Спомените не са непременно носталгия | webcafe.bg
Webcafe

Минало за 6 стотинки

Яна Боянова 27.08.2010, 15:03 (обновена 29.08.2010, 00:05)
боза

Една боза от 6 и много бози по повече...

Фразата "Една боза от 6" отдавна е напуснала очертанията на филмовата реплика и се е превърнала в ключ към спомените за онова време. Сетих се за нея и за други отминали неща покрай боза за повече стотинки, но ужасна на вкус. Не бях пила боза отдавна. И новоопитаната ще ме откаже съвсем. Помня чешмите в сладкарниците. И течащата от тях боза - един от първите ми детски спомени. Харесваше ми леко резлива, не сладка.

Бозата от шест отваря темата за променените стойности на нещата. В голямата джунгла, в която демокрацията превърна живота ни, изборът е огромен. Бозата вече не е единствена, не са единици и желаещите да печелят от нейния ужасен изкуствен вкус, постигнат с подсладител и какво ли още не.

Едно време имаше плодови млекца в малки квадратни пликчета - розови, с вкус на ягода. Когато си избирахме от мръсните щайги в супермаркета, ръцете ни започваха да лепнат, защото все някое пликче беше спукано и заляло дъното на щайгата. Това млекце ни правеше странно щастливи, както и дъвките "Идеал" от 10 ст. И сладоледът "Ескимо" беше един. Сегашните деца са затрупани с десетки марки напитки, гризини, близалки и дъвки, но това далеч не ги прави щастливи:)

Някога играта "Не се сърди човече" се продаваше в дебела картонена кутийка, която издържаше много игри. Сега кутията е лека, тънка и лесна за късане като самата матрица на играта. Станала е по-еднократна, като всичко останало има по-къс живот.

Тогава дядо тръгваше към кварталното пазарче на "Ситняково" с една лилава мрежа и си събираше всичко необходимо в нея. Сега пазаруваме с купища полиетиленови торбички и пълним огромни колички, сякаш идва краят на света... Наскоро докато отказвах поредната миниатюрна торбичка, в която ми опаковаха един единствен биберон, продавачката съвестно ми обясни, че това пликче ще ми стигне да изхвърля цял един памперс...

На кого вече са му притрябвали пълнители за химикалки, щом може да си купи химикалки за жълти стотинки? И не е ли екзотика като разказвам на детето за връщането на бутилки и стари вестници? Колко хубаво беше усещането да припечелиш някоя стотинка, разтоварвайки балкона на гарсониерата от стъклариите и "Работническо дело"!

Някои вещи като обувалката и отварачката за буркани са като котва към онова време, останки от корабокрушението на един свят на неизобилие и непрекаляване. Затова и местата, където се намират вещи от миналото са малко и имат особено излъчване. Не че обувалките вече не са само китайски. Но като попадна на някое канче от типа на "Сделано в СССР" ми става много умилително.

Затова и от време на време обичам да давам детско горнище на анцуг да му сменят ципа, вместо да купувам бързо ново. Тези малки квартални работилнички са сред последните крепости на нееднократното.

Спомените не са непременно носталгия. Някои аналогии от делничния живот сами раздрусват торбата на паметта и от нея изпада по някой и друг образ. Като бозата от 6:)

Oще: 80-те  носталгия  спомени 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 19.08.2010, 15:16

8 emo13 | 31.08.201015:19

"неизобилие и непрекаляване" Много щастлив Много щастлив Много щастлив . Точно така биха нарекли тогавашните сатрапи, управляващи България истината, а тя е: "липса и мизерия" Бесен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.08.2010, 13:33

7 Kiril Atanasov | 30.08.201017:36

И онова време като това си е имал предимства и недостатъци. Въпроса е кое е било в повече. Недоимък, дефицит или както искате го наречете, но точно благодарение на него хората тогава, не осъзнаваха колко са бедни. Не като сега да се маеш колко вида филе от дясната перка на узбекистанска баракуда има и колко много не ти достигат парите за него. Като кажат "има кренвирши" бягаш и взимаш, защото после може и цял месец да няма. Както казваше дядо ми "нямаше по какво да видим колко сме бедни". Едни ще го любят това време, други ще го мразят, то си остава обаче заветна част от нашето минало. Добро или лошо или двете, знам само, че тогава шоколада "Крава" беше ШОКОЛАД, а не захар,какао и вода; кашкавала и сиренето бяха истински, а кренвиршите... ах кренвиршите... може и да са били малко, но са били истински... Наречете ме старомоден или странен, но аз винаги бих предпочел качеството пред количеството... Предпочитам 1 вид кренвирши да има и да свършват и да се намират по-трудно, отколкото 15 марки с продукти от транжорни отпадъци. Защото знам, че може днес да не си купя, но утре като си взема, ще си взема истински.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.08.2010, 22:41

6 лаик | 29.08.201000:13

До данъкоплатец-изброеното в първия абзац е наследството,вече благодарих за него,по надолу не коментирам,давам истинския кашкавал,в замяна искам да не ги виждам,чувам и гледам тия които ми завещаха това.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.04.2010, 20:11

5 Данъкоплатец | 28.08.201023:49

А ти помниш ли 4 юли и убийството на едно момче от 70 мангала,помниш ли наркоманите и разбитият и ограбен апартамент.Помнишли шефа дето искаше да работиш по 12 часа ама да ти плаща за 4 от тях.Помниш ли доктора който казваше че ако искаш можеш да мреш ама докато не си внесеш "вноската" няма да те оперира.А за изнасилената дъщеря на поредният съсед от "бизнесмените" на града помниш ли!?
Аз помня че сиренето беше от мляко,колбасите от месо , а хляба като го купех от кварталната хлебарница , стигаше наполовина изяден до вкъщи,понеше беше от брашно и мая!Помня че играехме през лятото до 12-1 часа през ноща и родителите ми не умираха от страх какво ми се е случило и не звъняха в Народната милиция с треперещи ръце.
Помня и разбитите жигулита дето спазваха правилника за движени,помня и кварталният който си пийваше и заглеждаше булките,но като влезеше в "маалата" сами си казваха кой какво,колко и от къде е откраднал.
Не всичко в предишният строй беше хубаво,не всичко и в настоящото ни житие е добро.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.08.2010, 22:41

4 лаик | 28.08.201023:15

А помниш ли Ленинските съботници,а наема в Люлин за 10 лева на година,а мръсната кука пред Американското дето не ме пускаше да гледам Цепелин,а 50 километровата опашка за цветен Рубин ,на Стамболийски,със сигурност си спомняш как вашата генерация изяде всичко,а произведе едно голямо Нищо.А благодаря ти за наследството
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.08.2010, 04:30

3 Ateista | 28.08.201006:38

Никаква носталгия нямам към гнусното ,комунисти4еско време,което се описва в статията.
Помня вси4ките мизерии,които са представени ,като "мил" спомен...
Да,ама не.
Мило ти е за отминалата младост,а не за тези изброени от теб гнусотии авторке.
Прави разлика,за кое ти е мъ4но.Така 6те говорят и дне6ните 11 годи6ни,като станат на 35-40 - къде ми МП3-ката,къде са ми Нестлето и Милката(тогава 6те има други заместители).
та така - мъ4но ни е за младостта,без да сме стари о6те ...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.06.2010, 11:23

2 cunki-i-gush | 27.08.201016:35

ах, колко мило!
сигурна съм, че вашето дете няма да има и половината от тези прекрасни спомени, само защото живеем във време, в което спомени НЯМА
ми свършиха се, останаха в лилавата торбичка на дядкото - последното убежище на всичко истинско и свято

а вие, комунистите, кога ще последвате примера на малките сладки магазинчета, в които се продават портокали веднъж годишно, и ще изчезнете?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.08.2010, 15:49

1 Sasho Malinov | 27.08.201015:51

Вие го наричате "неизобилие и непрекаляване", но всъщност е "дефицит, беднотия и недоимък". Намига
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.