Наоми Клайн: капитализмът срещу климата | webcafe.bg
Webcafe

Капитализмът срещу климата

Webcafe.bg, Джон Грей, Тhe Guardian 24.09.2014, 17:47 (обновена 26.09.2014, 18:07)
24 150

Снимка: © Министерство на отбраната

Джон Грей оспорва тезата на известната писателка и журналист Наоми Клайн, че единствено капитализмът е виновен за постоянните промени в климата, на които ставаме свидетели

Книгата на Наоми Клайн* "Това променя всичко" е посветена колкото на психологията на отрицанието, толкова и на климатичните промени. "Винаги е по-лесно да отричаш реалността", пише Наоми Клайн, "отколкото да допуснеш да бъде разклатена гледната ти точка за света - факт, който е толкова верен за убедените сталинисти в пика на чистките, колкото и за либертарианците, отричащи климатичните промени сега".

Голяма част от книгата й показва как влиятелни и обилно финансирани десни мозъчни тръстове и лобистки групи стоят зад отричането на климатичните промени в последните години.

Няма особени съмнения в резултатите от научните изследвания по темата.

В резултат на човешката дейност се случват мащабни климатични промени и ако те продължат без никаква промяна, ще променят фундаментално света, в който хората в бъдеще ще се наложи да живеят.

И все пак реакциите на политиците са в най-добрия случай неопределени и нерешителни. Правителствата са се отказвали от предишни ангажименти за климата, а грижата за околната среда е слязла надолу в политическите приоритети до степен в много случаи да се счита за политически ирелевантна.

За Клайн нищо от това не е случайно

Темите в голяма степен са продължение от книгата от 2007 година, с която Клайн стана известна на обществеността "Шоковата доктрина", но този път това е въздействащо изложение на разрухата на околната среда и обществото, предизвикани от неолибералните политики на "шоковата терапия". Сега Клайн интерпретира отстраняването на фокуса от климатичните промени в политическия процес като резултат от машинациите на корпоративните елити.

Тези елити "разбират реалната значимост на климатичните промени по-добре от повечето представители на политическия център, все още твърдящи, че реакцията може да бъде постепенна и безболезнена и че не се налага да водим война с никого... Отричащите климатичните промени бъркат в много от подробностите... Но когато става дума за мащабите и дълбочината на необходимите мерки за избягване на катастрофата, те са абсолютно наясно".

Първата от трите части на книгата описва как екологичното движение бе подкопано от финансовата криза и последиците от общите икономии, плюс корпоративното насърчаване на отричането на климатичните промени.

В последната от тези части, Клайн се занимава със зараждащите се движения в разнообразни контексти, оспорващи неолибералния ред.

Втората част, обсъжда онова, което Клайн нарича "магическо мислене" и в много насоки представлява ядрото на книгата.

Там тя разглежда технически решения на проблема с климатичните промени, включително геоинженерни решения.

В една от по-грандиозните схеми е предложено затъмняване на слънчевите лъчи с пръскащи сулфати хелиевибалони, за да се имитира охлаждащия ефект върху атмосферата на големи вулканични изригвания.

Рисковете от подобни технически мега-корекции са очевидни.

Както ще ви каже всеки климатолог, просто не знаем достатъчно за екосистемата на Земята, за да можем безопасно да я манипулираме. Но както отбелязва Клайн, подобни безумни схеми със сигурност ще бъдат изпробвани, ако резките климатични промени започнат наистина да се случват.

Клайн е смел и страстен писател, който винаги заслужава внимание - и това е въздействаща и актуална книга, която всички загрижени за климатичните промени би трябвало да прочетат.

И все пак е трудно да устоим на заключението, че тя не показва реалните мащаби на проблема.

"Шоковата доктрина" не убеждаваше достатъчно, че корпоративният и политически елит разбира какво прави, когато популяризира крайно небалансирания капитализъм по това време, който вече започваше да се взривява.

Идеята, че корпоративните елити отговарят за случващото се по света, изглежда още по-неубедително сега.

Неолибералният ред се възстанови, а в някои държави дори постигна съмнителен вид стабилност, но само с цената на утежняването на глобалните конфликти.

Фантазиите за глобален свободен пазар отстъпиха на неясни геополитически борби, където велики сили се сблъскват заради контрола върху природните ресурси. Това е опасен свят, но не защото всемогъщ елит командва парада.

Нито една от държавите, борещи се за власт в Близкия Изток, Украйна или Южнокитайско море, не може да контролира или предскаже последиците от своите действия.

Никой не държи кормилото в световните конфликти.

Друг проблем с хвърлянето на всичката вина за климатичната криза върху корпоративните елити е, че причиненото от хората замърсяване на околната среда предшества с много възхода на капитализма.

Както самата Клайн отбелязва в интересна глава за така наречения от нея "екстрактивизъм" - икономически модел, който третира Земята като куп ресурси, чакащи да бъдат използвани - човешката дейност е променяла климата още преди векове.

"Започнали сме да третираме атмосферата като сметище, когато сме започнали да използваме въглища в комерсиални мащаби в края на XVIII век, и сме прилагали също толкова безотговорни в екологично отношение практики и преди това".

Нещо повече, въпреки че Клайн не се задълбочава в този факт, заслужава си да се помни, че моделът на екстрактивизма е прилаган в огромни мащаби в централно планираните икономики на бившия Съветски съюз и Китай по времето на Мао, където са се случили и някои от най-големите и тежки екологични катастрофи през XX век.

Както и повечето еколози в наши дни, Клайн не обсъжда пренаселеността.

Надали обаче има някакво съмнение, че натискът на голямото население е силен причинител на екологични кризи.

"Екстрактивната" икономика започва с изобретяването на земеделието, което на свой ред е реакция на нарастването на броя на хората.

Дори и преди възхода на фермерството, мигриращите ловци и събирачи са били замесени в отмирания на цели животински видове.

Ръстът на населението се забавя в много страни в момента, но все пак ще има 8-9 милиарда човешки същества на планетата преди смъртта на много от живеещите сега хора, и натискът върху използването на ресурсите само ще нараства.

Въпреки че идентифицира доминиращия тип капитализъм като основен виновник за климатичната криза, Клайн не описва нищо подобно на алтернативна икономическа система, предпочитайки вместо това да се концентрира върху конкретни локални борби срещу замърсяването и експлоатацията на околната среда.

В много отношения това има смисъл, но в глобална среда на нарастващ недостиг на ресурси, отдаването на приоритет на местните нужди надали е рецепта за хармония.

Без значение дали говорим за Конго през 60-те години, или Ирак сега, кръвопролитните конфликти - използвани и утежнявани от геополитическите стратегеми на великите сили - са довели до състояние на ендемична война.

В "Това променя всичко" Клайн описва климатичната криза като конфронтация между капитализма и планетата.

Би било обаче по-точно кризата да бъде описвана като сблъсък между нарастващите потребности на човечеството и ограничения свят; но както и конфликтът да бъде представен тук, няма съмнение кой ще е победителят.

Земята е много по-стара и силна от човека.

И дори впръскването на сярна киселина в стратосферата няма да повлияе на планетата задълго. Промяната, която се случва сега, не е нищо повече от връщане на Земята към равновесно състояние - процес, който ще продължи векове или хилядолетия, без значение какво ще прави който и да е от нас.

Вместо да отричаме тази необратима промяна, по-добре да се опитаме да открием начини да я преживеем.

*Наоми Клайн е родена на 8 май 1970 година. Тя е канадска журналистка, автор и активист. Тя е известна с политическите си анализи и критика на корпоративната глобализация, като особена популярност спечели с книгата "Шокова доктрина. Възход на капитализма на бедствията".

Oще: журнализъм  икономика  капитализъм  климат  климатични промени  книга  критика  наоми клайн 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.07.2014, 05:46

2 Georgi Marinov.711315 | 25.09.201420:42

Екофашизъм??

Книгата е като цяло повърхностна (и това е едно от най-обективните и ревюта точно понеже го посочва) ако и основното послание да е напълно вярно, но това е защото не задълбава достатъчно в проблематиката, а не защото е твърде алармистка.

Трябва ли да се сложи край на капитализма в сегашната му форма за да се реши sustainability кризата? Абсолютно. Но това е само необходимо, но далеч не и достатъчно условие. Няма да се мине и без драстична редукция на популацията, което пък няма как да стане без пълно унищожаване на религията като какъвто и да бил значим фактор в обществото, и т.н. много по наглед ужасяващи мерки.

Това, че системата е в състояние на дълбок overshoot си остава факт без значение кой крещи "Екофашизъм!" и кой не. Както и това, че единственото решение на този проблем и спешна и котракция преди процесът на колапс да стане необратим.

Нито едно от тези неща няма да се приложи, понеже като политическия елит така и масите са спали в часовете по математика, физика, химия и биология, а после са се насочили към хуманитарните дисциплини, мениджмънта и икономиката и са забравили и малкото каквото им е останало в главата. Така че тези, които се страхуват от екофашистите могат да спят спокойно.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 27.06.2012, 11:35

1 Сърце Червено | 25.09.201415:46

стига с този екофашизъм !!! Бесен Лош или много луд Смее се
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.