Защо не трябва да има списък от задължителни книги за децата през лятото | webcafe.bg
Webcafe

"Наутилус" потъва

Емилия Милчева 31.08.2011, 22:07 (обновена 06.09.2011, 17:11)
Под игото

Снимка: © Стоян Георгиев

Защо не трябва да има списък от задължителни книги за децата през лятото

Има един сигурен начин да откажеш едно нормално дете да чете книги. Когато му втикаш списък със за-дъл-жи-тел-на литература за лятото. В по-горните класове на началното образование списъкът води многострадалното "Под иго" на "патриарха на българската литература" - клише №1, татуирано в мозъците ни, в тези на децата ни и не, не е възможно, но дали и на внуците ни?

С този Вазов и други едни и същи автори бяха пълни моите списъци, на братовчед ми, малко по-малък от мен, чиито читателски дневници пишех и рисувах през летните ваканции - главни герои, второстепенни герои, сюжет, любима мисъл и пр., после на сестра ми, на която помагах, на двете ми деца, сега на племенницата ми... Няма ли да има край задължението да четеш книги?

Наблюдавах мъките на сина ми да проумее "Под игото", което добрата му сестра му четеше на глас вечер. Трябваше заедно да говорим и обясняваме защо едни хора като Бойчо Огнянов не си гледат работата и живота като такъв, ами хукват да се бият и ги убиват, че и други покрай тях.

Това беше преди доста време. Как ще обясните днес как църквата и свещениците са обединявали българите преди едни 150 години, а вие сте водили детето си не повече от два-три пъти. Нека да е малко повече. Редовно - едва ли. Обаче от него ще се иска да напише как "църквата е мощен фактор за обединяване на българския народ през Възраждането" (клише №2).

Как ще обясните задружната и голяма фамилия на чорбаджи Марко и сядането на масата всички заедно в днешните семейства, където има твърде много разведени или самотни родители, или просто баби и дядовци, отглеждащи внуците си, докато майка им и баща им работят в чужбина. А културата на хранене, начинът на живот, възпитанието в много случаи изключват споделянето на храната от всички.

Как ще обясните саможертвата "в името на свободата на отечеството" (клише №3) на едно дете от 21 век, което освен жертви по пътищата, жертви на насилие и други жертви, които изплюят новините по телевизията и види пред блока, в училище или семейството си, друго не познава.

Не е босненче или косоварче, за да знае какво е да се биеш за независимост. За да знае какво е да се пролее кръвта - твоята, на родител, баба, дядо, брат заради тази метафизика. За да може да си обясни в седми клас например репликата на Странджата от "Немили-недраги" - тази Вазова повест много я обичам: "Народ без жертви не е народ". (Ако не я е чуло в Морфовата постановка "Хъшове" в Народния театър от устата на Руси Чанев.)

Значи, преди това може би е добре да сте му показали някое подбалканско градче, вместо да го водите на "Макдоналдс" или да го пращате да играе пред блока/виси пред компютъра. За да има някаква представа все пак как се живее без течаща вода и с външна тоалетна - ако не е виждало селска къща.

Може заедно да потърсите някаква подобна картинка в Интернет, филмче. Да кажете, че и днес по света хиляди, милиони правят това - убиват, измират. Не знам само за примерите - Либия, Сомалия, Афганистан, какво ще дадете.

О, ужас. С този подход сте обречени детето ви съвсем да се изложи и да не може да съчини изречение от сорта: "В романа "Под игото" Иван Вазов рисува патриотичното и революционно израстване на българския народ в навечерието на Априлското въстание".(клише №4)

А имено такива изречения, газирани с фалшив патос и разбира се, дълги и пълни с определен набор от думи високо се ценят и оценяват на тестовете по български език и литература за седмокласници. Колкото по-"нафъстафурчено" (любима моя диалектна дума) е едно такова съждение, толкова по-добре. Не знам дали някое от възпроизвелите го писмено ще е в състояние да го съчини устно.

Някой - министър, експерти, съчинители на учебници, родители, бродещи в Интернет в трескаво издирване на не-много-копирани съчинения, трябва да сложи край на тази лудост, която не води до нищо добро. Най-малко до любов към книгата и четенето.

Да прегледа и изтрие всички онези глупави въпроси от тестовете като например: "С коя дата започва еди-коя си-глава на повестта "Немили-недраги"? А вместо това нека ги попитат как разбират свободата...

Първата книга

Първата книга се помни като първата любов. Моята беше "Капитан Немо", още не ходех на училище. Предишните тънички преди това не се броят, както и вестниците "Работническо дело", които четях - и телефонния указател.

Дядо ми я даде, самият той много я обичаше. Любовта към морето, пътешествията, дълбините и приключенията ме държи като тръпка до ден днешен, а в началото на моите 13 разни избухващи хормони затриха 8-годишната мечта да стана морски капитан.

Ако има някакъв "родов" белег на моите приятели и среда от онова време - 70-те - 80-те -90 години на миналия век, то това са книгите. Светът се процеждаше чрез тях. И ако в този период в един друг свят телевизията и медиите показваха едни по-различни картини, тук доставяха предимно пропаганда. Не и познание за света.

Така че книгите бяха храна за ума, път, бягство, мечти, друг свят, който можеш да си измислиш в замъка от думи, построен от друг.

Чуждестранни списания и плочи, които ти попадаха отвреме навреме, музика, която слушаш по забранените радиостанции или на раздрънкани касетофони "Грундиг" и "Хитачи". Но книгите над всичко. Книгата беше подарък. За рождени дни, тържества, Коледи и Нови години, годишнини...

Пазя си "Морски приказки", дебеличка, с твърди тъмносини корици, подарена ми за една Нова година от родителите ми. Бях на 6, не помня какви бяха другите ми подаръци.

Да са ви подарявали книга скоро? На мен преди доста време - "Изключителните" на рошавия колумнист Малкълм Гладуел. Наскоро го слушах по CNN, когато обясняваше на Фарид Закария какъв шит са рейтингите на университетите, самият той е завършил в Канада.

Но всичко това звучи много старомодно, а ла 20 век, нали. Днес книгата е само една от вратите към този свят. Прекрасна - като вратата на Ищар във Вавилон. Но една. Нека поканим децата си да минат и оттам.

Верно, в 21 век "Наутилус" потъва - и капитан Немо с нея. Но мисля, че в комбинация с някой филм - от документалните на Жак Ив Кусто или игрален -  "Подводния свят", пак може да се чете.

Oще: деца  книги  литература  лято  списък  четене 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.07.2011, 15:53

240 KingoftheROAD | 08.09.201111:15

Оня Дето Го Трият Стрелка Закон на Мърфи за обществото - цитирам " Общественото мнение е муле, а не автомобил. И когато го форсираш хвърля къчове, а не се ускорява" край на цитата. Като прекалено много бръзаш с промяната, просто биваш отхвърлен. Факт Удивителна Хубавите работи, бързо и лесно не стават Удивителна Факт...

Милионите мухи де-факто и не грешат. За тях лайното си е храна, без проблем. Факт Удивителна Словесни еквилибристики можеш да си правиш каквито искаш, само и само да си различен, и отворенгяс. Това така или иначе не те прави винаги прав, и винаги в час. Много от гениалните учени, философи, и други хора са признати посмъртно. Удивителна факт...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.06.2011, 00:55

239 Ra3bira4ka | 06.09.201115:00

"Под игото" няма нищо сложно в него освен един набор от двайсетина думи, които ако детето иска да научи- може само да попита. "Под игото" е история (на литературата) , тя (историята) показва какъв път изминават различните творци и трябва да има някакъв модел, който по-късно да се осъвършенства и подобрява, да се постави пътеката за развитие. Иначе в момента щяхме да сме по-назад в литературното си развитие, защото тогава е нямало кой да превежда масово западните автори.
Да наречеш Вазов бездарен е проява на простотия. Не е изказано мнение, а обида към човек, който е допринесъл изключително много за развитието на българската литература. И е признат от всички.(не приемам примера за мухата и лайното, да ме извинявате, хора сме с мозък и може да оценяваме стойността на нещо).
Дали "Под игото" е тежко или не, не зная и не мога да преценя, на мен лично не ми тежи, но ако зависеше от мен, бих го махнала от програмата за 6-ти клас, защото децата няма да разберат точната идея, която се крие в романа, самия дух- за тях ще са дадени събития, но няма да се проникне в заложения замисъл.
"Под игото" за мен лично разказва част от историята ни, видяна през дадена гледна точка ( на автора ) и обогатена чрез художествените елементи- заложеният български дух в него е неповторим и малко автори съумяват да се докоснат така до тогавашното българско, както Вазов прави ( а по късните го копират, както сам Димитър Талев признава, че подражава на Вазов) .
ЗА мен лично проблемът идва от критиката, наложена от уж "литературните критици" . Трябва да се забранят да се преподават в училището, а децата да се научат сами да вникват в даденото произведение. Тогава биха могли да го харесат, разбира се , не е задължително , както и за останалите, но просто трябва да има уважение към Вазов, като към творец. Не го качвам на пиадестал, но и не го оплювам, защото не ми допада.
( Аз също не съм му заклет фен. )


______________
За статията.

С прости думи- Не ме кефи.

Простичко написана. Като за простички хора.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

238 Mile Manolov | 05.09.201113:59

абе не се зимайте толко на сериозно бе ора. като ви четем направо се плашим какво ви е в главата ^^
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

237 иван | 05.09.201113:15

Хубаво се наприказвахме на тема Вазов.

И всеки си остана при своето мнение. Някой от нас не искат да се обръщат назад и да се обременяват нито те, нито децата и внуците им с минали-заминали работи. Включително и с думи, които не се употребяват в ежедневието. Защо едно дете да може да прави, давам го като пример, разлика между змей и ламя, щом като тези персонажи, се срещат само в приказките и никой не ги е виждал? И защо да се печатат и издават приказки изобщо, възниква в този ход на мисли въпросът?

На други им е интересно да научат как са живяли нашите прадеди в един толкова важен период в нашата история, непосредствено преди и след Освобождението. А къде по-пълна картина от в „Под игото” и в „Нова земя”. И им се иска и децата им и внуците им да го научат. Бих им препоръчал да прочетат и „Етнография на България” на Христо Вакарелски.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

236 Manuela Gerenova | 05.09.201113:02

Родоначалник? Ботев, Каравелов, Раковски, старият Славейков нещо?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2010, 10:56

235 Petko Iv Petkov | 05.09.201111:31

Съгласен съм с основната теза на автора, но не съм съгласен, че Вазов не е четивен, тъй като няма връзка с окръжаващата ни действителност. Повечето книги нямат нищо общо с живота на българина тук и сега, за да търсим подобни оправдания. Истината е, че езикът на книгата е архаичен и това ужасно спъва четенето. Допълнително и принудата, разбира се.
Четенето беше за мен може би най-прекрасната част от детството и юношеството - дори съм си вземал бележки от лекаря, за да се прибера и да чета, наистина. В първи клас бях прочел Повест за истинския човек минимум 10 пъти, да не говорим за Оцеола и пр. Но с българските автори така и не успях да се преборя - бяха ми скучни, признавам си.

Друга причина за това, за която се сещам, и която е най-вероятна, правейки ни жертви и съучастници, е нашето вечно и неистово желание да изтрием миналото, за да започнем начисто, гледайки в бъдещето - затова и народната музика ни се струваше архаична и ужасна, затова днес си имаме съвременната й версия, направена тъкмо по българска рецепта - с преклонение към чуждото и модерното, с изкилиферчване на изконното.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.05.2011, 21:24

234 Deyan Savov | 04.09.201122:58

Чак пък най-великата хаха, макар че е яко Колелото на Времето... Най-сетне Ранд да спре само да повръща и малко ги разклати тея ...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.08.2010, 17:33

233 Nukem | 04.09.201122:24

Много щастлив И моята първа книга беше "Капитан Немо" в пети клас, сигурно я четох 4-5 месеца, това ме запали по фантастиката, после фентазито, отвреме на време по-някой трилър, сега свърших "Среднощни Кули", предпоследната от най-великата поредица издавана някога! Жалко, че не се чете вече но каквата даржавата, такъв и електората, повечето са на първото стъпало на пирамидата на Маслоу, доста имат да изкачат докато стигнат до книгите Смее се !
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.08.2011, 15:43

232 Di | 04.09.201122:10

Значи след 200+ коментара го признахме, че е родоначалник (клише не-знам-си-кое-си) на БЪЛГАРСКАТА литература. Само по себе си това изключва необходимостта и смисъла от това изобщо да го сравняваме с който и да било чужд автор. Оттам - ясно е, че трябва да се учи и точка.

По статията - аз си казах и преди. Любовта ми към четенето не е родена в училище, сигурно щото чета от 4-годишна. И списъците си не четях с кеф, четях ги, за да ми разрешат нашите да чета това, което искам. Факт е, че четях и след тях. Факт е обаче, че четях и тях без да мрънкам особено. Тогава може и да не съм разбирала смисъла, но сега ми е ясен. И това е нормално - малко са децата, които ще ти кажат, че с кеф изпълняват и разбират задълженията си в училище. Така де, и моите родители не са искали едно време да ходят на училище, ама са ме карали и мен да го правя!? Не са роптали срещу произведенията като ощипани ученички...

Извод: Фактор 1 - семейството (клише следващо).

За авторката - прехвърля си личната родителска отговорност на училището и образователната система (ей това вече е от най-изтърканите клишета и ако вляза в тази тема, ще изпишем още 200+ коментара).
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

231 Thea Atanasova | 04.09.201121:58

Докато не го наизустите като "Под игото"... Намига
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.