Извращение на паметта | webcafe.bg
Webcafe

Извращение на паметта

Елена Кодинова 31.05.2011, 10:20 (обновена 01.06.2011, 12:55)
пловдив

Снимка: © Sofia Photo Agency

Да поседнеш в кръчма „Пловдив" не беше просто удобно и изгодно...

Докато обикалях по градския център в Пловдив, изведнъж се натъквам на легендарната кръчма „Пловдив" и с известно неудоволствие установявам, че вече не е кръчма, а магазин за стъклария.

Резна ме парещо предчувствие, влязох вътре и изтръпнах - стените на новоизлюпения луксозен търговски обект се оказаха точно такива, каквито се страхувах, че ще са - болнично бели. Къде са стенописите? - почти проплаках на любезната, елегантно облечена продавачка.

Малко предистория. Нямам представа кога е основана кръчма „Пловдив", но е със сигурност преди да се родя. Преди да се родят майка ми и баща ми, а може би и баба и дядо. По спомени и разкази на по-стари пловдивчани - някъде около началото на ХХ век.

Зад бара висеше портретът на създателя й - достолепен старец с ретро вид. Беше малко уютно заведение с прилични цени и прекрасна кухня на пъпа на Пловдив, до Джумая Джамия, в подстъпите на Стария град.

Винаги се е славело като любимо място на Пловдивската бохема

Там се събирали прочутите пловдивски художници - Златю Бояджиев, Димитър Киров, Йоан Левиев, Георги Божилов, известен като Жоро Слона, и кой ли още не. Всеки с претенция, че упражнява художествено творческа професия е пил и ял там.

Носеше онзи прочут хаджигенчовски дух, нещо средно между парижките тротоарни заведения и еснафските клюкарски седенки, типични за старите български градове. На гореспоменатите художници толкова им харесвало да се събират в това непретенциозно заведение, че решили да си го изрисуват, за да им е приятно, докато си пият питието там.

Така се появяват прочутите стенописи в Кръчма „Пловдив" - безценни фрески, направени без пари, ей така, за кеф, от велики творци, до един вече покойници. По едно време, малко след настъпването на демокрацията, смениха старите дървени дограми на кръчмата с алуминиеви, което подразни редовната клиентела. Но като изключим това безвкусно втурване на новите технологии в един от оазисите на пловдивския бохемски дух, други поражения върху странния му чар не бяха нанесени.

Мисля, че вече е ясно, защо почти проплаках въпроса: Къде са стенописите? Представих си бригада майстори, които с големите четки замазват част от историята не само на Пловдивската бохема, а и на българското изобразително изкуство въобще. И то подло, след смъртта на създателите.

Съвсем скоро, след като се спомина и последният от тях - Димитър Киров. Продавачката ме успокои, че фреските са запазени. Пред стените, върху които се намират, са изградени нови стени, които са боядисани в бяло. А фреските се намират във въздушната възглавница между двете зидарии. Отдъхнах си. И не съвсем.

От една страна - добре, че парвенюшкият предприемачески дух, характерен за последните двайсет години история на българския интериорен дизайн, все пак се беше спрял, преди да замаже нещо толкова ценно. Но от друга страна - пловдивчани искат да виждат стенописите и да си спомнят какви творци са живели в техния град.

Не беше просто удобно и изгодно

Да поседнеш в кръчма „Пловдив" не беше просто удобно и изгодно, защото за не много пари си осигуряваш прилично прекарване в центъра на големия град. Макар че пловдивчани са прочути с еснафлъка си и с това, че винаги си правят сметката. Но има някакво специално усещане в това, че търкаш столовете, на които са се заседявали с часове велики национални артисти. Ставаш част от творческа парадигма, а не просто посетител на заведение.

Горе долу по същото време, по което разбрах, че фреските в кръчма „Пловдив" са вече добре скрити, се озовах в не мой тип заведение - не понасям музиката, която властва там, и не бих инициирала посещение в чалгаджийница, но придружих една развеселена компания. Установих, че и там има стенописи.

Но разликата е огромна

Докато ги разглеждах, си спомних една история, която ми разказа приятел художник. За да си изкарва прехраната в тежките за изкуството времена, заедно със свой колега правил интериори на заведения. Поръчителите - новобогаташи с много пари и с вкус, който за удобство и краткост наричаме „мутробарок". Та поредният работодател настоявал да му разкрасят заведението с „Версаче"-то.

Моят приятел художник и неговият колега погледнали учудено и попитали какво точно има предвид. Оказало се, че става въпрос за меандър, орнамент, познат още на древните гърци и характерен за тяхното изобразително изкуство. Хилядолетия по-късно Джани Версаче го използва в дизайните върху опаковките на парфюмите си.

За нашенската мутра обаче, която не си обременява мозъка с история на световното изкуство, този орнамент е „Версаче"-то. Като си го кичва в заведението, той не иска да се обозначи като естет с класически разбирания за интериора, а като познавач на скъпите марки. Някаква подобна мотивация стои и зад стенописите в чалага заведението.

И зад неправилния начин, по който е изписано името и на друго чалгаджийско заведение в София - Versai вместо Versailles. Сбърканата неонова табела ми вади очите от месеци. Което не пречи на собствениците да разкарват чалгазвездите, които пеят там, с луксозна лимузина, върху която се мъдри същия сгрешен надпис. Френските крале сигурно се въртят като вентилатори в гробовете си. Също както незнайните древни създатели на меандрите, а и самият Джани Версаче, който със сигурност е знаел произхода на елементите, които е слагал върху опаковките на парфюмите си.

Тъжната тенденция, която този текст се опитва да очертае, е загубата на памет. Или по-скоро - извращението на паметта. Опитвам се да разгадая механизмите зад решенията, меандърът да е ценен, защото е използван от Версаче, и белите стени на луксозния магазин за стъклария да бъдат предпочетени пред безценните стенописи на велики български художници. И не мога.

Oще: кръчма  пловдив  стенописи  художници  чалга 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 03.12.2010, 14:54

20 Калоянчо | 01.06.201113:21

Разровете се за днешната статия от Димитри Иванов - ще разберете защо са изхвърлени костите на Апостола от църкавата Света Петка.

Верно не сме народ, а мърша!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.05.2011, 08:28

19 ValTo | 01.06.201112:34

ИВАН,

със сигурност новите българи ( разбирай "безпътно и безпросветно поколение")

"пускат кепенците" и ще хвърлят няколко бучки пръст за последно "Сбогом!"

върху ковчега с изтощената мумия на Пловдив !

...и , дори, жито няма да раздадат !

АМИН !
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

18 Dimitar Stamboliyski | 01.06.201112:27

Тя паплачта е повече първомайска, скутарска и т.н, отколкото филибелийска, май Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

17 иван | 01.06.201112:20

„Ще очакваме въздигането на пловдивския Икар от пепелта...”

Както казваше баба ми „от твоята уста в Божиите уши!”
Но Пловдив ли ще се нарича тогава, в бъдещето, този град? И българи ли ще бъдат тези, който ще го въздигнат от този упадък за нов пълноценен живот?

Ние, българите винаги сме живяли в сянката на Велики Империи, видяли сме не една Велика Империя да отива в света на сенките. Сега нашият ред ли е? Родени ли са вече тези, които ще ”спуснат ролетките”, или по точно, ще „сложат кепенците”?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.05.2011, 08:28

16 ValTo | 01.06.201111:24

Благодаря Ви , ИВАН , че уточнихте диагнозата на упадъчния Пловдив !!

На БОРИС , също благодаря, че ни напомни генезиса на еволюционното развитие - всяка империя има своя крах !! Радвам се , че империята на посредствеността е избрала Пловдив за предсмъртно ложе !
Ще очакваме въздигането на пловдивския Икар от пепелта...поне, в този век !

Храчеща, воняща и плюскаща дюнери паплач крачи по филебилийските друми и тъпче славното културно минало ! Застила гордостта ни с пошлост и омерзява естествения стремеж да сме световни !

СРАМ !
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

15 boris | 01.06.201110:54

Е, едно време са пробили врата през "Тайната вечеря" на Леонардо. Периоди на упадък, винаги има...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

14 иван | 01.06.201110:52

Кръчмата “Пловдив” беше любимото заведение на пловдивските художници по времето, когато Пловдив беше културната столица на България. Сега да се каже нещо от този род за Пловдив би било подигравка. Защото ги няма хората, който създаваха тази изключителна атмосфера на града. Художници, музиканти, артисти.
Има нещо вярно в това, че в пловдивчани има нещо еснафско: пресметливи са, уравновесени, не се подават лесно на случайни пориви и настроения. И едновремено с това бяха чудесна и отзивчива публика, което заедно с неповторимата атмосфера на града: античен, възрожденски и съвременен, го правеха притегателен център за най-изтъкнатите български творци.
Съгласен съм, че да се изпълни Реквием и в двете си значения (траурна заупокойна служба; траурно произведение, изпълнявано от хор и солисти с инструментален съпровод) е това, което можем да предложим на градската управа, в памет на Пловдив.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.05.2011, 08:28

13 ValTo | 01.06.201110:16

Реквием за Пловдив

Зазиданите стенописи в бившата кръчма Пловдив са модерния паметник на историческата амнезия ! Древният град днес е призрачен силует на овехтяло величие и войнстваща селяния !
Последните 20 години на т.н. “преход” нароиха градоначалници-джуджета и ненаяждащи се общинари, които безсрамно “изключиха системите” на Пловдив и му приложиха агресивна евтаназия :
-ликвидирана индустрия,
-уморена интелигенция с жалко самочувствие,
-липса на модерна и голяма концертна зала (слушахме оркестъра на Миланската скала в хангар в Панаира !) ,
-културна столица на България с тиквен медал,
-бронзовият паметник на профана Милю е най-голямата атракция в центъра, пред която всички туристи си умират да се снимат,
-Стария Пловдив – гробище на рухващи паметници, хищно строителство и безмилостни графити,
-наклепани с графити скали на уникалните хълмове,
-най-мръсният въздух в Европа,
-отчайваща инфраструктура,
-грозно ремонтирани мостове и безумен пешеходен мост във формата на вкамемена влакова композиция,
-люлка на чалгата ,
-най-много дюнерджийници и магазини за 1 лев на глава от населението,
-агонизиращ огромен стадион до Гребна база,
-най-голямото и мръсно ромско гето,
-център на китайските магазини...

Една предизвестена смърт !

P.S. Роден съм, израстнал съм и работя в Пловдив. Изморих се да воювам за спасението на града...
...дано доживея възкресението му !
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.05.2011, 16:06

12 Елф | 01.06.201109:21

Всъщност част от стенописите там бяха на Методи Ангелов - преподавател в ПУ "Паисий Хилендарски" - както с повечето неща в България и тая красота я затриха...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

11 иван | 01.06.201108:30

@ Bdedger Geregh
Тук става въпрос за култура и всякакви политически заяждания са неуместни. И кметът е от ВМРО, не е от БСП.
Кръчмата е частен имот не е паметник на културата и собствениците могат да си го преустройват, както намерят за добре. Можем само да съжаляваме, че тези хора са безразлични към изкуството и, най-общо, към миналото на Пловдив.
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.