Трагедията на арабите | webcafe.bg
Webcafe

Трагедията на арабите

Webcafe.bg, по The Economist 12.07.2014, 18:22 (обновена 17.07.2014, 13:21)

1 от 4 снимки Назад Напред

Арабски протести

Снимка: © Getty Images

Арабската пролет не постигна това, което трябваше

Преди 1000 години великите градове Багдад, Дамаск и Кайро са се редували да изпреварват във всяко отношение Западния свят. Тогава ислямът и иновациите са вървели ръка за ръка. Различните арабски халифати са били динамични суперсили - центрове на знание, толерантност и търговия. Сега Арабският свят е в руини.

Докато Азия, Латинска Америка и Африка напредват, Близкият Изток остава назад, удържан от деспотизъм и разтърсван от войни.

Надеждите за промяна се появиха преди три години, когато серия от вълнения премина през региона и доведе до сваляне на четирима диктатори - в Тунис, Египет, Либия и Йемен - и се появиха упорити искания за промяна на други места, най-вече в Сирия. Но плодът на Арабската пролет изгни и се изроди в нова автокрация и войни.

И двете затвърждават мизерията и фанатизма, които сега застрашават целия свят

Защо арабските страни така катастрофално се провалиха в създаването на демокрация, щастие или (извън находищата на петрол) богатство за своето население от 350 млн. души, остава един от най-големите въпроси на сегашната епоха.

Какво прави арабските общества податливи на злодейски режими и фанатици, решени да ги унищожат (заедно с "евентуалните им западни съюзници")? Никой не твърди, че арабите са хора, лишени от талант или страдащи от някаква патологична антипатия към демокрацията. Но за да се пробудят арабите от кошмара си, а светът да се почувства в безопасност, са необходими много и сериозни промени.

Играта на обвинения

Трудностите на арабските страни са изключително широкомащабни. Всъщност Сирия и Ирак надали изобщо могат да бъдат наричани държави в момента.

Преди дни брутална група от джихадисти обяви за несъществуващи границите им, възвестявайки нов ислямски халифат, обхващащ Ирак и Велика Сирия (плюс Израел и Палестина, Ливан, Йордания и части от Турция) с перспективи след време да се заеме с превземането на целия свят.

Лидерите му са си поставили за цел избиването на не-мюсюлманите не само в Близкия Изток, но и на улиците на Ню Йорк, Лондон и Париж.

Египет отново е под контрола на военните. Либия, след насилствената смърт на Муамар Кадафи, е поделена между различни военни групировки. Йемен е обременен от бунтове, вътрешни борби и "Ал Кайда".

Палестина е все още твърде далеч от реална държавност и мир: убийството на трима млади израелци и последвалите репресии създават риска да стартират пореден цикъл на насилие.

Дори страни като Саудитска Арабия и Алжир, чиито режими са предпазени от трусове заради петродоларите и запасите от суровини, разполагат с желязна ръка и апарат за държавна сигурност, но са по-крехки, отколкото изглеждат. Само в Тунис, където започна поривът на арабите към свободата преди три години, има наченки на реална демокрация.

Ислямът, или поне съвременните му "нови интерпретации", са в сърцевината на някои от най-сериозните проблеми на арабите. Твърденията, отстоявани от много от водещите му фигури, че той съчетава духовна и земна власт, без разграничение между религия и държава, ограничават развитието на независими политически институции.

Войнствено малцинство от мюсюлманите се стреми да получи легитимност чрез дори още по-фанатични тълкувания на Корана. Други мюсюлмани, заплашени от насилие от паравоенни групи и гражданска война, търсят убежище в тяхната секта. В Ирак и Сирия много шиити и сунити преди са се женили помежду си; твърде често сега те само се осакатяват взаимно. И това насилствено извращаване на исляма се разпростира до много по-далечни места като северна Нигерия и северната част на Англия.

Но религиозният екстремизъм е само проводник на мизерията, не фундаментална причина за нея

Докато ислямските демокрации другаде (например в Индонезия) се справят чудесно, то в Арабския свят самата структура на държавата е слаба. Твърде малко арабски държави са били независими нации дълго време.

Сянката на разпадащата се Османска империя след Първата световна война е заместена от унижението на британското и френското управление. В голяма част от Арабския свят колониалните сили са продължавали да контролират или влияят на случващото се чак до 60-те години.

Арабските държави още не са успели да изградят институционалните предпоставки за демокрация - взаимните отстъпки на парламентарния дискурс, защитата на малцинствата, еманципацията на жените, свободната преса, независимите съдилища, университети и профсъюзи.

Отсъствието на либерална държава се допълва и от отсъствието на либерална икономика

След като най-сетне е дошла независимостта, доминиращата идеология е била в основната си част централно планиране, често вдъхновено от СССР. Противопоставящи се на свободния пазар и търговията и отстояващи субсидиите и регулациите, арабските правителства на практика са задушили икономиката си.

На много места държавата е дърпала упорито лостовете на икономическата власт - особено когато става дума за петрол. Там, където ограниченията на постколониалния социализъм са премахнати, се е настанил рентиерски, алчен капитализъм на близките до властта олигарси, какъвто цареше в последните години на Хосни Мубарак в Египет.

Там приватизацията е за приятели на властта, почти е липсвал свободен пазар, и досега няма създадени компании на световно равнище, а интелигентните араби, които желаят да преуспеят в бизнеса или науките, се е налагало да заминат за Америка или Европа, за да го постигнат.

Икономическата стагнация е породила неудовлетворение, а монарсите и доживотни президенти са се отбранявали чрез тайна полиция и гангстерски групи.

Църквата се е превърнала в източник на обществени и държавни постове и е едно от малкото места места, където хората са могли да се събират и да слушат речи. Ислямът се е радикализирал и разгневените мъже, мразещи управниците си, са започнали да мразят западните държави, които им осигуряват подкрепа.

Междувременно огромен брой младежи са започнали да участват в масови бунтове, не на последно място заради безработицата. Благодарение на електронните медии те все повече са започнали да осъзнават, че перспективите им извън Близкия Изток са много по-големи. Чудото не е, че те са излезли на улиците по време на Арабската пролет, а че не са го сторили по-рано.

Много разруха

Тези грешки и злини не могат да бъдат преодолени бързо или лесно. Външни сили, които често биват привлечени от региона като нашественици и окупатори, не могат просто да заклеймят джихадистката кауза или да наложат просперитет и демокрация.

Поне това вече със сигурност би трябвало да е ясно след катастрофалната инвазия и окупация на Ирак през 2003 г. Военната сила - най-вече под формата на безпилотни сили и малобройни специални сили - може и да спомогне за удържането под контрол на джихадистите в Ирак. Тази помощ обаче се очертава да бъде постоянна. Дори и новият халифат да се превърне в международно призната държава, което изглежда малко вероятно, той би могъл с години да произвежда джихадисти, способни на износ на тероризъм в чужбина.

Въпросът е, че само арабите могат да обърнат цивилизационния си упадък, и поне в момента надеждите това да се случи са минимални

Екстремистите не дават никаква надежда. Мантрата на монарсите и военните е за "стабилност". Във време на хаос този призив е разбираем, но репресиите и стагнацията не са решение. Те не са проработили преди; всъщност те са в основата на сегашните проблеми. Дори и арабското пробуждане да е приключило за момента, могъщите сили, които го предизвикаха, все още са налице. Социалните медии, разпалили революция в нагласите, няма как да бъдат ликвидирани безследно. Мъжете в своите дворци и западните им поддръжници трябва да разберат, че стабилността изисква реформи.

Дали тази надежда е напразна? Поне в момента перспективите за развитие изглеждат кървави. Но в крайна сметка фанатиците се самоунищожават.

Междувременно, когато това е възможно, умерените, светски сунити, съставящи мнозинството от арабските мюсюлмани, трябва да направят така, че гласът им да се чува. И когато настъпи техният момент, те трябва да се върнат към ценностите, които някога са направили Арабския свят велик.

Образованието тогава е довело до преимуществото на арабите в медицината, математиката, архитектурата и астрономията. Търговията е осигурявала средства за баснословните им метрополиси, подправките и коприната.

И, в най-добрата си епоха, Арабският свят е бил космополитно убежище за евреи, християни и мюсюлмани от много секти, а толерантността е насърчавала креативността и изобретенията.

Oще: isis  арабска пролет  джихад  идил  ирак  ислям  йемен  либия  сирия  сунити  тунис  шиити 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 05.02.2011, 12:23

25 AlahAkbar | 17.07.201413:57

Арабското мнозинство е дъжано просто и необразовано от върхушката си. Така е много по лесно за управление, исляма е един от основните инструменти.
Проблема с тях е сходен на този на мнозинството българи - искат утре да се събудят милионери. Ма няма как.
Хамас отказаха примирието с Израел, защото така губели войната!!?? Ма кво им пука на тях, че основно загиналите в конфликта са деца и цивилни до момента, те живеят добре за сметка на тези убити...

Бойчев, я иди прочети какви ги е накъдрил съпартиеца ти обикновен и честен милионер Гергов изпод каскета си?
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 06.07.2011, 18:37

24 Stormbringer | 17.07.201413:48

"Стормбрингер, прочети книгата за която говоря..."
Много щастлив
Много са ми смешни тези, които с една прочетена книга се смятат за големи капацитети по дадени въпроси. Nikkor, благодаря за съвета, но мисля да го пропусна. Аз не си купувам от пазара книги със съмнителна стойност, моите източници на информация са по-различни и, повярвай ми, доста по надеждни.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

23 Оня Дето Го Трият | 17.07.201413:31

За Оня разбрах. Само не разбрах с какво арабите или някой друг са по-различни от нас
Но и сред арабите има идиоти. И там има Бойчо Бойчевци, които обичат властта да им обира спестяванията от тамошното КТБ и те да се радват Пляскане
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

22 Boicho Boichev | 17.07.201412:21

Оня, ти имаш температура бе , глупако нещастен.Къде съм писал нещо лошо за демокрацията бе, говедце?Къде съм бил против европейската цивилизация бе, идиотче, та да ме пращаш в Китай или в Корея?Фашизма и паразитизма ли е европейска цивилизация, или пазарния фундаментализъм е демокрация?В простото ти мозъче няма място за разграничаване на такива понятия.Не виждаш ли, че аз съм единствения ,който все още обръща внимание на малоумните ти писания?Е, преставам и аз вече, ти наистина си толкова тъп, че да се спори с тебе е безсмислено.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 24.04.2014, 09:36

21 Henry Lamotte | 17.07.201412:17

Лотхен,
И аз знам 40 думи за простотия. Но първите две, за които се сещам, са Бойчо Бойчев.
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

20 Оня Дето Го Трият | 17.07.201412:06

Бойче

Абе като за арабите техническия прогрес и лукса не са ценности, защо богатите в Саудитска Арабия са затънали в лукс и технически прогрес?

А ако бедните араби не са като нас и просто обичат да се избиват за кеф, тогава що масово бягат от войната?

Хората сме еднакви и всеки обича свободата и хубавия живот.
Просто има едни идиоти като тебе и още няколко тук, на които свободата и сравнително хубавия живот им е даден на тепсия, а те си съдират гърлото да плюят срещу него. И демокрация им е мръсна дума.

КАто е мръсна дума, защо така упорито отказваш да идеш в Северна Корея, далеч от демокрацията? В мечтания социализъм, където няма амрекианци, НАТО и т.н.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

19 Boicho Boichev | 17.07.201411:48

Ескимосите в Гренландия имат 40 думи за нещо, за което ние имаме една дума-сняг.Добрите преводачи и лингвистите в един момент се сблъскват с това, колко различни са "душите" на различните народи, и то близки , европейски, християнски народи.Да не говорим за народи от различни цивилизации- като нас о и арабите примерно-никога не можем напълно да ги разберем, нито пък те нас.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

18 Boicho Boichev | 17.07.201411:38

Много точно, всички разбирачи на арабите. а то си е различна цивилизация, различен свят п,различен мироглед.Мултикулутурализма зантова се провали-никой европеец не може да погледне света през очите на арабина, и никой арабин не може да види света такъв какъвто го вижда европееца. А трябва ли?Да отидеш да садиш демокрация в Ирак е като да садиш домати в пустинята.Оня пък пробутва една теория, за "ресурно прокълнатите страни"-че страните които са богати на природни ресурси са обречени на диктатура.Ами Норвегия?Ами Канада?Петрола и газта от Северно море хич на пречат на демокрацията в норвегия или шотландия, както и огромните природни богатства-включително петрол и газ не пречат на канадската демокрация.САЩ също не са страна бедна на природни богатства.В десетилетията след втората световна война стана табу да се казва, че хората от различните нации и раси са различни , да ама те са си различни, обществата са различни, ценностите са различни.Което не значи че едните са по малко или повече ценни от другите.Значи просто че са различни, харасват различни неща , мислят различни неща.Как така за някого ще е по-ценно да се моли пет пъти на ден, да носи брада и чалма и жена му да носи бурка, от това да има нова кола или компютър, или нов телефон, ами факт е има милиони такива хора по света.Или казано по засукано- има хора и общества, за които техническият прогрес и материалните притежания не са ценности, или не са първостепенни ценности.И какво да ги правим такива хора?Да ги убеждаваме, колко нашия "европейски" мироглед е по правилен, или нашата европейска култура колко е по велика?Или насила да ги заставим да живеят според нашите виждания и правила?Мисля, че нито е възможно , нито е правилно да правим което и да е от двете.Тези хора трябва да бъдат оставени да живеят там където са , и така както те самите искат.Ако искамме да купим нещо от тях- хпетрол или нещо друго-плащаме си, какъв е проблема?Ако на тях им се пие кока кола или им се яде агнешко от България - плащат си.Друг е въпроса , ако искат да се заселят на наша територия, в нашата държава ,но това е друга тема.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

17 Dimitar Stamboliyski | 17.07.201410:58

Мале, тук Арабист до арабиста...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

16 янаки | 17.07.201409:37

Когато чета в постовете на Ники:

„Изобщо сред интелектуалците на запад битува едно схващане ......”;

Любимото ми списание The Economist не прави изключение от тази тенденция. Тя се подкрепя от книги написани от иначе сериозни автори, в които обаче липсват доказателства потвърждаващи тезата...........”;

„Кога ще разберете, че 90% от това на което са ви учили по история в училище е НЕИСТИНА и откровена ЛЪЖА.......”,

по асоциация ми идва на ум един каубойски виц:

Седят си на бара трима стари каубои, с чаши с уиски пред тях, пушат си лулите и си мълчат.
С трясък вратата се отваря, нахълтва еди гринго (млад каубой), изважда си патлака и с три изстрела прекършва столчетата на чашите с уиски (не ми се вярва да са били със столчета чашите на каубоите, но така е във вица).
Най-стария от каубоите си извадил лулата от устата и рекъл: „Момче, изпили си мушката!”
На следващата вечер се повторила същата история, но този път грингото отишъл при тях и попитал най-стария: "Какво искаш да кажеш с това „Изпили си мушката!”.
Ами, рекъл стария каубой, когато бях млад и аз правех така, но на третия път ме хванаха и ми натикаха пищова отзад. И най-много мушката ме дращеше.”
   

оценка

+1 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.