаеш, че пушенето наистина те трови и те връзва с вериги към някаква глупава физиологическа нужда от никотин извън твоята власт.

Има няколко ценности на тази земя, които на книга звучат много добре и уж всички копнеем за тях и ги преследваме. Но когато наистина имаме възможност да ги получим, когато само остава да протегнем ръка и да ги вземем, започваме да теоритизираме, увъртаме и мрънкаме - и в крайна сметка не го правим.

Това са истина, любов и прочутата свобода. Като първите две винаги стават възможни само при наличието на третата.

Свободата е най-страшното нещо на земята

Вече съм сигурна в това. На 17 години беше непостижима, защото родителите ми бяха преценили, че не съм готова за нея и не ми я даваха. Държаха я в добре заключена витрина в хола, така да се каже, и ми я вадеха да ми я покажат, докато ме обучаваха как да работя с нея и ми поставяха препятствия, с преодоляването на които да я заслужа.

Като фамилна реликва, която щях да наследя, но само ако спазя древните завети и овладея магическите способности, предавани от поколение на поколение. Свободата, като доброто възпитание, се предава в семейството. Не се изгражда с приповдигнати приказки за чутовни герои, готови да се простят с живота си, за да живеят волно и да спасят страната си от робство.

Копнежът по нея и силите да понесеш бремето й се появяват в детето, ако родителите му успеят да спазят тънкия баланс от предпазващи забрани и насърчаване на личния бунт. Това е по-сложно от мозъчна хирургия и аз съм по-склонна да се пробвам да овладея мозъчна хирургия, отколкото да науча някого на свобода.

Дяволът винаги е в детайлите

Като например репликата на дядо ми, когато бях още 12-13 годишна и го гледах как си налива вино: "Топни си пръста в чашата и го оближи, за да видиш, че не е кой знае какво да се пие. Да не останеш с грешни впечатления, каквито забраните обикновено имат склонността да създават."

Това изречение е направило много повече за предпазването ми от алкохолизъм и наркозависимости, от всички лекции на всички трезвенически дружества по света. То казва - опитай и реши сама, имам ти доверие. И ти мобилизираш цялата си личност, за да заслужиш това доверие. Затова сега, когато имам свободата да се наливам и друсам от сутрин до вечер, просто не го правя. Не е кой знае какво, както ме научи дядо още в детството с един облизан пръст, потопен преди това във виното.

Кога започва страхът

В ранната си младост, когато получиш всички формални степени на свобода - самостоятелен апартамент, самоиздръжка, избор на гаджета без предварително да ги представяш на родителите си, които да ги проучат до десето коляно, право да работиш каквото си искаш и да се сприятеляваш с когото си пожелаеш - усещаш за първи път целия товар на волния живот и изпитваш първите екзистенциални страхове от него.

Някъде по това време започваш да разсъждаваш за границите, до които можеш да стигнеш и за първи път съвсем съзнателно в тежки мигове ти се приисква да изпълзиш обратно в утробата на майка си, където си стоплен и нахранен непрекъснато. Утробите са най-уютните и най-ограничаващите места в света. И всеки път, когато ни е трудно, се оглеждаме за такива.

Те се предлагат в най-различни форми. Може да се настаниш в утробата на наркотичната си зависимост, която ще те обвие като плацента и ще те храни с илюзии, докато се задушиш и умреш в нея като преносен фетус. Или пък да назначиш някого да управлява живота ти - съпруг, семейство, деца, началници, политически лидери, държава, религиозна секта - защото взимането на самостоятелни решения те кара да получаваш панически пристъпи.

Ако решението е неправилно, ти ще си виновен. Но пък ако го вземе някой друг вместо теб и му посветиш сбъркания си живот, винаги има кого да обвиниш за бедите си и ти все си чист и праведен. Или пък да се завреш доброволно в обсебваща безсмислена кариера, в инатливо настояване да живееш в чужда държава, която не те иска, във вманиачаване в сексуални подвизи, които уж те правят свободен, но всъщност те заробват с непрестанното изискване за увеличаване на дозата, в омаята да нараняваш всички около себе си с егоизма си.

Около мен се разхождат много хора с непрекъснати пъпни върви като петролопроводи, които имат претенциите да са свободни. Но са несъзнателни роби на маниите си, които често наричат свободи. А всъщност те ги влачат като прашинки по житейските пътища, без да им остават много избор.

Свободата да избереш робствата си

За себе си знам, че свободата ми се изразява в това сама да си избера робствата. Имам си няколко, на които държа - робствата на закона, доброто възпитание, емпатията, професионалните критерии, самоуважението, любимите ми хора. Свободата ми се състои и в силата във всеки един миг да се откажа от тях, ако станат опасни и неприемливи за мен или някого, когото обичам.

Тя е във всички мънички решения, което взимам сама - ежечасно, без натиск и без директиви от авторитети. Дори и в тези временно да си огранича волността заради нещо по-важно. И в бремето да взимам такива решения непрекъснато - и в способността ми да понеса последствията им.

В отказа ми от инерцията и теоретизирането. В смелостта ми да върша всичко по убеждение и след заставане лице в лице с демоните си.

Малко трудно се живее така, няма много уют и често оставаш сам. Налага се мозъкът и моралът ти да са все включени на пълна мощност и да не спираш да се самоусъвършенстващ, вместо да минеш на автопилот или да предадеш кормилото на някой друг.

Да, свободата е страшна и си сам срещу света и съвестта си, когато я прегърнеш. Но при положение, че живея само един кратък живот, държа да го посветя съзнателно на когото и каквото пожелая, а не да сменям това право срещу уюта на самозаблудите и манипулациите.

Oще: ерих фром  робство  свобода  страх 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.03.2011, 15:45

51 Stefan Gaidarsky | 13.03.201115:59

Хубава статия,наистина!Диалога в коментарите също е много интересен! Намига Звучи странно познато! Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.03.2011, 15:12

50 Yva Angelinina | 13.03.201115:15

Чудесна статия!Коментарите са показателни! Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

49 boris | 10.03.201116:00

Окей! Надявам се да направим контакт със себе си някога. ДА!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

48 Thea Atanasova | 10.03.201115:46

Просто са неща извън нашите възможности. Както ти казвам, че със сигурност няма да имаме контакт с извънземни, защото няма такова нещо като ИЗВЪНЗЕМНИ. Ние сме поставили началото. Зародил се е някакъв живот в Космоса и това сме ние. Така че освен да направим контакт със себе си друго не виждам какво може да се случи. Смее се Цялата работа идва от това, че се опитваме да надскочим себе си и възможностите си.
Но хубаво е да има и хора мечтатели, с различно мислене. Но рано или късно ще разберем реалния живот.
И по тази логика ти казвам, че Искуствен интелект също няма да има, защото това противоречи на всички закони по които живеем, а те няма да се променят заради нас. Обратното е по-възможно. Тоест киборгите - това е по-вероятно да се случи от колкото ИТ.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

47 boris | 10.03.201115:16

Thea Atanasova
Ако природните закони са мисловни модели, аз не виждам както щеше да ти попречи да живееш на Марс или на Луната например? Веднага променяш природните закони спрямо своите мисловни модели и си готов Но както виждаш нещата не стоят точно по този начин. А по-скоро обратното, тоест ти се съобразяваш с природните закони, а не те с теб. Не е ли така?
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Не. Ти просто не правиш разлика между невъзможност да осъществиш някакво абстрактно желание с въображаймите причини с които си обясняваш тази невъзможност. Не мога да "отида на Марс" защото не знам как. То това само по себе си не прави "понатия като "скорост" "път" и "време" абсолютни и неопровержими.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

46 Thea Atanasova | 10.03.201115:05

Незнам дали точно ние жените го умеем това, по-скоро чувствителните хора. Но то пак може да е някаква илюзия, защото всеки човек може да гради, но може и да руши. Зависи в каква посока ще насочиш енергията си.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

45 boris | 10.03.201114:43

А заряда на предметите умеете да ги чувствате само вие жените, аз нямам никакви наблюдения от подобна практика. Реве или много тъжен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

44 Thea Atanasova | 10.03.201114:41

Ако природните закони са мисловни модели, аз не виждам както щеше да ти попречи да живееш на Марс или на Луната например? Веднага променяш природните закони спрямо своите мисловни модели и си готов Смее се Но както виждаш нещата не стоят точно по този начин. А по-скоро обратното, тоест ти се съобразяваш с природните закони, а не те с теб. Не е ли така?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

43 boris | 10.03.201114:40

Thea Atanasova
----------------------------------
Между другото да вметна, че под думата наблюдател долу имам предвид и теб, а не някой който наблюдава теб. под няма наблюдател имам прдвид - няма как да гледаш света без да му влияеш. Без да го пречупваш през себе си. Тук не засягам изобщо идея за Бог или някаква висша сила. Както виждаш в всичко което изписах до тук няма грам смазка от никаква Вяра. Просто съвсем сухи разсъждения.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

42 boris | 10.03.201114:30

Разбира се но когато някой ти каже нещо това си е просто някакво твърдение. То не доказва нищо. Както ти не си длъжна да вярваш на нещата които пиша аз, така и аз не съм длъжен да вярвам на тази тъй наречена информация дето се предава. То и по телевизията се предава информация, но тя не е безусловна истина. Това беше смисълът на първият ми пост. Свободата да не приемаш като безусловна монета мисловен модел. А "свят", "история", "природни закони" са просто мисловни моделии нищо друго. Това не означава разбира се, че те са малоценни или неверни, просто понятието реалност е спорно. Тя и България е важна за всеки патриот но не е реалност. Само ние хората знаем, че има България, тя не е никаде освен в нашите глави.
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.